№ 404
гр. Пловдив , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20205330205643 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-005890/25.06.2020г. на
** Група към Сектор ПП - Пловдив, с което на П. Д. М., с ЕГН ********** от
г** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто /
лева за нарушение по чл.119, ал.1, вр с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП /Закон за
движение по пътищата/.
Жалбоподателят М. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения
подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – ПП - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище по делото предлага да се потвърди
процесното НП.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства
и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и
правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
1
и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 02.06.2020г. около 14.35ч жалбоподателят М. управлявала в
гр.Пловдив лек автомобил марка “Исузу”, модел „Тропер“ с рег. № **.
Движейки се по бул.”Васил Априлов” извършила завой по бул.“6-ти
септември“, но не пропуснала движещите се по пешеходната пътека на
кръстовището пешеходци, а вместо това преминала пред тях. В района на
спирката до Областната управа бил разположен патрул на Група „Сигма“ , в
чийто състав влизал свидетеля К.Д. Н.. Същият възприел поведението на
жалб.М., поради което я спрял за проверка. За горното деяние съставил срещу
нея АУАН бл.№ 623914. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното
НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля К. Д. Н., разпитан в хода на съдебното
производство, както и от писмените доказателства, представени по делото –
АУАН, справка за водач/нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018г., които
Съдът възприема и кредитира като логични, обективни и кореспондиращи
помежду си. На първо място следва да се посочи, че редовно съставените
актове по ЗДвП, какъвто е и настоящият, се ползват с доказателствена сила по
аргумент от нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Актосъставителят не можа да
възпроизведе подробности по случая, което е разбираемо с оглед естеството
на работата му и големия брой случаи, които отработва. Същият поддържа
написаното в акта, а в тежест на жалбоподателя е да обори фактите.
Настоящата инстанция няма причина да се съмнява в добросъвестността на
актосъставителя, тъй като няма доказателства свид.Н. съзнателно да отрази
неверни факти в констативния акт съставен срещу жалбоподателя. Първият е
извършил проверката на М. именно поради извършеното от нея нарушение и
ясно е посочил в акта, че пешеходци е имало стъпили на пешеходната пътека.
Не бе подкрепено с доказателства твърдението в жалбата, че такива нямало, а
всъщност чакали на тротоара. В този смисъл отразеното от актосъставителя
обстоятелство не бе оборено. Последният и като свидетел потвърди
написаното от него и в този смисъл включително под страх от наказателна
отговорност, посочи, че пешеходци е имало на пътеката, в противен случай не
би написал подобен акт. В този смисъл дори без законовата презумция
посочена по-горе, то по делото липсват доказателства навеждащи съмнение в
2
отразените в акта фактически положения.
На следващо мястото настоящата инстанция не споделя възражението в
жалбата, че не било ясно описано вмененото нарушение. Действително не е
уточнено в акта и НП на коя точно пешеходна пътека е отнето предимство на
пешеходци, посока на движение и подобни детайли, но само по себе си
кръстовището на бул.Васил Априлов и бул.6-ти септември в гр.Пловдив е
само едно. Това е достатъчно обстоятелство, за да може нарушителя да
разбере за кое точно деяние е санкциониран, тъй като по едно и също време,
той може да бъде само на едно място. А в констативния акт, който е
възпроизведен в НП ясно са описани именно соченото кръстовище в
гр.Пловдив, дата и час на нарушението. В този смисъл не е ограничено
правото на защита на нарушителя, който е могъл да организира защитата си
при така посочените факти.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и
наказващият орган са ангажирали отговорността на жалб.М. по чл.119, ал.1 от
ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека пешеходци, като намали скоростта или спре. С
действията си по преминаване на автомобила пред пешеходците,
жалбоподателя е отнел предимството полагащо им се по силата на закона.
Достатъчно е и един пешеходец да е стъпил на пътеката. Съобразно
законът е и наложеното наказание, като в случая законодателят не е оставил
възможност за преценка определяйки фиксиран размер на същото. Нормата
на чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП предвижда глоба в размер на 100лв за такова деяние.
Под този размер не може да се слиза нито от наказващия орган, нито от съда,
предвид изричната разпоредба на ЗАНН в този смисъл.При извършената
служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които
да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
005890/25.06.2020г. на ** Група към Сектор ПП - Пловдив, с което на П. Д.
3
М., с ЕГН ********** от г** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 100 / сто / лева за нарушение по чл.119, ал.1, вр с чл.183, ал.5, т.2
от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4