РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1647
гр. Пловдив, 31.08.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от
съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2898 по описа за
2015год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК и чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на В.Х.П., ЕГН **********
срещу Решение № 2153-15-104/20.10.2015г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, ,
с което е отхвърлена жалба вх.№МП-15762/26.02.2015г. и е потвърдено
Разпореждане №**********/Ра-115 от 17.02.2015г. на Ръководител ПО в ТП на
НОИ-Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателката счита оспореното разпореждане
за издадено при липса на компетентност и издадено на основание предходно
Разпореждане, което към датата на издаване на оспореното не е влязло в сила. Сочи, че няма възстановено пенсионно досие и че не посочено нито едно
доказателство за недобросъвестно получена пенсия. Относно оспореното Решение,
сочи че същото е неправилно, тъй като контролиращия орган е следвало да отмени
Разпореждане №**********/Ра-115 от 17.02.2015г., тъй като е постановено преди
влизане в сила на Разпореждане №**********/ Протокол № ПР-205/06.02.2015г. и
защото е постановено от некомпетентно длъжностно лице.
Ответникът, чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт К:, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като се
запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства прие за установено следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в
настоящото производство е Решение № 2153-15-104/20.10.2015г. на Директора на ТП
на НОИ-гр.Пловдив, , с което е отхвърлена жалба вх.№МП-15762/26.02.2015г. и е
потвърдено Разпореждане №**********/Ра-115 от 17.02.2015г. на Ръководител ПО в
ТП на НОИ-Пловдив, в частта, с която на осн.чл.98, ал.2 и чл.114 ал.1 от КСО е постановено, жалбоподателката да възстанови
недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
69390,28 лв., от които главница-39405,68 лв. за периода от 01.01.2005 г. до
28.02.2015 г. и лихва в размер от 29984,60 лв. начислена към 17.02.2015г г.,
ведно с лихвата по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Във
същото Разпореждане е посочено, че за периода 09.10.2002 г. до 31.12.2004 г. задължението
е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО.
С Разпореждане № **********/протокол
№ N01028/27.03.2003 г. на жалбоподателката е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на
КСО, считано от 09.10.2002 г. С писмо №К-15591/03.04.2013г. във връзка с
извършен прегледа на пенсионните досиета от П. са поискани оригиналните
документи за осигурителен стаж, което писмо е получено лично от П. на
12.04.2013г. /лист 26/, като в дадения срок не
са представени документи.
С писмо изх. № К-15591#2/30.08.2013г. от
контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив е изискано да бъде извършена проверка
по реда на чл.108, ал.1 т.1 от КСО. /лист 36/.
С декларация от 28.02.2014г.
жалбоподателката е декларирала, че е работила при следните осигурители: от 1974г.
до 1990г. – в ТЕЦ „МАРИЦА – ИЗТОК“; от 1993г. до 2000г. в гр.Пловдив, Домашни
потреби на длъжност „магазинер“ и от 2001г. до 2002г. в ЕТ „Аркос – Христо
Льочков“ – Пловдив на длъжност „продавач“.
По делото е приложен Констативен протокол
вх. № 683/07.05.2014г. /лист 38/ за извършена
проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на В.Х.П..
Във връзка с установяване на осигурителния
стаж придобит от ТЕЦ „МАРИЦА – ИЗТОК“ са изпратени писма до ТЕЦ „МАРИЦА ИЗТОК
2“ ЕАД с.Ковачево, ДЗЗД „Електроконсорциум Марица Изток 1“ гр.Гълъбово и
„Брикел“ ЕАД гр.Гълъбово, както и до „Евмолпия“ АД – Пловдив.
С писмо осигурителя ТЕЦ „МАРИЦА ИЗТОК 2“
ЕАД /лист 50/ удостоверил, че след проверка в архивите за периода 1974 до
1990г. лицето В. Х. П. не е работило. С писмо осигурителя „Брикел“ ЕАД /лист 55/ уведомил, че В. Х. П.
не фигурира в разплащателните ведомости на дружеството за цитирания период. А
след проверка е установено, че ДЗЗД „Електроконсорциум Марица Изток 1“
гр.Гълъбово е вписано и регистрирано след проверявания период, а именно на
17.09.2007г.
По делото е приложено удостоверение от
„Евмолпия“ АД – Пловдив /лист 58/, съгласно което лицето В.П. не фигурира в
разплащателните ведомости.
Приложен е Обр.УП-2 от осигурителя ЕТ
„Аркос – Христо Льочков“ – Пловдив.
С оглед установеното, а именно
осигурителен стаж
С Разпореждане №**********/Ра-115 от
17.02.2015г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-Пловдив на осн.чл.98, ал.2 и чл.114 ал.1 от КСО е постановено, жалбоподателката да възстанови
недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на 69390,28 лв., от които главница-39405,68 лв. за периода от 01.01.2005 г. до
28.02.2015 г. и лихва в размер от 29984,60 лв. начислена към 17.02.2015г г.,
ведно с лихвата по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на задължението.
Във същото Разпореждане е посочено, че за периода 09.10.2002 г. до 31.12.2004
г. задължението е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО. Против
цитираното Разпореждане е подадена жалба вх.№МП-15762/26.02.2015г., която е оставена
без уважение с Решение № 2153-15-104/20.10.2015г. на Директора на ТП на
НОИ-гр.Пловдив.
С оглед посочените фактически констатации,
съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, въз
основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания съгл. чл. 146 от АПК, поради
което от правна страна приема следното:
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 118,
ал.1 от КСО от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1
от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – директор на териториално поделение на НОИ.
По отношение основното възражение следва
да се посочи, че действително като основание на потвърденото Разпореждане №**********/Ра-115
от 17.02.2015г. са посочени разпоредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО.
В тази връзка необходимо е да се отбележи,
че нормата на чл.98 ал.2 КСО /в редакцията и към датата на постановяване на
акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО
да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените
суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО е постановявала, че недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО.
Нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална
компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното
ТП на НОИ – да издава подобни разпореждания, но само за неправилно
изплатени суми за пенсии.
В случая е безспорно, че издателят на
разпореждането от 17.02.2015г. е Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ
– Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98 ал.2 КСО на
длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган от 06.02.2014г. е издаден на
основание чл.99 ал.1, т.5 КСО, то е безспорно налице и търсената от закона
хипотеза на неправилно отпусната пенсия.
В казуса именно самото отпускане на
пенсията на В.П. не съответства на действително установения и осигурителен
стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото и на пенсия и то още
към 2002г., поради което правилно това положение е било приведено в такова
съответствие с правно дължимото, макар и по-късно.
При прочита на двата текста, послужили за
основание за издаване на това разпореждане се установява, че нормата на чл.98
ал.2 КСО говори за “...неправилно изплатени суми...”, докато тази на чл.114
ал.1 КСО говори за “...недобросъвестно получени суми...”.Очевидно е в тази
връзка, че всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и
като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно
изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от
съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно
изплатените суми/не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и
получил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според
обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени
действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение.
В случая е установена, че към датата на
входиране на заявлението жалбоподателката няма наличния осигурителен стаж, а
от там и право на пенсия по §4 ал.1 ПЗР на КСО, което е въпрос по същество,
разрешен с Разпореждането от 06.02.2016г., производството по което е отделно.
Както вече бе споменато в настоящото решение по делото няма данни,
разпореждането с което е отменено Разпореждане № **********/ протокол № N01028/27.03.2003г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 09.10.2002г. и е
отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да е оспорено.
По силата на чл.117, ал.2 от КСО /в редакция от ДВ
бр. 99 от 2012 г.,
в сила от 01.01.2013 г./ разпореждането е влязло в
сила на 26.05.2015г. и към този момент представлява стабилен административен
акт. Вярно, че наличието на стабилен административен акт е от значение и за
преценка законосъобразността на последващ административен акт, но в случай на
отмяна на първия акт, последващият акт би бил нищожен.
Нещо повече, по делото няма спор относно
направената в хода на административното производство надлежна индивидуализация
с посочване на имената на осигурителите, от които е получен отговор,
номерата на издадените документи, периодите на
осигуряване, заеманата длъжност от оспорващата.
Няма съмнение, че в развилото се
административно производство за П. е съществувала възможността по реда на
чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови доказателства,
въз основа на които да се направи нова преценка относно правото й на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В жалбата си пред горестоящия
административен орган и пред съда жалбоподателката не твърди да има друг и в
повече стаж, непотвърден от посочените осигурители или друг стаж, за който да
не са били изискани по служебен ред документи.
При липсата на надлежни документи по
чл.40, ал.1 от НПОС и непредставяне на друга информация и/или данни за стаж,
освен посочените от П. в нейната декларация от 28.02.2014г., за
адинистративният орган не е съществувала друга възможност освен да се
произнесе и определи наличието на предпоставки за
отпускане/съответно отказ на пенсия за ОСВ, при наличните и надлежно
издадени документи.
Няма спор, че по силата на разпоредбата на
чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП
на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно
време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на
съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни
индикации.
В настоящото производство, в
доказателствена тежест на П. е да докаже наличието на своя трудов/осигурителен
стаж и че са били налице предпоставките да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст към датата на издаването на № **********/протокол
№ N01028/27.03.2003г.
Намирайки административните актове за
законосъобразни, жалбата срещу последните следва да се отхвърли.
При посочения изход на спора и съобразно
своевременно направеното искане от ответника, жалбодателката следва да бъде
осъдена да заплати на ТП на НОИ - Пловдив възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на
350 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.II, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК,
Пловдивският административвен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Х.П., ЕГН **********
срещу Решение № 2153-15-104/20.10.2015г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив,
, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-15762/26.02.2015г. и е потвърдено
Разпореждане №**********/Ра-115 от 17.02.2015г. на Ръководител ПО в ТП на
НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА В.Х.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив с адрес гр.Пловдив,
ул.“Любен Каравелов”№7 сумата от 350/триста и петдесет/ лева, съставляващавъзнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
ГП