№ 12467
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20211110146238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника ВЛ. ИВ. ВЛ., чрез адв. М.Ш., с която се прави
искане за допълване на Определение № 61/04.01.2022г. в частта за разноските, като бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
С разпореждане от 17.02.2022г. препис от молбата е изпратен на другата страна за
становище в 1 – седмичен срок от съобщението, който в дадения от съда срок не изразява
становище.
В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по
част I от ГПК, в това число и за отговорността за разноски.
Общото правило на чл. 80 ГПК налага отчитането като краен момент за упражняване
на защита по чл. 78 ГПК приключването на устните състезания в последно заседание на
съответна инстанция, сезирана с оспорването на заповедта. В заповедното производство в
случай на осуетена искова защита на кредитора и обезсилване на издадената по реда на чл.
410 ГПК заповед, на основание чл. 415, ал.2 ГПК, устни състезания не могат да бъдат
провеждани, поради което най-късният момент, в който длъжникът следва да заяви искането
си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадена заповед е с първото си
процесуално действие. Съгласно т. 7 на ТР № 4/14.06.2014 г. по т. д. № 4/13 г. на ОСГТК на
ВКС, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в
хипотеза, в която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски.
С оглед гореизложеното следва, че депозираната молба с рег. № 17789/01.02.2022г. за
допълване на определението по отношение на разноските, е своевременно подадена, поради
което същата се явява и процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна. Длъжникът с депозиране на възражението си в срока по чл.414 ГПК е
представил договор за правна защита и съдействие, но в случая няма направено надлежно
искане за присъждане на разноски. Използваният процесуален ред е неприложим, доколкото
1
липсва първоначално заявена претенция от последния до заповедния съд за присъждане на
разноски. Длъжникът не е заявил претенцията си за разноски и с оглед диспозитивното
начало съдът, макар представения договор за правна защита и съдействие не следва да
присъжда без да е направено искане, поради което искането му за допълване на
определението и присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с рег. № 17789/01.02.2022г., депозирана от ВЛ.
ИВ. ВЛ., чрез адв. М.Ш. по реда на чл. 248 ГПК, за присъждане на разноски по ч.гр.дело №
46238/2021 г. по описа на СРС в размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2