РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20212100500604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
СТ. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Поморие, ул. “Иван Вазов” № 4,
депозирана чрез адв. Татяна Янева, със съдебен адрес гр. Поморие, ул. “Солна” № 42, против
Решение № 260029/09.02.2021г. постановено по гр.д. № 139/2020г. по описа на РС –
Поморие.
С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение като се сочи, че същото
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалните
норми и при съществени процесуални нарушения. Релевира се оплакване, че обжалваното
решение е постановено при погрешно и превратно тълкуване на събраните доказателства
изцяло в полза на въззиваемото дружество, а изводите на съда са противоречиви и
непоследователни, а фактическите му констатации не съответстват на обективната истина и
на доказателствата. В тази връзка се изтъква, че районния съд е игнорирал и пренебрегнал
изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за допуснати нарушения на ПИКЕЕ при
начисляването на процесната сума, нейния размер и корекционния период, а ответникът не
успял да докаже правилността на приложената от него методика за определяне на
неизмереното количество ел. енергия, нито реалното му доставяне, нито правилното
определяне на корекционния период. На процесния електромер не били извършвани
рутинни технически проверки от служители на ответника съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, а
освен това не били констатирани никакви нередности, нарушения и манипулации по
пломбите на електромера, които да са индиция, че същият е неправомерно отварян или
манипулиран. Релевира се оплакване и че съдът не е взел под внимание оспорената от
жалбоподателя метрологична експертиза на БИМ като едностранно извършена само с
участието на представители на ответника, но не и на ищцата, която изобщо не била
уведомявана за нея. Съдът не отчел и определянето на корекционния период, че са в сила
ПИКЕЕ от 2019г., а погрешно приложил по казуса нормите на чл.183 и чл.200 ЗЗД, както и
1
неприложима по казуса практика на ВКС. С оглед горното се мотивира извод за нарушаване
принципа на формалната и обективната истина. Според жалбоподателя ПРС е допуснал и
нарушение на правилата за оценка на доказателствените материали, тъй като е отхвърлил
представени от ищцата доказателства за работата на СТИ, които били нужни за разпита на
вещото лице по изготвената по делото СТЕ. Посредством същите щяло да се установи, че
вещото лице не компетентно по спора и че представя пред съда неверни заключения.
Сочи се, че начисленото количеството ел. енергия за плащане не било съгласно
данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а съобразно частен документ на
БИМ на база регистър, който не се отчита и фактурира.Съдът изобщо не обсъдил довода на
ответника, че се касае за отчитане на ел.енергия по т.нар. скрит регистър, както и че в
случая няма доказателства, че при първоначалното монтиране на СТЕ е бил отчетен този
регистър и че той е сочил показания “нула”. Същевременно вещото лице не е дало отговор
на въпроса, дали начина, по който е осъществено неправомерното софтуерно вмешателство
в програмата на електромера е възможно да бъде резултата от грешка при отчитането на
количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.
Застъпва се становище, че ответното дружество не било спазило е посочения в
разпоредбата на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ седмодневен срок от датата на проверката, за
изплащане на демонтираното СТЕ в БИМ, което водило и до порок и на последващите
действия по проверка на СТИ в БИМ.
Оспорват се фактическите изводи на съда изложени на стр.2, ред 16 от абзац 3 на
решението, а именно, че от вътрешна страна на клемния блок между вход и изход на
токовите вериги на трите фази са монтирани шунтове от меден проводник, непринадлежащи
към конструкцията на електромера. Жалбоподателя сочи, че процесния електромер не е
трифазен, както и че никъде по делото не са събирани доказателства, че към електромера
били монтирани шунтове на токовите вериги. Установено било единствено наслояване на
калай на елемент C47 от страна спойка на платката, по отношение на което вещото лице в
с.з. заявило, че не може да влияе на показанията и няма отношение конкретно към
отнасянето на частта от измерената ел. енергия в регистъра.
Същевременно съдът приел за установено от заключението на извършената по делото
СТЕ, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като е направена
манипулация да не се отчита консумация в реалните регистри, въпреки, че такива данни по
делото нямало.
Сочи се, че въпреки действащите нови ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.), ПРС е
решил делото по “общите правила на чл.183 и чл.200 от ЗЗД”, като се е мотивирал с
отмененото ПИКЕЕ, с решенията на ВАС постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила
от 14.02.2017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г., цитирайки практика на ВКС, която
се отнася по казуси за начислена електроенергия без действащи ПИКЕЕ.
Релевира се оплакване, че без въобще да е доказано по делото какво е реалното
потребление, ПРС е счел, че от това следвало, че когато е било доставено определено
количество ел. енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка
в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът
следвало да доплати дължимата сума за реално доставеното количество енергия.
Оспорва се като неправилен и необоснован извода на съда, че при начисляване на
процесната сума ответното дружество е взело предвид констатирано несъответствие на
електромера с техническите изисквания за правилното отчитане на консумираната ел.
енергия, породено вследствие на осъществено неправомерно въздействие върху процесния
електромер, а именно осъществен достъп до вътрешността на електромера. Застъпва се
становище, че доказателства за констатирано несъответствие на електромера или
манипулация по делото не са събирани.
На следващо място се твърди, че въпреки действащите нови ПИКЕЕ, ПРС
неправилно приел, че процесната сума не е начислена от ответника без основание, а
дължима по силата на чл.11, т.1, чл.18, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР, без
дори да обсъди по кой текст на ПИКЕЕ е начислена. Същевременно в отговора на ИМ се
твърдяло, че същата е начислена по реда на чл.55, ал.1 и 2 от ПИКЕЕ, а според вещото лице
2
– според чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Вследствие на това ищцата така и не е разбрала какво искат
от нея да плаща и за какво трябва да плаща.
В жалбата се сочи още, че изготвената СТЕ е крайно тенденциозна, същата била
изготвена само по материалите по делото, както и след консултация на вещото лице с
ответника как да се изготви, без да прегледа СТИ, което било видно и от проведения му
разпит в с.з. на 19.10.2020г. Прави се подробен анализ на начина на функциониране на
процесното СТИ, като се оборват формираните от вещото лице констатации и изводи в
експертното заключение.
В заключение се застъпва становище, че не е установено по изискуемия в закона
начина, че процесното количеството ел. енергия е реално доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищцата. От констативния протокол не се установявало вписана
ел.енергия в регистър 2.8.0. в квч, а освен това процесните 3929, 72 квч били изчислени в
процесната фактура само по дневна тарифа, без да са взети предвид часовите зони.
Последното било в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ. Не било
спазено и правилото на чл.53, ал.2 ПИКЕЕ, тъй като имало доказателства за датите на
отчетните периоди, на които ответника е извършвал коректно ежемесечно мерене, с оглед на
което фактурата е следвало да бъде издадена за отчетния период през м. декември – до
08.01.2020г.
В тежест на ответника било да установи и изпълнението на задължението си по
чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, но по делото липсвали ангажирани доказателства. Изтъква се, че
неизпълнението на това задължение не би следвало да влече като последица ощетяване на
потребители, чрез извършване корекция на сметката им за минал период и същото
представлявало нелоялна търговска практика. В тежест на ответника било да установи и
способа, чрез който количеството електроенергия е отчетено от тарифа 2.8.0 на електромера,
и която не била сред отчетените и посочените при проверката от 08.01.2020г. обективирана
в констативния протокол № 582726.
Излагат се твърдения, че в процесния случай корекционната процедура била
нарушена, тъй като видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства ищцата
не била потърсена от служителите на ответника в момента на започване на проверката, нито
преди това е била поканена за нея, т.е. не била предварително уведомена, за да осигури
присъствието си. Вместо това била уведомена впоследствие с препоръчано писмо за
извършената проверка, когато били изпратени копия от КП, становище и фактура за
заплащане на дължимата сума. Застъпва се становище, че по този начин без спазване
изискванията на чл.60, ал.2 от ПИКЕЕ, ответникът почерпил права от собственото си
неправомерно поведение. Правопораждащият факт не можел да се установи и от
показанията на изслушания по делото свидетел Пламен М., който като служител на
ответника бил пряко заинтересован от изхода на делото, а освен това противоречали на
съставения от самия него и подписан от него констативен протокол, където единствено било
отразено, че електромера е свален за експертиза и е монтиран нов.
Прави се обстоен анализ на относимата към разглежданата казуистика нормативна
уредба и съдебна практика на ВКС. Цитират се решения.
Навеждат се доводи, че за да се натрупат киловати в тарифа 2.8.0. следва да има
размяна на входа и изхода на първа измервателна система, което обаче ставало с
унищожаване на оловната пломба на електромера, а данни за такава намеса нямало. Изтъква
се, че при промяна в схемата на свързване би следвало пломбата на капака на клеменния
блок да е нарушена, каквото нарушение не било установено при техническата проверка на
08.01.2020г.
В допълнение на това се сочи, че тъй като регистър 2.8.0 не е невидим или
невизуализиран, то фактурирането не би могло да попада в хипотезата на чл.55, ал.1
ПИКЕЕ. В тази връзка се излагат твърдения, че при проверката на 08.01.2020г. служителите
на ответника не били проверили и не били записали в КП количеството енергия в квч в
регистър 2.8.0. Поради липсата на данни за началния момент на грешката не можело да бъде
установено и обстоятелството, дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия
е действително потребено от конкретния абонат след поставянето на СТИ в съответния
3
обект или електромерът е бил монтиран с вече натрупана електроенергия в обратния
сумарен регистър. Навеждат се доводи за нарушени от страна на ответника разпоредби на
ЗЗП. Излагат се подробни съображения, че посредством практиката на ответното дружество
се допускат нарушения на Директива 93/13.ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
С оглед изложеното се иска от съда обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно, а вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, по силата на
което да бъде прието за установено по отношение на въззиваемото дружеството, че ищцата
не дължи процесната сума по фактура № **********/25.02.2020г. в размер на 775, 16 лв.,
начислена за периода 22.10.2019г. – 08.01.2020г., представляваща корекция за сметка, а не
реално доставена и потребена ел.енергия за клиентски № ********* и ИТН № 2707895.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“Електроразпределение ЮГ” ЕАД, чрез юрк. Кристиян Николов, с която същата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че решението е правилно, обосновано, постановено при
пълнота на доказателствата, които са били тълкувани правилно поединично и в съвкупност
едно с друго.
Не се споделя защитната теза на ищцата, че ответното дружество не е доставило
процесните количества ел. енергия до обекта й, тъй като същата не намира опора в
събраните по делото доказателства. Както от приетото СТЕ, така и от извършената
метрологична експертиза и анализ на данните в паметта на електромера се установило, че в
регистър 2.8.0. били отчетени 3929, 72 kWh, които не били фактурирани и съответно
заплатени от клиента, като в този регистър се отчитала активната сумарна енергия в обратна
посока. Сочи се, че периодът от време, за който била извършена корекцията бил 78 дни, тъй
като първата дата -22.10.2019г., която се явявала и началото на корекционния период била
датата на която електромерът започнал да отчита ел.енергия в регистър 2.8.0., а последната
дата - 08.01.2020г., се явява датата на извършената последваща техническа проверка.
Въз основа на горното се излагат доводи, че било безспорно установено извършено
нерегламентирано вмешателство в електромера, поради което същият отчитал част от
доставените количества ел.енергия в скрит ретистър 2.8.0.
Ответното дружество признава, че констативния протокол бил изпратен на ищцата на
21.01.2020г., т.е. след крайния срок по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ – 15.01.2020г., но се излагат
съображения, че това не влече незаконосъобразност на процедурата по преизчисление.
Цитира се практика на ОС – Добрич и ОС – Варна.
В заключение се навеждат доводи относно наличието на всички праворелевантни
факти, дали основание за извършване на корекционната процедура – извършване на
проверка на 08.01.2020г. от служители на дружеството на процесния електромер в
присъствието на свидетел, който не е служител на ответното дружество, като фактът, че
протоколът бил изпратен 6 дни след крайния срок по чл.49, ал.4 ПИКЕЕ не представлявал
съществен порок. В тази връзка се цитира практика на ВКС.
Излагат се съображения за спазване на 14 дневния срок по чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, което
било видно от изготвения в БИМ протокол, а именно че процесния електромер бил предаден
със Заявление № 000029-1739/13.01.2020г. С оглед на изложеното се застъпва становище за
наличие на всички предпоставки посочени в чл.55, ал.1 и 2 от ПИКЕЕ за извършване на
преизчисление на количеството ел. енергия, при спазване на законовите инструкции, за
която била издадена и процесната фактура.
Позовава се на изготвената по делото СТЕ, чрез която било установено и правилното
приложение на методиката по чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ. Сочи, че въпросната СТЕ била
изготвена освен на база представените от ответното дружество частни документи, така и
върху представения по делото констативен протокол. Навеждат се доводи, че същият
представлява официален констативен документ, съгласно чл.58, ал.4 от Закона за
измерванията във вр. с чл.179 ГПК, при което съставлявал и доказателство за извършените
от издалото го длъжностно лице действия. С оглед горното намира, че съдът следва да
приеме, че отразеното в него съдържание отразява действително констатираното от
съответното длъжностно лице състояние на проверения електромер. В допълнение на
изложеното се посочва, че при извършване на метрологична проверка в БИМ не присъстват
4
представител на ЕР ЮГ ЕАД, каквито твърдения навежда въззивницата.
Застъпва се становище, че доводите на ищцата, че следва да бъде доказана вината й за
неправомерното вмешателство в електромера, за да се ангажира и отговорността й са в
противоречие с трайната практика на ВКС, съгласно която било прието, че не следва да се
доказва виновно поведение на клиента съгласно чл.82 ЗЗД от страна на крайния снабдител.
Навеждат се доводи, че цитираните решения са постановени при действието на отменените
ПИКЕЕ, но запазват своята актуалност и при действието на новоприетите ПИКЕЕ (обн. ДВ,
бр.35 от 30.04.2019г.), доколкото с новата правна регламентация не се въвеждало изискване
за доказване на вината във фактическия състав за извършване на преизчисления на сметка
на клиент.
С оглед изложеното ответното дружество счита, че процедурата по преизчисляване
на количествата ел. енергия е спазена, а претендираната сума в размер на 775, 16 лв. с ДДС е
основателно начислена и дължима. Цитира се практика на окръжни съдилища в страната, за
която се сочи, че е постановена по реда на действащите ПИКЕЕ от 2019г.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Прави се възражение за прекомерност на адв. хонорар, в случай, че
претендираното такова надхвърля минималния размер по Наредба № 1 от 2004г.
Претендират се направените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, въззивницата се явява лично, поддържа жалбата, моли да се
отмени първоинстанционното решение и да й се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемото дружество, чрез процесуалния си
представител, с писмена молба оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, както и
да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, в случай, че претендирания адвокатски хонорар надвишава предвидените в Наредба №
1 размери.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването - и допустимо в обжалваните части.
В хода на въззивното производство не са събирани нови доказателства.
За да се произнесе по спора, БОС съобрази следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на ищцата
СТ. П. М. от гр. Поморие против ответника “Електроразпределение-ЮГ” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив. В молбата се твърди, че ответното дружество издало
корекционна фактура № **********/25.02.2020г. за сумата 775, 16 лв. начислена за период
от 78 дни, а именно за периода от 22.10.2019г. до 08.01.2020г., поради частично неизмерване
на ел. енергия от измервателно средство монтирано за имота на ответника в гр. Поморие, ул.
“Иван Вазов” № 4, ИТН 2707895 за аб. № **********. Твърди се, че така начислената сума
не се дължи от ищцата, тъй като не са били налице законови или договорни основания за
начисляване на тази сума, доколкото липсвала законова норма за едностранна корекция на
сметките, включително не са били спазени от ответника правилата за извършване
проверката на електромера. Твърди се също, че ищцата нямала достъп до електромера, който
бил монтиран извън имота му и съответна е нямало как да въздейства по какъвто и да е
начин на показанията на електромера, до който достъп имали само служители на ответника.
Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата
775, 16 лв. начислена по фактура № **********/25.02.2020г. за периода от 78 дни, а именно
за периода от 22.10.2019г. до 08.01.2020г. за корекция на сметка за ел. енергия за кл. №
**********.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска, с който последният се
оспорва като неоснователен. Сочи се, че процесната сума е начислена на ищцата при
наличието на законовите предпоставки за това, а размерът – съобразен с действащата
5
методика. Моли за отхвърляне на иска. Представя доказателства.
В съдебно заседание страните поддържа тезите си.
Настоящият състав на Бургаският окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
По делото е безспорно, че ищцата - въззиваема е потребител на електрическа енергия
за обект с адрес на потребление гр. П., ул."***." №*, с кл. № ********** и ИТН №
*********.
От КП № 582726/08.01.2020 г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление, служители на "Електроразпределение ЮГ" АД са извършили проверка на
процесното СТИ, като са записали показанията на тарифа 2.8.0. Електромерът е демонтиран
за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Протоколът е подписан от
актосъставителите и един свидетел посочен с три имена и адрес.
Представен е по делото КП № 84/14.02.2020 г. на БИМ – РО Пловдив, от който се
установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е
констатирано преминала ел. енергия в регистър 2.8.0. в размер на 003929,72 кВч, която не е
визуализирана на дисплея. В протокола е посочено, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера като са налице следи от силикон на дъното на електромера и е
налице въздействие в точките на свързване. Посочено е, че не съответства на техническите
характеристики. Установено е наслояване на калай на елемент C47 от страна спойки на
платката.
По делото е представено и становище на ответното дружество от 25.02.2020г.,
изпратено на ищцата за начисляване корекция на ел. енергия за периода от 22.10.2019г. до
08.01.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 и чл.51, ал.2 от
ПИКЕЕ, предвид демонтирането на електромера и извършената от БИМ проверка,
вследствие на която е установено, че същият е бил манипулиран и не отчита ел.енергия. Към
уведомителното писмо са били приложени копие от издадената фактура, констативен
протокол № 582726/08.01.2020г., КП № 84/14.02.2020г. на БИМ и справка за коригиране на
сметката на ел. енергия.
В представената по делото справка за коригиране на сметката за ел.енергия на ищцата
е посочено, че същата е начислена съгласно чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ.
Представена е фактура № **********/25.02.2020 г. на стойност 775. 16 лева.
По делото е представено изпратено до ищцата на осн. чл.63, ал.3 от Общите условия
на договорите за пренос на ел. енергия пред ел. разпределителната мрежа на
“Електроразпределение ЮГ” ЕАД, уведомително писмо от 21.01.2020 г., с което последната
е уведомена за извършената проверка и подмяна на средството за търговско измерване СТИ
№ *********, като й е изпратено и копие от изготвения протокол.
От заключението на приетата от Районен съд – Поморие, съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният електромер е с оценено съответствие през 2017г. и
същият е бил монтирано в електромерно табло на стълб извън имота. При външния оглед на
електромера било установено, че е налична пломбата за фирмен знак ADDGRUP/3408260,
която е срязана и унищожена. Резултатите от изпитанията на електромера показали, че
същият отчита с грешка, близка до номиналната.
6
Вещото лице е обосновило извода, че описаното състояние на електромера при
външния и вътрешен оглед давало основание да се счита, че има намеса във вътрешността
на електромера.
Снети били данни от регистрите, където се съхранявали показанията за
консумираната ел. енергия. Вещото лице посочило, че от приложените извадки от паметта за
електромера се виждало, че на 21.10.2019г. липсвали показания и от 22.10.2019г. до
20.12.2019г. показанията по реалните тарифи били едни и същи. В същото време от
следващата справка било видно, че са изведени данни от паметта на 08.10.2019г.,
8.11.2019г., 8.12.2019г. и 08.01.2020г., за които имало реални показания в регистрите с код
1.81 (дневна ел. енергия)., 1.8.2 (нощна ел. енергия) и 1.8.0 (сумарна ел. енергия), както и в
регистър 2.8.0 (невидима за потребителя), а именно:
-8.10.2019г. – 0,37 kWh
-8.11.2019г. – 888, 45 kWh
-8.12.2019г. – 2787, 95 kWh
-8.01.2020г. - 3929, 72 kWh
С оглед на тези данни, вещото лице обосновало извод, че била направена
манипулация, за да не се отчита ел. енергия в реалните регистри и съответно, за да не се
отчита консумация. По горепосочения начин реално консумираната енергия била отчетена и
заплатена частично.
Посочено било, че доставената, но неотчетена енергия се виждала от данните от
паметта на електромера в невизуализирания регистър с код 2.8.0., като в този случай, така
натрупаната енергия в тези регистри се начислявала съгласно чл.55, ал.1 от ПКИЕЕ след
монтажа на средството за търговско измерване и в разглеждания случай методиката била
спазена. В тази в.л. сочи, че в регистъра с код 2.8.0 от паметта на електромера се виждали
3929 kWh ел.енергия, които били реално доставени до клиента през процесния период
8.10.2019г. до 8.01.2020г., което количество следвало да се остойности съгл. чл.56, ал.3 от
ПИКЕЕ като се фактурира по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР, а
именно 3929 kWh следвали да се умножат по 0,19729 лв./квч. като се получавала сума в
размер на 775, 15 лв.
В заключението било посочено още, че процесното СТЕ ADDAX № *********
представлява еднофазен статичен двутарифен електромер, произведен през 2017г., с оценено
съответствие, видно от положената върху него маркировка CE M17/1781. Същият попадал в
групата на еднофазните електромера и съгласно Заповед № А-616 на председателя на
ДАМТН от 11.09.2018г. подлежал на последващи проверки на 6 години.
В съдебно заседание вещото лице поддържа така представеното заключение като
пояснява, че не е бил извършен оглед на електромера. По отношение на повредата на
елемент C47 сочи, че същата не се отразява на показанията на електромера, тъй като не
представлява част от измервателната верига. Посочва, че регистър B80 служи, за да показва
натрупани количества ел. енергия, като тази енергия се отчита като положително отдадена
само когато потребителят е регистриран като производител. В противен случай, въпросната
енергия се отчитала като негативна и този регистър не бил активен, но имало възможност
енергията да се натрупва именно там.
От събраните по делото чрез разпита на св. М. гласни доказателства, се установява че
същият е автор на приложения по делото констативен протокол. Свидетелят посочва, че е
изготвил същия след като е установил неизмерен енергия, натрупана в обратната тарифа
280. От показанията му се установява още, че в момента на проверка, електромерът е бил с
повредена пломба, поради което бил свален за експертиза, а на негово място бил монтиран
нов. Свидетелят сочи, че електромерът имал извършена манипулация. Сочи, че същият се
намирал на улица в табло с още няколко електромера като към момента на извършване на
проверката таблото било заключено. Св. М. заявява, че направил опит да се свърже със
собствениците като почукал на вратата на сградата, но никой не отворил, поради което
съставил протокола в присъствието на свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
7
доказателствени материали.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже че е доставил на ищцата отразеното в невизуализирания
регистър 2.8.0. на СТИ, количество енергия от 3929 KWh, както и спазването на
корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.)
По делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. /,
възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия
за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ/ДВ бр. 74 /2006 г. в сила от 01.07.2007 г. /, Крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/,
приложими за процесния случай, е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ, действали през процесния период, е уредена процедурата по
коригиране на сметка при неточно измерване или неизмерване ел. енергия, вкл. и при
измерена ел. енергия в скрит регистър. Ал. 1 на същия текст предвижда, че при извършване
на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2/каквато
настоящата хипотеза не е/ операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
В ал. 2 на текста са посочени и реквизитите на протокола - Констативният протокол по ал. 1
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В ал. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е визиран срок на корекцията в случай, а именно от монтажа
на СТИ.
С оглед събраните в производство по делото доказателства съдът намира, че в случая
ответникът, чиято е доказателствената тежест е установил наличието на предпоставките за
коригиране на сметката за потребление на ищцата. Проверката и демонтажа на процесното
8
СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен протокол отговарящ на
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно - подписан е от актосъставителя и един
свидетел и съдържа останалите реквизити.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
констатациите вписани в КП, а на тези отразени в протокола от метрологичната експертиза,
който е единствено годен да установи точното количеството натрупана ел. енергия в скрития
регистър. Съгласно чл. 179 ГПК, същият е доказателство за съдържащите се в него
изявления, арг. чл. 10, ал. 1, т. 1 б. "д" от Закона за измерванията - Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и
извършва метрологична експертиза на средствата за измерване.
В конкретната хипотеза, отразеното в КП количество ел. енергия в скрит регистър
2.8.0. – 3929,72 кВч. е потвърдено от заключението на БИМ, както и от заключението на
вещото лице по приетата по дело СТЕ. Що се отнася до периода на корекцията, то предвид
безспорно установената от паметта на електромера начална дата на натрупване на енергията
в скрит регистър 2.8.0., а именно 22.10.2019г., съдът намира, че периодът на коригиращата
сметка /от датата на натрупване на ел. енергия до дата на техническа проверка –
08.01.2020г./ също е подбран правилно, като същия отговаря на срока визиран в чл. 55 от
ПИКЕЕ. В тази връзка е взето предвид, че е спазена и процедурата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ
и ищцата е уведомена за извършената корекция.
Доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметка за ел. енергия за
изтекъл период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които по силата на закона са приложими в
отношенията между страните и ги обвързват.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивницата, с които същата се опитва
да разколебая доказателствената стойност на експертизата, в т.ч. твърденията й касаещи
техническите специфики на електромера, както и липсата на компетентност на вещото лице.
Въззивницата не е оспорила изготвената в първоинстанционното производство експертиза и
не е поискала назначаването на допълнителна и/или повторна такава, поради което
оспорването на изготвеното заключение се явява понастоящем преклудирано. Съгласно чл.
200, ал. 3 ГПК оспорването на заключението се извършва докато трае изслушването, а след
изслушването на експерта и приемане на заключението, правото да се оспори заключението
е преклудирано (в този смисъл Решение № 186 от 09.07.2012г. по гр.д. № 1871/2010г., IV
ГО, ВКС). Независимо от това, за прецизност на изложението, следва да се посочи, че
възраженията са неоснователни, като изготвеното заключение е в пълен синхрон със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Констатациите, обективирани в
заключението са подробно аргументирани, поради което съдът го кредитира изцяло като
изготвено от лице със задълбочени познания в съответната област.
Защитната теза на ищцата, че ответното дружество не е доставило процесните
количества ел. енергия до обекта в размер на 3929 KWh не намира опора в събраните по
делото доказателства. Експертите, изготвили метрологичната експертиза, както и вещото
лице, изготвило СТЕ безпротиворечиво се обединяват околоко становището, че процесното
СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност
при измерване на електроенергия. Приетото от експертите измерване на процесното СТИ с
грешка близка до номиналната опровергава възражението за липса на доказателства
установяващи реалното доставяне на процесната енергия на абоната. Това е така, , защото
тезата, че отразеното в невизуализирания регистър количество енергия не е доставено е
мислима единствено при неправилно функциониращ електромер. В настоящия случай не са
установени отклонения при работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как
да бъде направен извод, че показанията в регистър 2.8.0. са грешни и не отразяват
действително доставена енергия. На тази основа настоящия състав счита, че разпределилата
се върху невизуализирания регистър 2.8.0. енергия от 3929 KWh e реално доставена на
ищцата.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено,
че процесната ел. енергия е била натрупана в регистър 2.8.0 в период от време следващ
9
монтажа на средството за търговско измерване. По тези съображения се явява ирелевантна
за законосъобразността на корекционната процедура и липсата на ангажирани доказателства
за данните, съдържащи се в невизуализиращия се регистър към момента на монтажа на
СТИ. Чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ – основание за извършването й, не поставя такова изискване, а
освен това, видно от паметта на електромера през периода 8.01.2019г. - 8.10.2019г. е, че
стойността на натрупаната ел. енергия в регистър 2.8.0 е стояла непроменена – 0, 378 KWh.
Следва да се спомене и че тази стойност е била приспадната от тази, чието заплащане се
търси от оператора.
В случая, крайният извод на първоинстанционния съд е формиран въз основа на
констатацията за установена външна намеса върху електромера и доказано през исковия
период реално потребление на електрическа енергия, чиито размер според вещото лице е
математически правилно изчислена и фактурирана. В тази връзка следва да бъде изтъкнато,
че външната намеса/софтуерното манипулиране на СТИ и субективното отношение на
ищцата не са елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ. За извършване на
преизчисления по чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ е достатъчно единствено да се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване. Ето защо, възраженията на въззивницата в този смисъл
не следва да бъдат разглеждани, тъй като тези факти са ирелевантни за спора. Оспорванията
на констативния протокол на БИМ, които е направила ищцата са неоснователни по същите
съображения. Костатацията в удостоверителния документ за външна намеса в тарифната
схема на СТИ не е част от предмета на делото, поради което и съдът не я ползва при
формиране на фактическите си изводи. Фактът, който интересува процеса и който бе
коментиран по-горе в изложението е този за метрологичната годност на СТИ по аргумент от
чл.55, ал.2 от ПИКЕЕ.
В контекста на реда за преизчисляване на количеството електроенергия е направено
възражение за предаване на СТИ за експертиза на БИМ извън законоустановения срок,
което не може да бъде споделено. От изготвения протокол в БИМ е видно, че процесния
електромер е предаден със Заявление АУ-000029-1739/13.01.2020г., с което е спазен
14.дневният срок по чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ.Средството за търговско измерване е било
поставено в индивидуална опаковка с пломба № 603304. От служителите на ответното
дружество и в този вид е получено от БИМ. При положение, че няма данни целостта на
опаковката или пломбата да са нарушени, съмнения в този смисъл са изключени.
Следва да се има предвид и че неотчетените количества ел. енергия преминават в
патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за
неизмерената енергия. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба
дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Клаузите на ПИКЕЕ, приложими в настоящия
случай, не ограничават възможността на потребителя да възразява срещу наличието на
корекционно задължение, като същото се определя в зависимост от конкретните параметри
установени от метрологичната проверка на СТИ. В практиката на ВКС / решения по гр. д. №
4160/2018 г. на III г. о.; гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о.; по гр. д. № 1174/2020 г. на IV г. о.;
гр. д. № 169/2020 г. на IV г.о.; гр. д. № 1096/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 1553/2020 г. на IV г.
о.; гр. д. № 4124/2019 г. на III г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 г. на
III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г.о. и др., вкл. и в Решение № 237/11.01.2021 г. по г. д.
№ 1553/2020 г. по описа на ВКС, 4 г. о. /е прието, че дори и при липса на специална
регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители.
В заключение, въззивният съд счита, че ответникът е доказал релевантните факти –
реалното доставяне на неотчетената електрическа енергия от 3929 KWh на ищцата, за която
последната дължи заплащането на сумата от 775,16 лв., както и спазване на реда за
корекция , предвиден в ПИКЕЕ. При този извод, искът по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.) следва да бъде отхвърлен като
10
неоснователен, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна
се поражда правото да бъдат заплатени направените разноски на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.Въззиваемото дружество своевременно е направило искане за присъждане на разноски,
които с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да бъдат определени
по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от ЗПП в минимален размер от 100 лв.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260029 от 09.02.2021г. по гр.д. № 139/2020г.
по описа на Районен съд - Поморие като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.81, вр. чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК, СТ. П. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Поморие, ул. “Иван Вазов” № 4, да заплати на
“Електроразпределение - ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
България, обл. Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив 4000, район “Централен”, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените от въззиваемото
дружество съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11