Решение по дело №177/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 210
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20197130700177
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

гр.Ловеч, 16.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в  публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                 ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 177 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 132 от 10.05.2019 г., постановено по НАХД № 124/2019 г. Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил наказателно постановление № Р-10-1159/21.12.2018 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) гр. София, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на „*****” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Кубрат” № 9, представлявано от „******” АД, ЕИК *********, чрез П.И.Б., на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 лева, за нарушение на чл. 100н, ал. 4, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр.1, предл.2 от ЗППЦК, като законосъобразно.

Недоволно от така постановеното решение е останало „*****” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Кубрат” № 9, което чрез адв. Т.Т. от САК, в законния срок е подало касационна жалба против решението на ЛРС. Твърди се, че решението на ТРС е неправилно, като се сочат и съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че одиторската компания е била в невъзможност по независещи от нея причини (процедура по анализ и одобрение параметрите по сключените договори за кредит между дружеството и „Българска банка за развитие” АД) да приключи провежданите процедури и изкаже мнение. Твърди се, че съдът неправилно е констатирал като две отделни нарушения непредставяне на информацията до КФН и до обществеността. Излагат се съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН, което не е било съобразено от съда. Твърди се нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като АНО не е взел предвид и обсъдил възраженията на дружеството. В заключение се иска отмяна на решението на ЛРС и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като не е ангажирано и писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за финансов надзор (КФН) гр. София се представлява от юрк. И.Г., която в съдебно заседание и писмена защита моли касационната инстанция да остави в сила решението на ЛРС, като напълно споделя аргументите на РС за законосъобразност на наказателното постановление.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление поради липса на допуснати процесуални нарушения и съставомерност на административното нарушение.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С оспореното решение Ловешкият районен съд е потвърдил наказателно постановление № Р-10-1159/21.12.2018 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) гр. София, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на „*****” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Кубрат” № 9, представлявано от „******” АД, ЕИК *********, чрез П.И.Б., на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000 лева, за нарушение на чл. 100н, ал. 4, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 100н, ал. 1, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр.1, предл.2 от ЗППЦК.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение и за законосъобразност на правната квалификация на същото.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС и не следва да ги повтаря. Отделно в решението на РС са обсъдени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити и в касационната жалба.

Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

 Правилни и в съответствие с всички доказателства са изводите на РС, че е осъществен съставът на соченото в НП административно нарушение, както и че правната квалификация на същото както в АУАН, така и в НП съответстват на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира за законосъобразни мотивите на РС, че предвид ангажираната обективна /безвиновна/ отговорност на наказаното дружество е ирелевантен въпросът за формата на вината, както и да се изследва въпроса за наличието на вина. Допълнително законосъобразни са и изводите на РС, че проблемите на дружеството във връзка с одитирането, т.е. възпрепятстване на одитора да осъществи съответните процедури поради липса на всички необходими документи за това, са вътрешноорганизационни проблеми на дружеството, а не извънредни обстоятелства, като всяко дружество е длъжно така да организира дейността си, че да изпълни законовите изисквания, за които е предоставен достатъчно дълъг срок от 90 дни. От друга страна следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства, свързани с проблеми по одитирането на дружеството и касаещи дейността му за 2017 г. От приетото като доказателство писмо от „Грант Торнтон” ООД с дата 18.04.2018 г. /на л. 29-30 от делото на РС/ е видно, че дружеството е ангажирано да извърши одит на консолидирания финансов отчет на „*****” АД, съдържащ консолидирания отчет за финансовото състояние към 31.12.2016 г. и което не е в състояние да осъществи по изложените в писмото причини. Т.е. касае се до невъзможност за изготвяне на консолидирания финансов отчет за 2016 г., а не за 2017 г., за която е наложена настоящата имуществената санкция. Самото писмо е озаглавено: Относно: Одит на консолидиран финансов отчет за 2016 г.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора, свързани с наличието само на едно нарушение, а не на две, както са приели КФН и районния съд. Съгласно чл.100н, ал. 4 от ЗППЦК - годишният финансов отчет за дейността съдържа: т. 1. заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора; т. 3. декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество емитент на ценни книжа, с посочване на неговите имена и адрес за кореспонденция, удостоверяваща, че:

а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента;

б) информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно оповестена и разкрита съгласно приложимите счетоводни стандарти;

в) информацията, отнасяща се до съществените сделки за публичното дружество за съответния отчетен период, е надлежно разкрита в приложенията към финансовия отчет;

Нормата на чл. 100т, ал.1, изречение първо от ЗППЦК въвежда кумулативно задължение за eмитента за разкриване на публично регулираната информация чрез предоставянето й както на КФН, така и на общността. Законът ясно е предвидил задължението на емитентите да представят информацията както пред Комисията за финансов надзор, така и пред обществеността, което се осъществява по два различни начина, т.е. става въпрос за две различни задължения, макар и по отношение на един отчет. Изпълнението на тези две задължения се осъществява чрез различни действия, които следва да се предприемат от задълженото лице – различни действия по предоставяне на информацията на комисията и различни действия по разкриване на информацията на обществеността.

 Съгласно чл.100т, ал. 3 от ЗППЦК - регулираната информация се разкрива на обществеността чрез използване на информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки. На КФН регулираната информация се разкрива по електронен път (ал. 4 на чл.100т от ЗППЦК). Следователно изпълнението на задължението за предоставяне на информация на Комисията се осъществява по начин, който е различен от изпълнението на задължението за разкриване на информация на обществеността.

 В съответствие със закона са изводите на районния съд, че законодателят е регламентирал две самостоятелни, отделни задължения за предоставяне на информацията – на КФН и на обществеността, които се реализират по различен начин. Неизпълнението на всяко от тези задължения представлява отделно административно нарушение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните, непротиворечиви са по между си, подробни и ясни, поради което следва да бъдат кредитирани по несъмнен начин се установява извършването на вмененото на дружеството-касатор административно нарушение.

Разпоредбата на чл.221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК предвижда налагането на административно наказание в случаите, когато емитент – юридическо лице не изпълни задължението по чл.100н, чл.100о, чл.100с, ал.1, чл.100ф и чл.111а от ЗППЦК. В случая на дружеството касатор е вменено извършване на нарушение чл.100н, ал. 4, във връзка с чл. 100т, ал.1, изречение първо от ЗППЦК, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание посочената санкционна норма. Нарушението е формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на нормативно определения срок. За реализирането му не е необходимо да има настъпил вредоносен резултат.

Касационната инстанция намира, че с оглед формалния характер на нарушението и степента на засягане на обществените отношения, законосъобразни са и мотивите на РС - Ловеч за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „*****” АД, гр. Ловеч засяга обществените отношения, регулирани от ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на инвеститорите в публични дружества, предлагащи ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило обществените отношения, защитавани с разпоредбите на ЗППЦК, поради което следва да се приеме, че извършеното съставлява нарушение, разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от този вид. В този смисъл съдът не споделя изложените от касатора доводи за маловажност на нарушението.

Отделно мотиви за липса на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е изложил и издателя на наказателното постановление в самото наказателно постановлениеР-10-1159/21.12.2018 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) гр. София, които също за законосъобразни. Видно от приложената административнонаказателна преписка, за идентично на настоящото административно нарушение на касатора са издадени и други наказателни постановления. Същественото е, че настоящото административно нарушение е извършено при условията на „повторност” по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на  ЗППЦК, т.к. е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходно наказателно посатновление № Р-10-893/22.11.2017 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) гр. София /на л. 79-81 от делото на РС/, поради което липсват каквито и да било смекчаващи обстоятелства, а и е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В тази връзка касационната инстанция намира размерът на наложената с обжалваното пред РС наказателно постановление имуществена санкция, малко над минимума, предвиден в санкционната норма на чл. 221, ал. 2 от ЗППЦК за законоъсобразен и съответстващ на целите на административните наказания.

В допълнение касационната инстанция намира, че процесното административно нарушение не се отличават от всяко друго такова, липсват каквито и да било специфични характеристика на случая, които биха могли да го квалифицират като маловажен по чл. 28 от ЗАНН, като напротив – налице са били предпоставки за налагане на административно наказание и в по-висок размер /предвид соченото влязло в сила предходно наказателно постановление срещу същия нарушител и за същото административно нарушение/, поради което и наказателното постановление е законосъобразно, вкл. в частта относно размера на наложената имуществена санкция.

Не се констатира от касационната инстанция и нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Не бе установен формализъм, а напротив – АНО изключително подробно е обсъдил всички възражения на дружеството, като е събрал всички необходими за случая доказателства. В тази връзка не се споделят доводите на касатора, че е следвало да се съберат допълнителни доказателства за извършеното нарушение, че АНО е отказал да обсъди възраженията и е накърнил правото на защита на дружеството.

Ето защо касационната инстанция споделя мотивите на РС, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

По тези съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 10.05.2019 г., постановено по НАХД № 124/2019 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: