Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 2966/2019г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Производството по делото е образувано по жалба на „Къща за гости
Г. 2011“ ЕООД, гр.Варна, ул.“Х. Б.“ № **, представлявано от З.Д.Р. против АУЗ
по чл.107 ал.3 от ДОПК № 91-2019-1/03.07.2019г. на инспектор МДТ при Община
Суворово, изменен с Решение № 1/30.09.2019г. на Директор на дирекция „АПИО“ при
Община Суворово, с който са установени публични държавни вземания за периода 2014г. – 2018г. за такса битови отпадъци за имот находящ се в с.Баново, на основание подадена Декларация
по чл.14 от ЗМДТ. Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата; твърди, че процесната сграда не е съществувала през цялата
2014г.; сочи, че посочените услуги по сметоизвозване не са осъществявани; прави
възражение за изтекла давност. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, като отмени обжалвания акт. В условията на евентуалност акта
да бъде изменен в частта, относно размера на задълженията. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски
по делото.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Съобразно
разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона
за местните данъци и такси и петитума на жалбата, предмет на обжалване е Акт за
установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № 91-2019-1/03.07.2019г. издаден от орган по приходите при Община Суворово, изменен с Решение № 1/30.09.2019г. на Директор на Дирекция“ АПИО“ при
Община-Суворово, с който са установени задължения за
публични държавни вземания за такса битови отпадъци за периода 2014г.
– 2018г. за имот, находящ
се в с.Баново, община Суворово, на основание
подадена Декларация
по чл.14 от ЗМДТ. Вземанията са установени по персоналната партида на
жалбоподателя, съгласно подадена декларация
и събраните данни за собствеността на имота.
С административната преписка са представени Заповеди №
437/09.10.2013г., № 468/07.10.2014г., № 705/08.10.2015г., № 433/17.09.2016г., №
477/05.10.2017г. и № 378/26.09.2018г. на Кмета на Община-Суворово, от които е видно, че процесния имот се
намира в зоните, определени от Кмета на Община-Суворово за
сметосъбиране и сметоизвозване.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По валидността на АУЗД:
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за
установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ,
съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на
публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ).
Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ).
Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът
на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален
директор на НАП.
АУЗД е
издаден от Инспектор към Дирекция „Общинска
собственост и приходи“ при Община-Суворово определен
със Заповед № 149/05.04.2017г.
издадена от Кмета на Община Суворово.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което
обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
Оспореният
АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.
Предмет
на спора са установените задължения за публични държавни вземания за ТБО и данък недвижими имоти.
От
събраните по делото доказателства e видно, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане
на такса за битови отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ, за
периода 2014г. – 2018г., въз
основа на подадената декларация
по реда на чл.14 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот с партиден № 5312F2953, находящ се в с.Баново, община
Суворово, представляващ земя и друг нежилищен обект – къща за гости.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл.63 ал.2 гласи:
"Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната
година“. От представените с
преписката Заповеди № 437/09.10.2013г., № 468/07.10.2014г., № 705/08.10.2015г.,
№ 433/17.09.2016г., № 477/05.10.2017г. и № 378/26.09.2018г. на Кмета
на Община-Суворово е видно, че процесния
имот попада в границите на районите, в които Община Суворово организира услуги по сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци.
Жалбоподателят
твърди, че процесната сграда, за която са начислени ТБО
не е съществувала през цялата 2014г. Видно от доказателствата по делото за
имота е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ на 29.07.2014г., но същият е
въведен в експлоатация на 07.02.2014г., съгласно представеното Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж № 1/07.02.2014г. на Главния архитект на
Община Суворово. Имено поради това начислената ТБО за 2014г. не е за цялата
година, а е от м.03.2014г.
Съгласно
трайната практика на ВАС, за да е налице задължение за заплащане на такса за
събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала
услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за жалбоподателят не възниква
задължение за заплащането й – чл. 71 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е
включил услугата в заповедта си по чл.63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите
на районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот,
за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района,
определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността
/в този смисъл Решение № 1/2015г., постановено по к.адм.дело № 3705/2014г. на
ВАС; Решение № 8062/12.06.2014г., постановено по адм.дело № 16033/2013г. на ВАС
и двете на VІІ-мо о./. В настоящото
производство следва да се установи именно извършването реално на услугите
предвидени в ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване.
По
своята същност сметосъбирането и сметоизвозването се предоставя от общината на
конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и
третиране на създадените от дейността му отпадъци. Другият вид услуга, която
общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се
включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и
да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от
държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е.
достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на
населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и
благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на
територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено
ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези
територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща
отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови
отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява именно факта на
предоставяне и на трите услуги на жалбоподателят. Представени са заповеди
на Кмета на Община Суворово за определяне на
районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване.
По отношение задължението за заплащане на
такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, жалбата се
явява също неоснователна, тъй като не е
налице изключението по чл.7 т.3 от ЗМДТ. По смисъла на закона /чл.71 т.3 ЗМДТ/
за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не
се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е
обвързано от използването му, а от наличието на депо. По делото не е бил спорен
факта, че имота се намира в район, в който Община Суворово е организирала и извършва услугите по обезвреждане
на битови отпадъци и депо, находящо се в с.Въглен, което е функциониращо, като
това обстоятелство е известен на съда
факт и като такъв не подлежи на доказване по аргумент на чл. 155 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.
Направеното
възражение за погасяване по давност на задълженията е
неоснователно. По отношение на задълженията за местни данъци и такси са
приложими правилата на давността установени в ДОПК. Съобразно разпоредбата на
чл.171,ал.1 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. По
отношение на задълженията за ТБО приложение намира чл.68 ал.1 от ЗМДТ, който гласи, че таксата се заплаща по
ред, определен от общинския съвет. По отношение задълженията за
2014г. следва извода, че за такса
битови отпадъци, давността започва да тече от 1 януари на годината, следващи
тази, за която се дължат и изтича след 5 години. При съобразяването на това
обстоятелство давността за задълженията за 2014г. е започнала да тече от 01.01.2015г. и изтича
на 01.01.2020г., но с издаването на процесния АУЗД същата
е прекъсната, поради което към настоящия момент не е изтекла. Давността за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. също не е изтекла, следователно
за тези публични вземания за ТБО (вкл. вземанията за
лихви), не е изтекъл законово регламентирания 5-годишен
срок по чл.171 ал.1 от ДОПК за погасяването им по давност, нито към момента на
издаване на АУЗД, нито към датата на постановяване на изменящото го Решение на Директора
на дирекция "АПИО“, нито към
настоящия момент.
Във връзка с възражението относно размера на задълженията, по делото е
допусната съдебно счетоводна експретиза.От заключението ва вещото лице,
неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено
се установява, че таксата битови отпадъци за периода 01.03.2014г. –
31.12.2018г. е в размер на 22 486.34лв., а дължимата лихва за забава е в
размер на 6338.27лв. – колкото е и размера установен с обжалвания акт. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разминаването в лихвата за забава,
която е незначителна се дължи на това, че е възможно в програмата, която
използва Дирекцията да има закръгляния на цифри като втори, трети, четвърти и
пети знак.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
|
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
основание чл.161 ДОПК на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на
830лв., съборазно представения списък по чл.80 от ГПК. Водим от горното, съдът |
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Къща за гости Г. 2011“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Х. Б.“ № **,
представлявано от З.Д.Р. против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № 91-2019-1/03.07.2019г.
на инспектор МДТ при Община Суворово, изменен с Решение № 1/30.09.2019г. на
Директор на дирекция „АПИО“ при Община Суворово, с който са
установени публични държавни вземания за периода 2014г. – 2018г.
за такса
битови отпадъци за имот находящ се в с.Баново, на
основание подадена Декларация
по чл.14 от ЗМДТ в размер на общо 28 825.79лв., от които
22 486.34лв. – главница и 6339.45лв. – лихва за забава.
ОСЪЖДА „Къща за гости Г. 2011“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Х. Б.“ № **,
представлявано от З.Д.Р. *** сумата от 830лв./ осемстотин
и тридесет/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от
деня на съобщението.
Административен съдия: