Определение по дело №1370/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

                                

                                   №               /                2020г.

                              

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание  в състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ :           КОНСТАНТИН И.

                                                                                ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –мл.съдия

 

разгледа докладваното от председателя на състава

ч.гр.д.№ 1370/ 2020г.

                    

Производството е по реда на 274, ал.1 ГПК .

                Образувано е по частна жалба от А.И.Д., М.Ж.А. и И.И.И., подадена чрез пълномощник- адв.Р.К., срещу определение № 7058/ 04.06.2020г. на Районен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Жалбоподателите оспорват определението като неправилно на посочените основание- идентичност на предмета и страните, които се покриват с производството по гр.д.№ 11012/ 2014г.ВРС, приключило с влязло в сила решение. Излагат доводи със следното съдържание: 1/. С решение № 1138/ 23.03.2016г. постановено по гр.д.№ 11012/ 2014г. ВРС и решение по в.гр.д.№ 1746: 2016г. ВОС съдът не се е произнесъл по искането с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК. Произнесъл се е по претенциите за давностно владение , при оборима презумпция за валидност на нот.акт № 55 , без обсъждане на доказателствата за съществуващата в имота законна постройка с оглед възстановяването на процесния имот. Не е обсъдена нищожността на решението на ПК , издадено в опорочено административно производство, съответно и на издаденият нотариален акт № 55/ 1997г. ; 2./ С постановените решения са обсъдени давностното владение на имота от ответниците с  присъединяване към владението на Майа Димитрова, но при непълни доказателства/ без приобщаване материалите по две прокурорски преписки/ ; 3/  Предявената претенция по чл.108 от ЗС е последица от нищожността на нотариалния акт от 1997г.

Искането е за отмяна на определението за прекратяване и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд . 

Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира :

                Жалбата е допустима и редовно предявена.

Варненски районен съд е сезиран с искова молба от А.И.Д. , И.И.И. и М.Ж.А., срещу наследници на Липчо Митев В. – П.М.В., Димитър Липчев В., С.Л.К., Йорданка  Л. Михова , Г.М.  К. и Еленка Божкова В., с участието на заинтересовани страни- Майя И. Димитрова и Тодор Друмев Тодоров. Претендират постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.част от имот с идентификатор № 83404.503.30, по КК на с.Шкорпиловци, на основание наследяване и договор за покупко-продажба, и да се отмени  констативен нотариален акт  № 55, том VIII, дело 5538/ 1997г. от 22.04.1007г. до посочената ½ ид.част от имота, на основание чл.537, ал.2 ГПК.

С разпореждане от 15.04.2020г. на ищците са дадени указания да уточнят правния си интерес от предявеният иск, предвид влязлото в сила решение № 1138/ 23.03.2016г. по гр.д.№ 11012/ 14г., и  наличието на нови факти и обстоятелства , настъпили след постановяването му.

Съгласно решение № 1138/ 23.03.2016г. по гр.д.№ 11012/ 2014г. ВРС, искът на А.И.Д. , И.И.И., М.Ж.А. и Тодор Друмев Тодоров, срещу Майа И. Димитрова, за  приемане в отношенията между страните, че ищците са собственици , съответно на ½ ид.ч. за А.И.Д., И.И.И. и М.Ж.А., и ½ ид.ч. за Тодор Друмев Тодоров , от имот № V, кв. 3, с площ 911 кв.м., при посочените в решението граници по плана на вилна зона Шкорпиловци, съгласно нот.акт № 3, том III дело 948 от 1970г., е отхвърлен.

Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на ответната страна - П.М.В., Г.  М.  К., Л.Д.Л., К.Д.В., С. Любчева Калева, С.П.И. и Г.М. Недева, които с договор за покупко-продажба по нот.акт № 79/ 2004г. за продали спорния имот на М. Димитрова .Обсъдени са факти и обстоятелства, на които страните основават своите претенции за имота ,съобразно нот.акт № 3/ 1970г. и констативен нотариален акт № 55/ 2004г. Решението, с което са отретени претендираните от ищците права върху конкретния имот е потвърдено с решение по в.гр.д.№ 1746/ 2016г. ВОС. На основание чл. 223, ал.1 ГПК  третите лица се считат обвързани от установителното действие на решението в отношенията с насрещната страна / ищците/.

За наличието на правен интерес от предявеният  иск за собственост,на основанието по чл.124, ал.1 ГПК, ищците уточнят с молба вх.№ 31231/ 27.05.2020г., че целят отмяна на констативния нотариален акт,с който имотът е продаден от несобственици на М.Димитрова през 2004г. / к.н.а.№ 79, том III, рег.№ 5944, дело № 479/ 2004г./. Твърдят също,че след закупуване на имота Димитрова не е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, а давността е прекъсвана с подавани жалби до ВРП и с исковата молба  по гр.д.№ 11012/ 2014г. на ВРС. Искът е насочен срещу наследници на Липчо Митев В.- П.М.В. и Г.  М.  К. / наследници на Елена Божкова В./, Димитър Липчев В. и Йорданка Л. Михова и Еленка Божкова В.- починали преди предявяване на иска, но наследени от конституираните като трети лица-помагачи на страната на ответника М. Димитрова по гр.д.№ 11012/ 2014г. ВРС, и срещу Майа И. Димитрова и Тодор Друмев Тодоров- страни в същото производство.

С определение №7058/ 04.06.2020г. съдът е приел, че между същите страни е разгледан спор за собственост, приключил с влязло в сила решение № 1138/ 23.03.2016г. по гр.д.№ 11012/ 2014г. ВРС. Налице е идентичност в предмета на спорното правоотношение- относно фактите и обстоятелствата, с които ищците обосновават възникването на своите субективни права, обхванати от силата на пресъдено нещо.

Настоящият състав приема това заключение за правилно и обосновано.

Новообразуваното производство е идентично по отношение на страните/респективно наследниците им/, основанието и предмета на спора.С оглед избраната форма на защита чрез положителен установителен иск ищците следва да докажат права върху имота на посочените и разгледани придобивни основания с решението от 2016г.

Постановеното по спорното материално право решение се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ и възпрепятства повторното му разглеждане в друг процес, на същото основание между същите страни, съобразно чл.299, ал.1 ГПК вр. чл. 298 ал.1 и 2 от ГПК.

                Определението за прекратяване следва да бъде потвърдено.

                На основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА определение № 7058/ 04.06.2020г. постановено по гр.д.№ 4031/ 2020г. от  Районен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                         2.