Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.04.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 10006 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на настоящото
производство са предявени от „А.И.“ ЕООД срещу Н.Ю.Н.
обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД
за заплащане на сумата от 19139,88 евро, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 2610,01 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 10.01.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2020 г. до окончателното
й заплащане.
В исковата молба ищецът твърди,
че с ответника са били в трудовоправни
отношения по силата на трудов
договор № 206/12.06.2018 г. за периода от 12.06.2018 г. до 18.02.2019 г., като
ответникът изпълнявал длъжността „Брокер на недвижими имоти“. Във връзка със
заеманата длъжност при и по повод изпълнение на задълженията си ответникът
получил пълен достъп до информация, представляваща търговска тайна за ищцовото дружество относно търговската му дейност-
посредничество по отношение на сделки с недвижим имоти, търговски партньори,
клиенти на дружеството и друга поверителна информация. Съгласно сключения
договор страните били определили коя информация била поверителна за
работодателя и следва да бъде опазвана от служителите му, а именно: всяка
бизнес информация, включително но не само технологична информация и спецификации,
търговски тайни, търговска информация и данни, меморандуми и кореспонденция,
стратегически и бизнес планове, маркетингова и рекламна информация, информация
за заплати и други обезщетения, както и всякаква друга информация, отнасяща се
до интересите на работодателя. Съгласно Правилника за вътрешния ред на
дружеството, с който ищецът бил запознат, служителите се задължават да не
разпространяват на трети лица лични данни на клиенти, съконтрахенти
или други служители в дружеството, както и информация относно имоти, оферирани
от дружеството /описание на имотите, актове за собственост, скици, цени,
снимков материал и т.н./, станали им известни при изпълнение на служебните им
задължения, както и снимки на имоти, бланки на документи, използвани от служителите
при изпълнение на служебните им задължения, като всички тези данни и документи
се определяли като поверителна информация – търговска тайна и предоставянето им
на трети лица или използването им за лично облагодетелстване е забранено, както
по време на трудовите правоотношение, така и след прекратяването им. Служителите
нямали право да присвояват, копират или изнасят от офиса на дружеството каквито
и да е документи, които могат да съдържат информация, свързана с дейността на
дружеството, негови клиенти, съконтрахенти или други
служители, както и да използват /лично или чрез трети лица/ или разгласяват
поверителна информация, станала им известна при упражняване на трудовите
задължения, представляваща търговска тайна, както по време, така и след
прекратяване на трудовите им правоотношения. Съгласно подписаната длъжностна
характеристика ответникът е поел задължение да изпълнява всички вътрешни
процедури, правила и заповеди, вкл. посочения правилник за вътрешния трудов ред.
Ответникът също така подписал Декларация за конфиденциалност и лоялност, като
декларирал, че се задължава да не разгласява фирмена тайна и информация,
свързана с работата на дружеството, трети физически или юридически лица, която
му е станала известна във връзка с изпълнението на договорните му задължения;
задължил се е да не изнася, укрива или унищожава документация и информация,
свързана с реализиране предмета на дейност на дружеството, собственост на
дружеството или трети лица, както и такива, които са необходими при разкриване
на обективната истина и защите интересите на
дружеството и неговите служители пред трети лица; декларирал е и, че през време
на изпълнение на договорните си отношения с дружеството няма да развива
конкурентна или сходна дейност с тази на дружеството, освен с изрично писмено
съгласие от негова страна. Ищецът тварди също така,
че ответникът е подписал и Декларация, която липсавала
в трудовото му досие, съгласно която е уведомен, че всички оферти, които е
набавил в срока на договора са изключителна собственост на ищеца, и че след
прекратяване на тродувото правоотношение служителят
няма право да привлича и да работи с тези оферти, нито лично, нито към друг
работодател; декларирал е, че осигурените от него оферти са изключителна
собственост на дружеството и се е задължил след прекратяване на трудовите си
правоотношения да не осъществява контакт с лице собственик на оферта в „А.и.“
ЕООД, с цел привличането му като свой и/или като клиент за друг търговец, като
се е задължил при нарушение на поетите от него задължение за въздържане от
използване на поверителна информация, да заплати на дружеството всички
претърпени вреди и пропуснати ползи.
Ищецът твърди, че още през
време на трудовото правоотношение служителят нарушил тези свои задължения,
като на 07.02.2019 г. ответникът регистрирал в
Търговския регистър фирма с наименование „И.“ ЕООД, което било нарушение на
поетите от ответника задължения да не развива конкурентна на ищцовото дружество дейност. Без разрешение ответникът
изнесъл от дружеството оригинални документи, съдържащи търговска тайна, а
именно Декларация за конфиденциалност, подписана от него, Договори за
посреднически услуги, сключени с клиенти на дружеството, Протоколи за огледи,
снимки на имоти, които били рекламирани за продажба. Ответникът се възползвал
от неправомерно придобитата от него информация за клиентите на ищцовото дружество, като се е свързал с клиент на ищцовото дружество и е договарял в полза на новоучреденото
си дружество и/или в своя полза. По тови начин
нарушил поетите от него задължения към ищеца и е осуетил сключването на договор
и получаването на комисионно възнаграждение за следния недвижим имот: Еднофамилна
жилищна сграда на два етажа с дворно място, находяща се в гр. Банкя, ул. *****.
В случая от подписани протоколи за оглед на този имот, направената реклама на имота
и дадения ID намер на оферта в
системата на А.И., следвало извода, че със собствениците на този имот ищецът
бил сключил договор за посреднически услуги. По силата на този договор ищецът
се задължил да осъществява посреднически услуги по рекламиране и продажба на
имота срещу уговорено възнаграждение в размер на обичайното такова, а именно 3%
от офертната цена. Ищецът твърди, че ответникът използвал направените за сметка
на ищеца снимки и реклама на имота, както и информацията за собственика и
потенциалния купувач, по време на изпълнение на трудовото му правоотношение, и
е реализирал сделка за посредничество, като на 28.03.2019 г. с нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот, описаният имот
бил продаден. По този начин ответникът причинил на ищеца имуществена вреда във
формата на пропусната полза, представляваща нереализираното в полза на ищеца
посредническо възнаграждение в размер на 6% от обявената и оферирана продажна
цена, а именно 19139, 88 евро. Това било обичайно дължащото се възнаграждение
по 3% и от двете страни по сделката. Ответникът дължал и мораторната лихва
върху дължимото обезщетение за периода от 10.01.2020 г. до 16.09.2020 г. в
размер на 2610,01 лв.
В депозирания писмен отговор ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва да е подписвал декларация за
конфиденциалност и лоялност, както и оспорва да е подписвал посочената в
исковата молба декларация, съгласно която всички оферти били изключителна
собственост на ищеца. Твърди, че забраната за извършване на конкурентна дейност
по време на действието на трудовия договор, както и след прекратяването му, е
нищожна. Включването на подобни клаузи в трудовите договори било недопустимо,
тъй като засягало негативно конституционно признатото право на труд на
гражданите, правото им на избор на професия и място на работа. Тези уговорки,
инкорпорирани в трудовия договор били нищожни, поради противоречие със закона –
чл. 8, ал. 4 КТ. Ответникът поддържа също така, че не е работил по офертата за посочения
недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, от продажбата на който се твърди да са
причинени вреди на ищеца. Оспорва твърденията в исковата молба, че е изнесъл
оригинални документи, съдържащи търговска тайна, както и че се е възползвал от
неправомерно придобита информация. В тази връзка твърди също така, че детайлна
информация за процесната оферта била публикувана на интернет страницата на А.И.и
била общодостъпна, поради което същата не била конфиденциална. Ответникът оспорва
твърденията, че ищецът е сключил договор за посредничество със собственика на
имота. Оспорва също така твърденията в
исковата молба, че е използвал или разгласил търговска тайна, в резултат на
което клиенти да са напуснали ищеца и да са сключили договор с ответника.
Оспорва предявения главен иск и по размер. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и
установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е
съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 206/12.06.2018
г., по което ответникът е заемал длъжност „Брокер недвижими имоти“. Трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 19.02.2019
г., видно от представена заповед на работодателя от същата дата.
Във връзка с работата си, ответника подписал
декларация за конфиденциалност и лоялност, с която декларирал, че през време на
действие на трудовия договор с дружеството ще изпълнява безусловно поетите от
него с декларацията ангажименти и отгворности, както
следва: няма да разгласява фирмена тайна и информация, свързана с работата на
дружеството, трети физически и юридически лица, която му е станала известна във
връзка с изпълнението на договорното отношение; задължил се е да не изнася,
укрива или унищожава документация и информация, свързана с реализиране предмета
на дейност на дружеството, собственост на дружеството или трети лица, както и
такива, които са необходими при разкриването на обективната истина и защита
интересите на дружеството и неговите служители пред трети лица; през време на
изпълнение на договорните си отношения с дружеството, няма да развива
конкурентна или сходна дейност с тази на дружеството, освен с изричното писмено
съгласие от негова страна.
Автентичността на подписа, положен в процесната
декларация за „декларатор”, е била оспорена от ответника и в тази връзка е било
открито производство по реда на чл. 193 ГПК. По аргумент
за противното от разпоредбата на чл. 193, ал.
3, изр. 2 ГПК тежестта за доказване на
неистинността на оспорената декларация пада
върху ответника, тъй като посоченият документ носи неговия подпис. От заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-почеркова експертиза,
неоспорена от страните, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и
пълно, се установява, че ръкописният
текст „Н. А.“, изпълнен под положеният за декларатор подпис в процесната декларация е изпълнен от ответника
Н.Ю.Н. /с предишно фамилно име А./, както и че подписът за декларатор също е
положен от ответника Н.Н.. В този смисъл по делото не е проведено
успешно доказване, поради което следва да се приеме, че оспорването не
е доказано /чл. 194, ал. 2 ГПК/.
Видно от правилника за вътрешния трудов ред в „А.и.“
ЕООД служителят се е задължил да не разпространява на трети лица лични данни на
клиенти /имена, телефонни номера, адреси за кореспонденция, e-mail, както и всякаква друга информация получена от
клиентите на дружеството/, съконтрахенти или други
служители в дружеството, както и информация относно имоти, оферирани от
дружеството /описание на имотите, актове за собственост, скици, цени, снимков
материал и т.н./ станали му известни при изпълнение на служебните му задължения,
както и снимки на имоти, бланки на документи, използвани от служителите при
изпълнение на служебните им задължения, като всички тези данни и документи се
определяли като поверителна информация- търговска тайна и предоставянето им на
трети лица или използването им за лично облагодетелстване е забранено, както по
време на трудовото правоотношение, така и след прекратяването му. Служителят
няма право да присвоява, копира или изнася от офиса на дружеството, без изрично
съгасие на работодателя каквито и да е документи, вещи,
материали, вещества или електронни документи, които могат да съдържат
информация, свързана с дейността на дружеството, негови клиенти, съконтрахенти или други служители. Служителят няма право да
използва /лично или чрез трети лица/ или разгласява поверителна информация,
станала му известна при упражняване на трудовите му задължнеия,
представляваща търговска тайна, както по време, така и след прекратяване на
трудовото му правоотношение.
По
делото са представени протоколи за оглед
на недвижим имот с посочени дати 29.10.2018 г., сключени между представител на „А.И.“ ЕООД –
ответника Н. А., и „А.И.“– Брокер
на двама потенциални купувачи – А.П.и П.И.. Протоколите носят подписа за
продавач на Н. А., и в същите е удостоверено, че А.И.предлага за продажба
недвижим имот в гр. Банкя, представляващ къща с РЗП 288 кв.м., на ул. *****с офертна цена 318 998 евро и А.И.свързва страните, посочени
в протоколите. В обсъжданите протоколи е записано също така, че страните нямат
право да влизат в пряк контакт един с друг без присъствието на брокерите, както
и че продавачът декларира, че потенциалният купувач е доведен и свързан с него
чрез посредничеството и съдействието на А.И..
Не е спорно и се установява от представения
заверен препис на нотариален акт за покупко- продажба №109, том I, рег. № 2182, дело 88 от 28.03.2019 г. на нотариус Г.Й.-Д., че
Е.А.Б.и Р.П.Б.са продали на К.Ф.Г.гореописания
недвижим имот за сумата от 198000 лв.
Св. И.К., който заема длъжността „Търговски
директор“ в „А.И.“ ЕООД, заявява, че
познава ответника, който по негова препоръка бил привлечен да работи в компанията
като брокер на недвижими имоти през м. юни 2018 г. Св. К.сочи, че през м.
декември 2018 г. му направило впечатление, че имало промяна в поведението на
ответника. Той системно не си изпълнявал задълженията да предоставя подписани договори с клиентите,
като опрвданието му било, че са забравени вкъщи или
че са в колата и ще ги донесе. Впоследствие свидетелят стигнал до заключение,
че Н. А. системно променял във вътрешната система на дружеството лични данни на
клиентите, телефонни номера, за да не могат да бъдат достъпни. В началото на м.
януари 2019 г. Н. А. заявил, че сключил договор за къщата в гр. Банкя и искал
да се изгради допълнителна маркетингова стратегия, с по- голям бюджет, с която
да бъде реализиран конкретния имот. Било направено заснемане и видеоклип, с
които се рекламирал имота. Ответникът презентирал имота общофирмено пред близо
50 човека и споделил, че има отношения с продавача за неговата продажба. В края
на м. януари 2019 г. ответникът споделил на свидетеля, че разговарял с частно
физическо лице – купувач, с което обсъждат параметри по сделката, както и
детайли по подписване на бъдещ предварителен договор и как да се извърши сделката
в следващия месец. В средата на м. февруари 2019 г. трудовото правоотношение с
ответника било прекратено по взаимно съгласие. През м. март 2019 г. св.
разбрал, че ответникът А. си направил собствена агенця
и я регистрирал като юридическо лице, с което извършвал същата търговска
дейност. Във фейсбук страницата на новата агенция било споделено, че посочения
имот със същите снимки, които били направени при ищеца, е бил продаден. Свидетелят
К.заявява, че при подписване на трудовия договор всеки един служител,
включително и ответника, били запознати, че ще спазват парвилника
за вътрешия ред. Свидетелят изяснява също така, че
дружеството подписвало два вида договори със свои клиенти, а именно бланкови
стандартни договори и ексклузивни договори за представителство. Съгласно
стандартния договор клиента дължи възнагарждение на
ищеца, ако последният е довел клиент, а ексклузивният договор задължава
продавача да продаде единствено и само на клент на
дружеството. Последното удостоверявало, че е довело клиент, като подписвало
протоколи за оглед с потенциални купувачи.
Св. Р.Б.познава Н. А. от 2019 г. по повод продажбата на неговата къща в гр. Банкя. Свидетелят заявява, че е продал къщата, но без намесата на брокер. Бил притиснат от банките, които искали да му вземат имота. Сочи, че не е бил клиент на „А.И.“ ЕООД и не е сключвал договор за посредничество с тази агенция. Свидетелят не бил сключил договор с никоя агенция, като на всички брокери обяснявал, че продажната цена ще отиде за погасяване на кредита към банката, поради което той нямало да плати комисионна на никого. Заявява също така, че купувачът на имота бил намерен случайно /по съседски/, тъй като родителите на съпругата на купувача живели на 4-5 преки по улицата на продавания имот. Свидетелят Б.разпространил, че И. се продава, също така имало и банерче на оградата на къщата. Св. изяснява, че идвали от различни агенции да си предлагат клиентите, като свидетелят обяснявал на всички еднозначно, че комисионна няма да плати. Заявява също така, че договор за посредничество не е сключвал с Н. А.. След като отишли при нотариус на клиента, им било съобщено какви документи се изискват и те си ги набавили сами.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Релевираните в исковата молба и в уточнителната
молба фактически твърдения на ищеца обуславят уредената в чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД имуществена отговорност на
длъжник по договорно правоотношение, поради което съдът следва да подведе предявеното
спорно материално право под горепосочената материалноправна
норма.
За да обоснове предявения иск за заплащане на
обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди, ищецът е поддържал,
че е налице неизпълнение
на поети от ответника задължения– в частност неизпълнение на задължение за
бездействие, за въздържане от поведението, предвидено в обсъдените трудов договор,
правилник за вътрешния трудов ред и декларация, а именно
по време на действието на
трудовото правоотношение, както и след неговото
прекратяване служителят да не разкрива, изнася или използва
каквато й да е информация от поверителен
характер, която е узнал при или
по повод изпълнение на трудовите
задължения, включая
станалите му известни лични данни на клиенти /имена, телефонни номера, адреси
за кореспонденция, e-mail, както и всякаква друга
информация, получена от клиентите на дружеството/, съконтрахенти
или други служители в дружеството, както и информация относно имоти, оферирани
от дружеството /описание на имотите, актове за собственост, скици, цени,
снимков материал и т.н./.
С посочените уговорки работодателят е целял да предотврати
нелоялното, недобросъвестното
поведение на служителя, като възпрепятства разгласяването и узнаването от негови
конкуренти в търговската му дейност на
информация, която е считал за поверителна,
респ. за търговска тайна.
Настоящият състав приема, че в процеса на доказване не бе
установено ответникът да
е изнесъл и разгласил на трети
лица, и да е използвал с користна цел данни, добити при
полагането на труд по трудово
правоотношение при ищцовото дружество. Тези обстоятелства могат да
бъдат доказвани чрез
всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, но това не е било сторено в хода на настоящото исково производство от
страна на ищеца, на когото принадлежи доказателствената тежест.
Не е спорно между страните, а и от представения трудов договор и
длъжностна характеристика за длъжността „Брокер недвижими имоти“, на която
ответникът е полагал труд при ищцовото дружество, се
установява, че той е съществявал действия по консултиране
клиентите на дружеството във връзка с наемане, закупуване или продажбата с
недвижими имоти и оказване съдействие при извършване на сделки с тях, като, за
да изпълнява своите трудови задължения, му е бил предоставен достъп до информация,
свързана с лични данни на клиенти и информацията, свързана с имотите, оферирани
от дружеството. Не е спорно също така правнорелевантното
обстоятелство, че договорът за покупко
- продажба, обективиран
в нотариален акт за покупко-
продажба
№109, том I, рег. № 2182, дело 88 от 28.03.2019 г., не е сключен
с посредничеството на
ищцовото търговско дружество и същият не е реализирал
комисионно възнаграждение от тази сделка. Но в процеса
на доказване не се установиха
поддържаните в исковата молба фактически
твърдения, че ответникът е изнесъл и използвал поверителна за ищцовото
дружество информация, свързана с офертата за недвижимия имот в гр. Банкя. От показанията
на разпитания пред СГС свидетел Р.Б., се
изяснява, че последният, който е собственик на имота в гр. Банкя е сключил договор
за продажбата с купувач, като контактът между тях не е осъществен от ответника,
а случайно – по съседски – между двете страни по сделката е осъществен личен
контакт на място, при посещение на имота в гр. Банкя от купувача, който е заявил,
че се интересува от неговата покупка. СГС кредитирайки тези свидетелски показания по
правилата на чл. 172 ГПК, с оглед на обстоятелството, че те не се опровергават
от други събрани по делото доказателства, намира, че същите са достоверни и
житейски логични. Ето защо съдът приема, че в процеса на
доказване не е установено чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът е изнесъл и разкрил поверителна информация, станала му известна по повод
на работата при ищеца, че същият
е използвал тази информация, за да извлече
облага за себе си, което от своя страна да е в причинно - следствена връзка с настъпила вреда за ищцовото дружество,
представляваща нереализирано в негова полза посредническо възнаграждение от
сделката.
Фактът,
че за имота
е намерен купувач и той е продаден, не води до
извод, че именно ответникът е свързал
свидетелят Р.Б.– продавач на имота с купувача по сделката. Осъществено посредничество предполага посредникът
да е осъществил контакт с продавача на имота, да е срещнал продаващия и
желаещия да купи, като съответно да е съдействал, както при преглеждането на
имота, така и при потенциалните преговори между страните по бъдещата сделка, да
ги е подпомогнал с фактически и правни действия, насочени към сключване на
желания от тях договор за покупко-продажба.
В случая не се установява,
че ответникът е посредничил за закупуването на имота, т. е. че е свързал
продавача и купувача. Не се установява, че ответникът е оферирал
клиент на ищцовото дружество, нито че е договарял с
него, за което да е използвал поверителна информация, станала му известна от
работата при ищеца. Посредством
показанията на свидетеля Р.Б., се установява, че купувачът сам е посетил имота,
доколкото негови роднини са живели наблизо, а продавачите сами са осигурили
необходимите документи за сделката, в резултат на което същата е била реализирана.
С тези показания се опровергават твърденията в исковата молба, че ответникът е
реализирал сделка за посредничество и е свързал двете страни по същата, за да
се стигне до закупуването на недвижимия имот. Тези твърдения не могат да се
счетат за
доказани и от показанията
на свидетеля И.К., а служебната обвързаност на свидетеля с дружеството - ищец създава предположение, че свидетелят е заинтересован от разрешаване на спора в полза на ищцовото дружество. Такъв
извод не следва и от представената с исковата молба разпечатка от фейсбук
страница, съдържаща фотографии на недвижим имот, тъй като от същата не може да
се направи еднозначен извод за връзката й с ответника. Но дори да се приеме, че
ответникът е използвал снимков материал, станал му известен
при осъществяване на трудовите функции
при ищцовото дружество, не се установява нито, че се е свързал с клиент на ищцовото
дружество и че е договарял с него в своя полза, нито че това му поведение е
осуетило възможността ищцовото дружество да реализира
комисионно възнаграждение в претендирания размер, т. е. че е налице изискуемата
по смисъла на чл. 82 ЗЗД причинно- следствена връзка като необходима,
естествена, присъща последица между това поведение и настъпила вреда за ищеца
под формата на пропусната полза.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че работодателят
не може да
забрани на служителя да
упражнява правото на свободен избор
на професия и място на работа.
Подобна клауза, с която работодателят налага забрана на служителите си, които са се спицализирали в дадена област, да не упражняват своята
професия, след прекратяването на трудовите си отношения, би
противоречала на императивни правила на закона – чл. 8, ал. 4 КТ, който предписва, че отказът от
трудови права е недействителен. Конституционната разпоредба, уредена в чл. 48, ал. 3 КРБ, признава и гарантира на всеки гражданин
основното му право свободно да избира своята
професия и място на работа. Следователно,
този избор е подчинен на свободната
воля на всяка
човешка личност, която притежава трудова дееспособност и не може да
бъде ограничаван нито със закон,
нито по съглашение
с определен работодател. Това основно /конституционно/ право на гражданина е неотменимо /чл. 57, ал. 1 КРБ/ и може,
по принцип, да бъде ограничавано
само със закон при настъпване
на определени материални предпоставки - при обявяване на
война, на военно или друго
извънредно положение /изрично в този смисъл чл. 57, ал. 3 КРБ/.
Гражданският
исков процес е състезателно производство, в което по правилата за разпределяне
на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след
като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не
може да се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа
на недоказани фактически твърдения. При това положение и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което предявените
искове следва да
бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените пред СГС съдебни разноски в общ размер на 2700,00 лв., от които сумата от 2400,00 лв., представляваща
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство с ДДС /при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК - до края
на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, съдът не следва да
преценява дали с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото
размерът на това адвокатско възнаграждение е прекомерен/ и сумата от 300,00 лв.
разноски за вещо лице.
Водим от горното Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.И.“
ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, адв. Д.С., срещу Н.Ю.Н., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 82 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 19139,88 евро,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие неизпълнение от страна на ответника
на правно задължение да не
разкрива, изнася и използва поверителна
информация на ищцовото дружество,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2020 год. до
окончателното й изплащане, и сумата от 2610,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.01.2020
г. до 16.09.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „А.И.“ ЕООД, ЕИК
******, със съдебен адрес:***, да заплати на Н.Ю.Н., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски
в
производството пред СГС в размер на 2700,00 лв. /две хиляди и
седемстотин лева/.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
СЪДИЯ: