Решение по дело №67/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от „Пе-Ван” ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез пълномощника адв. И.К. ***, съд. адрес:***, против решение № 439/18.01.2021 г., постановено по АНД № 1191/2020 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 10/24.07.2020 г. на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000,00 лева, на основание чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, във връзка с чл.35, ал.3 от ЗУО, за нарушение по чл.35, ал.3 от ЗУО.

В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност и немотивираност на решението на Районен съд Видин, който изобщо не е обсъдил наведените твърдения във въззивната жалба. Излага доводи за маловажност на процесното деяние. Иска се да бъде отменено оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена извънредна документална проверка на 19.05.2020 г. експерти при РИОСВ-Монтана установили, че дружеството – касатор извършило трансграничен превоз (внос) на отпадъци с код 15 01 02 (пластмасови опаковки) от Великобритания за България без да притежава регистрационен документ за транспортиране на отпадъци, съгласно изискванията, установени с разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗУО.

В резултат на установеното на 25.06.2020 г. бил съставен акт, в който било посочено, че касаторът е извършил нарушение по чл.35, ал.3 от ЗУО. Уличеният като нарушител направил възражение по АУАН, към което представил като доказателство решение № 07-РД-414-00 от 24.06.2020 г. относно извършена регистрация за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци. Направеното възражение не било кредитирано и било издадено процесното НП.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел от правна страна, че жалбата е неоснователна, тъй като при издаване на акта и наказателното постановление не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяна на атакуваното НП. Развити са мотиви за липса на основание за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение процесното деяние, в която връзка неясно защо се цитира разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА (Закон за рибарството и аквакултурите).

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Административен съд Видин в настоящия състав намира оспореното решение на ВРС за неправилно и немотивирано.

Районен съд Видин е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е потвърдил наказателното постановление, като е изложил формални правни изводи, че е осъществен съставът на процесното нарушение от обективна страна, за което е ангажирана отговорността на касатора, както и че наказанието е справедливо определено.

Настоящата касационна инстанция намира, че съставът на ВРС не е изпълнил задължението си да прояви процесуална активност, да събере и да обсъди всички относими към правния спор доказателства, въз основа на което да формира правните си изводи, като в частност не е обсъдил приложеното към възражение вх.№ 3787/16.07.2020 г. решение № 07-РД-414-00 от 24.06.2020 г. на РИОСВ-Пазарджик, с което е дадено разрешение на касатора да извършва транспортиране на отпадъци още преди съставяне на АУАН, въз основа на което е издадено процесното наказателно постановление. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

При наличието на писмено доказателство, че пред служителите на ответника е било представен документ, с който е дадено разрешение за транспортиране на отпадъци на уличеното като нарушител лице ВРС е следвало да обсъди това доказателство и всички други относими към спора писмени доказателства, въз основа на което да упражни пълноценен контрол за законосъобразност на процесното постановление. В противен случай не би могло да бъде извършен контрол върху действията на наказващия орган и неговата преценка за наличие на състав на административно нарушение. Въпреки, че в хода на съдебното следствие е получена информация за съществуването на разрешение за транспортиране на отпадъци, съставът на въззивния съд е допуснал да постанови съдебния си акт по съществото на правния спор без да обсъди това доказателство, което е от съществено значение за изхода на правния спор. По този начин е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Настоящата касационна инстанция намира, че в обжалваното решение практически липсват мотиви, а доколкото са изложени формални такива, те биха могли да бъдат отнесени към практически всеки подобен казус. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Постановеният диспозитив на решението трябва да отговаря на изложените мотиви.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Напротив, видно от съдържанието на решението направените правни изводи са бланкетни и са приложими към всяко едно потвърдително решение на съда, независимо от осъщественото нарушение. Не е описана детайлно приложената разпоредба, съдържаща състава на процесното административно нарушение, а по отношение мотивите за липса на основание за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се обсъжда неотносима към конкретния казус правна норма.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едно от наведените в жалбата твърдения, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна - в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в настоящия случай) следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд Видин приема, че решението на Районен съд Видин е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формални мотиви и не е обсъдил твърденията на жалбоподателя съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2, изр. първо от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, както и да вземе отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала първоинстанционното производство.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 439/18.01.2021 г., постановено по АНД № 1191/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 10/24.07.2020 г. на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Монтана.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.