№ 69
гр. Русе , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Е. Д. М., от с.П.К., обл.Русе, е обжалвал решение №1 от 15.01.2021г.,
постановено по гр.д.№588/2020 г. на Беленския районен съд, с която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска му с правно основание
чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР. Излага доводи за неправилност на решението и
моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи иска.
Ответникът по жалбата Териториално поделение на Национален
осигурителен институт- Русе, представлявано от директора И.Д., счита
жалбата неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните доказателства, намира, че разгледана по същество въззивната
1
жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Е. Д. М. против Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Русе /ТП на НОИ – Русе/, с която е предявил иск да
се признае за установено по отношение на ответника, че работил на длъжност
„редач на тухли в рингова пещ“, при пълен работен ден в ДКЗ „Иван
Троенски“-гр.Русе, цех П.К., за периода от м.01.01.1973г. до 31.12.1990г.
С писмо изх.№5512-17-463/19.06.2020г. на началник сектор в ТП на
НОИ, Е.М. е уведомен, че с приемо-предавателни протоколи №1068-
17/25.05.2011г. и №1427-17/24.01.2013г. е извършена процедура за
съхраняваните от осигурителя ДКЗ „Иван Троенски“-гр.Русе разплащателни
ведомости и трудово-правни документи по реда на чл.5,ал.10 от КСО –
Съгласно чл.5,ал.10 от КСО при прекратяване на дейността на осигурителите,
които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените
от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за
трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от
осигурителите документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се
предават в съответното териториално поделение на НОИ въз основа на
писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за
съхраняването им.В уведомителното писмо е посочено, че осигурителният
архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния
обем на документация за периода на упражняваната от него дейност, но е
посочено, че в предадените документи липсва информация през периода
01.01.1973г.-м.12.1990г. лицето Е. Д. М. да е работило в ДКЗ „Иван
Троенски“-Русе.По делото е представен заверен препис от заповед № РД-СК-
17 /16.IV.1991г. на министъра на строителството, архитектурата и
благоустройството, с която на основание чл.11,ал.3,б(„А“ от Указ №56 за
стопанската дейност във вр. Чл.5 от ПМС №2 от 1989г. е разпоредено на база
поделение ДКЗ „Иван Троенски“ – Русе към „Родна индустрия“-Разград да се
образува като самостоятелно юридическо лице нова фирма с държавно
имущество „Керамик“. С решение №4111 от 25.IX.1991г. на Русенския
окръжен съд, по т.д.№3602/91г. е регистрирано еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма Керамик ООД като правоприемник на ДК
„Иван Троенски“-Русе.От данните по решение №339/15.02.2007г. по ф.д.
2
№3602/91г. на ОС-Русе е видно, че „Керамик“-ЕООД е било обявено в
ликвидация.В първоинстационното производство са представени преписи от
трудови книжки на физически лица, които не са страни по делото, но са
разпитани като свидетели, тъй като от трудовите книжки е видно, че са
работили в ДКЗ „Иван Троенски“-Русе през периода 1973г.-1986г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като
обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.Съгласно
чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, се установява по съдебен ред, при условие, че
съответните доказващи го документи са загубени или унищожени. За целта
следва да се представи удостоверение, издадено от работодателя, негов
правоприемник или друго лице, което поначало съхранява книжа, ведомости
за заплати и други подобни документи. В конкретната хипотеза, тъй като
работодателят ДКЗ „Иван Троенски“-Русе е прекратил дейността си и няма
правоприемник, по делото е представено уведомително писмо, изходящо от
ТП на НОИ-Русе, в което изрично е посочено, че осигурителният архив на
НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем на
документация за периода на упражняваната от него дейност.Изложеното
обуславя допустимостта на проведеното гражданско производство и на
постановения съдебен акт по същество.
При така констатираната липса на писмени доказателства в
информационните масиви на НОИ, разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР указва
кои са допустимите доказателства за установяване на претендирания трудов
стаж. Това са трудови договори, уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ,
допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит, трудови и осигурителни книжки, решения на
компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение и други.
3
Въпреки дадената на въззивника възможност, последният не е ангажирал
никакви писмени доказателства досежно твърдяния трудов стаж, придобит
при работодателя ДКЗ "Иван Троенски"-гр.Русе, цех П.К. през процесния
период от м.01.01.1973 г. до м.12.1990 г. Това обстоятелство препятства
възможността да се допуснат свидетелски показания, съгл. чл. 6, ал. 1
ЗУТОССР. Поначало в производството по ЗУТОССР гласните
доказателствени средства са недопустими. Такива се събират от съда само по
изключение, при наличие на т. нар. "начало на писмено доказателство", т.е.
необходимо е да са представени писмени доказателства относно
правнозначимите факти по делото, които да създават вероятност твърденията
на страната да са истинни. Едва тогава е допустимо да се разпитват
свидетели. При условие, че въззивникът Е.М. не е релевирал относими
писмени доказателства, правилно първоинстанционният съд е посочил, че
свидетелските показания са недопустими.По делото е останал недоказан и
твърдения в исковата молба факт, че в дома на ищеца е имало инцидент, при
който документите му били унищожени.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 05.01.2021 г. на Беленския районен
съд, постановено по гр. д. № 588/20г. по описа на РС –Бяла.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4