№ 1726
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в заседание при закрити врати
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20241100901933 по описа за 2024 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „П.И.Б.“АД излага твърдения, че между него и ответното „А.
2010“ЕООД е сключен Договор за банков кредит № 000LD-S-001769 от 30.06.2022 г.,
по силата на който и в изпълнение на задължението си по договора банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 3 000 000 лв., с цел
осигуряване на ликвидност за преодоляване на негативните икономически последици
от COVID 19 и за оборотни средства, като сумата по кредита е усвоена изцяло на
08.07.2022 г. и подлежи на погасяване до 28.06.2028 г., съобразно приложен към
договора Погасителен план. Молителят сочи, че поради неплащане в срок на дължими
месечни вноски по лихва на датите на падеж, банката кредитор се е снабдила със
Заповед за изпълнение № 12554/2024 г. и издаден въз основа на нея Изпълнителен
лист № 10178/23.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 20241110117796/2024 г. по описа на СРС, 166-
ти състав, за следните суми – 50 000 лв. – част от изискуемата и непогасена главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2024 г. до окончателното
изплащане, 900 лв. – съдебни разноски, като за събиране на сумите е образувано
изпълнително дело № 20248500400502 по описа на ЧСИ А.Б.. Молителят сочи, че към
25.09.2024 г. дългът на кредитополучателя възлиза в общ размер на 3 561 809.55 лв., от
които 2 950 000 лв. – непогасена просрочена главница, 50 000 лв. – присъдена с
издадената заповед за изпълнение главница, 176 873.71 лв. – договорна лихва,
353 885.84 лв. – законна лихва върху главницата, начислена за периода 20.11.2023 г. –
25.09.2024 г., 30 000 лв. – комисионна управление, дължима за 2023 г., 900 лв. –
присъдени съдебни разноски и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело. Сочи, че последното плащане за
погасяване на дължимите към банката суми е от 27.10.2022 г. в размер на сумата от
11 250 лв. за погасяване на дължимата лихва на падеж съгласно Погасителния план.
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „А. 2010“ЕООД, като
1
дружеството бъде обявено в неплатежоспособност. Претендира разноски.
Предявена е молба от „П.И.Б.“АД против „А. 2010“ЕООД с правно основание
чл. 625 ТЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за банков кредит № 000LD-S-001769/30.06.2022
г., по силата на който „П.И.Б.“АД се е задължила да предостави на „А. 2010“ЕООД
банков кредит в размер на сумата от 3 000 000 лв. с цел осигуряване ликвидност на
кредитополучателя във връзка с преодоляване на негативните икономически
последици от Ковид 19 по Програма за възстановяване, включително и за увеличаване
обема на оборота на кредитополучателя чрез покупка на стоки и материали, свързани
с дейността на дружеството. Договорът е подписан и от Г. П. Г. – в качеството му на
съдлъжник. В т. 6 от договора е предвиден срок за усвояването му – до 28.06.2023 г. В
раздел VІ от договора е предвидено задължението на кредитополучателя и съдлъжника
да заплащат на банката годишна лихва в размер на СЛП в лева, прилаган от банката,
увеличен с надбавка от 4.4283 пункта, но не по-малко от 4.5%, като е предвидено
лихви да се начисляват само в дните на фактическото ползване на кредита. Предвидена
е възможност за промяна в размера на лихвата при определени условия. Видовете и
размера на таксите и комисионните са уредени в раздел VІІ от договора. Предвидено е
погасяването на кредита да става съгласно погасителен план – приложен към договора,
като е установен краен срок за това – 28.06.2028 г. Правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е предвидено в т. 28 от договора, като може да бъде
упражнено чрез отправено писмено уведомление за това до кредитополучателя и
съдлъжника при конкретно посочени хипотези в клаузата.
Приложен е подписан от страните Погасителен план към Договор за банков
кредит № 000LD-S-001769/30.06.2022 г., в който в табличен вид са описани падежът на
всяка дължима по кредита вноска и размерът на отделните суми по вноските – сумарно
и като отделни такива, както за главницата, така и за лихвата.
По делото е представен Констативен протокол от 23.10.2023 г. на ЧСИ – С.Я.,
рег. № 844 на ЧСИ, в който е удостоверено възложеното на основание чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ връчване на „А. 2010“ЕООД, извършено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на
23.10.2023 г. чрез залепване на уведомление на адреса на управление на дружеството,
на писмено предизвестие с вх. № 55894/28.08.2023 г. Приложена е и Разписка от
06.10.2023 г., в която са удостоверени извършените от връчителя действия, като е
посочено, че на адреса се намира офис на друга фирма, като фирмата - адресат е
непозната и след трикратно посещение на адреса на дати – 31.08.2023 г., 16.09.2023 г.
/почивен ден/ и 05.10.2023 г., е залепено уведомление на посочената дата – 06.10.2023
г.
Представен е и Констативен протокол изх. № 29626/09.11.2023 г. на ЧСИ С.К.-
Д., с район на действие ОС – Варна, в който е удостоверено връчването, възложено на
основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ на писмено предизвестие с изх. № 10-22-77/23.08.2023 г.
от „П.И.Б.“АД до Г. П. Г., на регистрираните по справка в НБДН постоянен и настоящ
адрес на лицето, извършено и на двата адреса по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез
залепване на уведомление. В констатациите в протокола е отразено извършено преди
това трикратно посещение на адреса, съответно в периода 28.08.2023 г. – 04.10.2023 г. -
на постоянния адрес, на който е залепено уведомление на 06.10.2023 г. и в периода
29.08.2023 г. – 07.09.2023 г. - на настоящия адрес, на който е залепено уведомление на
30.09.2023 г., при което в протокола е отразено извършено връчване на основание чл.
47, ал. 5 ГПК на 19.10.2023 г. Приложени са и разписки, оформени от връчителя и
удостоверяващи извършените от него фактически действия при посещенията на
адресите и залепване на уведомленията.
2
Представени са и адресираното чрез ЧСИ предизвестие, съответно до
кредитополучателя и съдлъжника по договора от „П.И.Б.“АД, в което е посочен
размерът на отделните просрочени задължения по кредита, като в това число главница,
лихва, разноски, комисионни и др. и е отправена покана за доброволно плащане в 7-
дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай всички
задължения по кредита ще се считат за предсрочно изискуеми, а именно в размер към
23.08.2023 г. на общо от 3 168 003.17 лв., от които редовна главница – 3 000 000 лв.,
текущо начислена лихва върху редовна главница – 11 223.32 лв., просрочени лихви –
126 779.85 лв. и комисионни – 30 000 лв.
По делото е представено Извлечение от счетоводните книги на „П.И.Б.“АД за
размера на дълга на кредитополучателя „А. 2010“ ЕООД на основание договора за
кредит, в което е отразен размер на дълга към 25.09.2024 г. от 3 561 809.55 лв., от които
2 950 000 лв. – непогасена просрочена главница, 50 000 лв. – присъдена главница със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея, издадени по
ч.гр.д. № 7796/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, 176 873.71 лв. – договорна лихва,
начислена за периода 28.09.2022 г. – 19.11.2023 г., вкл., 353 885.84 лв. – законна лихва
върху просрочената главница, начислена за периода 20.11.2023 г. – 25.09.2024 г., 30 000
лв. – комисионна управление, дължима за 2023 г., 900 лв. – присъдени съдебни
разноски по ч.гр.д. № 7796/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпила изискана Справка от ТД на НАП – София, в която е
отразен размерът на непогасените публични задължения, а именно непогасен остатък
от главница – 11 778.31 лв. и непогасен остатък от лихвата – 5886.75 лв., при общ
размер на задължението от 17 665.06 лв.
По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/,
заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и
компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението се установява, че
същото е изготвено въз основа на предоставените данни в документите от дружеството
молител и представения в Търговския регистър счетоводен баланс към края на 2021 г.
на „А. 2010“ЕООД. Според експертизата, общият размер на задълженията към
31.10.2024 г. е 18 358 000 лв., от които 4 259 000 лв. – получени аванси; 3 561 000 лв. –
задължения към „П.И.Б.“АД; 10 474 000 лв. – задължения към доставчици; 17 665.06
лв. – данъчни задължения. Според експертизата, обявена е предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 20.11.2023 г., при което всички задължения към банката се
класифицират като краткосрочни. Най-съществен е делът на задълженията на
дружеството към доставчици 0,571, както и по авансите към доставчици 0,232, като не
е извършвано плащане по тях след 31.12.2020 г. Според експертизата, към края на
2023 г. и края на 2024 г. дружеството няма дългосрочни задължения. Към датата на
изготвяне на заключението – м. 10.2024 г. дружеството не разполага с парични
средства, а вземанията му могат да бъдат установени само от наличния баланс за 2021
г., от който е видно, че същите са от клиенти и доставчици и възлизат на 15 202 000
лв., но не може да бъде извършена преценка доколко са събираеми.
В заключението по експертизата се посочени и стойностите на коефициентите
на ликвидност, като коефициентът на обща ликвидност към края на 2023 г. е 0.84, а
към края на м. 10.2024 г. е 0.83, което е под препоръчителната стойност – единица и
което е показателно за това, че дружеството не разполага с текущи активи, които да са
достатъчни за погасяване на текущите му задължения. Идентични са стойностите и на
коефициента за бърза ликвидност, което се дължи на факта, че дружеството не
разполага с материални текущи активи и парични средства. Поради липсата на
парични средства и краткосрочни инвестиции в имуществото на дружеството,
коефициентът на незабавна ликвидност към края на 2023 г. и края на 2024 г. е нула,
като с такава стойност е и коефициентът на абсолютна ликвидност, с оглед липсата на
парични средства, с които да разполага.
3
Според заключението по експертизата, стойностите на коефициента за
финансова автономност, възлизащи съответно на 0.01 към края на 2023 г. и на /-0.01/
към края на 2024 г. и под препоръчителната стойност – равна или над 0.5, сочи на
извода, че дружеството няма финансова автономност.
В заключението е отразено намаляване стойността на собствения капитал на
дружеството през всяка година от анализирания период, като към края на 2021 възлиза
на 411 000 лв., в това число неразпределена печалба от текущата и минали години;
към края на 2022 г. възлиза на 374 000 лв., като намаляването се дължи на
отразяването на задължения по лихви към договора за кредит; към края на 2023 г.
възлиза на 199 000 лв., като намаляването е резултат от отразяването на задължения за
договорни и законни лихви по договора за кредит; към края на 2024 г. собственият
капитал възлиза на /-156 000 лв./, което е резултат от отразяването на задължения за
лихви и комисионни по договора за кредит и законни лихви по задължения към НАП.
Коефициентът на задлъжнялост към края на 2023 г. е 90,47, а към края на 2024 е
отрицателна стойност /-117,68/, което сочи на извода, че дружеството е
декапитализирано и не е в състояние да обслужва задължението си.
Според установеното от експертизата, след 2021 г. от дружеството не е отчетена
търговска дейност, т.е. от 01.01.2022 г. не разполага с материални активи, персонал и
парични средства, като не разполага с ресурси, за да е в състояние да генерира
приходи. Направен е извод от вещото лице, че дружеството има финансови
затруднения, които имат необратим характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това субект, който е
сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират
производство за откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1
ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
Правото на молителя да сезира съда с молба за откриване на производство по
несъстоятелност произлиза от качеството му на кредитор на ответното дружество. В
този смисъл от приложените по делото писмени доказателства и заключението по
изслушаната СФИЕ безспорно се установи отпуснат банков кредит в размер на сумата
от 3 000 000 лв. по силата на сключен между страните Договор за банков кредит №
000LD-S-001769/30.06.2022 г., въз основа на който са начислени и дължими по
договора - 176 873.71 лв. – договорна лихва и 30 000 лв. – комисионна управление,
дължима за 2023 г. По делото е безспорен фактът на усвояване на пълния размер на
сумата по кредита в предвидения в договора срок за това, поради което е възникнало и
задължението на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума и
съобразно погасителния план – неразделна част от договора за кредит. От писмените
доказателства се установи, че за част от сумата по главницата – в размер на 50 000 лв.
кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 23.04.2024 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7796/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, срещу
която длъжникът не е възразил. По делото са безспорни като дължими и начислената
сума за законна лихва върху главницата за периода на забавата, а именно възлизаща в
размер на 353 885.84 лв., начислена за периода 20.11.2023 г. – 25.09.2024 г., както и
сумата за съдебни разноски в проведеното заповедно производство в размер на 900 лв.
В посочения размер са отразени и сумите в завереното от банката кредитор
Извлечение от счетоводните книги за размера на дълга на кредитополучателя „А.
2010“ ЕООД на основание договора за кредит.
От заключението по експертизата се установи, че последното извършено
плащане на вноска от погасителния план по договора за кредит е на сумата в размер
на 1250 лв., дължима за м. 09.2022 г. и платена на 27.10.2022 г., като плащания след
4
тази дата не се установява да са били извършвани. Не се излагат твърдения, а и не са и
ангажирани доказателства в тази насока, което е възложено в тежест на дружеството
ответник в производството.
Изискуемост на общия размер на задълженията по кредита, която е настъпила
към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, е настъпила въз основа на обявената
му предсрочна изискуемост, възможност за което е предвидена в клаузата на т. 28 от
договора, в която са изброени отделните хипотези като предпоставки за това, като в т.
28.2 е посочена като такава – неизвършено плащане по която и да е по този договор
месечна вноска в срок от повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е
станало изискуемо. В изпълнение на предоставеното й право и в приложение т. 28.1 от
договора, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, като е отправила
писмено уведомление за това до кредитополучателя и съдлъжника. Установи се
редовното връчване на уведомлението чрез ЧСИ, възложено по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ,
като връчването е чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на
адресите на задължените по договора лица, какъвто се явява адресът на управление на
дружеството кредитополучател и регистрираният постоянен адрес на съдлъжника –
физическо лице. В уведомлението и до двете лица е предоставен 7-дневен срок за
доброволно изпълнение, считано от получаването му. Съобщенията са получени,
съответно на на 23.10.2023 г. от „А. 2010“ЕООД и на 19.10.2023 г. от Г. П. Г., като към
момента на сезирането на съда с молбата по чл. 625 ТЗ е изтекъл указаният срок за
доброволно изпълнение, при което е настъпила и предсрочната изискуемост на всички
задължения по кредита.
При това положение, установи се качеството на молителя на кредитор на
ответното дружество, както и възникване на вземанията му на посоченото в молбата
основание, поради което същият се явява активно легитимиран да сезира съда с
молбата по чл. 625 ТЗ.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат
предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В
тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо
състояние, като докаже, че разполага с имущество, достатъчно да покрие
задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната
изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на
търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В
случая, не беше проведено насрещно доказване от страна на ответника за установяване
на възложените му в доказателствена тежест факти.
Състоянието на неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на
търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да
бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е
в състояние да плати изискуемо парично вземане на кредитор по търговска сделка –
ал. 1, т. 1, а според ал. 3, необходимо е да бъде установено спиране на плащанията,
като такова е налице и при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо
някои от кредиторите му. Установяване спиране на плащанията само по себе си не
може да бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да
бъде установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки,
изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и
които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.
Според една от предвидените възможности в нормата на чл. 607а ТЗ,
производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е
неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на
това състояние като трайно константно икономическо такова. За изследване наличието
5
на презумпцията за неплатежоспособност по делото е изслушана СФИЕ, в която е
направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за
установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.
Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са
обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, като дава само условна оценка и общ вид на финансова картина. Според
заключението по експертизата, за периода 2023 г. – 2024 г. се наблюдават стойности на
коефициента на обща, съответно 0.84 и 0.83, които са под препоръчителната стойност
– единица и което е показателно за това, че дружеството не разполага с краткосрочни
вземания, които да са достатъчно за покриване на текущите му задължения. Липсата
на налични парични средства и краткосрочни инвестиции са отразени в стойностите на
коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, които са нулеви такива и
съответно извън референтните стойности на показателите. Така установените в
цифрово изражение коефициенти на ликвидност сочат на извода, че с наличното си
имущество дружеството не е в състояние да погаси текущите си задължения. Освен
това, установява се тенденциозно намаляване на собствения капитал на дружеството
за периода 2021 г. – 2024 г., като през последната година на анализирания период
капиталът е отрицателна величина и което е в резултат на непогасените задължения по
кредита, които са обявени за предсрочно изискуеми. Утежняващи финансовото
състояние на „А. 2010“ЕООД са и натрупани други задължения към доставчици, както
и извършвани авансови плащания във връзка с осъществяване на упражняваната от
него търговска дейност, които също са в значителен размер спрямо активите в
имуществото му. Доколкото не може да бъде установена степента на събираемост на
вземанията, същите не могат да бъдат отнесени като положителна стойност като част
от имуществото. От заключението по експертизата се установи пълната зависимост на
дружеството от кредиторите му, което не е способно да обслужва задълженията си,
при отрицателна стойност на капитала му в края на анализирания период.
Освен това, от заключението по експертизата се установи, че дружеството не
извършва търговска дейност след 2021 г., т.е. от 01.01.2022 г., като не разполага с
материални активи, персонал и съответно с ресурси, за да е в състояние да генерира
приходи. При това положение, може да бъде направен обоснован извод, че
състоянието на дружеството е трайно и необратимо, като е налице тенденция за
влошаването му и все по-изявена невъзможност за покриване на натрупаните
задължения, при което поддържането на това положение води до поставяне на
кредиторите в риск за удовлетворяване на вземанията им.
Категорично се установи спиране на плащанията от страна на ответното
дружество, както за погасяване на начислените публични задължения, така и към
съконтрахентите му. От счетоводния баланс на дружеството за 2021 г. се установява
наличието на начислени и непогасени задължения към други кредитори, освен
молителя, като към края на периода не се установява извършено погасяване на
задълженията. За определяне състоянието на неплатежоспособност релевантно е
установяване именно спиране на плащанията, като отделните спорадични такива
спрямо отделни кредитори не носят тежестта за опровергаване на законоустановената
презумпция. Въпреки това, такива не се установиха през анализирания период, което е
възложено изцяло в тежест на доказване на ответника. В края на анализирания период
– 2021 г. се установиха плащания единствено за трудови възнаграждения.
Показателни за влошеното финансово състояние на ответника са и стойностите
на коефициента на финансова автономност, които сочат на пълната му зависимост от
кредиторите за целия анализиран период. Показателят отразява невъзможността на
дружеството с наличните си краткотрайни активи да погаси поне 30 % от
6
задълженията си, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му и сочи на
състояние на неплатежоспособност.
С оглед данните относно състоянието на дружеството през периода обект на
изследване на експертизата, установи се, че състоянието е трайно и обективно, като
промяната в същото е в посока на неговото влошаване.
От експертизата се установява, че последното извършено плащане е от
27.10.2022 г. на вноска по кредита, а последното плащане към доставчици е преди
31.12.2020 г., след която дата не са налице данни за извършени такива. Начислените
публични задължения са за периода 2021 г. и 2022 г., като плащания по тях също не са
осъществени на датата на падежа. Косвено доказателство за влошеното състояние на
дружеството е и процесният договор за кредит, който е сключен на 30.06.2022 г. с цел
осигуряване на ликвидност на кредитополучателя, включително и за увеличаване
обема на оборота чрез покупка на стока и материали за упражняване дейността на
дружеството, което сочи на извода за необходимостта от постъпления за генериране на
приходи и съживяване дейността на дружеството, което да доведе до стабилизиране на
финансовото му състояние, което установи се, че в крайна сметка не е било
постигнато. С оглед на това датата на неплатежоспособност следва да бъде датата в
края на първата отчетна година с влошено състояние на длъжника, а именно
31.12.2020 г.
С оглед всичко гореизложено и доколкото се установи състояние на
неплатежоспособност на ответното дружество и наличието на предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, следва да бъде
постановено решение по чл. 630 ТЗ, като бъде назначен временен синдик на
дружеството и указано на кредиторите да предявят своите вземания.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и заявеното искане от молителя
за присъждане на разноски, такива му се следват. От негова страна са направени
разноски в общ размер на 1 600 лева, от които 250 лева за държавна такса, 540 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 800 лева - депозит за единична експертиза, като
така направените разноски следва да бъдат присъдени в пълния им претендиран
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А. 2010“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „*******“******* партер
и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение „А. 2010“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление - гр.София, ул. „*******“******* партер.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „А. 2010“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „*******“*******
партер.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А. 2010“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „*******“******* партер, Г. М., с
адрес: гр. София, ул. „*******, при месечно възнаграждение в размер на 1000 лева,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията, като определя 1-
седмичен срок за встъпването му от съобщението.
7
УКАЗВА на синдика Г. М. в 14-дневен срок от датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност да представи заверено от него
извлечение от търговските книги на дружеството и писмен доклад по чл. 668, т. 3 ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на „А. 2010“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.
685, ал. 1 ТЗ да предявяват писмено вземанията си пред съда по несъстоятелността
в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, което да бъде сторено в молба с реквизитите по
685, ал. 2 ТЗ, ведно с приложенията съобразно 685, ал. 3 и ал. 4 ТЗ.
ОСЪЖДА „А. 2010“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
- гр.София, ул. „*******“******* партер, да заплати на „П.И.Б.“АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, сумата от 1 600 лв. – съдебни
разноски.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен
съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8