№ 771
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201219 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М.А. С. – ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0001434/
15.09.2021г. на Директора на РД "Автомобилна администрация", с което му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП .
В жалбата се твърди, че е налице особено съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон, че не е налице обективната страна на нарушението
и че неговото установяване не е подкрепено с доказателства. Поради това и се иска
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание , въз.С., редовно призован, явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.З. излага становище, че въз.С., след като е притежавал
свидетелство за управление на МПС , издадено от Р.Украйна, не е допуснал нарушение
на наредбата, доколкото Конвенцията за пътното движение задължава страните да
признават издадените национални свидетелства за управление.Поради това и след като
Конвенцията е акт с по-висока степен от наредбата, следва да се приеме, че нарушение
не е налице.На следващо място адв.З. счита, че след като от 16.04.2018г. въз.С.
притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, издадено от
1
Автомобилна администрация, то той е отговарял на изискванията на наредбата. Поради
това и пледира постановлението да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален
представител.В съпроводителното писмо е изложено становище, че жалбата е
неоснователна, че нарушението е безспорно доказано и че в хода на производството не
са допуснати процесуални нарушения.По тези съображения се иска постановлението
да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство на РД „АА“, както и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз. С. притежавал свидетелство за управление на МПС № ВХХ773558, валидно
до 07.07.2045г., издадено в Р.Украйна, но не притежавал такова, издадено в Р.България.
От 16.04.2018г. той притежавал и удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, като осъществявал таксиметрова дейност с л.а. „Ситроен“ с рег. № В 66 09
ТА, собственост на „С.м НМ“ ООД Автомобилът бил обозначен, маркиран и
оборудван като такси, като имал и издадено Разрешение за извършване на таксиметров
превоз № 6411/30.12.2021г., от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. , издадено от Община-
Варна.
На 23.06.2021г., около 15.30ч. въз.С. управлявал този автомобил, като се движел в
гр.Варна, по ул.“Тролейна“ в посока ул.“Вяра“. В близост до КТП „Топ Кар“ той бил
спрян за проверка от служители на РД „АА“-Варна, един от които св.Т.Т.. При нея се
установило, че въз.С. извършва таксиметров превоз на пътници без да притежава
свидетелство за управление на МПС, категория В, издадено в Р.България, а има само
такова, издадено в Украйна. Поради това св.Т. съставил против въз.С. акт за
установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.18 ал.1 т.1 от
Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.При личното предявяване на акта въззивникът
посочил, че разбира български език и няма възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-
0001434 / 15.09.2021г. , с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло от посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация
на нарушението по чл.18 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.За него, на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП на въз. С. била наложена „Глоба” в размер на 2
000лв.Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св.Т.Т. - актосъставител, чиито
2
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях
стана ясно, че нарушението е констатирано при извършена проверка.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.З. заверени
копия от разрешение и удостоверение, които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0001434 / 15.09.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии, в шест
месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена
е нарушената материално- правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.При предявяване на акта не са били направени възражения,
съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това съдът
намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира , че
правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Не се оспорва по делото, че въз.С. е притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Р.Украйна, както и че не е
притежавал такова, издадено от Р.България.Не се спори и за това, че е извършвал
таксиметров превоз на пътници, за което е имал издадено съответното разрешение и
удостоверение. Разпоредбата на чл.18 ал.1 т.1 от Наредба № 34, предвижда , че водачът
на лек таксиметров автомобил трябва да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС от категория В, издадено в Република България.Тази редакция на
3
нормата е в сила от 02.02.2021г., като преди тази дата изискването е било свързано
единствено с притежание на свидетелство за управление на МПС.В този смисъл, при
издаването през 2018г. на въз.С. на удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, той е отговарял на нормативните изисквания. След 02.02.2021г. обаче е
настъпила законодателна промяна , изискваща извършването на таксиметров превоз
на пътници да се осъществява от водач, притежаващ свидетелство за управление на
МПС, категория В, издадено само в Р.България. В този смисъл безспорно е, че след
като не е имал такова, на 23.06.2021г., въз.С. е извършил описаното в акта и
постановлението нарушение.
Съдът намира за неоснователни възраженията на адв.З., касаещи прилагането на
Конвенцията за пътното движение.Действително, в чл.41 ал.2 от конвенцията е
предвидено, че договарящите страни, сред които са Р.България и Р.Украйна, ще
признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията в
съответните приложения. В чл.3 т.8 от конвенцията обаче е предвидено, че не се
отменя правото на всяка договаряща страна да подчинява приемането за международно
движение на автомобили и на водачите им, на своята законова уредба за търговски
превози на пътници, на своите правила в областта на застраховането за „ гражданска
отговорност“ на водачите, на митническите правила, а също така и в най-общ план на
законовите уредби в други области освен пътното движение.В този смисъл следва да се
приеме, че конвенцията гарантира възможността да се управлява автомобил на
територията на друга държава с национално свидетелство, но не е отменена
възможността за въвеждане на съответните правила, при които да става това.В случая,
в Наредба № 34 , която урежда условията и реда за извършване на таксиметров превоз,
който пък има възмезден, респективно търговски характер, са били направени
законодателни промени, изискващи извършването на таксиметров превоз на
територията на Р.България да се осъществява само от водачи, притежаващи съответно
свидетелство, издадено от Р.България.Поради това и съдът намира, че в случая не би
могла да се приложи Конвенцията, а следва да се приложи националното
законодателство.С оглед на това и възраженията на адв.З. са неоснователни.
Съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Същото е формално и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме,
че тяхната липса води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото
нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма- чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП,
тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който извършва
обществен превоз на пътници без документ- свидетелство за управление на МПС,
категория В, издадено в Р.България, който се изисква от подзаконов нормативен акт по
4
прилагането на закона- Наредба № 34/1999г. на МТ, каквото виновно поведение от
страна на въз. С. в случая е налице. Наложената на въззивника „ глоба” е в
императивно предвидения размер на 2 000., като за съда е налице законова забрана по
смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото редуциране.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Доколкото по делото не е било осъществено процесуално представителство на
наказващият орган, съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждение за
такова представителство, посочено в съпроводителното писмо следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001434/ 15.09.2021г. на
Директора на РД "Автомобилна администрация", с което на М.А. С. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвП .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направено искане за присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство в полза на РД „АА“-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5