№ 2169
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100106796 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от ЗК „Л.и.“АД срещу П. М. П. искове с правна
квалификация чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 40000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди и 1110,04лв.-обезщетение за имуществени вреди за лечение на С. И. В., както и
3000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди заплатени на И.Б.Д., платени от ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“ по повод възникнало на 05,08,2016год. ПТП,
причинено по вина на ответника, ведно със законна лихва от датата на ИМ- 12,06,2023год.
до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 05,08,2016 г., около 23:00 часа, в гр. София, на ул. „511“, в
района на № 24 ответникът, при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. №****,
движейки се от ул. „515“ към ул. „514“ е навлязъл в насрещното платно и реализирал удар
със спрелия на него мотопед „Пасати“, модел „ЖБВ 50 КТ3А“, рег. № ****, след което
напуснал мястото на произшествието. В резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадали водачът на мотопеда - И.Б.Д. и неговият спътник С. И. В.. За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-669/05,08,2016г., в който е
отразено, че виновният водач се е отклонил от местопроизшествието. По случая е
образувано наказателно производство, приключило с присъда по НОХД №14250/2017 г. на
СРС, с която ответникът е признат за виновен в извършването на произшествието. По повод
произшествието пострадалите са предявили искове срещу ЗК „Л.и.“ АД, по които е било
образувано гр.д. № 9031/2017 г. на СГС. Посочва се, че с пострадалите лица са сключени
споразумения от 23.08.2019 г., като на С. И. В. е заплатена сумата от 41110,04 лв., от която
1
40000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 1110,04 лв., обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за проведено лечение, а на И.Б.Д. сумата от
3000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди. Излага съображения, че тъй като
ответникът е напуснал мястото на произшествието, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за
ищеца, в качеството му на застраховател, е възникнало регресно право в размер на
заплатените обезщетения.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът – П. М. П., в указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че сключеното
между ищеца и пострадалите споразумение, въз основа на което са платени процесните
суми е необвързващо за ответника, тъй като не е участвал в него. Изплатените обезщетения
за неимуществени вреди са многократно завишени съобразно установената съдебна
практика.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, преценени по реда на въззивното производство, приема от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на ПТП на 05,08,2016год. в гр.София,
жк.“Христо Ботев“, на ул.“506“ №10, около 23.00часа, срещу дом №24, когато лек
автомобил/ първоначално неустановен/ Ауди, модел А6, с рег.№СА **** РМ е нарушил
правилата за движение като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализира удар с
насрещно движещия се мотопед, с марка „Пасати“, модел „ЖБВ 50КТ 3А“ с рег. №****,
управляван от И.М.Б.. / констативен протокол №К-669/06,08,2016год. на СДВР, Отдел пътна
полиция/;
Не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС, с марка Ауди, модел А6, с рег.
№****, със срок на покритие 16,04,2016год. до 16,04,2017год./ застрахователно полица
№22/116001162926 стр.7/;
По делото е представена влязла в сила на 20,02,2020год. присъда с
№233314/03,10,2019год., на Софийски районен съд, постановена по НОХД №14250/2017год.
по описа на НО, 100 състав, от която е видно, че П. М. П. е признат за виновен в това, че на
05,08,2016год., в гр. София, жк. „Христо Ботев“, на ул.511-та, в района на №24, при
управление на МПС –лек автомобил, с марка „Ауди“, модел А6, с рег.№СА **** РМ, с
посока на движение от ул.515 към ул. 514 нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие със спрелия в насрещната
лента за движение мотопед марка „Пасати“, модел ЖБВ 50 КТ 3А, рег.№ВТ **** М и по
непредпазливост причинил на пътничката на мотопеда С. И. В. средна телесна повреда,
2
изразяваща се в счупване на външния глезен на дясната малкопищялна кост-открито,
довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от повече
от 30 дни, след което деецът избягал от местопроизшествието.
По делото е представено определение № 26111/08,11,2018год., постановено по гр.д.
№9031/2017год. по описа на СГС, ГО, 20състав, от което е видно, че образуваното дело по
искове на С. И. В. и И.Б.Д. срещу ЗК „Л.и.“ АД за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди във връзка с ПТП от 05,08,2016год. е прекратено на осн.чл.233, изр.1 от
ГПК поради отказ от исковете. Определението е влязло в сила на 29,11,2019год./ служебна
справка изх.№61066/05,02,2024год. на СГС/;
Представено е споразумение №731 от 23,08,2019год., сключено между ЗК „Л.и.“АД и
С. И. В., по силата на което във връзка с образуваното гр.д.№9031/2017год. по описа на
СГС, 20 състав и с оглед получените телесни увреждания ЗК Л.и. АД се задължил за сума в
размер на 40000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1110,04лв.-обезщетение за
имуществени вреди по причина описаното застрахователно събитие;
Представени са преводни нареждания в полза на пострадалото лице С. В. за сумите
11110,04лв., платена на 28,10,2019год., за сума в размер на 15000,00лв.-платена на
10,10,2019год. и за сума в размер на 15000,00лв., платена на 01,10,2019год./стр.9-10 от
делото/;
Със споразумение №730/23,08,2019год., подписано на 27,09,2019год. ЗК „Л.и.“ АД е
поело задължение да заплати на И.Б.Д. сума в размер на 3000,00лв.-обезщетение за
неимуществени вреди от реализираното застрахователно събитие, платимо до 25,10,2019год.
Представено е преводно нареждане за извършено плащане в полза на И.Д. на
02,10,2019год.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт, се установява, че получените от И.Б.Д. телесни
увреждания са-охлузване на кожата в областта на двете колена, охлузване на кожата по
външната повърхност на дясната мишница над лакътя, кръвонасядане по предната
повърхност на дясната подбедрица под коленната капачка, кръвонасядане и охлузване в
областта на дясното коляно, охлузване в средата на лявото коляно, кръвонасядане в
областта на левия вътрешен глезен.
Получените от С. В. увреждания са:
- счупване на външния малеолус, дясната глезенна става открито, травматично
разкъсване на десния делтоиден лигамент, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни;
-пунктиформена рана на вътрешния десен глезен, причинила на пострадалата
временно разстройство на здравето;
-охлузване и кръвонасядане под дясното коляно, кръвонасядане по външните страни
3
на дясна мишница и лява предмишница, причинили на пострадалата болка и страдание;
Изложено е становище констатираните телесни увреждания на пострадалите да са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Възстановителният период за И.Д.
е 20-25дни, а за С. В. -3-4 месеца с последваща рехабилитация;
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Исковата претенция съдът намира да е с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
е право на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение на пострадало
лице, ако са налице предвидените в закона основания– умисъл, употреба на алкохол,
наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
законодателят свързва наличието на основанията с този момент. Регресното право се урежда
от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на
относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание. /В този смисъл съдът съобрази разясненията
дадени с Решение № 20/02.04.2021 год. по д.№ 2695 по описа за 2019г., ТК, 2 ТО на ВКС/;
В конкретната хипотеза регресното право е осъществено при действието на Кодекса
за застраховане обн. ДВ, бр. 102/2015год., в сила от 01,01,2016год.
Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носи виновният водач;
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде установено
наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността
на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и водачът да е напуснал
мястото на произшествието.
Визираните по-горе елементи от фактическия състав на правната норма съдът намира
за установени. Налице е осъществено противоправно деяние от П. П. причинил виновно
ПТП от 05,08,2016год.. Налице е влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд
на осн.чл.300 от ГПК досежно деянието, авторството и вината на дееца. Във връзка с
деликтната отговорност на водача на МПС-ответник е ангажирана отговорността на ищеца
като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност. Налице е и
4
допълнителното условие за реализиране на регрес срещу застрахования по смисъла на
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ–напуснал произшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването е задължително по закон. Посоченият факт
съдът намира за установен между страните, с оглед постановената влязла в сила присъда, в
която е отбелязано, че деецът е избягал от местопроизшествието. Този факт е установено и с
оглед приложен констативен протокол за ПТП съставен от органите на СДВР, Отдел- Пътна
полиция от 06,08,2016год., в който е удостоверено, че водачът е напуснал произшествието.
Посещението на органите на реда е задължително съобразно чл.209, т.1 от Правилника за
прилагане на закона за движение по пътищата/ ред., ДВ. бр.13 от 17 февруари 2015год./,
когато при произшествието има убит или ранен човек;
В резултат на ПТП на пострадалите лица е изплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди за процесната сума.
В обхвата на обезщетението се включват и платените от застрахователя лихви и
разноски, но такива не се претендират от ищеца преди депозиране на исковата молба.
Спорно е дали сумите по сключено между пострадалите и застрахователя
споразумение досежно размера на дължимото обезщетение е обвързващо за ответника. В
този смисъл съдът съобрази формирана по въпроса съдебна практика на ВКС /решение
№130 от 03.05.2012г. по т.д.№244/2010г. на ВКС, I т.о., решение №216 от 08.09.2014г. по
т.д.№839/2012г. на ВКС, II т.о. и др./, в която се приема, че тъй като делинквентът не е
страна в създаденото между застрахователя и пострадалото лице правоотношение,
приключило с подписването на споразумение между тях, размерът на обезщетението за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди се определя по справедливост в
производството по предявения регресен иск. Сключеното между пострадалите от
произшествието и застрахователя споразумение няма обвързващ за делинквента характер
относно размер на дължимото обезщетение, тъй като не е постановен акт в съдебно
производство, в което да е участвал като страна. Ето защо съдът в настоящото
производство дължи самостоятелна преценка на вида на телесните увреждания, за което е
изслушано и заключение на СМЕ. С оглед установените неимуществени вреди за
пострадалите съдът намира изплатеното обезщетение от ищеца да е съответно на
уврежданията и принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, поради което исковете
са основателни.
По отношение на С. В. установените увреждания са свързани със счупване на
външния десен глезен, открито, травматично разкъсване на делтоидния лигамент/скъсване
на сухожилие/, пунктиформена рана на вътрешния глезен, охлузвания и кръвонасядания.
Съобрази се оперативната репозиция с поставяне на метална остеосинтеза относно
фрактурата и оперативна интервенция за зашиване на съединителната тъкан, с последваща
гипсова имобилизация на крайника. Тези обстоятелства предполагат временна
нетрудоспособност и период на необходимост от грижа от други лица в ежедневието за
периода на имобилизацията, както и по време на рехабилитацията. Съобрази се общ
възстановителен период от около 4 месеца, липсата на данни за функционален дефицит
5
при възстановяване на крайника, както и икономическата конюнктура в страната към
датата на събитието.
По отношение на телесните увреждания на И.Б.Д. се съобрази характера на травмите-
охлузване на кожата в областта на двете колена, охлузване на външната повърхност на
дясна мишница и подбедрица, по коленна капачка, кръвонасядане в областта на дясно
коляно, охлузване на областта на ляво коляно, в областта на ляв глезен, които също са
свързани с възстановителен период от около 25 дни. Ето защо изплатените обезщетения за
неимуществени вреди съдът намира за справедливо определени и съответстващи на
уврежданията.
Не е спорно, че са реализирани имуществени вреди за С. В., за които в резултат на
процесното събитие от застрахователят е изплатено обезщетение в размер на 1110,04лв.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2169,40лв. от които 1764,40лв. -държавна такса,
5,00лв.-СУ, 400,00лв.-СМЕ/ разноски за свидетел не се присъждат, тъй като не са усвоени/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. П., с ЕГН **********, с адрес гр.София, Слатина, ул.****, да заплати
на ЗК „Л.и.“АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София, бул.„**** на основание чл.
500, ал.1, т.3 от КЗ сума в размер на 40000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди на С. И. В., сума в размер на 1110,04лв.,
обезщетение за имуществени вреди на С. И. В., сума в размер на 3000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди причинени на И.Б.Д., платени от ищеца по застраховка „Гражданска
отговорност“ по повод възникнало на 05,08,2016год. пътнотранспортно произшествие по
вина на П. М. П., ведно със законна лихва от 12,06,2023год. до окончателното изплащане на
вземането;
ОСЪЖДА П. М. П., с ЕГН **********, с адрес гр.София, Слатина, ул.****, да заплати
на ЗК „Л.и.“АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София, бул.„**** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 2169,40лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6