РЕШЕНИЕ
№ 34/23.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и седми януари, две хиляди двадесет и
първа година,
в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.…….....…………...………....................…...в
присъствието на
прокурор Николай Гугушев………………………………………………………...като разгледа докладваното
от Председателя АНД (К) № 831 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЗАНГОЧЕВИ“
ЕООД, гр.И., подадена чрез пълномощник, срещу Решение №212/05.08.2020г., постановено по АНД № 319/2020г. по описа
на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено НП №494579-F505415/13.02.2020г.
на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив.
Решението се обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност. Счита се, че същото е неправилно и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява се срещу формираните
от съда изводи, обосноващи потвърждаване на наказателното постановление.
Направеното от актосъставителя описание на нарушението било непълно и не
съдържало всички негови обективни белези, било неточно. Излагат се подробни
доводи в насока неспазване разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от страна на административно наказващия орган. Сочи се, че в АУАН и НП бил
посочен единствено правният извод на наказващия орган, че за периода
01.04.2019г. – 18.04.2019г. дружеството осъществило облагаеми доставки на
стойност 1234.64 лева, но не било посочено кои и колко били доставките през
периода и как същите били обективирани в АУАН и НП. Тоест, налице било само
едно твърдение за извършени доставки, без същото да било обосновано с конкретни
факти и обстоятелства, от който да можело да се установи правилността на
санкционния акт. В този смисъл се изтъква, че съдът неправилно не констатирал
наличие на нарушение, допуснато от АНО, изразяващо се в неточно и непълно
описание на нарушението и в недоказване на същото. Конкретни данни за броя на
извършените доставки не се съдържали и в приложения към преписката Протокол №
ПО – 16002619046262-073-001/27.06.2019г., който бил приет от съда, въпреки
направеното възражение, касаещо ненадлежното му подписване. Освен това, всички
обективни и субективни белези на нарушението, следвало да бъдат ясно посочени в
АУАН, като било недопустимо с него да прави препратка към документи, съставени извън
рамките на това производство. Приложените нечетливи копия на фактури и отчети
от ФУ не били описани в АУАН и не били присъединени като доказателства, събрани
в хода на производството. Твърди се, че за процесния период дружеството имало
извършени облагаеми доставки, за които били издадени 2 бр. фактури, така че
нямало как вмененото му нарушение да било осъществено при посочените в АУАН
обстоятелства. Предвид последното се счита, че в случая било налице съществено
нарушение на процедурата по образуване на АНП. Като не констатирал това, съдът
постановил неправилно решение. Неправилен бил и изводът на съда за липса на
противоречие между АУАН и НП по отношение дата и начина на констатиране на
нарушението. Тези реквизити представлявали нововъведени в НП твърдения, с което
се стигнало до изменение на самото обвинение, а дата на нарушението имала
значение за срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Неправилно било прието от съда, че
заявената и поддържана от наказаното дружество дата на откриване на нарушителя
била 03.04.2019г., когато било подадено заявлението за регистрация.
Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започвал да тече от откриването на
нарушителя, а не от момента на констатиране на нарушението и установяването му
след извършване на проверка. Неправилен бил и изводът на районния съд, че за
процесното нарушение давността започнала да тече от 27.06.2019г., когато бил
издаден Протокол № ПО –
16002619046262-073-001/27.06.2019г., в който за първи път се съдържала
констатацията за неначислен данък. Това, че наново били изискани документи,
които вече били представени при проверката по повод подадено заявление за
регистрация по ЗДДС и били налични в досието на дружеството към акта за
регистрация, не означавало, че сега за пръв път НАП установила тези
обстоятелства. От приетото от съда излизало, че в случая началото на срока по
чл.34, ал.1 се поставяло в зависимост от субективното състояние на конкретното
лице, кога то реши да формира своите субективни представи, а не от обективната
възможност за се узнае за процесното нарушение. Отбелязва се, че нямало пречка
да се извърши проверка с оглед размера на неначисления данък, но това следвало
да стане в срок от 3 месеца от откриване на нарушението. Не следвало датата, на
която бил изготвен протокола за проверката да се счита за начало на срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поради това, се счита, че неправилно съдът приел, че
давността за реализиране на административнонаказателна отговорност на
дружеството за процесното нарушение започнала да тече на 27.06.2019г. и към
21.08.2019г., датата на съставяне на АУАН, не била изтекла. На следващо място,
неоснователно съдът отхвърлил възражението за наличие на основания за прилагане
на привилегирования състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС, с оглед начисляването на
дължимия данък от самото дружество на 30.06.2019г., когато имало качеството на
регистрирано по ЗДДС лице. Предвид това, съдът следвало да измени наложената от
АНО санкция. Немотивиран бил и изводът на съда за липса на основания за
определяне на случая като маловажен по смисъл на чл.28 от ЗАНН.
По подробно изложени в жалбата
съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, съответно отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление или изменение на наложената на
дружеството санкция. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбата се
поддържа от пълномощника на дружеството касатор, който излага допълни доводи в
насока основателност на оспорването.
Ответникът, ТД на НАП – Пловдив, в представен чрез
пълномощник писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира
за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил НП №494579-F505415/13.02.2020г.
на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „ЗАНГОЧЕВИ“ ЕООД, гр.И., за
нарушение на чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1, във вр. с чл.86, ал.1, във
вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и на основание чл.180 ал.2, във вр. с чл.180,
ал.1 от ЗДДС, е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд не констатирал при съставяне на АУАН да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Същият отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Визираното
в него нарушение било описано откъм всички съставомерни признаци и
квалифицирано по достатъчно ясен начин, чрез посочване на нарушените разпоредби
на закона в тяхната пълнота и позоваване на необходимите законови привръзки, с
което не било допуснато съществено процесуално нарушение. Отчел, че било налице
разминаване относно датата на установяване на нарушението, приета в АУАН и НП, при правилно определена и в
двата акта дата на нарушението - 15.05.2019г., като преценил, че този порок не
е съществен откъм нарушаване правото на защита на наказаното дружество и не
води до самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочени били всички
съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които било извършено и
законовите разпоредби, които били нарушени, и то по начин, който давал възможност
да се направи индивидуализация на административното нарушение. Не били
допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН. Съдът изложил подробно съображения за
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка посочил, че от събраните
по делото доказателства се установило, че в хода на проверката по издаване на
акта за регистрация по ЗДДС от 19.04.2019г., въз основа на подадено на
03.04.2019г. заявление за това от дружеството, единствено било констатирано, че
за периода 01.08.2017г. - 31.07.2018г. същото реализирало облагаем оборот в
размер на 50 898.92 лв., при липсва на каквито и да е констатации за неначислен
ДДС. Съставът на административното нарушение, за което в случая бил
санкциониран търговецът с обжалваното НП бил неначисляване на дължим ДДС за
периода 01.04.2019 г. - 18.04.2019 г. В този смисъл отхвърлил основното възражение на жалбоподателя, че за това
нарушение органите по приходите узнали още към 03.04.2019г., от която дата
следвало да се изчислява тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Откриване на нарушителя било възможно да бъде
направено едва след извършване на съответна проверка и анализиране на
резултатите от нея, което можело и обективно станало в конкретната хипотеза с
приключване на проверката, в която били обективирани тези данни и техния анализ, което било сторено със съставяне на
протокола за извършена проверка от 27.06.2019г. Поради това, на тази дата можело
и следвало да се приеме, че можело да бъде и съответно бил открит нарушителят и
от нея започвал да тече давностният тримесечен срок по чл.34, ал.1, пр.1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не бил изтекъл. Пояснил,
че от 03.04.2019 г. тримесечният срок за съставяне на АУАН не е започнал да
тече, респ. към 21.08.2019 г. не било погасено правото на административният
орган да образува административнонаказателното производство със съставяне на
АУАН. На следващо място, съдът установил, че НП било издадено от компетентен
орган, като в процеса на реализиране на
отговорността на дружеството не било допуснато процесуално нарушение. По
същество приел, че „ЗАНГОЧЕВИ“ ЕООД осъществило облагаеми доставки по ЗДДС,
след като реализирало облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.08.2017г. - 31.07.2018г.
над 50 000 лева, а именно 50 898.92 лв., като облагаемият оборот бил реализиран
за период не по-дълъг от дванадесет последователни месеца, и дружеството
следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно
до 07.08.2018г., но сторило това едва на 03.04.2019г. и било регистрирано на
19.04.2019г. с Акт за регистрация по ЗДДС №260421900999189/17.04.2019г., който
бил връчен на 19.04.2019г. За безспорно установено по делото приел, че
действително за периода 01.04.2019г. - 18.04.2019г. дружеството реализирало
облагаем оборот в размер на 1234.64 лева и според АНО следвало да начисли ДДС в
размер на 205.77 лева, но не го сторило. С това бездействие осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС. Правилно бил определен и размера на имуществената
санкция - 500 лв., при положение, че неначисленият ДДС бил в размер на 205.77
лв. Според съда, в случая не била приложима разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като нормата била приложима по отношение на регистрираните по ЗДДС
лица, съответно се прилагала само за нарушения по чл.180, ал.1, но не и за
такива по чл.180, ал.2 от ЗДДС. На последно място съдът формирал извод за липса
на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя извода на районния
съд за законосъобразност наказателното постановление.
Не се констатират допуснати нарушения на
материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на атакувания съдебен акт. Обжалваното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до
правилни правни изводи. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Изводите, че административно наказаното лице е осъществило
състава на описаното в НП нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат
на събраните по делото доказателства.
Не се споделя оплакването,
че в случая не е спазен 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че едва към датата на
протокола, финализиращ извършената от контролния орган проверка, е възможна
преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение, а оттук и едва
след тази дата е възможно да се направи обективен извод кой е извършителят на
същото. В този смисъл, наличието на съставен акт за регистрация по ДДС, въз
основа на подадено от задълженото лице заявление за регистрация по ДДС, не е
достатъчно условие, за да се приеме, че е открит нарушителя. Необходимо е да
бъде извършена проверка за установяване на всички относими по случая
обстоятелства, при която се проверят и представените от задълженото лице документи
и съдържащата се в тях информация. Съответно едва при осъществяване на такава
би могла да се анализира събраната информация с цел да се установи осъществени
ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период, следва ли е или не да бъде
начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ е направен с
протокола от 27.06.2019 г. и именно от тази дата започва да тече 3- месечния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая към датата на съставяне на
процесния АУАН, не е изтекъл.
Неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи за това, че АУАН и НП не се съдържа надлежно
описание на нарушението. В цитираните актове са посочени всички съставомерни
признаци на извършеното от дружеството касатор, при което не би могло да се
стигне до неразбиране за кое точно деяние му е наложена имуществената санкция.
Описаното нарушение съответства изцяло на дадената му правна квалификация.
Доводите за наличие на процесуално нарушение предвид установеното разминаване в
датата на установяване на нарушението, посочена в АУАН и тази в НП, са излагани
и пред районния съд. Последният обосновано ги е отхвърлил. Датата на
установяване на нарушението не е сред съставомерните елементи на същото.
Предвид това, погрешното ѝ посочване в АУАН или НП или наличното
разминаване между тези два акта в това отношение, по никакъв начин не оказва
влияние върху законосъобразността на санкционния акт и не опорочава процедурата
по налагане на имуществена санкция. Ето защо, неоснователни са възраженията в
касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при описание на
нарушението в АУАН и НП, от категорията на съществените такива, даващи
основания за отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Настоящата
инстанция намира за правилен извода на районния съд, че санкционираното нарушение
е безспорно установено и доказано.
За
да е налице административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2 от ЗДДС, е
достатъчно да бъде установено неизпълнението, на което и да е от трите
кумулативни задължения по чл.86, ал.1 от ЗДДС. В случая, обстоятелството, че
касаторът е достигнал облагаем оборот над 50 000 лева за периода 01.08.2017 г.
– 31.07.2018 г., се явява несъмнено установено. Следователно, след настъпване
на това обстоятелство дружеството е следвало да начислява ДДС, което обаче не е
сторено, конкретно за периода 01.04.2019г. – 18.04.2019г., като към 15.05.2019г.
– дата, посочена за извършване на нарушението, действително бездействие е било
налице. Съответно, от обективна страна е налице вмененото на дружеството
административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно същото е
било наказано на основание чл. 180, ал. 2 във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
Напълно
се споделят изводите на Районен съд –Хасково относно неприложимостта на чл.180,
ал.3 от ЗДДС и чл.28 от ЗАНН. Същите са законосъобразни и обосновани и не е
необходимои преповтарянето им.
Предвид
гореизложеното, съдът намира наведените оплаквания в касационната жалба за
неоснователни, а решението на районния съд за правилно, законосъобразно и
постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на
ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът
намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, на
ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за
представителство пред настоящата инстанция, определено по силата на разпоредбата
на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/05.08.2020г., постановено по АНД № 319/2020г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЗАНГОЧЕВИ“ EООД с ЕИК ***да заплати на НАП, ТД -
Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева, разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.