№ 14739
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Н Н
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110119075 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Н Н
1
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 19075 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. В. В., с ЕГН **********, от с.
Б.., ул. „И..“ .., против „Т..“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Л..“, ул. „Д..“ № .., представлявано от изпълнителните директори В А Г, А Ч Д и Н Г
С, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 424,64 лв., претендирана
частично от сума в общ размер от 1 424,64 лв., платена от ищеца на ответника без основание
недължима такса „оценка на риска“ по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № .. от
13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба - 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените
по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.08.2019 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит в размер на 10 000 лв., която сума следвало да бъде върната на 48
равни месечни погасителни вноски, при договорен лихвен процент по кредита в размер на
33,67 % и годишен лихвен процент на разходите от 49,52 %. Също така твърди, че в чл. 7 от
договора бил посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му. Сочи, че
общият размер на кредита възлизал на 13 296,64 лв. В чл. 7 от договора било посочено, че
ищцата дължи такса за застрахователна премия в размер на 1 872 лв., както и такса за оценка
на риска в размер на 1 424,64 лв., последната платима при подписване на договора, като се
заплаща от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителен план. Месечната погасителна вноска възлизала на 507,57 лв., а общата
дължима сума – на 24 363,63 лв. Оспорва клаузата за плащане на такса за оценка на риска в
размер на 1 424,64 лв. като нищожна, противоречаща на добрите нрави, и в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като заобикаляща закона. Излага твърдения, че сумата от 1 424,64 лв. е
платена без основание. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Т..“ ЕАД, с който исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Твърди, че начислената такса за оценка на риска не е свързана с управление
на кредита, като в договора е посочено, че същата се дължи еднократно преди сключване на
договора, а разсрочването й не променя нейната изискуемост. Също така твърди, че таксата
не е свързана с усвояване на кредита, а покрива разходи , извършени от банката към
момента на сключване на договора. Таксата била включена в разходите по кредита, които
заедно с годишния лихвен процент формирали годишния процент на разходите.
Информация за същата такса била включена в стандартния европейски формуляр, поради
2
което длъжникът бил предварително информиран. Излага подробни съображения относно
характера на събираната от банката такса за оценка на риска. Моли съда да отхвърли иска
като неоснователен, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявената искова претенция е с правно основание основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № .. от 13.08.2019 г. се установява, че „Т..“ ЕАД е предоставило на Й.
В. В. кредит в размер на 10 000 лв., като потребителят се е задължил да върне кредита в
срок до 15.08.2023 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 507,57 лв.
по включен в договора погасителен план. Договорът за потребителски кредит е сключен при
общи условия, като на ищцата е била предоставена преддоговорна информация.
От представените и приет като доказателства по делото три броя преводни
нареждания се установява, че ищцата е превела по сметка на ответното дружество сумата от
общо 1 871 лв. за периода от 09.04.2020 г. до 10.12.2020 г.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № ... от 14.04.2020 г. се установява, че „Т..“ ЕАД е предоставило на Й.
В. В. кредит в размер на 12 929,74 лв., като потребителят се е задължил да върне кредита в
срок до 15.11.2024 г. на 53 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 569,74 лв.
по включен в договора погасителен план.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като обективно и безпристрастно, се установява, че по договор за
потребителски кредит № .. от 13.08.2019 г. извършените плащания от ищцата са в общ
размер на 16 191,86 лв., като платената сума е разпределена по следния начин: погасена
главница в размер на 13 296,64 лв., от която: сумата от 10 000 лв. – стойност на кредита,
сумата от 1 872 лв. и такса за оценка на риска – 1 424,64 лв. Освен главница в посочения
размер, ищцата е погасила и такса за наказателна лихва в размер на 21,75 лв., договорна
лихва в размер на 2 875,52 лв. и съдебни разноски в размер на 0,95 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № .. от 13.08.2019 г. се установява, че между „Т..“ ЕАД и ищцата е
възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира
правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на
договора между страните. Не се спори, че „Т..“ ЕАД е предоставило на ищцата кредит в
3
размер на 10 000 лв., по който договор ищцата е платила на ответника сумата от общо
16 191,86 лв. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи
условия, породил е своето правно действие. Спори се за валидността на клауза от договора и
недължимо плащане на парична сума от ищцата без основание.
По делото се претендира нищожност на клаузата на чл. 7 от договора, в частта, в
която се предвижда плащане на такса „оценка на риска“, която клауза твърди, че е нищожна
противоречаща на добрите нрави, и в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като
заобикаляща закона.
С оглед на посочените основания, съдът намира, че най-напред следва да се
произнесе по специалните основания, предвидени в ЗПК, а именно: противоречие с чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а след това и на
предвиденото основание в общия закон – накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съобразно с чл. 7 от процесния договор е уговорена еднократна такса за оценка на
риска в размер на 1 424,64 лв., която се дължи в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителен план и предвид заявеното му желание в искане-декларация.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. При така
уговорения вид – еднократна такса за оценка на риска се предвижда същата да се финансира
се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителен план. Видно от клаузата на чл. 7.1 от договора таксата от 1 424,64 лв., заедно с
размера на застрахователната премия от 1 872 лв., е включена в общия размер на кредита.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „общ размер на кредита“, дадена в § 1, т. 3 от
ДР на ЗПК, това е максималният размер /лимит/ или общата сума, предоставяна по договора
за кредит. Таксата за оценка на риска и застрахователната премия представляват част от
общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но не и общ
размер на кредита. В конкретния случай общият размер на кредита е 10 000 лв. Така
съставена, клаузата от процесния договор е свързана с усвояване на кредита, което е в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая се цели събиране на
допълнителни суми, върху които се начислява лихва, каквато не се дължат на кредитора, с
което се заобикаля закона, поради което клаузата на чл. 7 от процесния договор в посочената
част е нищожна и като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и като заобикаляща закона,
целяща неоснователно обогатяване на кредитора със суми, които не му се дължат.
По делото е безспорно установено, не се спори, че за периода от 17.09.2019 г. до
14.04.2020 г. ищцата е превела по сметка на ответното дружество сумата от общо 16 191,86
лв., от която сумата от 1 424,64 лв. е отнесена за погасяване дължима такса оценка на риска.
Спори се относно основанието за плащане на паричната сума.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
4
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай липсва основание
при извършения превод на парична сума от сметката на ищцата по сметка на ответника, т.е.
налице е начална липса на основание. От изложеното по-горе в мотивите се установи, че
клаузата въз основа на която е претендирана такса за оценка на риска е нищожна.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК да докаже наличие на
основание за извършения превод, не представи доказателства, установяващи наличие на
основание за превода, а именно: наличие на валидна клауза от договора, по силата на която е
извършен превода на сумата от 1 424,64 лв., в изпълнени на задълженията по която клауза
ищцата е извършила превод по сметката на ответника. За съда се налага извод, че
извършения превод на посочената парична сума е въз основа на нищожна клауза от
договора. Законът придава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от
субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
Ето защо съдът намира, че е настъпило разместване на имуществени блага, което е
довело до неоснователно обогатяване на ответника, без основание за това. Искът като
основателен и доказан по размер следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 08.04.2022 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде
уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените
от ищцата разноски в размер на 801,41 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна
такса, сумата от 1,41 лв. – такса за превод, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице и сумата от 450 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът
намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Л..“, ул. „Д..“ № .., представлявано от изпълнителните директори В А Г, А Ч Д и Н Г С, ДА
5
ЗАПЛАТИ на Й. В. В., с ЕГН **********, от с. Б.., ул. „И..“ .., сумата от 424,64 лв.
/четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, претендирана
частично от сума в общ размер от 1 424,64 лв., платена от ищеца на ответника без основание
недължима такса „оценка на риска“ по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № .. от
13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба - 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 801,41 лв. /осемстотин и един лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6