Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 998 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 410, ал.1, т.1 от КЗ.
В ***ският
районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.П.А. *** против Ф.Н.И. с ЕГН **********,***, в която
се твърди, че на 15.01.2018г. ищеца сключил с ***договор за застраховка ***, по
силата на който бил застрахован за всички рискове товарен автомобил марка “***”,
модел ***с рег.№***, със срок на действие на застраховката за периода от
16.01.2018г. до 16.01.2019г., за което била издадена застрахователна полица №***Твърди
се също, че на 26.08.2018г., на първокласен път
***, ответникът Ф.И., управлявайки
автомобил марка ***с немски рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата
и причинил ПТП с нанесени материални щети на застрахования автомобил.
Излага се, че виновен за
произшествието бил ответника, който при движение с несъобразена скорост загубил
контрол над управлявания от него автомобил и ударил застрахования автомобил,
който бил паркиран. Това се установявало
от Протокол за ПТП №***на Сектор „ПП“ към ОДМВР – гр.***. Твърди се още, че
ответника управлявал автомобила без да притежава валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /вкл. зелена карта/ към
датата на ПТП.
Сочи се, че за настъпилото
застрахователно събитие била образувана щета №***и ищцовото дружество изплатило
на собственика на застрахования автомобил застрахователно обезщетение в размер
на 497,90лв. с преводно нареждане от 11.09.2018г.
Навеждат се доводи за наличие на
основания по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ за встъпване на застрахователя в правата
на застрахования и претендиране репариране на заплатеното обезщетение от страна
на делинквента.
Твърди се, че горното вземане
било претендирано от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по
ч.гр.д.№*** била издадена съответна заповед за изпълнение, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането му.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 497,90лв., представляваща
изплатено от застрахователя обезщетение по щета №***/ референтен №*** ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2018г. до окончателното
изплащане, за което вземане била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***
по описа на ПлРС.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника Ф.Н.И. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът намира,
че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв., а в исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. Тези
разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че Ф.Н.И. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 497,90лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №***/референтен №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане, за за която сума е издадена Заповед
за изпълнение №***по ч.гр.д.№***по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Ф.Н.И. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата
от 145лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№*** по описа на РС-*** и сумата
от 25лв., представляваща разноски за държавна такса в исковото
производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: