№ 123689
гр. София, 31.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110150564 по описа за 2024 година
и за да се прознесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от ******** срещу длъжника М М. Г. – физическо лице, с което заявителят е
поискал издаване на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата 76,84 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 6,92 лева – лихва за
забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода 01.01.2024 г. –
07.08.2024 г.
В обстоятелствената част на заявлението, т.12 от същото /обстоятелства, от които
произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за предоставяне
на поръчителство произтичат от договор за поръчителство от 07.12.2023 г., сключен между
заявителя и длъжника, по силата на който ******** се задължил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с ******** договор за кредит.
На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между дружеството-заявител и
********, с който заявителят се задължил спрямо кредитора по договора за кредит.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед ********
погасило всички задължения по същия. Ето защо дължими били всички заплатени от
поръчителя суми, както и възнаграждението по договора за поръчителство, както и лихва за
забава върху тази главница, за която се твърди, че е в размер на законната.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит ******** предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 1500 лева - главница за срок от 5 месеца при
условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 % годишно и ГПР 48,23 %,
съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е сключен при общи условия, които
изискват, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение, длъжникът да
1
предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от ******** лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. От разпоредбата
на чл. 4, ал. 1-3 от договора за потребителски кредит, става ясно, че ако потребителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя ******** юридическо
лице-поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за кандидатстване, то срокът
за одобрение за отпускане на кредита е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай
че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението
не е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а кредитополучателят няма да
бъде кредитиран. В случай че е заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е 14-
дневен, като ако в този срок не последва одобрение, договорът не поражда действие между
страните.
Към заявлението е представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство, видно от което при предоставен кредит от 1500 лева с падеж 30.04.2024 г.
възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 768,47 лева за периода на
действие на договора, като същото се дължи на вноски на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план.
На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че заявителят и
дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на капитала на
заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат един и същ адрес на
управление.
Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за кредит
и за поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по см. на ЗЗП.
Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са правилата и
императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение на допустимия
предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. При анализ на представените към заявлението документи
заповедният съд приема, че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм,
посредством който се постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат –
надхвърля се границата на допустимия от закона таван, до който на кредитните институции е
допустимо да уговарят с потребителите годишен процент на разходите.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1, съдържащо погасителния план към същия договор.
Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска кредитът - възможните
предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, като процесните уговорки не отговарят на
изискването за добросъвестност, доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически
по-слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които ******** да му предостави поръчителство. Нещо
повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител.
Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е включен в ГПР
по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита извън договорната
2
лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Чрез позволени от закона
средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество, което да генерира печалба
от възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения
на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК.
Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място не бива да се пренебрегва и факта, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й
следва да прецени дали да предостави исканата сума по договора за кредит/. В случая с
акцесорния договор, независимо дали същият ще бъде квалифициран като такъв за поръчка
или не, се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за
поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за
която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2
ЗПК.
Предвид всички изложени по-горе съображения и в резултат от преценката на
заповедния съд по чл. 411 ГПК следва да се заключи, че заявлението следва да бъде
отхвърлено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и лихва за забава върху вземането за
възнаграждение за претендирания период. Следва пропорционално да се отхвърли искането
за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 269844/22.08.2024 г., подадено от ********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника М. М. Г., както следва: за сумата 76,84 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 07.12.2023 г., сумата 6,92 лева – лихва за забава върху
вземането за възнаграждение по този договор за периода 01.01.2024 г. – 07.08.2024 г., а в
частта за разноските за сумата над 34,53 лева до сумата 36,21 лева за държавна такса и за
сумата над 47,68 лева до сумата 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на осн. л. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по ел.път на посочения ел.адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3