Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260031/15.03.2021година
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На пети
март две хиляди
двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар Соня Дичева
Прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
НДВ номер 35 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на осъденото лице Р.И., чрез неговия процесуален
представител-адв.Г.А.-*** за възобновяване на ВНОХД №1070/2020г. по описа на Окръжен
съд гр.Варна и прекратяване на наказателното производство на осн. Чл.334,т.4 вр.
чл.24,т.7 от НПК.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1,
т.5, във вр. с чл. 348,ал.2,пр.2 от .
С атакуваното Решение, ВОС е
потвърдил Присъда на Районен съд гр.Девня по НОХД№360/2019г., с която Р.И. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК и оправдан по чл.343,ал.3 от НК. По
възражението на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство
окръжния съд е изложил съображения, че същото не попада в неговите правомощия
по чл.334,т.4 вр. Чл.24,т.9 от НПК.
Осъденото лице Р.И. редовно уведомен за датата на
съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. А.-***. Поддържа се
подаденото искане по изложените в него съображения и молба същото да бъде
уважено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна
прокуратура - Варна заявява, че счита искането за допустимо, но неоснователно и
пледира да бъде оставено без уважение.
Настоящият състав съд намира, че искането е подадено от процесуално
легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал.
3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради
което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните
съображения:
Производството пред районен съд Девня е инициирано с внесен обвинителен акт
за извършено от осъденото лице престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“ във
вр. с чл.342,ал.1 от НК. При проведено разпоредително заседание, съдът е
конституирал пострадалото лице- Николай Кирилов като частен обвинител по
делото. С Присъда №12 от 040.2020г., съдът е признал за виновен Р.И. в
извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. С чл.342,ал.1 от НК и
му е наложил съответно наказание, като го е оправдал по първоначалното
обвинение по чл.343,ал.3 от НК, а именно, че е избягал от местопроизшествието.
С Решение №172 от 16.12.2020г., Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционната
присъда. В мотивите към решението е прието, че случаят попада в хипотезата на
чл.343,ал.2 от НК, но съдът не разполага с правомощията да прекрати
наказателното производство по чл.334,т4,вр. чл.24т.9 от НПК.
Този извод на съда е незаконосъобразен.
Правото на пострадалия да поиска прекратяване на наказателното производство
регламентирано в чл.343,ал.2 от НК, се предопределя от обвинение по
чл.343,ал.1, б.“а“ или б.“б“ от НК. Параметрите на обвинението са очертани от
внесения обвинителен акт. Държавното обвинение е възприел квалификация на
деянието по чл.343,ал.3 от НК, обусловена от наличието на квалифициращ признак
“избягал от местопроизшествието“. При посочената правна квалификация,
пострадалия няма правото да иска прекратяване на наказателното производство.
Обстоятелството, че съдът в своята присъда е преквалифицирал деянието в по-леко
наказуемо, не променя този извод. Аргумент за този извод се извлича и от
определения преклузивен срок за упражняването на това право-до даване ход на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В конкретния случай това
изискване не е било спазено. Дори пострадалия да беше поискал прекратяване на
наказателното производство до даване ход на съдебното следствие, същото не би породило никакви правни последици, тъй
като обвинението не попада в случаите по чл.343,ал.2 от НК.
Ето защо, изводът на окръжния съд че е била налице хипотезата на
чл.342,ал.2 от НК е незаконосъобразен.
Неоснователно е и направеното възражение в искането за възобновяване, че прекратяването
по чл.343,ал.2 от НК се отнася до разпоредбата на чл.24,т.7, а не т.9 както е
приел окръжния съд. Нормата на чл.24,т.7 от НПК е въведена от законодателя с
оглед защита интересите на пострадалото лице при по-леки престъпления,
предвидени в закона. Същата цели и процесуална икономия в случаите, когато
самото пострадало лице не желае
наказателно преследване срещу дееца и защита на неговите интереси по
наказателно правен път. За извършени престъпления против транспорта,
регламентирането на такива случаи дава разпоредбата на чл.348б от НК, в която
очевидно конкретният случай не попада.
Съобразявайки изложеното, съдебния състав намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото
лице за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ вр.чл.342 от НК. Материалният закон е
приложен правилно. Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни
актове и прекратяване на наказателното производство е неоснователно, тъй като
не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.
1 от НПК, Варненският апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Р.И., чрез неговия процесуален
представител-адв.Г.А.-*** за възобновяване на ВНОХД №1070/2020г. по описа на Окръжен
съд гр.Варна и прекратяване на наказателното производство на осн. Чл.334,т.4вр.
чл.24,т.7 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.