Р Е Ш Е Н И Е
№345/20.6.2017 г. 20.06.2017 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV граждански състав
На 20.06 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина христова
при секретаря Ст.М.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело №
422 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба и уточнение от Р.Н.Б. – лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете М.Б., за издаване на заповед за защита
срещу осъществено по отношение на молителката и детето й домашно насилие от страна на Г.Б.. В молбата е изложено описание на
фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие.
Сочи се, че ответникът е съпруг на първата молителка и баща на втората. Той многократно
заплашвал, че ще отвлече детето , при лични срещи – 05. – 08.12.2016 год., така
и при разговори по скайп и по телефон. При разговорите между детето и бащата,
последният повтарял, че ще го вземе насила в Г., карал го да казва , че обича
само него, както и че майка й е луда. Разговори, съдържащи заплахи били
проведени между бащата и детето и на 14.01., 24.01. и 06.02.2017 год. Развиват
се съображения за упражнено насилие,“преди време“, когато страните още живеели
в Г..
С
определение от 15.02.2017 г. производството по делото е частично прекратено.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от молителката Р.Б. – лично и в
качеството й на майка и законен представител на М.Б. и чрез процесуалния
представител на първата адв. К..
Ответникът – лично и чрез
процесуалния си представител моли за отхвърляне на молбата.
Ямболският
районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи,
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в
законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие
срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН , поради което е допустима. Предвид
многобройните уточнения следва да бъде конкретизирано, че претенцията касае
периода 09.01.2017 – 09.02.2017 год. – заплахи с различно съдържание по телефон
и скайп – видео и посредством писане, с уточнение, че между детето и бащата са
били провеждани и разговори на датите – 14.01;24.01.,06.02.2017 год.
За осъществения акт
на домашно насилие са представени два броя декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
които изцяло възпроизвеждат фактите в молбата и уточнението.
Между страните е
безспорно, че същите са съпрузи, сключили граждански брак на ***год. Безспорно
е още, че по време на брака им е родено детето М.Б., род. на *** год. в А., Г.,
в подкрепа на което е приложено и удостоверение за раждане.
Безспорно и видно
от служебно изпратената преписка на ОД на МВР – Я. е, че на 15.03.2017 год.
ответникът е посетил дома на молителките в Р Б., за което са били сигнализирани
полицейските органи, които при посещението си на сигнала са му връчили издадената
по делото заповед за незабавна защита, както и протокол по чл. 65 от ЗМВР.
По делото са събрани многобройни
писмени доказателства, по повод на които съдът намира за необходимо да посочи
следното: Приложените към отговора доказателства касаят образуването и
развитието на гр.дело *** г. на СГС. Наличието на посоченото производство,
образувано по молба за връщане на дете по Хагската конвенция за международно
отвличане на деца , настоящия състав на ЯРС намира за ирелевантно към настоящия
правен спор. Предметните предели на настоящото производство обхващат изследване на
твърдяните актове на домашно насилие, с посочената фактическа
конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени междуличностни взаимоотношения между страните по делото, респ. наличието на
други съдебни дела между тях. В горния смисъл ирелевантно се явява и
обстоятелството дали през 2016 год./период преди изследвания/детето М. Б. е
било записано на детска градина в Р Г., съобразно действащата там нормативна
уредба, респ. само е подадена молба установяваща желанието на родителите детето
да посещава детска градина.
Като
релевантни към настоящия правен спор съдът намира, че следва да цени преводите
на писмена кореспонденция по скайп , с уточнението, че липсва запис, респ. превод
на съдържание на провеждани по скайп видео разговори, респ. провеждани за
периода 09.01-09.02.2017 год. телефонни разговори.
Видно
от съдържанието на приетите по делото преводи, които съобразно признанията на
страните представляват единствено писмена кореспонденция между Р.Б. и Г. Б., е
че бащата е изключително привързан към детето си, като постоянно търси контакт
с него, както и че отношенията между родителите са влошени, включително
съдържат изрази като :“Оглеждай се.“, „Ти говориш лоши неща за мен, че съм
луда, на нашата М..“ и др.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите - М. Д. П. и М.Ф..
В показанията си св. П. – майка
на първата молителка, баба на втората и тъща на ответника излага в кратък вид
какви са били отношенията между страните след сключване на брака им. Посочва
още, че това влошаване се държало на лошото отношение на семейството на
ответника към съпругата и детето, както и че ответникът проявявал пълна липса
на заинтересованост към семейството си и проблемите. Свидетелката твърди да е
присъствала на разговори между майката, детето и бащата, както по скайп , така
и по мобилен телефон/проведени на високоговорител/, по време на които
ответникът отправял обиди и закани към Р.Б. и влияел негативно на детето, като
му говорел лоши неща за майка му, което довело до промяна в поведението на
детето, страх и необходимостта да посещава психолог.Свидетелката не знаела зет
и да е осъществявал физическо насилие над дъщеря й и внучката й. Такова имало
осъществено, но от страна на членове на неговото семейство в Р Г..
Свидетелката Ф. - майка на ответника, баба на молителката М. Б.
и свекърва на молителката Р.Б. посочва в показанията си, че въпреки, че не е
живяла със семейството е запозната с живота им.Излага собствените си болки и
страхове относно отсъствието на детето и невъзможността да общува с него.
Твърди, че не е присъствала на телефонни разговори между сина й и снаха й,
каквото и кажел синът й – това знаела.Самата свидетелка до януари разговаряла
по скайп с внучка си. Посочва за един разговор по скайп между страните, по
време на който тя стояла на дивана и констатирала, че около час Р.Б. не дала на
бащата да види детето.
По делото са изслушани и
молителката Р.Б., както и ответникът Г.Б..
Р.Б. излага подробно как се е
стигнало до сегашните взаимоотношения на страните. Твърди да е положила усилия
бащата да общува с детето, но последният е завел срещу нея дело по Хагската
Конвенция за международно отвличане на деца, както и многократно я заплашвал по
телефон и скайп,че ще отвлече детето, че има начини за това и че тя повече няма
да го види.Говорел лоши неща и на дъщеря си.
Г.Б. също подробно излага какви
са били отношенията между страните.Отрича да е осъществил спрямо молителките
домашно насилие.
Основателността
на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо
молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът
квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя
от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В
настоящия случай съдът намира, с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и приложените декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че е
налице осъществено по отношение на двете молителки психическо насилие през
процесния период.
Съдът
намира че в процесния случай, освен декларациите по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , които
могат да служат като единствено основание за издаване на заповед за защита /чл.
13, ал.3 от Закона/, твърденията на молителките се подкрепят и от ценените
преводи на разговори в скайп, включително показанията на свидетелката П..
Ответникът не е ангажирал никакви годни доказателства, които да опровергават
твърденията на молителките, респ. съдържанието на декларациите по чл. 9, ал.3
от ЗЗДН. Следва да се има предвид, че показанията на св. Ф. , предвид твърдението
на последната , че не е присъствала на телефонни и други разговори между
страните в процесния период, освен един, не спомагат за изясняване на обективната
истинапо делото, нито както се посочи по-горе са годни да оборят декларациите
на молителките. Действително в приетите писмени доказателства липсват в пълнота
изложените в молбата и уточнението отправяни заплахи, както и изразите, които
по своята същност водят до негативно въздействие върху психиката на малолетното
дете, като му се повтаря, че е единият му родител е луд и не го обича, но тук
следва да се има предвид гореизложеното, че са били провеждани, както видео
разговори по скайп за периода /с неясно съдържание/, така и телефонни такива,
т.к. ноторно известен факт е, че кореспонденцията между дете на 6 години и баща
му не може да бъде писмена, липсват и такива твърдения.
За
пълнота следва да се посочи, че защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал
от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва единствено въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от закона. Съдът е ограничен при преценката си, както по
отношение процесен период, така и по отношение на конкретни твърдения на
страните касаещи именно този период. Законът защитава правото на лична
неприкосновеност, независимо дали е налице правомерно, респ. неправомерно
действие на пострадалия, с което да е предизвикал форма
на насилие спрямо себе си. Т.е. в процесния случай трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителките са били
извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие,
независимо дали предходни техни действия, респ. думи и поведение са провокирали ответника.
Поради изложеното и с
оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и
представените декларации по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод за извършено от ответника психическо насилие над
молителките по времето и начина, описан в молбата и уточнението.
При установеността на
извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено
какви мерки съдът следва да наложи за да
гарантира защитата на молителките. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките
по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, последната за период от шест месеца, като при
преценката си съдът отчете, че за процесния период по делото не са ангажирани
доказателства за осъществяване на форми на физическо насилие, въпреки еднократно
констатирания случай на 15.03.2017 год., както и данни за чести посещения на
ответника на територията на Р Б..
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в
минималния размер от 200 лв. , която предвид тежестта на извършеното , съдът
намира за съответстваща на нарушението.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в
тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за
настоящото производство в размер на 25 лв.
Предвид
уважаване на претенцията в полза на молителките следва да бъдат присъдени
сторените от тях разноски в размер на общо 800 лв. – адвокатско възнаграждение за
по един адвокат и 180 лв. – депозит за превод.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15,
ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие,
Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
НАЛАГА мерки
за незабавна защита на Р.Н.Б., ЕГН ********** и М.Б., ЕГН ********** срещу
осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Г.Б., гражданин на Р Г.,
род. на *** год. , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Г.Б.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Н.Б. и М.Б..
ЗАБРАНЯВА
на Г.Б. да приближава Р.Н.Б. и М.Б. , жилището им, местоработата и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от
НАЛАГА
на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на Г.Б., гражданин на Р Г., род. на *** год. глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА Г.Б., гражданин на Р Г., род. на *** год. да
заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Г.Б., гражданин на Р Г., род. на *** год. да
заплати на Р.Н.Б., ЕГН ********** и М.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Р.Н.Б. сумата от общо 980 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Да се издаде служебно
изпълнителен лист за наложената глоба и присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава
Г.Б., гражданин на Р Г., род. на *** год., че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я..
Решението може да се обжалва пред Ямболския
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: