№ 32
гр. Разград, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243300600084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда №1 от 07.02.2024 г. постановена по НОХД № 248/2023 г. по описа на
Районен съд - Кубрат, подсъдимият Б. В. Г. е признат за виновен в това, че на 06.12.2023г. в
с.Беловец, обл.Разград, управлява МПС л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. №*** след
употреба на наркотични вещества Канабис -25 установено по надлежния ред с тест „Дрегер
Дръг Тест 5000“, идентиф. № S/N ARJF - 0070 и тестова касета "Drager Drug Test 5000 STK
8", фаб. №LOT ARSE-0061/2024-09/ и REF 3706091, проба № 161, съгласно чл. 3, ал. 1,пр. 2,
вр. чл.1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, като деянието е извършено повторно, след
като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК по Споразумение №
27/ 31.05.2023 г. по НОХД № 88/2023г. на Районен съд Кубрат, влязло в сила от
31.05.2023г., с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК, поради което и на основание цитираните, като на
основание чл.54 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една
година и три месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 1 000лв. На основание чл.343г от
НК е наложена наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. На
основание чл.68 от НК са приведени в изпълнение наложените на подсъдимия наказания
както следва: 1/ Лишаване то свобода за срок от три месеца, по влязла в сила на 10.11.2022г.
1
присъда №5/22.10.2022г., по нохд №167/2022г. на РС-Кубрат за извършено на 02.07.2022г.
престъпление по чл.216 ал.1 НК; 2/ Лишаване от свобода за срок от шест месеца по
Споразумение №27/31.05.2023г. на РС-Кубрат по нохд №88/2023г. за извършено на
26.120.2023г. престъпление по чл.343б ал.3 пр. 1 от НК, като на основание чл.23 вр. с чл.25
ал.1 НК определено общо наказание най-тежкото: Лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
което да се изтърпи отделно от определеното за извършеното процесно деяние, ефективно
при първоначален общ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС. На основание чл.53 НК
веществените доказателства – тестова касета „Drager Drug Test 5000 STK 8", фаб. № LOT
ARSE-0061 /2024-09/ и REF 3706091, проба № 161, да бъде унищожена след влизане в сила
на присъдата. Постановено е МПС „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. №*** да се върне на
подс.Г., тъй като е СИО.
На основание чл.343б ал.5 НК подс. Г. е осъден за заплати на държавата сумата
4700лв. представляваща равностойност на МПС-то.
На подсъдимия са възложени и разноските по делото, като е осъден да заплати по
сметка на ОДМВР - Разград сума в общ размер на 230,20 лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата 580,80 лева,
представляваща разноски в съдебното производство, както и 5 лв. за всяко от вземанията, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Б. В. Г. чрез адв. Г. М.
упълномощен защитник на подсъдимия. Присъдата се атакува като неправилна, постановена
при непълнота на доказателствата и в противоречие с материалния закон. С жалбата се моли
съдът да отмени присъдата като незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи, че не са нанесени вреди от
престъплението, за липса на субективна страна при извършване, отправя критика към
аналитичната дейност на районния съд по отношение на събраните доказателства както, че
не се събрани всички писмени доказателства на досъдебното производство, не са направени
разпити на медицинското лице, при което обв.Г. бил заведен. Не били уважения
възраженията му по даване хода на делото в двете съдебни заседания. В допълнение към
жалбата отново сочи за несъответствие на присъдата с обществената опасност на деянието и
дееца, както че допусната съдебна експертиза, не е дала отражение на съдебния акт. Твърди
се, че полицейският служител е компрометирал доказателствата, като тестовия комплект е с
продължителност на измерването от 4,15 до 8,30 минути, а свидетелите сочат за повече от 30
минути за вземане на биологичния материал, като това дълго време на вземане
компрометирало пробата, неспазване на правилата на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и или наркотични вещества, или техните аналози.
Както, че теста следва да бъде потвърден чрез кръвен тест или тест на урината, като такова
изследване на урина е направил в специализирана лаборатория и резултатът бил
отрицателен. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения, не е била дадена
възможност да представи въпросен лист към вещото лице, отказ на съда да допусне
компютърна експертиза на записа на камера пред дома на подсъдимия, която можела да
2
установи как е станала проверката и съответно за нарушения в процедурата по вземане на
биологичен материал за изследване. Защитникът не бил допуснат да се запознае с
материалите по ДП, поради отказ на разследващия полицай. Твърди се, че в случая са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия.
Препис от жалбата е изпратена на РП-Разград, ТО-Кубрат, като не са постъпили
писмени възражения.
Постъпили допълнителни съображения към въззивна жалба по чл.320 ал.4 НПК, в
които иска да бъдат допуснати доказателства - инструкция за боравене с полеви тест Дрегер
Дръг тест 5000, експертиза, медицински документи, искане за допускане на свидетели,
назначаване на съдебно-химическа експертиза.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на
подсъдимия на същите основания и със същите искания.
В лично изявление подсъдимият Г. заявява, че подържа становището на защитника
си, в своя защита добавя, че не иска ефективна присъда.
Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че
обжалваната присъда не страда от сочените в жалбата пороци. Намира, че не са допуснати
процесуални нарушения и предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като
правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимия Г. заявява, че иска да бъде оневинен.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите
по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 3
НПК. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. В. Г. е роден на ***. в гр.Кубрат, обл.Разград, постоянен/настоящ
адрес ***, български гражданин, женен, с основно образование, работи в търговско
дружество ***, осъждан.
Подс.Г. - правоспособен водач, категории „СЕ, В, С, АМ, ТКТ". По НОХД №
88/2023г. на РС-Кубрат е одобрено Споразумение № 27/31.05.2023 г., в сила от 31.05.2023 г.
между подс.Г. и РП-Кубрат за извършено престъпление по чл.343б, ал. 3, предл. 1 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на чл.66 от
НК, отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 000 лв., а на
основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два
месеца.
На 06.12.2023г. в с. Беловец, обл. Разград, 18.30 ч. подсъдимият управлявал
собственото си МПС - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", per. № ***P,
когато бил спрян за проверка от назначените в наряд на същата дата за времето от 08.30 -
20.30 ч., съгласно утвърден месечен график полицейски служители – свидетелите Д. И. и П.
3
П.. Подсъдимият Г. заявил, че не носи документи за самоличност, а също така е с отнето
СУМПС, което се потвърдило от извършената от св. И. справка през работна станция с
отдалечен достъп. Бил поканен до служебния автомобил, където св.И. извършил проба за
наличие употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, като уредът
отчел 0,00 промила. Поведението на подсъдимия било необичайно-видимо притеснен, за
това св.И. извършил проба за установяване употреба на наркотични вещества с тест „Дрегер
Дръг Тест 5000", идент. № S /N ARJF - 0070, реагирал положително за наличие на Канабис-
25 с проба № 161 на 06.12.2023г. в 18:57 часа. Св.И. съставил протокол Приложение №17,
на който подс.Г. се подписал и му бил връчен екземпляр от същия. Издал и талон за
изследване №0145085, връчен на 06.12.2023г. в 19,20 часа, за явяване в болнично заведение
– ФСМП Кубрат до 120 минути. Подсъдимият заявил, че не желае да даде кръв за химически
анализ, тъй като бил съгласен с отчетените показания на техническото средство. Въпреки
това двамата свидетели придружили подс. Г. до филиал на ФСМП - Кубрат, където
дежурния мед. специалист съставил приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието. В същото вписано, че: “лицето Б. В. Г.
отказва да даде кръв за хим. анализ за употреба на нарк. в-ва“. В документа е отразено, че
подс. Г. обяснил, че е употребил наркотици, вид „марихуана" - т. 2.1, в количество - „1
цигара" - т. 2.2., на „06.12.2023 г. в 09.30 ч." - т. 2.3., по повод - „за удоволствие". Срещу
подс. Г. бил издаден АУАН № 843896/06.12.2023 г. по описа на РУ Кубрат, квалифицирано
като извършено административно нарушение на чл.5, ал.З, т.1 ,пр. 2 от ЗДвП, които бил
предявен и подписан от подсъдимия без възражение.
По отношение на подс. Г. с оглед установеното извършено от него деяние, на
основание чл.72, ал.1 от ЗМВР взета принудителна административна мярка „Задържане под
стража" със заповед рег.№ 141/06.12.2023 г. в помещение за временно задържане в РУ
Кубрат.
С протокол за доброволно предаване подс.Г. предал лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Пасат", per. .№ ***P, оставен на съхранение в сектор „ФОУССД" при
ОД МВР Разград. От заключението по назначената оценителна експертиза, пазарната му
стойност е в размер на 4 700лв.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство съдебно - химическа експертиза, във връзка с обясненията на подсъдимия
дадени в о.с.з. на 28.12.2023г. по нохд №248/2023г. на РС-Кубрат, за употреба на
лекарствени продукти „Ибупрофен" и „Флажил. таблетки 250мг и дали оказват влияние
върху резултата от изследване с тест „Дрегер Дръг Тест 5000 - идентиф. № S/N ARJF-0070,
вещото лице дава заключение, че: 1/ Не е възможно да се установи категорично само по
писмени данни и теоретични разсъждения дали положителният Дрегер Дръг Тест 5000 STK
8 за ТНС отразява действителното му наличие в изследваната на 06.12.2023г. слюнка на Б.
В. Г., или поради наличие на ибупрофен в неговия организъм с концентрация над 1 Омкг/мл
4
анализаторът е отчел фалшиво положителна реакция за ТНС, по следните причини:
Възможни са много комбинации по отношение честотата на употреба на марихуана и
съдържанието на ТНС (тетрахидроканабинол - веществото, което има психотропен ефект
върху централната нервна система на човек и поради това се контролира на основание и по
реда на ЗКНВП) в нея от една страна, и времето на прием и съдържанието на ибупрофен в
перорално приет от Б. Г. лекарствен продукт на 06.12.2023г., които биха довели до различен
резултат при провеждане на полевия тест, при липсата на данни от лабораторен анализ на
кръвна проба от Б. В. Г., иззета в рамките на два часа от момента на тестване с
/ДрегерДръгТест 5000 STK 8 на 06.12.2023г., който да потвърди или отхвърли наличието на
ТНС и ибупрофен в неговия организъм. 2/ В специализираната литература няма данни
приемът на лекарствен продукт „Флажил - 250мг фИ.рани таблетки", да оказва влияние
върху резултата от полевия тест Дрегер Дръг Тест 5000 STK 8 за наличие на ТНС в
слюнката на тествания човек. Поради това счита, че приетият на 06.12.2023г. от подсъдимия
Б. В. Г. „Флажил -250мг", не е оказал влияние върху отчетения резултат при полевия тест от
18:30ч. същия ден. 3/ Поради строго индивидуалните особености на метаболизма на
конкретния човешки организъм и липсата на данни за съдържанието на ТНС в изпушената
от подсъдимия Б. В. Г. в 9:30ч. на 06.12.203г. цигара с марихуана, както и доказателства за
неговите навици в това отношение и като се вземат предвид времевият прозорец за детекция
на ТНС с Дрегер ДръгТест 5000 в слюнка от 4 до 16 часа след употребата на марихуана и
отчетеният положителен резултат за ТНС при долен праг на детекция от 25 нг/мл, то може
да се предположи, че в конкретния случай излъчването на ТНС от организма на Б. Г. е
отнело повече от девет часа, което предположение е валидно, само при условие, че не е
налице фалшиво положителна реакция за ТНС, дължаща се на ибупрофен в неговия
организъм с концентрация над 10 мкг/мл.
В дадените обяснения в с.з. вещото лице коментира представения от подсъдимия
резултат от тест на урина от 13.12.2023г. Обяснява, че ако човек е изпушил една цигара
марихуана на 06.12., след седем дни резултатите спокойно могат да бъдат отрицателни,
защото организмът междувременно се е изчистил от въпросното съединение. Лабораторните
изследвания следва да се направят на взета проба в рамките на два часа, от момента в който
полевия тест е установил положителен резултат. Меродавен е лабораторния анализ чрез
гастро-монографски метод в кръвта на човека, тъй като докато вредното съединение е в
кръвния поток на човек, то влияе върху неговия мозък, върху нервната система, върху
реакциите, поведението му като водач на МПС.
Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните и проверени гласни и
писмени доказателства, от кредитирания от съда останал доказателствен материал - от
вещественото доказателствено средство - касета от техническо
средство „ДрегерДръгТест 5000”, от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
химическа/токсилогична/ експертиза, от приложените по делото писмени доказателства.
Тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са достоверни,
5
безпротиворечиви и следва да се кредитират изцяло.
Показанията на свидетелите П. и И. са ясни, детайлни, последователни,
непротиворечащи и допълващи се. От показанията им безспорно се установяват
обстоятелствата, относно управление от подсъдимия на МПС, спиране от служители на
МВР, установяване на самоличността му, тестване с ДръгТест за употреба на наркотични
вещества, която проба реагирала положително за употреба на канабис. Безспорно е
установено и отвеждането му в ФСМП-Кубрат, където подсъдимият отказал да даде кръвна
проба за изследване, което е отразено в съставения от медицинското лице протокол. По тези
обстоятелства са налице и признания в приобщените от съда обяснения на подсъдимия
дадени на досъдебното производство, така и в обяснението в с.з. на 28.12.2023г. - същият не
отрича да е управлявал автомобила като сочи, че тръгнал с колата към магазина, както това,
че на 06.12.2023г. е отказал да даде кръвна проба.
Апаратът "Drager Drug Test 5000 с фабричен идентиф. № S/N ARJF - 0070, с който е
била извършена пробата на подсъдимия е диагностиран и изправен и това се установява от
представеното писмено доказателство за техническата годност на апарата/л.46 от ДП/.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено
възможния извод, че подс. Г. на 06.12.2023г. в с.Беловец, общ.Кубрат е управлявал моторно
превозно средство, лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", per. № ***P, след
употреба на наркотични вещества - Канабис -25, установено по надлежния ред с тест
„Дрегер Дръг Тест 5000", идентиф. № S/N ARJF - 0070 и тестова касета "Drager Drug Test
5000 STK 8", фаб. № LOT ARSE-0061/2024-09/ и REF 3706091, проба № 161, съгласно чл. 3,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като деянието е
извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.3
от НК по Споразумение № 27/31.05.2023г. по НОХД № 88/2023г. на Районен съд - Кубрат,
влязло в сила от 31.05.2023 г., като е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъпление по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал.3 НК.
Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението. Такива са били направени и пред първоинстанционния съд,
който ги обсъдил, излагайки убедителни съображения. Извършеният в тази връзка анализ на
доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд
по същество се споделят и от въззивния съд. Ето защо при така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че
подсъдимият Г. осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 4 вр. с ал.3 от НК. Заявеното от подсъдимия, че бил подведен от
полицейските служители да не дава кръвна проба за изследване, тъй като за резултата се
чакало дълго време, не се споделя от съда. Това се опровергава категорично от показанията
на свидетелите – полицейски служители дадени в съдебното производство, така и от
приобщените обяснения на подсъдимия от досъдебното производство. От друга страна също
се опровергава и от съдържанието на приложения протокол за медицинско изследване,
попълнен от извършващия изследването. Поради което обясненията на подсъдимия Г. в този
смисъл съдът намира за недостоверни, като израз на защита му позиция. Обвинението по
отношение на подсъдимия се доказва по несъмнен и категоричен начин от гласните и
6
останалите писмени и веществено доказателства. В тази връзка настоящия съдебен състав
счита, че първоинстанционният съд обосновано и правилно е дал вяра на показанията на
свидетелите П. и И., липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение тяхната
надеждност и достоверност. Анализа на показанията на полицейските служители,
изложените от районния съд съображения и доводи се споделят изцяло и от настоящия
състав на въззивната инстанция.
Въззивният съд споделя изцяло изложените от първата инстанция съображения и
доводи, касаещи неоснователността на възраженията на защитника, че са налице нарушения
при провеждане на изследването с техническото средство. Като следва да отбележи, че
времето посочено в Приложение №2 към чл.5 ал.2 от Наредбата/л.39 от ДП/ от 18,30ч до
19,57м. е времетраенето на проверка на лицето включващо действия за вземане на проба от
проверяващите, несвързани с тестовото изследване, като същото се е провело в рамките на
четири минути, видно и от показанията на св.И./с.з. от 07.02.24г. л.99 от нохд №248/2023г.
на РС-Кубрат/.
Съобразявайки горното въззивния съд счита, че липсват основания да се счита, че са
налице нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози и инструкцията за работа с
техническото устройство "DRUG TEST" 5000.
В случая е безспорно, че по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от наредбата,
употребата на наркотично вещество от водача следва да се установи въз основа на
показанията на техническото средство, тъй като същият е отказал да даде кръв. В тази
хипотеза за достоверен се приема резултата, посочен от техническия уред. Безспорно е, че
подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за химическо изследване, което е отразено в
посочените по-горе документи попълнени от св.И. и от медицинското лице, а и самият
подсъдим не отрича това. Доводите, че не му било предложено изследване на урина са
неоснователни, тъй като същият е отказал изследване, като се е съгласил с отразеното от
техническото средство. В случая дори и да е било извършено такова изследване, съгласно
разпоредбата на чл.23 ал.1 от Наредбата – при предоставени проби урина и кръв за
изследване, употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвна проба. След
като тестът за употреба на наркотици е дал положителен резултат, подсъдимият Г. е отказал
да даде кръвна проба за извършване на химически анализ, който отказ е бил обективиран по
надлежен начин в материалите по делото, подсъдимият сам се е поставил в ситуация
меродавни да са резултатите от теста за употреба на наркотични вещества, вместо тези от
химическо изследване на кръвта му/. По този начин подсъдимият сам се е лишил от
възможността да оспори резултатите от теста, недавайки кръв за физически анализ, който
според Наредбата е по-достоверния способ за установяване на наркотични вещества в
организма на водача. /Решение №137 от 26.02.2024г. на ВКС по н.д. № 1182/2023г. III н.о.,
НК/
Налице е квалифициращият признак по чл. 343б, ал. 4 от НК, деянието е осъществено
в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като по силата на
7
Споразумение № 27/31.05.2023г. одобрено по НОХД № 88/2023г. на РС - Кубрат, в сила от
31.05.2023г. подс. Г. е признат за виновен в осъществено от него на 26.10.2022 г.
престъпление по чл.343б, ал.3, предл.1 от НК.
Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавал е, че е употребил
забранени вещества, въпреки това е шофирал. Законът забранява управлението на МПС,
след употреба на наркотици – в случая канабис, независимо в какъв период от време преди
това, е станала употребата. Канабиса се определя като наркотично вещество, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в списъците по
чл. 3 от Наредбата за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина. Законодателят не е предвидил установяване на количеството на употребеното
вещество или въздействието му върху извършителя.
За извършеното престъпление се предвижда наказание от 1 до 5 години лишаване от
свобода и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Наложеното наказание е 1 година
и 3 месеца лишаване от свобода, което е към минимума, а Глоба в размер на 1000лв. е в
средния размер, съответни на обществената опасност на деянието и на дееца, съобразно
предишните му осъждания, данните за неговата личност - семейно положение и трудова
заетост. Правилно и законосъобразно на осн. чл.68,ал. 1 от НК, са приведени в изпълнение
наложените по предходни две осъждания наказания „Лишаване от свобода", по които на
основание чл. 23, във вр. с чл. 25, ал. 1 НК е определено общо наказание „Лишаване от
свобода" за срок от шест месеца, което да се изтърпи отделно, при първоначален общ режим,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, тъй като деянието, предмет на разглеждане в
настоящото производство, е осъществено от подсъдимия в течение на изпитателните
срокове по тези две осъждания.
Законосъобразно е определен и размер на наказанието по чл. 343г НК - лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години, съобразено данните от справката за
извършени нарушения. Съдът счете, че наказанията в така определените размери, ще
способстват в най-пълна степен за постигане целите по чл.36 НК по отношението на личната
и генерална превенция.
На основание чл.343б ал.5 пр.2 НК правилно съдът е постановил подсъдимият да
заплати в полза на държавата сумата 4700лв. - равностойността на МПС-то, според
заключението на вещото лице, поради това, че същото е СИО и не може да бъде отнето.
Заявените от защитата оплаквания за допуснати в хода на досъдебното и съдебно
производство нарушения на процесуалните правила, въззивния съд намира за
неоснователни. Досъдебното производство е проведено по реда на глава 24-та НПК-бързо
производство, обвинаемият е упълномощил защитник – адвокат Сезгин Вели, като в
протокола за разпит е отразено, че не е пожелал да му бъдат предявени материалите по
разследването, поради което е неоснователно възражението на упълномощния по-късно адв.
М. в този смисъл. В хода на съдебното производство не са допуснати твърдените
процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е провел съдебните заседания при
съблюдаване правата на подсъдимия, а след приемането на новия упълномощен защитник е
отложил съдебното заседание със седем дни, като е дал възможност на същия да се запознае
с обвинителния акт, съответно и ДП. Не е нарушил закона, като не е уважил искането на
защитата за отлагане на съдебно заседание, поради оспорване на административната заповед
от подсъдимия за задържането му пред АС-Разград, тъй като предмета на производствата по
8
административните дела е неотносим към деянието за управление на МПС под
въздействието на наркотични вещества. Възраженията за несъбиране на доказателства има
значение единствено за пълното и правилното изясняване на фактическата обстановка и
съставомерните в случая обстоятелства, което РС-Кубрат е сторил в необходимата пълнота.
Предвид установените по делото факти и обстоятелства въззивният съд намери, че по
несъмнен и безспорен начин се установява наличието от обективна и субективна страна на
всички елементи на състава на възприетата от първоинстанционния съд правна
квалификация на извършеното от подс. Г. деяние.
С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, правилно в тежест на същият са
възложени и разноските по делото.
Правилно съдът е постановил вещественото доказателство – тестова касета от
техническо средство „Drug test 5000 STK 8", фаб. № LOT ARSE-0061/2024-09/ и REF
3706091, проба № 161, след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №1 от 07.02.2024 г. постановена по НОХД № 248/2023 г.
по описа на Районен съд – Кубрат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9