Решение по дело №234/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 172
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия: Галина Магардичиян
Дело: 20214500500234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Русе , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294,ал.1 ГПК вр чл.293,ал.3 ГПК.
С Решение № 25 от 02.04.2021г , постановено по гр.д.№ 1849/20 по
описа на ВКС е отменено Решение № 14 от 07.01.2020г, постановено по гр.д.
№ 777/19 по описа на РОС и делото е върнато на Русенски окръжен съд за
ново разглеждане от друг състав на въззивен съд.
„Енерго-про продажби“АД със седалище и адрес на управление Варна
обжалва Решение № 1552 от 09.10.2019г, постановено по гр.д.№ 1950/19 по
описа на РРС, с което дружеството е осъдено за заплати на М. В. К. сумата от
5 035.39лв вкл. ДДС, представляваща заплатена без основание цена на
електроенергия по фактура № ********** от 25.03.2019г в обект, находящ се
в гр.Русе, ул.“Манастирище“ № 24, клиентски № **********, абонатен №
**********, за периода от 23.02.2018г до 22.02.2019г, както и сумата от
832лв направени по делото разноски. Излагат се оплаквания за неправилност
на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Правните
доводи на съда противоречат на събраните доказателства и установеното от
фактическа страна. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
1
постановяване на друго, с което предявеният иск срещу дружеството се
отхвърли изцяло като неоснователен. Претендират се направените по делото
разноски във всички съдебни инстанции.
Въззиваемият М. В. К. счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за валидно,
допустимо и правилно. Претендира направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
М. В. К. е абонат на „Енерго про продажби“АД-Варна с партида с
клиентски идентификационен номер №**********, аб.№**********,
регистрирана на адрес : гр.Русе, ул.“Манастирище“ №24.
На 22.02.2019г. служители на „Електроразпределение Север“АД
извършили проверка на СТИ с фабричен № 1115031500731744, отчитащо
потребената в имота на ищеца електроенергия. За извършената проверка,
която се провела в отсъствие на абоната, но в присъствие освен на
служителите на дружеството и на двама свидетели, е съставен протокол №
1801266/22.02.2019 год., като е демонтирано СТИ и на негово място
монтирано друго. Констатирани са показания върху СТИ по тарифа 1.8.1;
1.8.2; 1.8.3 и 1.8.0.
Според констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 335 от 13.03.2019г, съставен от БИМ при извършената
метрологична експертиза е констатирано, че е налице външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т
3- 026010.3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на този
протокол е изготвено становище да бъде начислена допълнително общо
количество електроенергия в размер на 26010 kWh на ищеца за периода от
23.02.2018 год. до 22.02.2019 год., от които за периода 23.02.2018 год.-
30.06.2018 год.- 9121 kWh и за периода 01.07.2018 год.- 22.02.2019 год.-
16889 kWh. За извършената корекция е издадена фактура №
**********/05.03.2019 год. на стойност 5035.39 лева с включен ДДС.
С писмо изх.№ 51708-КП-1801266-1/22.03.2019г. М.К. е бил уведомен,
2
че към 22.03.2019г. служители на Електроразпределение Север-АД са
извършили проверка на точността на измерване на обслужващите го
измервателна система и свързващите ги електрически инсталации за обект в
гр.Русе, Манастирище 24, за клиентски № ********** и абонатен №
**********. С писмо изх.№51708-КП-1801266-2/25.03.2019г. К. е уведомен,
че в резултат на констатирано неточно измерване е извършено
преизчисляване и е издаден счетоводен документ с номер ********** от
25.03.2019г. на стойност 5035,39лв. със срок за плащане 10.04.2019г.
Издадена е фактура №********** от 25.03.2019г., съставена от „Енерго
про продажби“-АД за сумата 5035,39лв., представляваща стойност на
доставена ел.енергия за периода от 23.02.2018г. до 22.02.2019г., за обект на
ул.“Манастирище“ №24, като получател е М. В. К..
По делото е представено банково извлечение от 01.04.2019г. от сметка
(02) 0000000006402135 в Банка ДСК-ЕАД, с титуляр В.В. К.а, ЕГН
*********, от което е видно, че на 27.03.2019г. от сметката на К.а по сметка
на Енергоразпределение Варна е преведена сумата 5035,39лв. Основанието за
превода е горецитираната фактура **********.
Процесното средство за търговско измерване е монтирано на 25.05.2015
в 13.40ч,видно от представеният протокол № 17110260. При монтирането му
е бил с нулеви показатели за нощта и дневна електроенергия.
Според приетото в първата инстанция заключение по назначена
съдебна-електротехническа експертиза електромерът отговоря на
изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Математически правилно е извършено изчислението
на стойносттите на определеното задължение за плащане,съобразно
утвърдените от КЕВР цена за периода, за който е била извършена корекцията.
В настоящото производство, в изпълнение задължителните указания на
ВКС, е назначена съдебно-електротехническа експертиза, която след като със
съдействие на служители на „Електроразпределение Север“ и в нейно
присъствие е прочетена датата на препараметризация на СТИ и е установено,
че е направена на 31.10.2015 в 11.25часа. Софтуерното въздействие е в
резултат на човешка намеса. От този момент до демонтажа му на 22.02.2019г
3
през него е преминала отчетената в тарифа 3 електрическа енергия в размер
на 26010.3 kWh. Тази електроенергия е реално преминала през електромера.
Извършената от ответника корекция на сметка е ивършено при
действието на ПИКЕЕ от 2013г , които са отменени с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.
В утвърдената и безпротиворечива практика на ВКС е прието, че дори да
липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след
отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в
сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.) за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради
неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа
енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов
потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича
от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята
специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД
досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по –
малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна
уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на
ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение
№97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02.
4
2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр.
д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.
№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху
СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ,
извършено за облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената
електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от
СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия,
поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за
защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 –
чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. В гореизложения смисъл са решение №
150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. решение № 124 от
18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от
26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от
06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от
12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от
22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от
26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от
31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 16 от
09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 35 от
16.02.2021г. по гр. д. № 1898/2020г. на ВКС, ІV ГО.
В настоящият случай е установено софтуерно въздействие върху СТИ,
което е осъществена след монтирането му/СТИ е монтирано на 25.05.15, а
софтуерната намеса е извършена на 31.10.15 в 11.25часа./ Безспорно е
5
установено, че 2610.3kWh, които са натрупани върху невизуализираната
тарифа –регистър 1.8.3 е реално преминала през електромера електроенергия,
която не е заплатена от абоната. За дължимостта на цената е без значение,
каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението.
Причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на
лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на
потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е
у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая абонатът дължи
тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през електромера,
т.е е доставена от дружеството, но не е заплатена от абоната поради
неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил по-
малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума
начислена по фактура № ********** от 25.03.2019г в размер на 5 035.39лв с
ДДС за периода от 23.02.2018г до 22.02.2019г. В този смисъл като е заплатил
тази сума на 27.03.2019г същият е платил свое реално задължение за
потребена, но незаплатена електроенергия и платеното от него не е без правно
основание. Предявеният иск за връщане от дружеството на тази сума като
платена без правно основание е неоснователен и следва да се отхвърли.
Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което
постановеното от него решение е неправилно и следва да се отмени изцяло.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответното дружество разноски в първата инстанция в размер на 170лв, както и
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна
помощ и съдействие и списък на разноски и писмени доказателства за
изплащането му адвокатското възнаграждение е в размер на 1392лв с ДДС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Съобразно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения дължимото адвокатско
възнаграждение за представителя на ответника е в размер на 698.12лв с ДДС/
581.77лв адвокатско възнаграждение и 116.35лв ДДС/, поради което
адвокатското възнаграждение на представителя на ответника следва да се
намали до този размер.
В тежест на въззиваемият са направените от жалбоподателя разноски в
предходното в.гр.д.№ 777/19 РОС в размер на 100.71лв и 698.12лв адвокатско
6
възнаграждение с ДДС с оглед възражението на прекомерност на същото;
разноските в гр.д.№ 1849/20 ВКС в размер на 698.12лв с ДДС с оглед
основателното възражение за прекомерност и разноските по в.гр.д.№ 234 /21
РОС в размер на 200лв и 698.12лв с ДДС адвокатско възнаграждение с оглед
основателното възражение за прекомерност.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1552 от 09.10.2019г, постановено по гр.д.
№ 1950/19 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. К., ЕГН ********** от гр.Русе,
ул.“Манастирище“ № 24 срещу „Енерго про продажби“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна ,бул.“Владислав Варненчик“ №
258,Варна тауърс, кула Г иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5035.39лв получена без правно основание въз основа на извършена
корекция на сметка за периода от 23.02.2018г до 22.02.2019, за която е
издадена фактура № ********** от 25.03.2019г като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Манастирище“ №
24 да плати на „Енерго про продажби“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна ,бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна
тауърс, кула Г сумата от 868.12лв, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, сумата от 798.83лв разноски в
производството по в.гр.д.№ 777/19 по описа на РОС; 698.12лв,
представляващи разноски в производството пред ВКС и 898.12лв,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8