№ 226
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500529 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№6798/09.08.2023 г. от
А. М. А., ЕГН: ********** против Решение №228/04.08.2023 г., постановено
по гр.д. № 471/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което се
отхвърлят предявените от А. М. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Х., ул. Т. К.
№ *, против Й. Й. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. Х., ул. Т. К. № * искове за
сумата в размер на 9000лв., представляваща паричните средства, които А. М.
А. е вложила за висшето образование на ответницата, както и за сумата в
размер на 100 000 лв., дължими за пропуснатите в годините ползи от А. М.
А., която не е създала семейство, заради упреците на ответницата, че я е
родила, както и за това, че липсва признателност и благодарност от страна на
ответницата за грижите, които е положила ищцата за отглеждането й.
С жалбата се иска да се отмени решението като неправомерно и
незаконно.
В законния срок, от въззиваемата Й. Й. Б. не е подаден отговор на
жалбата.
1
След преценка на материалите по делото, в съвкупност с
релевираните в жалбата срещу първоинстанционното решение доводи и
възражения, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд
намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед разпоредбата
на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, свързани с правилността на
първоинстанционния акт, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата,
съдът констатира, че в подадената от ищцата такава липсват конкретни
оплаквания по отношение правилността на първоинстанционното решение.
Вместо това, в жалбата се възразява, че първоинстанционният съд
неправилно е осъдил ищцата да плати 100 лв и че същата няма вина за
неколкократното отлагане на делото. На второ място, в жалбата се съдържат
множество оплаквания срещу съдията докладчик от ОС-Хасково, към когото
са отправени редица обвинения, свързани с начина на водене на делото,
произнасянето му по исканията на ищцата и изпълнението на задълженията
му като съдия.
По първия въпрос, въззивният съд е взел отношение на основание
подадена от ищцата частна жалба вх.№5383/21.06.2023г., като с Определение
№372/17.10.2023г., постановено по настоящото дело, е отменил протоколно
определение от 29.05.2023г. по гр.дело №471/22г. на ОС-Хасково, с което
ищцата А. А. е осъдена да заплати 100 лв допълнителна държавна такса по
сметка на ОС-Хасково.
Вторият въпрос, от своя страна, изобщо не е свързан с предмета на
делото по същество и правилността на обжалваното решение, поради което и
не следва да се обсъжда от въззивния съд, в аспекта на нормата на чл.269,
изр.2 ГПК. Независимо че съдията докладчик при ОС-Хасково е обвинен в
допуснати редица процесуални нарушения по повод доказателствени искания
на ищцата, с въззивната жалба не е направено искане, на основание чл.266,
ал.3 ГПК, за допускане на доказателства, които окръжният съд да не е
допуснал поради извършени процесуални нарушения, поради което
настоящата инстанция не може служебно да допуска събиране на такива, тъй
като това било в противоречие с диспозитивното и състезателното начала в
гражданския процес, като е безпредметно да се обсъжда и дали действително
2
са допуснати такива нарушения, при липса на формулирани от въззивницата
доказателствени искания към въззивния съд.
Предмет на делото са предявени от ищцата 2 обективно
кумулативно съединени осъдителни иска - иск с правна квалификация по чл.
55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да й плати сумата в размер
на 9 000 лв, съставляваща извършени от ищцата разходи за висшето
образувания на дъщеря й, която дължи връщане на същите, поради липса на
благодарност, признателност, съчувствие, милосърдие и нанесени на ищцата
обиди, както и иск с квалификация по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да й заплати сумата в размер на 100 000 лв, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите в
годините ползи от А. М. А., която не е създала семейство и не е получила
щастие в живота, заради упреците на ответницата, че я е родила, както и за
това, че липсва признателност и благодарност от страна на ответницата за
грижите, които е положила ищцата за отглеждането й, ведно със законната
лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на делото, до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на ответницата Й. Б.,
родена от съжителството й с Й. Б. И.. Посочва се, че бащата ги изоставил и
ищцата сама отгледала дъщеря си Й.. Твърди се, че за да осигури доходи за
образованието й, ищцата била принудена да работи, като се занимавала с
куфарна търговия в Турция. Твърди се също, че ищцата не е създала
семейство заради дъщеря си, тъй като не искала тя да живее при втори баща.
Сочи се, че е пожертвала живота си за ответницата, но последната не
проявила признателност, благодарност, съчувствие, милосърдие и
загриженост. Твърди се, че на 22.01.2022 г., братовчедката на ищцата била на
гости в дома им. В хода на разговора, ответницата казала, че й липсват част
от парите. От своя страна, ищцата й намекнала, че трябва да приготви парите
за наема на жилището, в което живеят. Това ядосало ответницата и тя
започнала да обижда и обвинява майка си и дори понечила да й посегне.
Посочва се, че от така описаните действия на ответницата, ищцата била
изключително обидена и огорчена.
Ответницата Й. Й. Б. не е подала отговор на исковата молба в
законния срок, като не взела становище по предявените искове и фактите, на
3
които са основани и в хода на съдебното производство.
Видно от представеното с исковата молба Удостоверение с изх.
№******** г., издадено от Община Хасково, ищцата е майка на ответницата,
родена на 18.11.1987 г.
От ищцата са представени са 82 бр. вносни бележки, от които се
установява, че за периода 24.09.2009 г. – 03.06.2013 г., същата е извършвала
преводи по банковата сметка на ответницата в размер на общо 7984,50лв. От
съдържанието им обаче не са установява на какво основание са извършвани
преводите, вкл. дали са били свързани с издръжката на ответницата по време
на висшето й образование, както се твърди в исковата молба.
От изисканото за послужване гр. д. 1512/2014 г. по описа на РС-
Хасково се установява, че с Решение No 556/27.08.2014 г. по същото,
районният съд е отхвърлил молбата на А. А. за издаване на заповед за защита
срещу домашно насилие против Й. И., като неоснователна. Решението е
потвърдено с окончателно Решение №471/05.11.2014г. по в.гр. дело
№782/2014г. на ОС-Хасково.
По отношение на иска за връщане на сумата в размер на 9 000лв,
съдът намира, че същият се явява неоснователен и недоказан, по следните
съображения:
На първо място, представените от ищцата платежни документи (82
бр. вносни бележки), удостоверяват касови преводи по сметка на дъщеря й,
общо в размер на 7984,50 лв., извършени в периода 24.09.2009 г. – 03.06.2013
г., когато е била на възраст 22 г. - 26 г. Както се посочи по-горе обаче, от
съдържанието им не се установява на какво основание е превеждана всяка
отделна сума. По делото липсват доказателства и за това ответницата да е
била студентка, в кой университет и през кой период, като това не са
безспорни факти и доколкото са свързани с твърдяното основание на
преводите, подлежат на доказване, на основание чл.154, ал.1 ГПК, от
ищцовата страна, но в случая се явяват абсолютно недоказани.
Освен това, дори хипотетично да се приеме, че тези парични
преводи са били извършвани от ищцата в полза на ответницата с цел
осигуряване на издръжката й, докато учи във висше учебно заведение, според
настоящата инстанция, в случая тези средства са дадени от ищцата в
изпълнение на един неин нравствен дълг, който тя, като майка на
4
ответницата, е изпълнила, за да осигури обучението й и доброто й бъдеще –
нещо, което всеки родител дължи на детето си. А съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал. 2 ЗЗД, не може да иска връщане на даденото онзи, който
съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Ето защо, последвалото
негативно развитие на взаимоотношенията им и разочарованието на ищцата
от отношението на дъщеря й към нея не прави преведените от ищцата на
дъщеря й парични средства получени от ответницата без основание.
По отношение иска по чл. 45, ал.1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв, съдът намира, че
същият се явява неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Както се посочи по-горе, този иск е основа на
твърдения, че ответницата носи основна вина за това, че през годините,
докато я е отглеждала, А. М. А. не е създала семейство и не е получила
щастие в живота, че липсва признателност и благодарност от страна на
ответницата за грижите, които е положила ищцата за отглеждането й. Така
изложената фактология обаче, според настоящия състав не очертава деяния на
ответницата, които да са противоправни, да са извършени виновно и които да
са причинили вреди на ищцата, настъпили в причинно-следствена връзка с
извършеното. Освен това, ищцата не проведе никакво доказване на
изложените в ИМ факти за начина, по който е преминал живота й и за
съпътстващото я нещастие, а също и че на посочената в исковата молба дата,
ответницата е извършила противоправно деяние спрямо нея, като й е
посегнала физически. Приобщеното за послужване гр. дело № 1512/2014 г. на
РС-Хасково касае друг случай - възникнал конфликт между ищцата и
ответницата през 2014 г., по повод който ищцата е поискала защита по реда
на ЗЗДН. От приложеното дело, образувано по случая, обаче се установява,
че решаващият съд е приел за недоказано, че ответницата е извършила
вменения й от ищцата акт на домашно насилие, поради което молбата й за
издаване на заповед за защита е отхвърлена като неоснователна. Други
доказателства (гласни и/или писмени), от които да се установяват
твърденията на ищцата в ИМ и от които да може да се направи извод за
извършени от ответницата противоправни деяния, вследствие които да са
настъпили описаните от ищцата неимуществени вреди, не са ангажирани.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.45, ал.1
5
ЗЗД, като неоснователен, следва да бъде изцяло отхвърлен.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същите изводи,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №228/04.08.2023 г., постановено по гр.д.
№ 471/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6