№ 4067
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20221110206885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Н. К., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Ю. С. от САК срещу
наказателно постановление № 22-4332-002981/14.03.2022 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП,
обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се адв. Ю. С. от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като наред с това са
наведени и допълнителни аргументи за отмяна на оспореното НП. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.02.2022 г., около 20:50 ч., жалбоподателят А. К. управлявал в
гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул. „Обиколна“ към
бул. „Проф. Цветан Лазаров“, лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. №
№№№№. В близост до бл. 305 същият предизвикал ПТП, като не пропуснал и
блъснал пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС
свидетел С. М. /19 г./, намиращ се на пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д 17.
В резултат на произшествието М. паднал на платното за движение и
изгубил съзнание, като му била причинена и фрактура на дясната скула.
Водачът продължи движението си и напуснал мястото на ПТП, без да изчака
пристигането на органите на МВР. Междувременно, в 20:51 ч. подал сигнал
за случилото се на тел. 112 /л. 198 от СП/.
2
Очевидци на възникналата конфликтна пътна ситуация били
свидетелят Б. П. и неговата приятелка Веселина Стоянова, които също
позвънили на тел. 112 и оказали помощ на пострадалото лице.
На същата дата – 05.02.2023 г. било образувано ДП № 11040/2022
г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 2738/2022 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 343, ал. 3 във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1,
предл. 3 НК.
С акт за установяване на административно нарушение №
27080/09.02.2022 г., съставен от Д. Г. К. – полицейски инспектор при ОПП-
СДВР и в присъствието на Методи Атанасов Костадинов – свидетел при
установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че на 05.02.2022 г.,
около 20:50 ч., в гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул.
„Обиколна“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“, жалбоподателят К. управлява
лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№, като в близост до бл. 305
същият предизвикал ПТП - не пропуснал и блъснал пресичащия от ляво на
дясно спрямо посоката на движение свидетел С. М. /19 г./, намиращ се на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17,
след което напуснал мястото на ПТП, без да изчака пристигането на органите
на МВР.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на К..
С постановление на разследващ орган от 09.02.2022 г., предявеното
му на същата дата в присъствието на защитник, жалбоподателят К. е
привлечен като обвиняем по воденото ДП за това, че на 05.02.2022 г., около
20:50 ч., в гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул.
„Обиколна“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“, в района на бл. 305, е
управлявал лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№, нарушавайки
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал пресичащия по
пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец С. М. и реализирал ПТП с последния, като по
непредпазливост причинил на М. средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК, изразяваща се в „счупване на челюст“, след което е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3 във вр. с ал. 1, б. „б“
във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.
3
Въз основа на АУАН № 27080/09.02.2022 г. е издадено атакуваното
наказателно № 22-4332-002981/14.03.2022 г. от Гергана Владимирова
Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП, на жалбоподателя А. К. са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на
връчване на НП на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът
намира, че жалбата е постъпила в законоустановения срок и следва да бъде
разгледана по същество.
С постановление от 19.08.2022 г. на прокурор при СРП е прекратено
наказателното производство по ДП № 11040/2022 г. по описа на СРТП-СДВР,
пр. пр. № 2738/2022 г. по описа на СРП, поради обстоятелството, че
причинената на пострадалия С. М. телесна повреда при произшествието е
лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, което обстоятелството мотивира извод
за несъставомерност на инкриминираното деяние. Преписи от прокурорския
акт са връчени на К. на 26.08.2022 г. и М. на 29.08.2022 г., като същият не е
оспорен по съдебен и вътрешноведомствен ред /л. 254-255 от СП/.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че по
еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното деяние, времето,
мястото, неговият механизъм и авторство. В тази връзка, като основни
източници на информация следва да се използват показанията на пострадалия
С. М. и свидетеля-очевидец Б. П., дадени на етапа на съдебното следствие с
изключение на твърденията им, че ПТП е възникнало при пресичане на
пешеходна пътека на ул. „Обиколна“, доколкото тези сведения се
опровергават от изготвените в хода на наказателното производство и
приобщени на основание чл. 283 НПК като писмени доказателства по
настоящото дело протокол за оглед и скица на ПТП /л. 42-48 от СП/, от които
се установява по несъмнен начин, че произшествието е възникнало на бул.
„Копенхаген“. Визираното несъответствие следва да се отдаде на изминалия
4
период от време, който е повлиял способността на свидетелите да
възпроизведат достоверно обсъдения релевантен факт.
Доказателствено обезпечено е и авторството на твърдяното
административно нарушение, доколкото съгласно изисканата справка от
търговско дружество „Райд Шеър България“ АД се изяснява, че лекият
автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№ е бил нает именното от
жалбоподателя К. /л. 131 от СП/ и към 05.02.2022 г., около 20:50 ч.
превозното средство се е намирало на мястото на ПТП, където ДжиПиЕс
системата е регистрирала инцидент /л. 178 от ДП/. Отделно от това, видно от
изготвения протокол за оглед по автомобила са констатирани деформации в
областта на предния капак /л. 61-62 от СП/, като самият въззивник е подал
сигнал на тел. 112 за случилото се /л. 198 от СП/. В съдебната фаза не са
събрани фактически данни К. да е предоставял управлението на процесното
МПС на трето лице, като такива твърдения не са релевирани и в жалбата от
неговия процесуален представител.
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът оказва
да използвала показанията на свидетеля Й. Т., който декларативно отрича да е
склоняван от жалбоподателя К. да поеме отговорността за произшествието
пред органите на МВР, респективно, че не е наясно с възникнването на
процесното събитие, имайки предвид, че същите са диаметрално
противоположени на разказа му пред досъдебните органи /л. 75 от СП/.
Що се отнася до останалите гласни и писмени доказателствени
средства съдът кредитира същите като единни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното
аналитично обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
5
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка не се
споделят възраженията на адв. С. за неяснота на вмененото нарушение,
доколкото в АУАН и НП е било наложително да се опишат както
възникналото ПТП, така и последващото противоправно поведение на водача,
касателно самоволното му напускане, без да изчака пристигането на органите
на МВР, за което всъщност е бил санкциониран по административен ред.
Неоснователно е оплакването и за несъответствие на мястото на
произшествието, тъй като при проведения доказателствен разбор съдът
аргументира позицията си, че в обсъдената част показанията на свидетелите
М. и П. са недостоверни. Не на последно място – твърдението, че в НП не е
цитиран коректно номерът на съставения АУАН е несъстоятелно, имайки
предвид, че първата цифра е „0“, а това не налага нейното изписване.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
6
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
В контекста на изложеното не намира нормативна опора и
изложената от адв. С. трактовка на етапа на съдебните прения за нарушаване
на фундаменталния за административнонаказателното производство принцип
„non bis in idem“. Макар двете производства да са с наказателен характер по
смисъла на ЕКЗПЧОС и да протекли паралелно при тъждество на фактите в
разрез с изискванията на закона, то впоследствие е отпаднала пречката за
развитието на настоящия процес, имайки предвид, че с постановление от
19.08.2022 г. на прокурор при СРП е прекратено ДП № 11040/2022 г. по описа
на СРТП-СДВР, пр. пр. № 2738/2022 г. по описа на СРП с оглед
обстоятелството, че причинената на пострадалия С. М. телесна повреда при
произшествието е лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Държавният
обвинител не е изложил твърдения за недоказаност на инкриминираната
деятелност и нейното авторство, а единствено е констатирал липсата на
престъпление от общ характер, което по никакъв начин не препятства
евентуалното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника К.. Ето защо, понастоящем липсват предпоставки за прекратяване
на административнонаказателното производство и искането на процесуалния
представител за отмяна на НП на посоченото основание не би могло да бъде
удовлетворено, тъй като отсъства елементът „bis” - недопустимо дублиране
на производства за една и съща деятелност /в този смисъл вж. т. 1.2.2. от
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Галина Захарова/.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника А. К. е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като са му наложени
7
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на на
05.02.2022 г., около 20:50 ч., в гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на
движение от ул. „Обиколна“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“,
жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. №
№№№№, като в близост до бл. 305 същият предизвикал ПТП - не пропуснал
и блъснал пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение
свидетел С. М. /19 г./, намиращ се на пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д 17, след което напуснал мястото на ПТП, без
да изчака пристигането на органите на МВР, като тази неправомерна
деятелност безусловно изпълва признаците на състава по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ ЗДвП.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП, предвиждаща отговорност за водач, който наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие и имплицитно препраща
към чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието,
съзнал е неговият общественоопА. характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, които са свързани с безопасното движение по
пътищата и гарантират неприкосвеността на живота, здравето и
собствеността на гражданите при осъществяване на транспортната дейност,
като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото извършване.
По отношение на кумулативно наложените административни
наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца съдът намира, че като е
8
индивидуализирал същите в максимума на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП, наказващият орган поначало добросъвестно е обсъдил множеството
отегчаващи отговорността обстоятелства, изводими от системното неспазване
на правилата за движение от К., установено с влезли в законна сила
санкционни актове, характеризиращо го като изключително недисциплиниран
водач на МПС на фона на трайно занижената транспортна безопасност в
страната, както и създадените предпоставки за виталната застрашеност на
пострадалото лице, комуто не е оказана помощ, въпреки очевидните признаци
за изпадането му в безпомощно състояние на платното за движение и
реалната опасност за допълнително увреждане от преминаващите превозни
средства. Отсъствието на проявена емпатия към засегнатия участник в
движението, изключая обаждането на тел. 112 и лекомисленото неспазване на
базисни правила за движението, гарантиращи интегритета на по-уязвимите
участници в него, каквито са пешеходците, мотивират този съдебен състав да
приеме, че в случая се касае за лице с висока степен на обществена опасност,
поради което ограничаването на правото за управление на МПС в
максималния предвиден от законодателя срок не е явно несправедливо,
пропорционално е на извършеното нарушение, ще допринесе за постигане на
легитимните цели по чл. 12 ЗАНН и ще гарантира телесната
неприкосновеност на останалите участници в движението. Що се отнася до
трудовата ангажираност на К., предполагаща изпълнението на функциите на
водач, същата не би могла да неутрализира констатираната палитра от
отегчаващи отговорността факти. Нещо повече – това обстоятелство е
съществувало и към датата на нарушението, но очевидно не е изиграло ролята
на своеобразен контрамотив за въздържане от неговото извършване и за
акуратното спазване на разпоредбите на ЗДвП. При все това, доколкото
жалбоподателят е сигнализирал за случилото се на тел. 112, този
благоприятстващ факт не следва да бъде игнориран, поради което размерът на
наложеното му наказание „глоба“ следва да се намали на 150,00 /сто и
петдесет/ лева.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП не би могло да се третира като маловажно
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП,
ограничаваща императивно приложното поле на посочения материалноправен
институт, считано от 23.12.2021 г.
9
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на въззивника, а юридическата му отговорност е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като се намали размера на кумулативно наложеното наказание
„глоба“ на 150,00 лева.
В заключение, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че не би могъл да се превърне в безмълвен констататор на
наличните по делото фактически данни за извършено престъпление против
правосъдието от страна на свидетеля Й. Т., поради което преписи от НП №
22-4332-002981/14.03.2022 г., протокола за разпит като свидетел пред
досъдебните органи от 08.02.2020 г. /л. 75 от СП/, протокола от проведеното
на 04.05.2023 г. о.с.з., както и от настоящото решение, следва да се изпратят
на Софийска районна прокуратура с оглед извършването на суверенна
преценка за осъществен състав на умишлено престъпление от общ характер
по чл. 290, ал. 1 НК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 във вр. с ал. 2, т.
4 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-
002981/14.03.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя А. Н. К., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „глоба“ на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
10
ПРЕПИСИ от НП № 22-4332-002981/14.03.2022 г., протокола за
разпит като свидетел пред досъдебните органи от 08.02.2020 г. /л. 75 от СП/,
протокола от проведеното на 04.05.2023 г. о.с.з., както и от настоящото
решение, следва да се изпратят на Софийска районна прокуратура с оглед
извършването на преценка за осъществен състав на умишлено престъпление
от общ характер по чл. 290, ал. 1 НК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11