Р Е Ш Е Н И Е
Номер 942/14.5.2019г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на двадесет и трети
април, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар
Радостина Иванова,
като разгледа
докладваното от председателя
АНД № 1469 по описа на съда за 2019 година,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно постановление № 18-0433-000110 от 04.01.2019 г. на началника
на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл.184 ал.2 т.2 пр.1 от
Закона за движение по пътищата на Н.С.Д. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.113 ал.1
т.3 от Закона за движението по пътищата.
Да се изпратят съобщения на Първо РУ при ОД на МВР Варна и на Н.С.Д., че
решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено, по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Първо РУ при
ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по
жалбата на Н.С.Д. против наказателно постановление № 18-0433-000110 от
04.01.2019 г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна.
В жалбата
въззивничката твърди, че не е засякла кола и моли съда за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание
въззивничката, редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата, пледира, че
наистина е преминала на забранен сигнал на светофара, но не е застрашила никого.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в заседанието по същество не се явява и не се представлява.
В съпроводителното писмо, с което се изпраща административно-наказателната
преписка, се моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди
наказателното постановление.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока на обжалване от надлежната страна, поради което
същата е процесуално допустима.
На 20.12.2018 г. младши полицейски
инспектор И.З.Ж. при Първо РУ при ОД на МВР Варна съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия Д бл.№ 929145 срещу Н.С.Д. за това, че на 20.12.2018 г. около
17:20 часа в гр.Варна пресича неправилно на
червен сигнал на светофара ул.Георги Бенковски, като се движи по ул.Д-р
Пискюлиев от ул.Дрин в посока към ул.Панайот Волов. Според актосъставителя Д. е извършила нарушение на чл.113 ал.1 т.3 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Акта бил предявен и връчен на Д. същия ден, като тя записала, че няма възражения.
В законоустановения
3-дневен срок няма депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
В съдебно заседание бе
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И.З.Ж.. Според неговите
показания на 20.12.2018 г. провеждали специализирана полицейска опареция по
спазване на правилата за движение по пътищата по линия пешеходци. Той заедно с
колегите си се намирал на кръстовището на ул.Георги Бенковски и ул.Д-р
Пискюлиев. Забелязали Н.Д., която се движела по тротоара на ул.Д-р Пискюлиев и пресякла
платното на ул.Георги Бенковски по посока центъра на града на червен сигнал на
светофара. Спрели я и той ѝ съставил АУАН. Съдът кредитира показанията на
св.Ж. като обективни.
Гореизложеното се
установява от приетите гласни и писмени доказателства по делото.
На 04.01.2019 г. е
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН,
като е квалифицирал нарушението по чл.113 ал.1 т.3 от Закона за движение по
пътищата и е ангажирал личната отговорност на Н.С.Д. на основание чл.184 ал.2
т.2 пр.1 от Закона за движение по пътищата, като й е наложил административно
наказание глоба в размер на 50 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното
постановление е връчено на ответничката на 20.03.2019 г., жалбата е заведена в
деловодството на Първо РУ при ОД на МВР Варна на 25.03.2019 г. Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
АУАН е издаден от компетентен орган
– младши полицейски инспектор съгласно разпорежданията та чл.189 ал.1 и чл.165
ал.1 от ЗДвП, Заповед № 8121-з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, Заповед № 365з-4328 от 01.11.2017 г. на директора на ОД на МВР Варна и
Протокол рег.№ 433р-22521 от 16.10.2017 г. за проведен изпит по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от началника на
Първо РУ при ОД на МВР Варна, съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
Заповед № 8121-з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.113
ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата. Нормата на чл.113 ал.1 т.3 от ЗДвП
вменява в задължение на пешеходците при пресичане на платното за движение да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика.
По делото е
установено, че на 15.12.2018 г. Н.С.Д. е пресякла пътното платно на ул.Георги
Бенковски на пешеходна пътека, но не е спазила светлинния сигнал на светофара,
като е пресякла на червен сигнал за движение на пешеходци. Нарушението е било
установено от полицейски служители на Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Законодателят е предвидил за извършено нарушение на разпоредбите чл.113 ал.1 т.3
от ЗДвП да се ангажира на основание чл.184 ал.2 т.2 пр.1 от ЗДвП личната отговорност
на пешеходеца. Размерът на глобата от 50 лева е фиксиран в закона.
В конкретния случай
административно-наказващият орган орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази правна норма не дава възможност за налагане на административно
наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно,
след като има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден
законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което
следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. Преценката за „маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол
/Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. 1/2005 г./, доколкото е
свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда
при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
Съда намира, че всички
тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е
определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Въпреки пресичането на
пътното платно от страна на въззивниката на неразрешен сигнал на светофара,
това не е довело до възникване на конфликтна ситуация и създаване на опасност
за останалите участници в движението. От представената от Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна справка е видно, че на Д. не са налагани до момента наказания
за извършени нарушения на ЗДвП. С оглед на изложените обстоятелства съдът
счита, че в случая е пред хипотезата на чл.93 т.9 от НК, тъй като липсват
настъпили вредни последици от деянието. Административно-наказващият орган не е
следвало да издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Като не е направил това, административно-наказващият орган не е
обосновал упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите
на закона, поради което издаденото наказателно постановление се явява
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :