Решение по дело №1657/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260183
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20195500501657
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

Номер 260183                   /23.07.2021г.                        Град С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                         І Граждански състав

На 23.07.                                                                                  Година 2021

в закрито заседание, в следния състав:

                                              

                                         Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  1. НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                         2. атанас атанасов

 

Секретар  …………………………………………………………………………………………

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1657 по описа за 2019 година.

 

 

     Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано въз основа на жалбата по чл.435, ал.1 и ал.2 от ГПК на Т.Г.Х. *** срещу действията на ЧСИ К.А.с рег. № ** с район на действие ОС-С.З. по изп. Дело с № 2019**0400357.

По делото е постъпила и уточняваща молба от жалбоподателката Т.Х. с вх. № 12244/21.11.2019 год., с която уточнява, че на датата 13.11.2019г. й било връчено съобщение от длъжностно лице при кантората на ЧСИ-К.А., с peг. № **, ведно с копие от Определение № 982 от 05.11.2019г, по в.ч.гр.д.№ 1500/2019г. по описа на ОС-С.З., с указания за уточнение кои точно действия на ЧСИ обжалва, както и уточнение на петитума на жалбата в тази насока, предвид което прави следните уточнения:

 

На 31.07.2019г. (сряда), в гр.С.З., на ул.„****, където в момента пребивавала, получила телефонно обаждане от непознат номер. Лицето се представило за призовкар към ЧСИ-К.А.и я помолило да го изчака пред входа, за да й връчел някакво съобщение. Тя изчакала пред жилищния вход, както се били уточнили и не след дълго дошъл непознат за нея мъж, който казал, че трябва да й връчи някакво уведомление от ЧСИ, относно изготвено Постановление за възлагане на недвижим имот, по изп.дело, по което тя е длъжника. Тя го попитала къде е Постановлението, за да се запознае с него, но той й отговорил, че трябва да й връчи само Уведомлението (без Постановление за възлагане). Казал й също, че може да се запознае с Постановлението на ЧСИ в кантората му на бул.„****. Тогава тя попитала дали е възможно да й бъде връчено Уведомлението в кантората на ЧСИ-Кр.Ангелов, както и Постановлението, което е описано в него. Лицето й казало, че може да получи и двата документа в канцеларията на ЧСИ, но това трябва да се случи до няколко дни, като в противен случай за нея може да има негативни последствия. След това той си тръгнал. За истинността на твърдените от мен факти, моли да бъде допуснато и конституирано в качеството на свидетел едно лице, което е пряк очевидец и свидетел на разговора ми със служителя към кантората на ЧСИ, при режим па довеждане.

 

На 05.07.2019г. (понеделник), в канцеларията на Частен съдебен изпълнител с per. № ** - К.А., с район на действие - ОС С.З., поискала да й бъдат връчени двата документа, но служителката й отговорила, че въпросното Уведомление й било връчено на 31.07.2019г., но тя била „отказала да го получи”, което не е истина и съществено се различавала от действителните събития, които описала подробно по-горе. Въпреки това тя поискала да й бъдат връчени Уведомлението и Постановлението за възлагане па недвижим имот. Казали й да попълни молба, която трябвало да се резолира от ЧСИ и да проверявам при тях за резултат. На следващия ден, т.е. 06.07.2019г. отишла отново в кантората на ЧСИ, където й казали, че сега трябвало да внесе по банков път определена такса за исканите от нея документи. Отишла веднага до „У.Б.” АД и внесла посочената от деловодителката сума и с екземпляр от банката се върнала при ЧСИ. Тогава й казали, че не могат да й дадат копия, защото при тях не се виждало дали съм платила въпросната сума. Тя отговорила, че би трябвало да няма такъв проблем, но дори и да има, носела екземпляра от платежното нареждане, което направила в „У.Б.” АД, където е въпросната сметка на ЧСИ. След като видя платежното нареждане и се у "еди в достоверността на думите ми, служителката ми даде копие само от въпросното Уведомление, на което било записано „лицето отказва да получи, 31.07.2019г.” с поставен печат на лицето Н.С.Н..

От Уведомлението разбрала, че по изпълнително дело с № 2019**0400357, по описа на ЧСИ, е проведена процедура за публична продан на 1/2 (една втора) ид.част от следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор 68850.235.108, Поземлен имот с идентификатор 68850.235.134 и Поземлен имот с идентификатор №

68850.235.135,          находящи се в гр.С.З., общ.С.З., местност „Б.К.”, ведно с 1/2 (една втора) ид.част от находящите се в тях жилищна сграда, двуетажна жилищна сграда, офис сграда, сондаж, изгребна яма и водопровод.

 

В законоустановения срок обжалвала пред съда действията на Частен съдебен изпълнител с per. № ** - К.А., с район на действие - района на Окръжен съд гр.С.З.. Счита, че същите са неправилни, необосновани и постановени при съществени нарушения на материалния закон.

Съображенията й за това били следните, подробно изложени в точки 1 до точка 5 от същата уточняваща молба на жалбоподателката, като същите характеризира и като “Пропуски.

Счита, че именно тези „пропуски” са я лишили от възможността да противопостави на изпълнителните действия по изпълнително дело № 2019**0400357, по описа на ЧСИ-К.А..

На практика тя била лишена (умишлено или не) от достъп до тази информация и по този начин сериозно били  накърнени правата й като собственик на 1/2 ид.част от гореописаните недвижими имоти и като майка, определено с Решение № 1070/27.10.2014г. по гр.дело № 3905/2014г., по описа на РС-С.З., Х-ти гр.състав, за местоживеене на детето ми П.Х.Х., с ЕГН- **********, при майката Т.Г.Х., с ЕГН-**********, в жилището, находящо се в гр.С.З., местност „Бойчо бунар” - къща.

Тези факти били напълно игнорирани и пренебрегнати от ЧСИ, което правило констатациите му немотивирани, необосновани и незаконосъобразни.

По изложените съображения, моли, окръжен съд, да отмени изцяло действията на ЧСИ, per. № ** - К.А., по описа на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд гр.С.З., по изпълнително дело № 2019**0400357, като неправилни и незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Моли, на основание чл.438 от ГПК да се постанови определение за спиране на изпълнителните действия.

Моли, да й бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски и адвокатско възнаграждение.

По делото са постъпили писмени възражения от Х.П.Х., с които моли и уточняващата молба на жалбоподателката да бъде оставена без уважение, по съображенията подробно изложени в същата молба.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ К.А., като моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в  същите мотиви.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

Изп.дело с № 2019**0400357 е образувано въз основа на молба вх.№ 3934/09.04.2019г. с взискател Х.П.Х. чрез адв.И.М. *** и приложения изп.лист с № 4578/04.12.2018 год. издаден по ч.гр.д. с № 4578/2017г. на РС гр.С.З. срещу длъжника Т.Г.Х. ЕГН ********** ***. Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима поради следните съображения:

Настоящите жалба и уточняваща молба са депозирани от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес.

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИТЕ МОЛБА И ЖАЛБА Окръжният съд възприема и следното:

 

С определение под № 21/26.04.2021 год., постановено по в.ч.гр. дело с № 228/2021 год. АС – Пловдив е ОТМЕНИЛ определение № 168/07.02.2020 г., постановено по в. г. д. № 1657/2019 г. по описа на ОС - С.З., с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 8248/08.08.2019 г. от Т.Г.Х. ЕГ Н ********** против всички действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело № 2019**0400357 по описа на ЧСИ Ангелов, per. № **, включително и против постановление за възлагане на недвижим имот от 26.07.2019 г. и е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство и върнал делото на СТОС за продължаването на съдопроизводствените действия.

 

В мотивите си АС-Пловдив е приел, че в жалба с вх. № 8248/08.08.2019 г. от Т.Г.Х. ЕГН ********** са наведени доводи за неправилно определяне на продажната цена, но няма оплаквания, че публичната продан не е извършена надлежно или, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена. Но има оплакване, че Х. е разбрала за воденото изпълнително производство едва по повод връчване на постановлението за възлагане и твърди, че изпълнението е насочено против имот, който е несеквестируем.

В случая е налице разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и длъжникът има право на жалба. Дали тези твърдения са верни е въпрос по същество.

В тази връзка жалбата се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

 

От приложените по изпълнителното дело книжа и съобщения, безспорно се установява, че длъжникът и жалбоподателка Т.Г.Х. надлежно и редовно е уведомяван за всички изпълнителни действия, извършени по делото. Освен това, както безспорно се установява от жалбата, въпреки неясните и необосновани твърдения на длъжника, че не е истина отбелязването за отказ да получи уведомлението, длъжникът очевидно е уведомен надлежно за изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнителното дело и дори е подала в срок жалбата си.

Всякакви необосновани твърдения от страна на длъжника, че имотите са определени за местоживеене на длъжника и детето й, са не само недоказани, но и необосновани, тъй като противоречат на императивните норми, съгласно които „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177" от ЗУТ.

В настоящия случай, дори да се допусне, че длъжника е ползвала незаконните сгради неправомерно, без същите да са законно строени и въведени в експлоатация, то недопустимо е това неправомерно поведение на длъжника да породи благоприятните правни последици за същия. Още повече, правната доктрина е възприела тъкмо обратното правило, а именно, че неправомерно поведение може да породи единствено неблагоприятни правни последици и вредоносен резултат.

Поради това, по отношение на процесните имоти няма данни същите да представляват и да се използват за жилище по смисъла на параграф 5, т. 3 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Както безспорно се установява от приложените по изпълнителното дело кадастрални скици, и приложените към настоящото удостоверения за характеристики на поземлени имоти в земеделска територия, ИЗНЕСЕНИТЕ И ПРОДАДЕНИТЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН ИМОТИ СА С ТРАЙНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА - ЗЕМЕДЕЛСКА, С НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ - ЛОЗЕ, С КАТЕГОРИЯ НА ЗЕМЯТА ПРИ НЕПОЛИВНИ УСЛОВИЯ -9 (ДЕВЕТА).

Тези обстоятелства се установяват и от приложеното към първоначалното възражение на взискателя Решение с №132/01.02.2019 г., постановено по гр.д. под №3686/2018 г. по описа на Районен съд - гр. С.З., Гражданска колегия, IV състав, с което се ДОПУСКА извършване на съдебна делба между съсобствениците - длъжника Т.Г.Х. и М.Х.П., по отношение на процесиите имоти, както и от двете заключения по изготвените по изпълнителното дело съдебно-технически експертизи. Видно от същите, категорично се установява, че изнесените и продадените на публична продан имоти са с трайно предназначение на територията - ЗЕМЕДЕЛСКА, с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ, с категория на земята пои неполивни условия - 9 /ДЕВЕТА/.

От приложените по изпълнителното дело документи, в т.ч. от двете заключения по изготвените по изпълнителното дело съдебно-технически експертизи, категорично се установи, че сградите в процесиите имоти нямат редовни строителни книжа, поради което същите се явяват незаконни строежи по смисъла на ЗУТ.

ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА СГРАДИТЕ НЕ СА НАНЕСЕНИ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА, ТЪЙ КАТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НЕЗАКОННИ СТРОЕЖИ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ КЪМ МОМЕНТА СТАТУТА НА ИМОТИТЕ НЕ Е ПРОМЕНЯН И СЪЩИТЕ СА С ТРАЙНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА - ЗЕМЕДЕЛСКА, С НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ - ЛОЗЕ, С КАТЕГОРИЯ НА ЗЕМЯТА ПРИ НЕПОЛИВНИ УСЛОВИЯ - 9 (ДЕВЕТА).

Именно за това, в изготвените експертизи, при оценяването на имотите, е отчетен факта, че сградите са незаконни и могат да бъдат премахнати. А тъй като същите не са самостоятелни обекти на собственост, са оценявани като подобрения, които са приращение към имотите.

Представените от длъжника документи с уточняващата молба, и то извън срока за обжалване, в т.ч. разрешения за строеж, конструктивни становища и други, по никакъв начин не променят факта, че сградите не са завършени и въведени в експлоатация по законоустановения ред. В представените скици за проектиране не са нанесени стопанските постройки, поради незавършване на същите.

Освен това, от така представените извън срока за обжалване документи, в т.ч. разрешения за строеж, конструктивни становища и др., категорично се установява, че в процесният имоти няма строени жилищни сгради, а единствено са издавани разрешения за строеж на стопански постройки със селскостопанско предназначение, които в никакъв случай не могат да служат за жилищни нужди, още повече, че същите не са въведени в експлоатация, нямат редовни строителни книжа, както безспорно са установили вещите лица в изготвените по изпълнителното дело заключения.

Неоснователни и необосновани са твърденията на длъжника, че оценката на имота е занижена.

Видно от заключението на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от инж. Д.С., същото е изцяло обосновано и законосъобразно, като вещото лице надлежно е отчело факторите, условия и обстоятелства, които влияят върху стойността на оценката на имотите и изрично е посочило, че е определен коефициент на пазарен интерес Кпи=0,4, предвид следните обстоятелства:

„1. Тъй като сградите са строени без редовни строителни книжа, тоест те са незаконни, много е малка вероятността някой да купи такъв имот.

2.        Липса на асфалтов път до имотите.

3.        Слабо търсене на такъв тип имоти на пазара на недвижимите имоти.".

Изцяло неоснователни и необосновани са и оплакванията на длъжника, че „ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл. 485, ал. 5" от ГПК.

 

Едва в подадената жалба се твърди, че идеалните части от недвижимите имоти, продадени на публичната продан и описани в постановлението за възлагане на недвижимите имоти се явяват местоживеенето на детето на длъжника, като по делото липсват данните за това, като длъжникът няма регистриран адрес по местонахождение на процесните имоти.

Същевременно, адресът, който самият длъжник е посочила като свой адрес в жалбата си е гр. С.З., ул. *********, където от заявленията на самия длъжник, се установява, че живее. Именно на този адрес, както твърди длъжника, същата е посетена и намерена от призовкаря на съдебния изпълнител.

Наред с това, както се установява от стр. 4 на представеното от взискателя влязло в законна сила Решение от 30.04.2018 г., постановено по гр.д. № 452/2019 г. по описа на Районен съд - гр. С.З., Гражданска колегия, XV състав, самият длъжник, в качеството на ответник по посоченото дело, е заявила пред съда, че „от месец август 2016г. ответницата живеела заедно с П. със съжител - В.Ш., в неговото жилище, находящо се в гр. С.З., ул. “************".

Също така, видно от стр. 4 на представеното с уточняващата молба на длъжника Решение №1035/11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 6517/2017 г. по описа на Районен съд - гр. С.З., Гражданска колегия, IV състав, самият длъжник, в качеството на ответник по посоченото дело, е заявила пред съда, че „двамата с детето П. не са живели, нито ползвали тази незаконна къща, защото както било видно и от адреса на ответницата в съдебните документи по делото, адресът й бил в гр.С.З., на ул. ************". Както се установява от съдържанието на посоченото решение, ответницата категорично е заявила пред съда, че в процесните имоти са построени единствено незаконни строежи.

Тези обстоятелства категорично и недвусмислено потвърждават недобросъвестността на длъжника по настоящото дело, която по всякакъв начин се опитва да изопачава действителността, представяйки се за „жертва" и използвайки собственото си дете, за да твърди всякакви неверни и недоказани обстоятелства, само за да избегне отговорността си да изпълни задълженията си, предмет на изпълнителното дело.

Същевременно по всички водени между страните граждански дела, длъжникът сочи пред съда, че не живее в процесните имоти в местността Бойчо Бунар, а живее с детето П. в гр. С.З., на ул. ************, а строежите в процесните имоти са незаконни.

Това, че длъжникът се укрива и е изцяло недобросъвестна по никакъв начин не я прави нередовно уведомена. Още повече, че същата се представлява от двама адвокати по изпълнителното дело, при което няма как да остане неуведомена за някое действие по делото.

Подадената от длъжника жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като твърдението, че процесният имот е единствената идеална част от недвижим имот, определен от съда, за отглеждането на малолетното й дете, и че не притежава други недвижими имоти, не кореспондира с действителното положение и със събраните по делото доказателства, а именно извършените справки по изпълнителното дело, от които се установява, че длъжникът притежава идеални части от други недвижими жилищни имоти, находящи се в село В.Л.и в село М., който имот длъжникът е придобил по наследство.

Дори с подадената уточняваща молба, САМИЯТ ДЛЪЖНИК ПРИЗНАВА, ЧЕ ПРИТЕЖАВА ДРУГИ ЖИЛИЩНИ ИМОТИ, А ИМЕННО ДВОРНО МЯСТО С КЪЩА В СЕЛО М.. ПРИДОБИТА ПО НАСЛЕДСТВО И ДВОРНО МЯСТО В СЕЛО В.Л..

С оглед на това, и по делото категорично се установява, че освен продадените на публичната продан идеални части от процесните имоти, които са с трайно предназначение на територията — земеделска и с начин на трайно ползване — лозе, длъжникът притежава и дворно място с КЪША В СЕЛО М.. ПРИДОБИТА ПО НАСЛЕДСТВО и ДВОРНО МЯСТО В СЕЛО В.Л..

Твърденията на длъжника за непригодност на посочените имоти за живеене са изцяло неоснователни, необосновани и недоказани.

Предвид статута на продадените на публичната продан имоти, с трайно предназначение на територията — земеделска и с начина на трайно ползване — лозе, както и предвид статута на невъведените в експлоатация стопански постройки, очевидно е, че същите по никакъв начин не превъзхождат другите жилищни имоти, притежавани от длъжника.

Съществен в случая е фактът, че процесните имоти не се явяват единствено жилище на длъжника, поради което по отношение на същите изцяло неприложима е разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, и същите по никакъв начин не могат да се считат за несеквестируеми, както невярно се твърди от длъжника.

ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ ПРЕДМЕТ НА ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН СА ТРИ ОТДЕЛНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТА СЪС СТАТУТ „ЛОЗЕ", С ТРАЙНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА — ЗЕМЕДЕЛСКА И С НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ - ЛОЗЕ.

При това, положение напълно несъстоятелно е твърдението на длъжника, че несеквестируемо е „процесното жилище", предвид факта, че предмет на публичната продан са НЕДВИЖИМИ ИМОТА СЪС СТАТУТ „ЛОЗЕ", С ТРАЙНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА — ЗЕМЕДЕЛСКА И С НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ - ЛОЗЕ.

Освен това, така нареченото от длъжника жилище по никакъв начин не е индивидуализирано нито в жалбата, нито в уточняващата молба, при което в случая дори не се установява къде точно не намира въпросното жилище, като не става ясно дори в кой имот се намира същото.

В случая не са налице никакви данни за съществуването на самостоятелен обект, обозначен със съответния идентификатор в някой от процесните недвижими имоти, нито са налице данните за съществуването на самостоятелен обект с жилищно предназначение, представляващи законен строеж, в някой от процесните недвижими имоти.

По изпълнителното дело, безспорно се установява, че с нарочна молба взискателят насочва изпълнението към имуществото на длъжника с искане, след извършване на проучване, да се пристъпи към описа, оценката и изнасянето на публична продан на същото. Внесени са дължимите авансови такси. По искане на взискателя е вписана възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника. С насрочна молба взискателят по изпълнителното дело е поискал недвижимите имоти в местността Бойчо Бунар, гр. С.З., да бъдат описани и изнесени на публична продан.

В изпълнение искането на взискателя, описът е надлежно извършен и е удостоверен в приложен по делото протокол. Процесните имоти са изнесени на публична продан за времето от 24.06.2019г. до 24.07.2019г., включително. Постъпили са наддавателни предложения, като с протокол за отваряне на наддавателни предложения за купувач е обявено лицето с най-високата предложена цена. По делото е съставено Постановлението за възлагане на недвижим имот от датата 26.07.2019 г. по изпълнително дело № 2019**0400357 по описа на ЧСИ К.А., per. №** на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. С.З..

Изцяло неоснователно е твърдението на длъжника, че е лишена от възможността да изпълнява „майчините си задължения, в несеквестируем недвижим имот". В представеното едва с жалбата на длъжника решение на Районен съд за прекратяване на брак не се установява по никакъв начин, че процесиите имоти са единственото жилище на длъжника, и не става ясно, че същите се ползват за жилищни нужди, с оглед на статута им на лозе. В представеното съдебно решение, имотът предоставен за ползване като семейно жилище не е индивидуализиран по никакъв начин, поради което не са налице и липсват данни, че същият съвпада с процесните имоти, продадени на публична продан, които са с трайно предназначение на територията - ЗЕМЕДЕЛСКА, с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ, с категория на земята при неполивни условия - 9 (ДЕВЕТА). От събраните по делото справки от имотния регистър и доказателства се установява, че длъжникът притежава идеални части от други жилищни недвижими имоти, а по-конкретно ДВОРНО МЯСТО С КЪША В СЕЛО М.. ПРИДОБИТ ПО НАСЛЕДСТВО ОТ ДЛЪЖНИКА и дворно място, находящо се в село В.Л., които жилищни имоти самият длъжник в подадената уточняваща молба признава, че притежава.

 

С оглед на гореизложените съображения и доводи жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.

 

Също така жалбоподателят моли на  основание чл.438 от ГПК съдът да разпореди спиране на изпълнителните действия на ЧСИ К.А., с цел недопускане на допълнително увреждане на правата и интересите на жалбподателката Т.Г.Х., предвид започналото изпълнение срещу същата.

 

По делото е постъпила и допълнителна молба с вх. № 16435/30.12.2019 год., с която молителката моли на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело до приключването на НОХД под № 2652/2019 год. по описа на РС – С.З. с подсъдимия Х.П.Х., тъй като били налице престъпни обстоятелства, които имали значение за правилното решаване на гражданския спор.

 

По тези две процесуални искания съдът намира за установено следното:

 

В тази насока съдът намира, че след като жалбата се явява  неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, той и искането за спирането на горепосоченото изп. дело по описа на ЧСИ К.А.е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение  основание чл. 438, ал. 1 ГПК.

 

Същото се отнася в тази връзка и за искането, направено от жалбподателката на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело до приключването на НОХД под № 2652/2019 год. по описа на РС – С.З. с подсъдимия Х.П.Х., тъй като били налице престъпни обстоятелства, които имали значение за правилното решаване на гражданския спор. Съдът намира, също че след като жалбата се явява неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение, то и искането за спирането на настоящото в. гр. дело под № 1657/2019 год. описа на ОС – С.З. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение  основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК, като неоснователно.

 

Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на основание чл. 435, ал.3, чл.436, ал.4 и чл.438, ал.1 от ГПК

 

   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за СПИРАНЕ НА производството по изпълнително дело с № 357/2019г. по описа на ЧСИ К.А., направено от Т.Г.Х., ЕГН ********** *** представлявана от адв. Ф.Г. от Старозагорската АК като неоснователно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото в. гр. дело под № 1657/2019 год. описа на ОС – С.З. до приключването на НОХД под № 2652/2019 год. по описа на РС – С.З. с подсъдимия Х.П.Х., тъй като били налице престъпни обстоятелства, които имали значение за правилното решаване на гражданския спор, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСТАВЯ без уважение постъпилата жалба с вх. № 8248/08.08.2019 год. и уточнена с молба с вх. № 12244/21.11.2019 год.,  подадени на основание чл.435, ал.3 от ГПК от жалбоподателката Т.Г.Х., ЕГН ********** *** срещу изпълнителните действия на ЧСИ К.А.с рег. № ** с район на действие ОС-С.З., извършени  по изп. дело с № 357/2019г., с които е насочено изпълнението срещу несеквестируем имот, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                     

   

 

 

      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                

 

                                                                             2.