№ 12078
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110140044 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД,
сумата от 409,08 лева, представляваща дадена без основание сума по Договор № 1227504 за
предоставяне на потребителски кредит от 04.01.2023г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2023 г. между страните е сключен Договор №
1227504 за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата от 4 000 лв.,
като ищцата е следвало да върне сумата от 5 400 лв., от които 4 000 лв. главница и 1 400 лв.
лихва /при лихвен процент 35 %/, на 18 вноски с крайна падежна дата 27.06.2024 г., при ГПР
в размер на 49,66 %. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство
предоставено от Multitude Bank в полза на ответника. Твърди се, че е нямало как да бъде
подаден формуляр за отпускане на кредит без да се даде съгласие кредитът да се обезпечи с
поръчителство от дружеството гарант. Сочи, че таксата гарант е в размер на 4 040 лв.
Поддържа, че е заплатила сумата от 4 409,08 лв. в полза на ответника. Излага, че съгласно
удостоверение от 27.01.2023 г., издадено от ответника, няма непогасени задължения към
същия, т.к. е погасила предсрочно задълженията си по договора. Излага, че има качеството
потребител. Подробно аргументира, че в договора не е посочено кои точно разходи
формират ГПР. Сочи, че записването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият
представлява заблуждаваща търговска практика. Аргументира подробно, че договорът
противоречи на добрите нрави. Излага, че таксата гарант е следвало да се включи в размера
на ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, като в тази връзка подробно излага и че престациите са явно нееквивалентни. Сочи,
че клауза, която предвижда да се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител,
1
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Излага, че клаузата е
неравноправна, както и че следва да се счита като част от договора за кредит, т.к. била тясно
свързана с него. Сочи също така и че в договора не е посочен лихвен процент на ден.
Доколкото счита, че договорът за кредит е недействителен, излага, че следва да върне само
чистата стойност на кредита, поради което и с оглед извършеното плащане, сочи, че сумата
от 409,08 лв. е надплатена и претендира връщането й. Претендират се и разноски,
включително за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗАдв. в размер на 480 лв. с
ДДС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Аргументира, че договорът за кредит е
действителен и сключен при спазване на всички законови изисквания. Сочи, че
възнаграждението за поръчителство е дължимо на трето лице, поради което и нямало как да
се включи в ГПР. Излага, че ищецът е имал възможност да обезпечи кредита по различни
начини, както и че сключването на договора за поръчителство не е условие за отпускане на
кредита. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба, входирано на 20.09.2023 г., в
което е изложил отново, че след направена справка в сайта на ответника, се установявало, че
не може да се подаде формуляр за отпускане на кредит без да се даде съгласие за
обезпечаване на кредита с поръчителство от дружество гарант. Изложени са твърдения за
неравноправност на клаузата, която предвижда заплащане на възнаграждение за
поръчителство, както и такива в насока, че възнаграждението е следвало да се включи в
ГПР.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на
плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, размера и
изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които
произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание
за получаването на сумата.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1227504 от
04.01.2023г. по реда на ЗПФУР, със соченото от ищеца съдържание, както и че кредитът е
обезпечен с поръчителство.
2
От представения Договор за потребителски кредит № 1227504 от 04.01.2023г се
установява, че предоставеният кредит е с размер от 4000 лева, платим на 18 месечни
погасителни вноски, последната от които на 27.06.2024г., лихвеният процент е в размер на
35% /общ размер на лихвата 1400 лева/, а ГПР е в размер на 49,66 лева.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на
настоящия договор кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит
сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи
както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде
одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят
декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност
на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
„Фератум България“ ЕООД /ОУ/, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да
предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във
формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение,
предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител – предложено от
кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице. В чл. 5.4 от ОУ е предвидено,
че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида
на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит.
Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя
потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи
начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.
Съгласно част 3, т. 8 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение,
което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т. 4.3 от СЕФ е
посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на
4040 лева.
От приетия Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Multitude Bank p.l.c.”
и М. В. В. се установява, че страните са се споразумели „Multitude Bank p.l.c.” да отговаря
като поръчител за изпълнение на задълженията по договора за кредит срещу
възнаграждение в размер на 4040 лева, платима по банков път на месечни вноски, чиито
падежи съвпадат с вноските по погасителния план на договора за кредит.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза
се установява, че при избор на обезпечение на кредита на интернет страницата на „Фератум
3
България“ ЕООД за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се
кандидатства за кредит с подаване на личен гарант като поръчител. Установява се, че
документите по договора за кредит са предадени на ищеца по електронен път и получени на
04.01.2024г. Установява се също, че размерът на шрифта на договора е 12 кегела.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена
дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на
договора.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване
възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал
осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за
потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство
по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на
годишния процент на разходите.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и общите условия, ответното
дружество е предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез
предоставено от потребителя физическо лице - поръчител или чрез поръчителство от
„Multitude Bank p.l.c.” От експертното заключение по СТЕ се установява, че при
кандидатстване за отпускане на кредит, в електронната система съществува възможност
потребителят да избере кредитът да бъде обезпечен чрез физическо лице-поръчител.
Наличието на такава алтернативна възможност, обаче, само по себе си не води до извода, че
на потребителя е предоставено право на избор относно способа за обезпечаване на кредита.
Това е така, защото упражняването на алтернативната възможност не следва да е обусловено
от неясни или прекомерно обременителни изисквания към потребителя.
4
В настоящия случай в чл. 5.5 от ОУ е посочено, че предложеното от кредитоискателя
обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави
поискания от кредитоискателя потребителски кредит, но в договора за кредит, общите
условия и предоставената преддоговорна информация не се съдържа посочване на общите
изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът
извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно
вида на обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави,
за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи
одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът, ако
избере този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на тази
опция прекомерно обременително за потребителя, доколкото предмет на сделката е дребно
потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване /т.нар. „бърз
кредит“/, но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в
зависимост от неизвестни условия и срокове за одобряване. В сравнение с това, другата
предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от „Multitude Bank p.l.c.”
– касае предварително одобрен от кредитора гарант, което елиминира изцяло оценката на
обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита.
Ето защо съдът приема, че макар в договора за кредит и общите условия към него
формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез
физическо лице-поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за
потребителя, че следва да бъде приравнена на липса на алтернатива. Наличието или липсата
на случаи на одобрени искания за кредит, обезпечени с физическо лице – поръчител, не е
годно да обоснове друг извод относно характера на поставените от ответника условия.
Следователно обезпечението чрез договор за гаранция, сключен с „Фератум Банк p.l.c.”, се
явява единственото приложимо такова.
На следващо място от извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ и търговския регистър
на Малта /https://register.mbr.mt/app/query/get_company_details?
auto_load=true&uuid=97cebecf-e43b-570a-a160-f209ea56b4b8/, се установява, че действителен
собственик и на двете дружества е Мултитют СЕ, Финландия, с рег. № 1950969-1.
Следователно кредиторът по договора за кредит и поръчителят са свързани лица по смисъла
на пар. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице – общ
собственик.
Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в разглежданата хипотеза
договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част
от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с
конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При
това положение и доколкото в стандартния европейски формуляр е посочено изрично, че е
необходимо предоставяне на обезпечение и това представлява стъпка от електронната
процедура по кандидатстване, съдът приема, че предоставянето на обезпечение от
„Multitude Bank p.l.c.” представлява задължително условие за получаване на кредита по
5
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
След като предоставянето на обезпечението е задължително условие за получаване на
кредита, то възнаграждението по договора за гаранция представлява общ разход по кредита,
който следва да бъде включен като компонент при формиране на годишния процент на
разходите.
Съдът по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на електронен калкулатор на ГПР
установи, че при включване на възнаграждението на гаранта от 4040 лева в ГПР, неговият
размер възлиза на 327,50%. Следователно, като е посочил в договора ГПР от 49,66%, който
не отговаря на действителния общ размер на разходите, ответникът е нарушил нормите на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК,
договорът за кредит е недействителен изцяло.
На следващо място от представеното преводно нареждане от 27.01.2023г., което се
потвърждава от представената от ответника счетоводна справка се установява, че на
27.01.2023г. ищецът погасил кредита предсрочно, като е превел по сметка на ответника
сумата от 4409,08 лева, от която 4143,38 лева – за погасяване на вземания по договора за
кредит и 265.70 лева – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Пасивно материалноправно легитимирано по прекия кондикционен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е лицето, в чиято полза е извършено недължимото плащане, поради
което ответникът дължи на ищеца разликата над чистата стойност на кредита /4000 лева/ в
размер на 409,08 лева. Ето защо предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса /ведно с такса за преписи/ в размер на 60 лева, които следва да
му бъдат присъдени. Също така ищецът е бил защитаван в производството безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. А. Д., поради което и на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв в полза на адв. Милев следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 480 лева
с ДДС съобразно материалния интерес по делото и вида и броя на извършените от адвоката
процесуални действия.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
офис 20, да заплати на М. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“,
ул. „Вардар“ № 22, бл. 22А, вх. Д, ет. 2, ап. 91, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
сумата от 409,08 лева, представляваща платена без основание сума по Договор № 1227504
за предоставяне на потребителски кредит от 04.01.2023г., ведно със законната лихва считано
от 18.07.2023г. до окончателно изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
6
60 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
офис 20, да заплати на адв. А. З. Д., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 480 лева,
представляваща възнаграждение с ДДС за безплатно представителство по делото на М. В.
В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7