Решение по дело №1695/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 2393/22.12.2020г.

гр. Пловдив, 22.12.2020 год.

 

Административен съд – Пловдив, ХIХ к.с., в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МИХАЙЛОВА                       

                               ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1695 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.Ж.А., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.В., срещу Решение № 834 от 05.06.2020 г. на ПРС, XVI н.с., постановено по АНД № 2051 по описа на същия съд за 2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-002041/10.03.2020 г., издадено от началник група при ОД на МВР - Пловдив, с което А., на основание чл.174 ал.3 т.1 от ЗДвП, е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със закона - касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК  във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърденията са, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, които неправилно не са съобразени от първоинстанционния съд, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин, че от страна на касатора е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение, предвид факта, че лицето е получило абсолютно нечетлив акт. Последното препятства и възможността нарушителят да изложи своите възражения пред административния орган, както и, че неправилно съдът е приел, че в съдебна фаза, няма никаква пречка жалбоподателят да изложи своите възражения. Иска се от съда отмяна на решението, съответно и на наказателното постановление. Представя се подробна молба-становище с изложени доводи по същество на спора.

Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ , редовно призован, не изпраща представител.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес.

При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ПРС е бил сезиран с жалба, предявена от Д.Ж.А. против наказателно постановление № 20-1030-002041/10.03.2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътно полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което А., на основание чл.174 ал.3 т.1 от ЗДвП, е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН АА № 654913/16.02.2020 г., съставен от И.Н.Н. - младши автоконтрольор към ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 16.02.2020 г. около 02:05 часа в гр.Пловдив, на бул. "Санкт Петербург" – кръстовище с бул. „Освобождение“, при извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ е установено, че Д.Ж.А. управлява лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С Матик“, с рег. № ****, собственост на „А.“ ЕООД, и при проверката отказва да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7410 с фабр. № ARSM 0011 за употреба на алкохол, както и не е изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохола в кръвта му. Талонът за медицинско изследване с номер 0055298 е връчен на А. в 02:20 ч. на 16.02.2020 г., в който, като място на изследването е посочена УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.  На водача е даден срок от 45 минути да се яви в лечебното заведение.

За така констатираното нарушение е съставен АУАН, в който деянието е квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Впоследствие е издадено обжалваното НП, с което А. бил санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

За да потвърди НП изцяло, районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз ос­нова на него НП фактическа  обстановка, т.е. установен е фактът на нарушението на правилата за движение по пътищата, формулирани в чл.174 ал.3 от ЗДвП и извър­шването им е виновно от страна на А.. Посочено е в Решението на ПРС е също, че  правилно е приложена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвид категорично установения отказ на лицето да бъде изпробван за наличието на алкохол в кръвта и по всеки един от предвидените в нормативната уредба начина, а по от­ношение на размера на наложените наказания – че същите са правилно определени предвид това, че в закона са установени в твърд размер.

Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност като са съобразени са в пълнота събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесу­алния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното пов­таряне.

Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз основа на него на фактическата обста­новка по случая и формиране на правните изводи.

Всъщност доказателствата по делото разкриват по категоричен начин установе­ната фактическа обстановка.

Възражението, че АУАН е нечетлив, е неоснователно. От събраните по делото материали безспорно се установява, че А. отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и да даде кръв за кръвна проба, но е получил талона за изследване в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай на несъгласие в констатациите в АУАН, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН, А. е имал  правото и възможността да отрази това обстоятелство, както и да подаде възражение в посочения три дневен срок, което той не е сторил, а е отказал, както да бъде тестван за алкохол с техническо средство, така и, е отказал да даде и кръвна проба. 

Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техни­ческо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни пред­писанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установява­не на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да уп­равлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е едно, и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за упот­реба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДвП е уреден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на нарко­тични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), наричана по-долу само Наредбата.

Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез из­мерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните ди­хателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изслед­ване – лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с тех­ническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Пред­вид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на ос­нованията на чл.3а от Наредбата, не изпълни издаде­ното му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Безспорно установено е от събраните доказателства, че А. е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средст­во. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, каза се по-горе. Безспорно е, че му е бил издаден талон за медицинско изследване, който същият е получил, видно от положения от Д.А. подпис в 02:20 ч. на 16.02.2020 г.

Или в обобщение, касационната инстанция напълно споделя изводите, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено изискването на правната норма за описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посред­ством нару­шената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се конста­тираха противоречия.

По идентичен начин е описано констатираното нарушение и в самото НП.

Т.е. не се установи нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото, както в АУАН, така и в НП, точно и ясно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и всички съста­вомерни признаци /както от обективна, така и от субективна страна/ на същото, както и коректно е визирана приложимата правна норма. Липсва нарушение и на чл.18 от ЗАНН.

Правилно районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производ­ство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че са установени безспорен начин факта на извършеното нарушение и неговия автор.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоуреде­ния за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила.

  Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIХ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 834 от 05.06.2020 г. на Пловдивския районен съд, XVI н.с., постановено по АНД № 2051 по описа на същия съд за 2020 г.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: