Р
Е Ш Е
Н И Е
№............./08.03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести ноември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражд. дело номер 9421 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 90857 от 11.04.2019 г. постановено
по гр.д. № 43858/2018 г. на СРС, 78 състав, е признато за установено , на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Д.Ц.Х., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД
следните суми: 3 593,27 лв. - стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за периода 03.11.2014 г. - април 2017 г. , 317,99 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 593,27 лв. , за периода
16.09.2015 г. - 31.10.2017 г., 60 лв. - стойността на доставена услуга
„дялово разпределение“ за периода 03.11.2014 г. - април 2017 г. , 10 лв.
- обезщетение за забавено плащане на главницата от 60 лв. , за периода 16.09.2015г.
- 31.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху главниците цена на ТЕ и
дялово разпределение, от датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, КАТО СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете по чл. 415, ал. 1 от ГПК като погасени
по давност в частта за признаване дължимост на сума над 3 593,27 лв. до пълния
предявен размер от 3 888,03 лв. - цена за ползвана топлоенергия, в частта за признаване
дължимост на сума в размер над 317,99 лв. до пълния предявен размер от 460,80
лв. - лихва за забава върху главницата цена на ТЕ, сума в размер над 60 лв. до
пълния предявен размер от 62,58 лв. - възнаграждение за доставена услуга
„дялово разпределение“, и сума в размер
над 10 лв. до пълния предявен размер от 10,64 лв. - лихва за забава върху
главницата. С решението е осъдена ответницата да плати на ищеца и разноски в
исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участие на трето лице-
помагач на страната на ищеца- „Техем сървисиз” ЕООД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца и от
ответницата.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в
частите, в които исковете за главница-цена на ТЕ и за лихви за забава върху нея
са били отхвърлени съответно над са били отхвърлени съответно над 3 593,27 лв.
и над 317,99 лв. до предявените им размери
съответно 3 888,03 лв. и 460,80 лв., с
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон
относно погасителната давност, тъй като следвало да се съобрази от съда, че
предмет на исковете са вземанията по издадената обща фактура от 31.07.2015 г.,
за периода м.05.2014-м.01.2015 г., изискуемостта на която настъпила на
16.09.2015 г. и се отнася за ТЕ за исковия период и към подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК , при което давността не е изтекла. Сочи и несъобразяване с
приложимите към исковия период Общи условия на ищеца за продажба на ТЕ за
битови нужди на потребители в София от 2008 г. според които върху неплатените в
срок месечни задължения зе дължи лихва за забава след изтичане на 30 дни от
месеца, за който се дължи цената на топлинна енергия /ТЕ/, също и процесуално
нарушение поради неуказване от съда на ищеца да се представят протоколи по
чл.536 от ГПК за публикуване н афактурите. Моли решението да се отмени в
обжлаваната част, претендира разноски.
За ответницата
Д.Ц.Х. назначеният и от съда особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК- адв. З.В.,
обжалварешението в частите, в които исковете срещу ответницата са били уважени и относно радноските като
последица то това. С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния закон, процесуални нарушения
от съда. Конкретно се правят оплаквания за липса на доказателства за дължимост на исковите
суми поради недоказване наличието на облигационно отношение между страните за
целия размер на исковите суми поради липсата на доказателства дали жилището не
е придобито в СИО, при което ответницата би отговярала не за цялото задължение,
за липсата на писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на
претендираните от ищеца суми-липса на доказателства за реално
отчетено количество те, на такива за годност на
измервателните уреди, за договор с ФДР, за дължичмост на сума за услуга
дялово разпределение. Моли да се отмени решението в обжалваните части и
исковете да се отхвърлят изцяло.
По
двете въззивни жарли не са дадени отговори от насрещната им страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба след този срок,
подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата на
ответницата, претендира разноски за въззивната инстанция вкл. за защита от
юрисконсулт, без списък по
чл.80 от ГПК, оспорва и размера на адв.възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на
заявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивните жалби относно
преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите
такива, както и относно приетото и кредитирано от СРС заключение на
съдебно-техническа експертиза, и несъгласието на ответницата с него.
По наведения с въззивните жалби на страните довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е основал решението
си в частите, в които е уважил исковете, на база приетите по делото
доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответницата като собственик на
топлоснабдено жилище в сграда-етажна собственост, и за размера и цената на
реално доставената ТЕ за жилището им, установен от приетите по делото
експертизи, като е възприел заключението на СТЕ за установяване на количеството
доставена и потребена в жилището ТЕ, приел е и за основателно възражението на
ответницата за погасяване по давност на всички вземания за главници с настъпила
изискуемост преди 03.11.2014 г.
Правилен е извода за наличие на облигационна
връзка по договор при общи условия, възникнала по силата на ЗЕ, за доставка на
ТЕ, тъй като ответницата е собственици на топлоснабдено жилище, удостоверена
собствеността й от приетия н.а. за договорна ипотека. Няма данни по този н.акт
ответницата да притежава собствеността в съсобственост с друго лице. Събраните
по делото писмени доказателства сочат, че най-късно към м.май 2020 г. - когато
е сключен договорна между Ес и ФДР, сградата на етажната собственост ( ЕС) е
била топлоснабдена и "Топлофикация София" е доставчикът на ТЕ. Следователно
ответницата, като етажен собственик, дължат цената на реално потребената ТЕ за
притежаваното от нея жилище в тази сграда-етажна собственост, за ТЕ за
отопление на общите части, също и за сградната инсталация като обща част на ЕС.
Оплакването на ответницата по въззивната
жалба за годността на събраните по делото доказателства да послужат като такива
за установяване на правнорелевантния факт относно доставка на ТЕ в жилището им
и в сградата-ЕС, въззивният съд намира за основателно.
Изготвяни от ищеца
фактури като изготвени от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не може да бъде
освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, а именно доставяне
на претендираното количество ТЕ за исковия период за имота собствен на
отвтеницата. Ищецът не е доказал с годни доказателства какво количество
топлинна енергия и на каква стойност е доставил нито в сградата-ЕС, нито в жилището на отвтеицата,
на ответниците за исковия период, както му е било указано с доклада на съда по чл.146 от ГПК.
Вписванията по извлечението от
сметки подлежат на доказване и самостоятелно не
установява количеството доставена от ищеца топлинна енергия в процесния период,
нито установяват нейната стойност, а по делото
не са представени други
писмени доказателства за количеството доставена и отчетена ТЕ, която да е потребена
от ответниците за собственото й жилище, също и за общите части на сградата. Заключенията на съдебно - техническата
експертиза и на съдебно - счетоводната експертиза, са били изготвени от вещите лица и на база документи, които
не са приети по делото като писмени доказателства (изискани от вещото лице книжа по
главни отчети и справки за показанията на общия топломер и др., които не са приети като писмени
доказателства). Възражение
относно липсата на доказателства по чл.127, ал.2 от ГПК от ищеца, които да
установяват реалното потребление на ТЕ в имота на ответницата и в ЕС, ответницата
чрез особения представител адв.В., е направила и с отговора на исковата молба
по чл.131 от ГПК и в този смисъл е възразила още тогава и относно
доказателствената стойност на съдебните експертизи, които ще работят върху
несъбрани по делото доказателства и ще се лиши ответницата от възможността да
ги оспори. Третото лице-помагач „Техем сървисиз“ ЕООД, е представило и по
делото са приеми само индивидуалните изравнителни сметки за жилището на
ответницата, но не са представени, нито приети, такива за главен отчет- с
подпис на абоната, нито за отчетите на средството за измерване в абонатната
станция. Заключенията
на вещите лица не може да служи като самостоятелно доказателство за това, а за
изясняване дали правилно ищецът с помощта на трето лице- ФДР, е определил
количеството ползвана ТЕ за жилището на ответницата за исковия период, и на
базата на първичните документи за това, съобразно изискването на ЗЕ- документи
за отчет на индивидуалните измервателни уреди в жилището, респ. протоколи за неосигурен достъп като основание
за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи отчитане на ТЕ в абонатната
станция. Непредставянето на такива документи по делото лишава ответната страна
от оборване удостовереното с тях, а вещото лице с оглед чл.195 от ГПК, може да
изясни спора дали отразеното в тези документи –особено тези за отчет на
индивидуалните разпределителни уреди, съответства на изискванията на ЗЕ и
подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи топлоснабдяването, но не и
изцяло да замести липсата на тези доказателства по делото. Действително, вещите
лица носят наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е
длъжен автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно доказателство за
установяване на количеството ТЕ, а преценява същите с оглед другите събрани по
делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При липсата на
представени по делото писмени доказателства, изискуеми по ЗЕ за установяване на
количеството консумирана ТЕ за жилището на ответницата, въззивният съд намира, че
приетите експертизи не могат сами да докажат основателността на иска по
отношение на количество потребена реално ТЕ от сградата-ЕС и от жилището на
ответницата, и нейната цена за исковия период.
Ето защо исковете се явяват недоказани за главницата цена на ТЕ, тъй
като не се доказа да е доставяна ТЕ, при което, макар и в облигационна връзка с
ищеца, ответницата не дължи исковата сума за цена на ТЕ и за дялово
разпределение като производно от нея, също и за лихви за забава, тъй като при
липса на главен паричен дълг не се дължат и лихви. Исковете подлежат изцяло на
отхвърляне, поради което въззивният съд не следва да обсъжда другите наведени
от ответната страна с жалбата оплаквания за тяхната неоснователност. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции,
решението в обжалваните от ответницата части следва да се отмени и исковете да
се отхвърлят изцяло-и за разликата до сумите, за които са били уважени. Това
налага отмяна на решението и относно разноските.
При горния извод се явяват
неоснователни и исковете за дължимост на суми, за които исковете са били
отхвърлени. За пълнота на изложението и поради оплакванията с жалбата на ищеца,
въззивният съд отбелязва следното:
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху
дължимостта на прогнозните суми по месечно за цената на ТЕ за месеците от
исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Ето защо давността върху прогнозните
вземания за главница –цена на ТЕ до 03.11.2014 г. вкл. са погасени по давност. С
първоинстанционното решение не са излагани мотиви за липса на изискуемост на
вземания за главница и за непубликуване на фактурите по иска за лихви за забава,
поради което това оплакване на ищеца с въззивната жалба не следва да се
обсъжда. Искът за лихви за забава е
отхвърлен частично при съобразяване с извода, че част от вземането за
главница е погасено по давност, при което погасено по давност е и вземането за
лихва, дори за лихвата давността да не е изтекла- в този смисъл чл.119 от ЗЗД.
Ето защо решението в обжалваните
от ищеца части, в които са отхвърлени иска за главница-цена на ТЕ и лихви за
забава върху нея, следва да се потвърди.
В останалата отхвърлителна част-
по част от иска за главница-цена на услуга дялово разпределение и част от лихва
върху нея, решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна
проверка за допустимост и правилност.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
ищецът няма право на разноски нито в исковото нито в заповедното производство,
нито по въззивното производство. Ответницата също няма право на разноски,
защото не е направила такива. Заплатеното от ищеца възнаграждение за особения
представител на ответницата по чл.47, ал.6 от ГПК остава за негова сметка
предвид изхода на спора.
Съобразно изхода на
спора, и на основание чл.71 от ГПК, по аргумент от т.7 от ТР № 6 по т.д.№
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да заплати на СГС, държавна такса за
обжалване в размер на 146,86 лв. на основание чл.18 от ТТРКССГПК, предвид и обжалваемия
от ответницата интерес, и събраната от първоинстанционния съд държавна такса.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 90857 от 11.04.2019 г. постановено по гр.д. №
43858/2018 г. на СРС, 78 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО е признато за установено, на основание чл.
415, ал. 1 от ГПК, че ответникът Д.Ц.Х., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД посочените
суми за главници, лихви и разноски, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Д.Ц.Х., ЕГН: **********,*** за признаване за установено на
основание чл.422 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че
Д.Ц.Х., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми: 3 593,27 лв. - стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода 03.11.2014 г. - април 2017
г. , 317,99 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 593,27 лв.
, за периода 16.09.2015 г. - 31.10.2017 г., 60 лв. - стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода 03.11.2014 г. - април 2017 г. , 10 лв.
- обезщетение за забавено плащане на главницата от 60 лв. за периода
16.09.2015г. - 31.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху главниците цена
на ТЕ и дялово разпределение, от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение, до окончателното изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90857 от 11.04.2019 г. постановено по гр.д. №
43858/2018 г. на СРС, 78 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която са отхвърлени като
погасени по давност предявените от „Т.С." ЕАД срещу Д.Ц.Х., искове за
признаване за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД дължимост на сума над 3593,27 лв. до
пълния предявен размер от 3 888,03 лв. - цена за ползвана топлоенергия, в
частта за признаване дължимост на сума в размер над 317,99 лв. до пълния
предявен размер от 460,80 лв. - лихва за забава върху главницата цена на
топлинна енергия.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, да заплати по бюджета на Софийски градски съд сумата 146,86
лв. за държавна такса по въззивната жалба на ответницата.
Решението е постановено с участието на
трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.с." ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.