Р Е Ш Е Н И Е
№ 39/8.1.2020г.
Град Пловдив,
08.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2808
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Г.Г. *** против
решение № ППН-01-943/2018 г. от 23.07.2019 г. на Комисията за защита на личните
данни, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с рег.№
ППН-01-943 от 22.11.2019 г., подадена от Б.Г. против „Медия груп 24“ ЕООД.
Според жалбоподателя обжалваното решение е
незаконосъобразно, защото е нарушен балансът между свободата на изразяване и
правото на информация и правото на защита на личните данни на жалбоподателя,
който е обикновен гражданин, чиито личен живот не представлява интерес за широк
кръг лица и чиято роля в обществения живот няма влияние върху обществото. Иска
се отмяна на оспореното решение и претендира присъждане на направените разноски.
Съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 20.12.2019 г.
писмени бележки.
Ответникът в писмените бележки от 01.10.2019
г. и от 05.12.2019 г. оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение,
защото журналистите са сред лицата, които не се нуждаят от изрично съгласие за
обработване на лични данни, от една страна, а от друга страна, в процесните
статии има снимки на две лица и не става ясно кое от тях е жалбоподателят,
защото в статиите липсва такава конкретизация. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспореното решение, чиито права са неблагоприятно засегнати от това решение, и
в преклузивния 14-дневен срок съобщаването, извършено с препоръчано писмо на
29.07.2019 г. (л.50 и л.77). Жалбата е против решение на Комисията за защита на
личните данни (КЗЛД), което решение съгласно чл.38, ал.7 ЗЗЛД подлежи на
обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че на 04.10.2018 г. жалбоподателят Б.Г. е бил заснет от репортер на
пловдив24.бг, въпреки че категорично не е бил съгласен да бъде сниман. На същия
ден – 04.10.2018 г. – жалбоподателят установил, че снимките са качени на сайта
на медията, провел телефонен разговор с представител на медията и поискал
снимките да бъдат премахнати. Освен телефонния разговор, жалбоподателят
изпратил и два имейла до медията със същото искане – снимките да бъдат
премахнати. Въпреки тези негови действия, обаче, снимките не били премахнати.
На 11.10.2018 г. жалбоподателят изпратил до
медията писмена покана, получена на 12.10.2018 г., но снимките отново не били
премахнати, поради което на 22.11.2018 г. била подадена жалба (рег.№ ППН-01-943
– л.16) до КЗЛД.
С оспореното решение – предмет на настоящото
съдебно производство – КЗЛД е оставила без уважение като неоснователна жалбата
на Б.Г., защото е прието, че статиите, от които жалбоподателят е поискал да
бъдат премахнати личните му данни, се отнасят за съдебен процес с висок
обществен интерес и във връзка с извършено престъпление, съответно твърдението
на жалбоподателя да обработване на личните му данни без негово съгласие следва
да се разглежда през критериите за баланс между свободата на изразяване и
защитата на личните данни по чл.25з, ал.2 ЗЗЛД. С оглед на тези критерии
комисията е приела, че личните данни на жалбоподателя са обработени
законосъобразно за журналистическите цели, които са в необходимото съответствие
между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, защото
съгласно чл.25з, ал.3, т.2 ЗЗЛД администраторът или обработващият лични данни
може да откаже пълно или частично упражняване на правата на субектите на данни
по чл.12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според КЗЛД „правото да бъдеш забравен“
не е абсолютно право, защото съществуват ситуации, в които администраторът може
да откаже да изтрие данните, когато тяхното обработване има за цел да се
упражни правото на свобода на изразяване и информация; да се изпълни правно
задължение или задача от обществен интерес или при упражняване на публична
власт; за целите на общественото здраве; архивиране за цели в обществен
интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели;
установяване, упражняване или защита на правни претенции. КЗЛД се е обосновала
също с факта, че в процесната статия са снимани две лица и не става ясно кое лице
кое е.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, поради което съдът намира, че страните нямат спор
по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Съгласно § 1, т.1 ДР ЗЗЛД „лични данни“ e
понятието по чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, който от своя определя, че „лични
данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. Следователно настоящият случай действително
касае лични данни на жалбоподателя, доколкото от направените снимки той може да
бъде идентифициран.
Неоснователно е, обаче, оплакването на
нарушаване на конституционното право на жалбоподателя по чл.32, ал.2 от Конституцията, защото нормата предвижда, че никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи. Т.е., ако специален закон е предвидил случаи, в които лицата
могат да бъдат фотографирани, прогласеното от Конституцията правото на
неприкосновеност на личния живот не е нарушено и настоящият случай е точно
такъв.
В този смисъл обосновани и правилни са
изводите на КЗЛД, че „правото да бъдеш забравен“ по чл.17 от Регламент (ЕС)
2016/679 не е абсолютно право, както не е абсолютно право също правото на
защита на личните данни с оглед журналистическите цели да информират обществото
за важните обществени, политически и икономически новини.
Съгласно чл.25з, ал.1 ЗЗЛД обработването на
лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото
или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане
на неприкосновеността на личния живот. А съгласно чл.25з, ал.3 ЗЗЛД при обработване на
лични данни за целите по ал.1: 1. не се прилагат чл.6, 9, 10, 30 и 34 и глава
пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл.25в; 2. администраторът или
обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на
правата на субектите на данни по чл.12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
В настоящия случай с оглед осъществяване на
журналистическата си дейност „Медия груп 24“ ЕООД е отказало да изтрие снимките
от интернет страницата си, което е право на обработващия лични данни по чл.25з,
ал.3, т.2 ЗЗЛД, във връзка с чл.17, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, предвиждащи
изрично, че правото на изтриване („правото да бъдеш забравен“) не се прилага, ако
обработването е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяването
и правото на информация. Т.е., както европейското право, така и националното
право е дало приоритет на правото на информация пред правото на защита на
личните данни, когато се стигне до колизия между обществения и частния
интерес.
Не се споделя възражението на жалбоподателя,
че в случая е нарушен балансът между правото на информация и правото на защита
на личните данни, защото медията е отразила съдебен процес с висок обществен
интерес и в този смисъл законосъобразно е обработвала личните данни на
жалбоподателя като обвиняем в процеса, съответно законосъобразно е отказала
изтриването на неговите данни с оглед реализиране на информация. Макар
жалбоподателят да не е обществена личност, качеството му на обвиняем за
престъпление от общ характер вече го поставя в положение на субект, който има
пряко отношение към важния обществен дебат за нетърпимостта към всякакви
противообществени деяния и общовъзпитателната роля на държавата при
осъществяване на наказателната репресия.
Снимките, които жалбоподателят е поискал да
бъдат изтрити, не съдържат имена или други указания за идентификацията на
заснетите лица, както правилно е отбелязала това КЗЛД. Т.е., противно на
застъпеното от жалбоподателя становище, публикуваната информация и снимки не
съдържат такава конкретна информация, която да прави възможна
индивидуализацията на жалбоподателя от всеки читател на медията, защото името
на жалбоподателя е посочено в статията, а самите снимки са без имена и указания
кое от лицата на снимката е Б.Г.. Следователно не е нарушен принципът на
свеждане на данните до минимум, който принцип изисква от обработващия лични
данни да обработва само тези данни, които са необходими за постигането на
целите на обработването – в случая за постигне целите на журналистическата
дейност да се информира обществото за най-важните събития от обществения живот.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Г., ЕГН **********,***
против решение № ППН-01-943/2018 г. от 23.07.2019 г. на Комисията за защита на
личните данни, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с рег.№
ППН-01-943 от 22.11.2019 г., подадена от Б.Г. против „Медия груп 24“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: