О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1613
гр.Пловдив,
07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 1812/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й.И.К. ***, ЕГН **********
срещу определение № 7247/01.07.2019г. по гр.д. № 7293/2019г. на РС Пловдив, ХІV гр.с., с което е върната исковата молба с вх. № 30279/10.05.2019г. подадена от Й.К. в частта относно главния и евентуалния отрицателен
установителен иск за имот с идентификатор *** по КК на село ***, предявен срещу А. и А. Д. и Р. и Г. Д. и в частта относно главния отрицателен установителен иск за имот с
идентификатор *** за отричане на правото на собственост на
основание давностно владение, предявен срещу А. и А. Д. и Р. и Г. Д., като недопустима, като е прекратено и производството по това
дело в тази му част.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че отрицателния установителен иск срещу ответника Х.П. включва преюдициално установяване че и неговите праводатели не са били собственици на 6/8 идеални части от имота и отразяване на това в диспозитива като това се претендила не към момента предявяване на иска, а към минал момент – 2009г., когато е съставен констативен нотариален акт за собственост и няма никакъв проблем това да става само на посоченото правно основание - липса на давностно владение.
Частната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В исковата молба се твърди че А.Д. и Р.Д. са се
сдобили с констативен нотариален акт за двата имота по давностно владение при
равни права и след това през 2017г. прехвърлили с договор за покупко-продажба,
заедно със съпрузите си имот с идентификатор **** по КК на село **** на
ответника Х.П.. Правилно ПРС приема, че от изложените обстоятелства в исковата
молба е видно, че ищецът не твърди към настоящия момент тези две ответници да
се легитимират като собственици на имота, тоест липсва правен интерес от
предявения иск срещу тях. Правилно ПРС приема, че не съществува интерес от
завеждане на претенцията за отричането на един конкретен придобивен способ.
Така реално няма да бъде решен спорът между страните, защото нито правата на
ищеца ще бъдат установени (те не са предмет на делото), нито правата на
ответника ще бъдат отречени.
На първо
място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че преюдициалното установяване, че и праводателите на
ответника Х.П. не са били
собственици на 6/8 идеални части от имота и отразяване на това в диспозитива е
необходимо за решаването на иска. Това не е необходимо да се отразява в
диспозитива на решението. От друга страна недопустим е иск за установяване на
правото на собственост към минал момент по реда на общия иск по чл.124 от ГПК.
Подобни искове установяващи права към минал момент, а не към момента на
предявяване на иска следва да са специално предвидени в закона, например чл.14
ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.54 ал.2 от ЗКИР.
На второ място отрицателният установителен иск отрича изцяло правото на собственост на едно лице и доколкото то не може да бъде задължено от насрещната страна по спора /ищеца/ да се брани само с един придобивен способ, а не с всички възможни, то и това само по себе си е основание за недопустимост на исковата молба. Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 7247/01.07.2019г.
по гр.д. № 7293/2019г. на РС Пловдив, ХІV гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при
наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.