Р Е Ш Е Н И Е
№ 2076 / 23.08.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря Е.Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7261 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” АД против Т.Г.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лв. – непогасена главница по договор за паричен заем № 1999962 / 28.01.2014 год., сключен между него и „Изи асет мениджмънт” АД; 225.12 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 04.02.2014 год. до 20.05.2014 год.; 45 лв. - такса разходи за събиране на просрочено задължение; 292.50 лв. - мораторна лихва, за периода от 05.02.2014 год. до 30.05.2018 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 31.05.2018 год. до окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество и за които суми по ч.гр.д. № 4057/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано.
Особеният представител на ответника оспорва основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
„Изи Асет Мениджмънт” АД и Т.Г.Д. са сключили договор за паричен заем № 1999962 /28.01.2014 год. при общи условия, по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предало в собственост на ответника сумата от 500 лв., срещу задължението на последния да я върне, ведно с договорената лихва, на 16 равни седмични вноски от по 45.32 лв.
На 16.11.2010 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (тогава ООД, съгл. служебна справка в ТР) – цесионер (купувач) и „Изи Асет Мениджмънт” АД – цедент (продавач), са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредит физически лица, по които кредитополучателите не изпълняват задълженията си. Страните по този договор са се съгласили вземанията да бъдат индивидуализирани на месечна база, в нарочно приложение към договора.
В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия, извършена с договора от 16.11.2010 год. и приложение № 1 от 16.11.2010 год. към същия.
Представени са неподписано извлечение от приложение № 1/01.08.2014 год., в което на ред 2393 е вписано вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД от Д., произтичащо от кредит с ID 1999962 от 28.01.2014 год., възлизащо на 786.18 лв., неподписано потвърждение за цесията, на което е отразено да е извършено от лице, за което няма данни да разполага с представителна власт по отношение на цедента, както и уведомление за станалата цесия, отправено до ответника от „Агенция за събиране на вземания” АД, действащо от името и за сметка на „Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на изрично пълномощно. Уведомлението не е получено, тъй като пощенската пратка не е потърсена.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
При липса на доказателства в обратна насока (т.е. за плащане на всички или част от исковите суми), следва да се приеме, че Д. се явява длъжник на „Изи Асет Мениджмънт” АД по договора за паричен заем, сключен между него и това дружество.
Но ищцовото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не доказа своята активна материалноправна легитимация, т.е. че тъкмо то е станало носител на претендираните вземания. Рамковият договор между него и „Изи Асет Мениджмънт” АД, урежда бъдещи придобивания на вземания (цесии), които е следвало да се извършват с приложения, съдържащи подробни описания на прехвърляните вземания – длъжник, основание, размер. Проект на извлечение от подобно приложение, както се отбеляза по – горе, е наличен по делото, но от същият е неподписан и не може да установи воля у съдоговорителите за прехвърляне на конкретно вземане от ответника.
Освен това, представеното подписано потвърждение за цесия касае друго приложение – от 16.11.2010 год., поради което от него също не може да се извлече воля у цедента за прехвърляне на процесното вземане. Липсват други доказателства, ангажирани с допустимите по ГПК способи, годни да установят изразено по стандартния или по електронен начин съгласие на страните за прехвърляне на вземанията, затова няма как да се приеме, че същите са станали част от патримониума на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, респ. че в негова полза съществуват вземания към Д. за исковите суми.
Това налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, поради което и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б., предявени против Т.Г.Д. ***, ЕГН – **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лв. – непогасена главница по договор за паричен заем № 1999962 / 28.01.2014 год., сключен между него и „Изи асет мениджмънт” АД; 225.12 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 04.02.2014 год. до 20.05.2014 год.; 45 лв. - такса разходи за събиране на просрочено задължение; 292.50 лв. - мораторна лихва, за периода от 05.02.2014 год. до 30.05.2018 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 31.05.2018 год. до окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество и за които суми по ч.гр.д. № 4057/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:......./п/..................
Вярно с оригинала:
СА