Р Е Ш Е Н И Е
№364
град Велико Търново, 16.11.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно
заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Д. Костова
при участието на секретаря С.А., разгледа докладваното
от съдия Костова административно дело №563/2022
г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 44 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, вр. чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Л.Д.,***
чрез ... Б. ***, против Решение №32-185429/07.06.2022 г. на директор на ТД „Митница
– Бургас“, с което Д.Д. е определена като длъжник за заплащане на вносно мито в
размер на 1 482,30 лева и на ДДС в размер на 3 261,07 лева.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, оспорва
фактическите констатации на органа като необосновани от доказателствата.
Възразява срещу проверката, извършена от митническите служители, чрез сравнение
с произволна интернет страница и публикувана там оферта за автомобил. Счита, че
претенциите относно попълването на документите за поставяне на стоката под
съответния митнически режим следва да бъдат насочени към упълномощеното за това
лице. На следващо място, поддържа, че фактурата е достатъчно доказателство за
сключения договор, тъй като обективира всички условия по сделката. От съда се
иска да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание оспорването
се поддържа от процесуалния представител. Счита, че представените от
митническата администрация пред съда доказателства не водят до други изводи.
Отделно твърди, че не отговарят на изискванията на ГПК, доколкото представляват
разпечатки от електронни страници, които дори не са заверени. Подчертава, че
правните изводи в решението са базирани на недостоверни данни от интернет.
Претендира за присъждане на разноски, за което представя списък.
Ответникът
по жалба – директорът на ТД „Митница – Бургас“, чрез гл.
юрисконсулт Попова оспорва жалбата по мотиви, развити в представено по делото
писмено становище. Обосновава издаването на решението с възникнали основателни
съмнения относно посочената в митническата декларация митническа стойност,
потвърждение за които намира в извадки от електронни страници. Излага доводи,
че правилно митническите органи не са приели фактурата като годно доказателство
за покупко-продажбата на автомобила. Моли оспорването да бъде отхвърлено и
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2021 г. Д.Л.Д. превежда по банкова сметка *** „Global auto exchange“ LLС, САЩ 13 828 USD с основание „плащане за фолксваген тигуан 2019“. На 17.03.2021 г. „Global auto exchange“ LLС, САЩ фактурира на Д.Л.Д. доставката на Фолксваген Тигуан, 2019 г., с шаси 3VV2B7AX5KM025193 на стойност 3 500 щатски долара и международен транспорт DAP Сливен – 400 долара, за което е съставена Фактура /Invoice/ №3443/17.03.2021 г. Автомобилът е регистриран в България на 03.08.2021 г. На 01.09.2021 г. от „Global auto exchange“ LLС, САЩ към Д. е трансферирана сумата от 16 170,66 BGN с основание „връщане на депозит за тигуан“.
На 27.05.2021 г. в Митническо бюро – Сливен Д.Д. чрез упълномощен представител „Киси“ ЕООД регистрира Митническа декларация №21BG001009007619R1, с която е поставена под режим „допускане за свободно обращение“ стока – употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, Фолксваген Тигуан, места – 5, товароносимост – 2 024, първа регистрация – 01.01.2019 г., цвят – бял, работен обем – 2 500 куб. см, мощност 190, двигател – не се чете, шаси – 3VV2B7AX5KM025193, с декларирана митническа стойност в размер на 3 900 щатски долари, с левова равностойност от 6 352,75 лв. Към митническата декларация са представени Фактура №3443/17.03.2021 г., ЧМР №2248Т900904/26.05.2021г., Товарителница №0813/04/21 L2/18.05.2021 г. и Сертификат за спасено превозно средство №31840821/23.02.2021 г.
Със Заповед №ВД-1000-451/06.07.2021 г. директорът на ТД „Южна морска“ е наредил извършването на последващ контрол на митническите декларации за автомобили, изпратени от САЩ и Канада, приети в периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. Изготвен е Доклад № 32-208102/30.06.2021 г. за обобщен анализ на данните в митнически декларации за допускане на свободно обращение на автомобили внос от САЩ и Канада, включително е проверена и декларацията на Д.Д..
Видно от приложените извадки от интернет, датирани 03.07.2021 г., за целите на проверката по отношение на Д. е предприет преглед на ел. страница www.autoauctions.io. Установена е информация за автомобил с идентичен номер на шаси като процесния. Публикуваната в сайта продажна цена за този автомобил е 12 600 щатски долара. Разликата между обявената в интернет цена и декларираната такава е породила съмнение у проверяващите, поради което с Писмо №32-259931/13.08.2021 г. от вносителя Д.Д. са изискани допълнителна информация и доказателства относно деклариранта цена, извършените плащания към доставчика и разходите, включени в данъчната основа. В указания срок Д. е представила писмени обяснения и доказателства – фактурата, митническата декларация и платежно нареждане от 05.03.2021 г. на стойност 13 828 щатски долара, но те не са убедили митническия орган в достоверността на декларираната митническа стойност. След анализ на представените документи и информацията, съдържаща се на ел. страница https://autoauctions.io за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), митническите органи приели за достоверна продажната цена на автомобила, посочена в цитирания сайт.
На Д. е изпратено Съобщение №32-8913/11.01.2022 г., с което е информирана, че предстои издаване на решение на директора на ТД „Митница – Бургас“ за определяне на нов размер на митническата стойност на внесения автомобил. В 30-дневния срок за възражения Д. е представила Писмено становище №32-57600/21.02.2022 г., с което поддържа, че проверката в интернет има чисто информативен характер и не би могла да служи за официална информация за определяне на митническа стойност. Изразява несъгласие със заключението на митническата администрация, че внесеният автомобил не е катастрофирал. Твърди, че по повод покупката има взаимоотношения единствено с прекия доставчик и не разполага със сведения за предходни такива. Прилага извлечение за възстановена сума, според което продавачът „Global auto exchange“ LLС, САЩ ѝ възстановява по банков път разликата между получената от него първоначално сума и продажната цена на автомобила.
Със Заповед №3ТД-1000-265/15.04.2022 г. на директора на ТД „Митница – Бургас“ е определена комисия, срок и обхват за извършване на проверка. Митническият инспектор е приел възраженията за неоснователни и с Докладна записка №32-161991/18.05.2022 г. е направил предложение до директора на ТД „Митница – Бургас“ да издаде решение за определяне на нов размер на митническата стойност и съответно – на нов размер на дължимите вземания. Компетентният орган е възприел, че продажната цена в размер на 12 600 USD е най-ниската установена действително платена цена за автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност.
Така е съставено Решение №32-185429/07.06.2022 г., с което за автомобила,
предмет на митническата декларация е определена митническа стойност 12 600
USD, с левова равностойност 21 175,83 лева, дата на възникване на
митническото задължение – 27.05.2021 г., определено е митническо задължение –
2 480,97 лева, данъчна основа – 23 293,41 лева, ДДС – 4 658,68
лева; Д.Д. е определена за длъжник за плащане на установените задължения за
внасяне /след приспадане на вече платените/: за вносно мито – 1 482,30
лева, за ДДС – 3 261,07 лева, ведно с лихви за забава. Решението е връчено
на Д. по пощата на 04.07.2022 г. Жалбата
е изпратена чрез куриер на 18.07.2022 г. до Административен съд – Бургас,
където е оставена без разглеждане и делото е изпратено по подсъдност в
Административен съд – Велико Търново.
По делото от ответника е приета административната преписка, допълнена със заповеди на директора на ТД „Южна морска“, на директора на ТД „Митница – Бургас“, Доклад №32-208102/30.06.2021 г. и превод на документи от английски.
При така установените факти, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване административен акт, едновременно с подаване на жалба по административен ред, поради което двете са съединени за общо производство пред съда. По тези съображения оспорването се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК, съдът следва да се произнесе служебно
по всички основания визирани в нормата на чл. 146 от АПК, като не се ограничава
само до тези, посочени в жалбата до него. Следва да се подчертае, че съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните по чл. 170 от АПК, като в
тежест на АО е да докаже наличието на фактически и правни основания за издаване
на акта.
Оспореното решение е издадено от материално, териториално и персонално
компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, според
която за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №952/2013 решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл. 29 от
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза установява, че освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Според разпоредбата на
чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност начисляването на данъка при
внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се
взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Атакуваният по съдебен ред акт е обективиран в изискуемата писмена форма.
Той съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая юридически
факти, които са подведени под съответната правна норма. Поради това формата на
решението способства за ефективна съдебна проверка за неговата материална
законосъобразност.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспореното решение
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява
незаконосъобразно.
Митническата стойност на стоката, определена за митнически цели в лева,
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоката пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения Регламент №952/2013 г. и Регламент за изпълнение №2015/2447, както и
вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за
контрол и определяне на елементите на облагане, гарантиращи както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането
на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл. 15 параграф 1 от Регламент №952/2013 г. поставя
изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол да предостави на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на
митническите органи съгласно чл. 48 от Регламент №952/2013 г. е извършването на
последваш контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на митническия контрол
митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и
пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за
временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за
напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и
наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи
документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други
видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно.
В конкретния случай поради възникнали съмнения е била извършена именно
такава проверка за последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент №952/2013
г. относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен
в МД на жалбоподателката за определяне на митническата му стойност, съответно и
на дължимите публични държавни вземания – мито и ДДС.
Съгласно чл. 70, §1 и §2 от Регламент №952/2013 митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от Регламент №952/2013. Митническата стойност следва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември
2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716,
т. 20.
Разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение №2015/2447 дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент №952/2013 /МК/, да поискат от декларатора
да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, §2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната
цена. Процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на
територията на ЕС, е регламентирана в Регламент №952/2013 и Регламент за
изпълнение №2015/2447, а именно чл. 70, §1 и §2 от Регламент №952/2013.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.
70 от Регламент №952/2013 остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл. 74 от Регламент №952/2013 при последователно прилагане на методите
в чл. 74, §2, букви а) до г) от Регламент №952/2013, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съобразно чл. 74, §3 от Регламент №952/2013, когато митническата
стойност не може да се определи съгласно §1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на
регламента.
Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение
на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично
следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение
№3699/18.04.2022 г. по адм. д. №11027/2021 г. на ВАС.
Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС –
безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което
се изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, §1 от Регламент №952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140, §1 от
Регламента за изпълнение №2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, §2 от
Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент №952/2013 и се
прилагат вторичните методи по чл. 74, §2, б. „а“ – б. „г“ от Регламент
№952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от Регламент №952/2013. Както
вече се посочи, според действащата правна уредба за определяне на митническата
стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС,
регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не
може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е, при
условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод
по оспореното решение, както и основателността на съмненията.
В случая, мотивирането на органа относно приложението на основния метод за
остойностяване на стоката, преценено в контекста на изискванията за основателни
съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент
за изпълнение №2015/2447 на процесния автомобил е извършено без относимите
доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, отразени в
разпечатката от интернет сайта https://autoauctions.iо, на който се
е позовал административният орган, за да обоснове извода си, че действителната
договорна стойност на процесния автомобил е 12 600 щатски долара, а
не както е посочено в митническата декларация – 3 900.00 щатски долара. Публикации на обяви и
оферти в интернет пространството не се ползват с доказателствена сила,
доколкото не е ясно кой е генерирал информацията, достоверна, точна, пълна и
актуална ли е тя. Материалът на цитирания сайт има характер на обща информация
и не е годен да обоснове или да бъде използван като единствена основа за
вземане на решения без консултация с първични, по-точни, по-пълни или
по-актуални източници на информация. Отделно от това, в посочения сайт няма
информация, че именно Д.Л.Д. е закупила процесния автомобил за сумата от
12 600,00 щатски долара, напротив в него се съдържат сведения, че
автомобилът е продаден в Пенсилвания, САЩ. Сделката, отразена в сайта, е между
лица, различни от жалбоподателката. Този факт не се отрича от административния
орган и липсва твърдение от негова страна в сайта да фигурира сключването на
сделка с участието на Д. в качеството ѝ на купувач. Напротив, положени са
усилия да се обоснове верига от предходни доставчици и да се аргументира
неколкократната продажба на автомобила.
Предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи
каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието
за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, §2, респективно по чл. 74,
§3 от Регламент №952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е
спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на
митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на
материалния закон и неговата цел.
Отделно от горното, налице е и съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаването на процесното решение,
доколкото от страна на административния орган не са обсъдени всички релевантни
факти и обстоятелства от значение за случая, а посочените от митническите
органи такива противоречат на основен принцип, въведен в разпоредбата на чл. 7
от АПК. Както вече се каза, митническата стойност е договорната стойност на
стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната
воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил
своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на
стоката, включително банкови извлечения, от които е видно, че в патримониума на
продавача е преведена само фактурираната цена /предвид възстановената разлика/.
Органът, без да оспорва истинността на представената фактура и съпътстващите
документи, доказващи придобиване на процесния автомобил от жалбоподателката, е
приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност.
Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение №9350/13.07.2020 г.
на ВАС по адм. д. №14433/2019 г., VIII о., Решение №15563/15.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. №6328/2019 г., VIII о., Решение №15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм.
дело №8396/2019 г., Решение №13205/7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №3912/2019
г., VIII о., Решение №14221/17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №7052/2020 г., I о.
и др. в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията във всеки
конкретен случай, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е
за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на
декларираната митническа стойност. Горното сочи на необоснованост на съмненията
в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140
от Регламент за изпълнение №2015/2447.
В случая митническите органи са действали произволно, тъй като не са
приложени вторичните методи, а директно е подменена договорната стойност с нова
такава, която според тях е действителната договорна стойност, като се черпи
информация от интернет сайт за продажба на автомобили. Митническите органи
макар формално да са изложили мотиви, същите не излагат факти, не обосновават
извода на администрацията за покупната цена на стоката. Недопустимо е
аргументите да се изчерпват до позоваване на информация в интернет сайт, за
която не е ясно от кого е генерирана, по какъв повод и достоверна ли е въобще.
Изводът, че декларираната договорна стойност не е реална е необоснован, при
положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под
съмнение автентичността на фактурата, съпътстващите документи и доказателствата
за банкови преводи относно действително платената цена за внесената стока.
По смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15 основателността на съмненията
следва да е подкрепена с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да
обоснове съмненията. От друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението
на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение №2015/2447 налага виждането, че
процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата
на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение
от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/. В случая не е
посочена причината за незачитане на данните за платената сума в приложената
фактура от жалбоподателката, при условие, че не се отрича автентичността й.
Същата е представена в превод на български език в съдебното производство и
установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния
автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване;
размерът на разходите, формиращи стойност по чл. 71 от Регламент №952/2013.
Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган
не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Така например не е взето предвид обстоятелството, че процесният автомобил е
катастрофирал, което налага извършването на по-задълбочена проверка на
състоянието на автомобила, съобразно изискването на чл. 188, ал. 1, бук. В) от
Регламент №952/2013, респ. да бъде изготвена експертна оценка на стойността на
автомобила от лице, имащо валидно разрешение за извършване на такава дейност.
С оглед изложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно
публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт държава,
директорът на ТД „Митница – Бургас“ към Агенция „Митници“ е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Не са били
налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение
№2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на
основание чл. 70, §1 във вр. с чл. 71, §1, б. „д“, подбуква i) от Регламент
№952/2013 г. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на
стоката, незаконосъобразно са определени и задължения за мито и за ДДС.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение
на директора на ТД „Митница – Бургас“ е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилното
приложение на материалния закон, поради което като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
По делото своевременно са претендирани разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в платена държавна такса от 10 лв. и 400 лева – адвокатско възнаграждение. От страна на ответник жалба се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При доказан размер на правния интерес, адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №1/9.7.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /в относимата редакция/, не превишава размера на платения хонорар. Предвид изхода на правния спор на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва с решението си да осъди ответника да възстанови разходите по водене на делото, направени от жалбоподателката.
Мотивиран от изложените съображения осми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Л.Д.,*** Решение
№32-185429/07.06.2022 г. на директора на ТД „Митница – Бургас“, с
което е определена за заплащане вносно мито в
размер на 1 482,30 лева и ДДС в размер на
3 261,07 лева, ведно с
лихви за забава.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на Д.Л.Д., ЕГН **********,***, разноски
в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: