Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.06.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 3 917/20 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
за сумата от 100 000 лв.
Ищцата И.К.С. твърди в исковата си молба, че на 27.01.2015
г. била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 124 ал.1 пр.1 от НК и й била взета мярка за неотклонение „гаранция
в пари“ в размер на 500 лв. Твърди се, че внесеният в последствие обвинителен
акт бил връщан неколкократно на Прокуратурата за
отстраняване на констатирани процесуални пропуски. Едва с обвинителен акт от
02.05.2017 г. на СГП било образувано нохд 2061/2017
г. по описа на СГС, 10 състав, по което ищцата била призната за невиновна по
повдигнатото й обвинение по чл. 124 ал.1 пр.2 от НК. Присъдата на СГС била
потвърдена с решение на САС и влязла в сила на 11.06.2019 г. Изложени са
твърдения, че воденото срещу нея наказателно производство й причинило стрес,
притеснения и депресия. Участвала в множество съдебни заседания, на които на
нея се гледало като на убийца. Това обстоятелство я унижавало пред обществото,
нейните близки и познати. Поради непрекъснатия стрес сънят й се влошил,
загубила апетит и концентрация, станала необщителна, сприхава, усещала
нежеланието на хората да контактуват с нея. Изчезнало доверието към нея, дало
отражение върху уважението и авторитета й в семейството, близките й охладнели
към нея. Тежкото й психическо състояние наложило нужда от специализирана
медицинска помощ.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявените искове и от съда се претендира да осъди ответника да й заплати
сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство. Претендират се и сторените в
производството съдебни разноски и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. И.Ю..
Ответникът – Прокуратурата
на Р България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата си
молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, състоящо се
в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е била привлечен като
обвиняема за престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 от НК. По делото е представена
присъда от 19.06.2018 г., постановена по нохд 2061/2017
г. на СГС, НО, 10 състав, от която е видно, че ищцата е призната за невиновна
по повдигнатото й обвинение. Представената присъда е влязла в законна сила, с
оглед нейното потвърждаване с решение 114/18.03.2019 г. на САС, по внохд 1258/2018 г. и е влязла в законна сила на 11.06.2019
г., видно от стореното отбелязване върху същата.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на
причинените й неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетел Г.И.М., дъщеря
на ищцата, чийто показания се кредитират при спазване на разпоредбата на чл.
172 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин,
че в следствие на воденото срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла
неимуществени вреди, които по естеството си засягат здравословния статус,
психическото и емоционално равновесие, промяна в ежедневния стереотип на
поведение и начин на живот. За да обоснове този извод, настоящият съдебен
състав съобрази и съдебната практика на ВКС, установена с решение
427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира,
че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му
и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване.
Аналогично разрешение е дадено и в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д.
85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че разпитания по делото
свидетел установява факта на психически срив у ищцата. Същият се установява и
от изслушаната по делото съдебно психологическа експертиза, изготвена от вещото
лице Е.К.К..
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма
абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти
при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата,
периода от време, в който по отношение на нея е била приложена наказателна
репресия – около 4 години и половина, водено срещу него наказателно
производство /в досъдебна и съдебна фаза /, предприетата срещу него мярка на
неотклонение – „гаранция в пари”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова
деяние се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години, с оглед съдебната
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО. На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според
стандарта на живот, за да
не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 5 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на
ищцата от воденото срещу нея наказателно производство.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца в размер на доказаните неимуществени
вреди, както и законна лихва от
датата на увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите
се дължат върху размера на
обезщетението, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 11.06.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса, поради което на ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ.
На процесуалния представител на ищцата се следва и възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА с оглед своевременно заявеното искане в тази насока
респ. наличието на изискуемите предпоставки да такова да бъде определено по
сочения ред. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по
него процесуални действия, цената на
заявения иск респ. размерите на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба
1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на 3 530
лв., а в неговата припадаща се част, съобразно степента на уважаване на иска е
в размер на 176, 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на И.К.С., ЕГН **********,***,
Търговски дом, ет.3, кантора 308 – адв. И.Ю. сумата
от 5 000 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу нея наказателно производство по нохд 2061/2017
г. по описа на СГС, НО, 10 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.06.2019 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78
ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лв.
– разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на
основание чл.38 ал.1 т. 2 от ЗА да заплати на адв. И.Ю.
сумата от 176, 50 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :