МОТИВИ
към решение по н.а.х.д. № 240
/ 2020 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна прокуратура – гр. Сливница е
внесла постановление за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с което се
предлага обвиняемият К.А.Г. – роден на *** ***, б., б. гражданин, разведен, с
висше образование, неосъждан, живущ ***, с постоянен адрес ***1, с ЕГН **********,
да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 05.10.2018 год.
около 18:30 часа на ПП І-8 /София- Калотина/, в района на 39-ти км., землището
на община Божурище, Софийска област, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № ........., е
нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал.1, т. 1: „Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“ и чл. 25, ал.2: „При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.“, чл. 38, ал.1: „Завиването в
обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението“ и чл. 38, ал.3: „При
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга
част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство
е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства“, като при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ е
навлязъл в лявата лента за движение на пътното платно за движещите се в посока
ГКПП Калотина и не е пропуснал движещия се от лявата му страна в посока към
ГКПП Калотина лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с ДК№ .., управляван от А.
К. К., последвал страничен удар с предната част на лекия автомобил в лява
габаритна стена на товарния автомобил, като вследствие настъпилото ПТП е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. Н. Д., изразяваща се в
счупване на лакътната и лъчевата кости на дясната предмишница, довели до
затрудняване на движенията на десния горен крайник на Д. за срок от около 4 – 5 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1
от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – гр.
Сливница, редовно призована, се представлява от прокурор Д. Представителят на
държавното обвинение посочва, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства безспорно се установява описаната в предложението за
освобождаване от наказателна отговорност са налагане на административно
наказание фактическа обстановка. При така възприетата фактическа обстановка се
извеждат и елементите от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Прокурорът
счита, че е налице и причинно-следствена връзка между извършените от обвиняемия
нарушения на правилата за движение по пътищата и причинените на пострадалата
телесни увреждания. Прокурорът изтъква, че от доказателствата по делото се
установява, че е налице и съпричиняване от страна на св. Каназирев, но
доколкото св. Д. е заявила, че не желае той да бъде наказван, производството
спрямо него е прекратено. При тези съображения прокурорът предлага обвиняемият Г.
да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагането
на административно наказание по реда на чл.78а НК в минималния предвиден в
закона размер.
Обвиняемият К.А.Г., редовно призован явява се лично
и с адв. А. от КАК. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Защитникът на обвиняемия заявява, че преди
настъпването на ПТП на последния му е прилошало, което е наложило то да отбие
управлявания от него автомобил възможно най-вдясно на пътното платно. Адв. А.
изтъква, че от своя страна св. К. е следвало да възприеме спрелия товарен
автомобил като опасност на пътя и да съобрази своето поведение с това, което не
е сторил. Защитата поддържа доводи, че пряк причинител на ПТП е св. К., който
грубо е нарушил правилата за движение в процесния участък от пътя и движейки се
със скорост от 139 км./ч. при въведено ограничение от 90 км./ч. не е успял да
избегне удара между превозните средства. Последното би било възможно ако той се
е движел с максимално допустимата скорост извън населено място. Адв. А. счита,
че по делото няма убедителни доказателства за това, че обвиняемият съзнателно е
предприел маневра обратен завой, още повече, че в близост се намира пътен
възел, по който безопасно може да се обърне посоката на движение. При тези
съображения защитата заявява, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и моли обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в
извършването на престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с
чл.342, ал.1 от НК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият К.А.Г. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер. Неосъждан е. Живее в с. Г., С. област и е с постоянен адрес ***1.
Притежава ЕГН **********. Обвиняемият К.Г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
На 05.10.2018
год., около 18.30 часа на ПП I-8 /София - Калотина/, в района на 39-ти км.,
обвиняемият К.А.Г. се намирал на предната лява седалка на товарен автомобил
марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № ........., собственост на „Р.“ ЕООД.
Товарният автомобил бил в покой в дясната от двете ленти за движение в посока към
гр. Сливница с предната си част в същата посока. Пътят в този участък е прав, с
две платна за движение - по едно за всяка посока, разделени с двойна
непрекъсната линия. Всяко платно за движение е с по две ленти с ширина всяка по
3,5 м., отделени с прекъсната линия. Асфалтовото покритие било сухо, без неравности.
Времето било ясно, през светлата част на денонощието към смрачаване, а видимостта
– намалена. Движението било интензивно. В конкретния участък от пътя нямало
поставени пътни знаци, но тъй като се намира извън населено място, разрешената
скорост за движение на леки автомобили е не повече от 90 км./ч.
По
същото време и на същото място свид. А. К.управлявал собствения си лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с peг. № ...........в същото пътно платно с
посока на движение от гр. София към с. Храбърско, община Божурище, като се
движел със скорост от 139 км./ч. Като пътник на предната дясна седалка в лекия
автомобил се намирала свид. И. Д., а на задната седалка вдясно пътувал
малолетният й син Н. Д.. Свидетелите А. К.и Н. Д. били с поставени предпазни
колани, а свид. И. Д. поради бремеността си била без поставен предпазен колан.
Когато достигнал до крайпътно заведение „Атлантик“ св. Каназирев възприел на
около 200 метра пред себе си спрелия в дясната пътна лента товарен автомобил
марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № ......... и преминал в лявата пътна лента
за движение, за да го заобиколи. Когато лекият автомобил марка „БМВ“,
управляван от св. К. се намирал на около 106 метра зад товарния автомобил, обв.
Г. предприел маневра „завиване в обратна посока“ към гр. София. Към този момент
при действително развитата скорост опасната зона за спиране на лекия автомобил
„БМВ“ била 168 м. Обв. Г. е имал възможност да възприеме движещия се в лявата
пътна лента лек автомобил от разстояние 106 м. Товарният автомобил, марка „Пежо“, със скорост от около 21 км./ч. навлязъл
в лявата пътна лента, като опасната зона за спирането му при развитата от него
скорост била 10-11 м. и той е имал техническата възможност да изчака
преминаването на лекия автомобил и след това да предприеме осъществяване на
маневра „завиване в обратна посока“. Свид. К. предприел аварийно спиране на
управлявания от него лек автомобил, но поради превишената скорост, с която се движил,
не успял да спре преди мястото на удара. В резултат на това лекият автомобил
ударил със скорост от 94 км./ч., с предната си част лявата габаритна стена на
товарния автомобил в областта на задната лява гума. Спрямо платното за движение
ударът настъпил на 68-70 м. след напречната мерна линия по дължина на пътното
платно и на 7,0 м. вдясно от левия край на платното за движение, по ширина,
гледано по посока от гр. София към гр. Сливница. От силата на удара под масовия
център товарният автомобил се обърнал на лявата си страна, като ротирайки по
посока, обратна на посоката на часовниковите стрелки и плъзгайки се по пътната
настилка, се установил на 85,5 м. след напречната мерна линия върху левия
банкет на пътя. Под въздействието на инерционните сили след удара лекият
автомобил продължил по посоката си на движение, като ротирайки в посока,
обратна на часовниковите стрелки спрял на 92.6 м. след мерната линия в
насрещното платно за посоката си на движение.
Непосредствено след удара, случайно преминаващи по пътя
лица (сред които и св. М.) спрели, за да окажат помощ на участниците в ПТП и
подали сигнал до органите на МВР чрез НС 112. Обв. Г. бил контактен и споделил
пред свид. М., че е помислил, че се е спукала предната лява гума на автомобила,
поради което е завил наляво.
Пристигналите на място полицейски служители при ОДМВР-
свидетелите В. В.и М. А.извършили на двамата водачи проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, при което не било констатирано съдържание на
алкохол в кръвта им. Пред полицейските служители обв. Г. обяснил, че се е
движил от гр. София в посока ГКПП - Калотина, като при 39-ти
км е направил маневра „обратен завой“, отнел предимството на лекият автомобил
марка „БМВ“, при което е реализирал ПТП.
Според заключението съдебномедицинската експертиза, в
резултат на ПТП свидетелят св. И. Д. е получила счупване на лакътната и
лъчевата кости на дясната предмишница, което увреждане се квалифицира като
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 4-5
месеца. Констатираните увреждания се
дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на
въздействието, представляват високоенергийна травма и добре отговарят да са
получени при пътнотранспортно произшествие. Съдът кредитира изцяло заключението
на съдебномедицинската експертиза като компетентно и обективно дадено.
От заключението на съдебномедицинската експертиза обв. К.Г.
при ПТП е получил счупване на шесто и седмо ребро вляво по една линия, което
увреждане му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
както и охлузване на дясното коляно, причинило му болка и страдание.
От заключението на извършената по делото
съдебномедицинска кардиологична експертиза се установява, че в конкретния
случай в приложените по делото медицински документи на обв. К.Г., няма описани
ритъмно - проводни нарушения. Като
рисков фактор за получаване на ритъмно - проводни усложнения е преживян преден
миокарден инфаркт с остатъчна лека ЛК систолна дисфункция. Получаване на
ритъмно - проводно усложнение с краткотрайна загуба на съзнанието в точно
конкретния момента на пътнотранспортното произшествие е възможно да настъпи, но
е с малка вероятност.
От заключенията на автотехническите експертизи се
установява, че скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“
с peг. № ...........е била 139 км./ч. преди ПТП, а към момента на удара - 94 км./ч.,
като опасната му зона за спиране при действителната скорост е 168 м., а при
разрешената скорост от 90 км./ч. е 86-87 м. Товарният автомобил марка „Пежо“,
модел „Боксер“ с peг. № ......... се е намирал в покой преди предприемане на
маневрата „завиване в обратна посока“, а в момента на удара се е движил със
скорост от 21 км./ч., като опасната му зона за спиране при тази скорост е била
10-11 м. При предприемане на маневрата последният е бил на разстояние около 106
м. пред лекия автомобил, като обв. Г. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП като пропусне движещия се зад него лек автомобил марка „БМВ“ и
чак тогава да извърши безопасно маневрата, без да навлиза в коридора за
движение на лекия автомобил. От своя страна свид. Каназирев като водач на лек
автомобил марка „БМВ“, при конкретните пътни условия и скорост на движение от
139 км./ч., от момента на навлизане на товарния автомобил в лентата за движение
на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати произшествието. В същото време при конкретните пътни
условия и при движение с максимално допустимата за пътния участък скорост от 90
км./ч. свид. Каназирев би имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати ПТП. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП са
технически неправилните действия на обвиняемият Г. като водач на товарния
автомобил марка „Пежо“, който при извършване на маневра „обратен завой“ е
навлязъл в коридора за движение на движещия се зад него в лявата лента лек
автомобил марка „БМВ“.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателства, установени чрез обясненията
на обвиняемия К.А.Г., показанията на свидетелите И. Н. Д., А. К. К., М. Е. М.,
В. П. В. и М. К. А., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК; протоколите за
извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото: карта за регистрация на ПТП и схема (л.4-7, том I от ДП); протокол за ПТП
(л.11, том I от ДП); протокол
за оглед на местопроизшествие и албум (л. 12-29 , том I от ДП); протокол за
оглед на ВД и фотоалбум ( л.56-65, том I от ДП), справка за нарушител/водач (л. 76 – 92, том I от ДП); справка
за собственост и регистрация на МПС (л.93,94, л. том І от ДП); съдебномедицински
експертизи (л. 2 – 15, 59-66 том II от ДП); автотехнически експертизи (л. 11-36,
том II от ДП); справка за съдимост за обв. Г. (л.39-40 том II от ДП); справка
за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 43, том II от ДП); медицински
документи (том IIІ от
ДП).
Съдът
кредитира показанията на свидетелите И. Н. Д., А. К.К. (без частта относно скоростта на движение на
управлявания от него автомобил), М. Е. М., В. П. В. и М.К. А., тъй като в тези
показания не са налице противоречия, същите са последователни, логични и
достоверни, като в тях обективно и безпристрастно са възпроизведени възприетите
от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите И. Н.Д., А.
К. К. (без горепосочената част), М.Е. М., В. П. В. и М. К.А., с останалите
събрани доказателства съдът констатира точност и еднозначност. От показанията
на тези свидетели се установяват обстоятелствата, че на 05.10.2018 г., около 18.30 часа през светлата
част на денонощието към смрачаване, на ПП I-8 /Калотина- София/, в района на 39-ти км., обв. Г. е
управлявал товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № ........., който
бил в покой в дясната от двете ленти за движение в посока към гр. Сливница; че
по същото време и на същото място свид. А. К.управлявал лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „530Д“ с peг. № ...........в същото пътно платно със същата посока
на движение; че пътят в този участък е прав, с две платна за движение - по едно
за всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия, всяко платно е с по две
ленти, отделени с прекъсната линия, асфалтът бил сух, без неравности; че заедно
със св. К. в автомобила пътували св. Д. и сина й; че когато лекият автомобил се
намирал на около 100 метра от товарния, водачът на последния предприел маневра
„завиване в обратна посока“ към гр. София, в резултат на което настъпил удар
между двете МПС и на св. Д. били причинени телесни увреждания; че след докато
св. М.изваждал обвиняемия от товарния автомобил, последният бил контактен и
споделил, че го болят гърдите. В хода на производството тези свидетели
възпроизвеждат посочените обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено и касаещи именно времето, мястото и начина на реализиране на
ПТП, в резултат на което на св. Д. са причинени телесни увреждания.
Съдът
приема за достоверни показанията на тези свидетели, тъй като те изцяло
кореспондират с останалите събрани и проверени от съда доказателства и за
настоящия съдебен състав не са налице основания за подлагане на показанията им
под съмнение, поради евентуална тяхна предубеденост или заинтересованост.
Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и съпоставени с останалите
доказателства, се намират в логична последователност и обективно възпроизвеждат
факти, свързани с предмета на доказване.
Съдът
не кредитира показанията на св. К. в частта, в която заявява, че е управлявал
лекия автомобил, марка „БМВ“ със скорост от около 60 км./ч. В тази част съдът
намира показанията му за неодостоверни, тъй като същите се опровергават от
заключението на автотехническите експертизи, според които скоростта на движение
на лекия автомобил е била 139 км./ч. преди ПТП, а към момента на удара - 94 км./ч.
В експертното заключение е отразено, че опасната му зона за спиране при
действителната скорост е 168 м., а при разрешената скорост от 90 км./ч. е 86-87
м. Според вещото лице свид. Каназирев като водач на лек автомобил марка „БМВ“, при
конкретните пътни условия и скорост на движение от 139 км./ч., от момента на
навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на лекия автомобил не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието. В същото време при конкретните пътни условия и при движение с
максимално допустимата за пътния участък скорост от 90 км./ч. свид. К. би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. При
това положение съдът приема, че досежно скоростта, с която е управлявал лекия
автомобил, показанията на св. К. са неправдоподобни и като такива не следва да
бъдат кредитирани.
Съдът
кредитира обясненията на обвиняемия Г. в частта относно обстоятелствата, че на
05.10.2018 г. в района на 39-ти км. на ПП – І – 8, с управлявания от него
товарен автомобил се е намирал в дясната част на платното за движение, както и
относно обстоятелството, че предвид местоположението на превозните средства
след удара, лекият автомобил, управляван от св. К. се движел със скорост над
въведеното извън населено място ограничение. Съдът не намира за достоверни
обясненията на обвиняемия в частта относно обстоятелството, че поради
прилошаване е отбил вдясно на пътното платно управлявания от него товарен
автомобил и не си спомня нищо до изваждането му от превозното средство след
удара. В тази част обясненията на обвиняемия се опровергават както от
заключенията на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи и от
протоколът за оглед на местопроизшествие относно местоположението на превозните
средства след удара, така и от показанията на св. Методиев, който посочва, че
лично е възприел в насрещното за него платно, местоположението и движението на
товарния и лекия автомобил и реализирането на удара помежду им.
Показанията
на св. И. Н.Д., А. К. К. (без частта, която съдът приема за недостоверна), М. Е.
М., В. П. В. и М. К. А., установяват обективната страна на престъплението, за
което по отношение на обвиняемия Г. се претендира освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – фактът, че обвиняемият
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Пежо”,
модел „Боксер”, с рег. № ........., е нарушил правилата за движение по ЗДвП,
визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2, чл.38, ал.1 и 3 от закона, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. Д.. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от останалите събрани по делото и кредитирани от
съда доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно възприетите от
тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи
от фактическия състав на повдигнато обвинение - фактът на извършване на
деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизмът на
деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено то, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в
показанията на всеки един от посочените свидетели.
Съдът прецени
като годно доказателствено средство протоколът
за оглед на местопроизшествие от 05.10.2018 г. и фотоалбум (л. 12-29,
том I от ДП), тъй като същия формално отговаря на изискванията, залегнали в
чл.155 и сл. от НПК за неговото съставяне, както и при извършване на това
действие по разследването, което той обективира, не са допуснати процесуални
нарушения.
Съдът
възприема изцяло заключенията на съдебно – автотехническите експертизи, тъй
като същите установяват обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП,
техническите причини за реализирането му, възможността за предотвратяването му
с оглед конкретните пътни условия и поведението на водачите.
Съдът
възприема изцяло заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза относно
характера на причинените на св. Д. телесни увреждания, тъй като това заключение
в пълнота отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и с оглед
останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и правдивост.
Заключението на съдебно – медицинската експертиза като способ за изясняване на
обстоятелства от предмета на доказване, свързани с характера на причинените на
пострадалата телесни увреждания, за които са нужни специални знания, е
компетентно изготвено.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, проверени
чрез способите по НПК, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че
обвиняемият К.Г. на 05.10.2018 год. около 18:30 часа на ПП І-8 /София-
Калотина/, в района на 39-ти км., землището на община Божурище, Софийска
област, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № ........., е нарушил правилата за движение,
визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5 ал.1 т. 1: „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и чл. 25, ал.2: „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.“, чл. 38, ал.1: „Завиването в обратна
посока се извършва наляво от най-лявата
пътна лента по посока на движението“ и чл. 38, ал.3: „При недостатъчна широчина
завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за
движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“, като при
извършване на маневра „завиване в обратна посока“ е навлязъл в лявата лента за
движение на пътното платно за движещите се в посока ГКПП - Калотина и не е
пропуснал движещия се от лявата му страна в посока към ГКПП - Калотина лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с ДК№ ….., управляван от А. К., последвал
страничен удар с предната част на лекия автомобил в лява габаритна стена на
товарния автомобил, като вследствие настъпилото ПТП е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на И. Н. Д., изразяваща се в счупване на
лакътната и лъчевата кости на дясната предмишница, довели до затрудняване на
движенията на десния горен крайник на Д. за срок от около 4 – 5 месеца.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1, пр.3
от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за
безопасно движение по пътищата.
Налице са
елементите от обективната страна на деянието, за което се предлага обв. Г. да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно – на датата на 05.10.2018 год. около 18:30 часа на ПП І-8
/София- Калотина/, в района на 39-ти км., землището на община Божурище,
Софийска област, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № ........., е нарушил правилата
за движение, визирани в ЗДвП, като не е изпълнил вменените от специалния закон
задължения към субектите по § 6, т. 28 от ПР на ЗДвП, залегнали в нормите на
чл.5, ал.1, чл.25, ал.2 и чл.38, ал.1 и ал.3 от закона, а именно – „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.” , „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.“, „Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента
по посока на движението“ и „При недостатъчна широчина завиването в обратна
посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на
завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се
от лявата му страна пътни превозни средства“. В конкретния случай обвиняемият
като участник в движението не е изпълнил посочените задължения.
От събраните
по делото доказателства се установи, че обвиняемият не е съобразил своето
поведението с пътната маркировка, която е регламентирана
в Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 2 надлъжната
пътна маркировка се състои от линии, нанесени успоредно на оста на пътя, и се
използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение, и на неговите граници, а съобразно ал.2 на цитирания текст надлъжната
пътна маркировка има следните наименования и изображения съгласно приложение №
1, т.2 „двойна непрекъсната линия“ – М2, която се използва за въвеждане на
забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат (чл.12, ал.1,
т.1 от Наредбата). В конкретния случай жалбоподателят е съзнавал, че
предприемайки маневра обратен завой не се съобразява със сигнализацията на
пътното платно, пресича двойната непрекъснатата линия, разделяща пътното платно
на две ленти и навлиза в лентата за насрещно движение, като по този начин
създава опасност за движението при интензивен трафик в двете посоки.
Налице е и
причинно – следствена връзка между деянието на обвиняемия и настъпването на
ПТП, при което са причинени телесни увреждания на пострадалата.
Във връзка с
възражението на обвиняемия за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на другото МПС, участвало в ПТП, съдът намира, че същото
е основателно. В случая и св. Каназирев не е изпълнил задълженията си по ЗДвП,
тъй като се е движил със скорост над общо въведеното извън населено място
ограничение на скоростта от 90 км./ч. и съобразно възприетите по –
горе при анализа на доказателствата изводи, е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. То обаче не е прекъснало протичането на причинно –
следствения процес между извършеното от обвиняемия нарушение на правилата за
движение и настъпилия резултат, тъй като ако той не беше предприел маневра
обратен завой при въведена с пътната маркировка забрана, този резултат не би
настъпил. Още повече, че съпричиняването има значение единствено във връзка с определяне размера на наказанието.
От субективна
страна обвиняемият Г. е извършил посоченото деяние при форма на вината
непредпазливост във вид на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 НК, тъй като не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Съзнавал е, че предприемайки завиване в обратна посока
при пътна сигнализация, забраняваща тази маневра на път с интензивен трафик, създава
опасност от настъпване на ПТП. Доколкото неспазването на посочените правила за
движение, е резултатно престъпление, от анализираното и безспорно установено
поведение на обвиняемия следва, че той не е съзнавал опасността с деянието си
да причини съставомерен резултат, но е бил длъжен и е могъл да го направи.
Въз основа на
това, съдът счита, че не са били взети необходимите мерки за безопасност в
съответствие със законовите изисквания от страна на дееца. Причинената средна
телесна повреда на св. Д. е в причинна връзка с нарушението на правилата за
движение по пътищата от страна на обвиняемия Г. и механизма й на причиняване
отговаря на механизма на деянието. По отношение на характера на същата, съдът
приема заключението на съдебномедицинската експертиза по делото като обосновано
и счита, че така причинените увреждания представляват по своите
медикобиологични признаци средна телесна повреда, съобразно с възприетия в
чл.129, ал.2 от НК критерий – счупване, ангажиращо лакътната и лачевата кости
на дясната предмишница, което увреждане е причинило на пострадалата Д. трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 4-5 месеца.
Предвид
гореизложеното, съдът призна обвиняемия К.Г. за виновен в извършването на
описаното по – горе престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава
от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер
на 1 000 (хиляда) лева. Съгласно константната съдебна практика, когато са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът е длъжен да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание.
При наличието на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК е
задължително като правнорелевантният момент на издирване на предпоставките по
чл. 78а НК е този на извършване на деянието. В настоящия случай по отношение на
обвиняемия Г. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като за
посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или пробация, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК и причинените от престъплението имуществени вреди не са
елемент от състава на деянието. За да определи размера на наказанието „глоба” в
минималния такъв, съдът взе предвид направеното признание на вината и
изразеното съжаление за извършеното от страна на обвиняемата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на 343б НК съдът постановява и
лишаване от право по чл. 37, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т.
6. Разпоредбата обаче на чл. 78а, ал. 4 НК дава възможност на съда, който
налага глобата по чл. 78а, ал. 1 НК, да прецени дали да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за
съответното престъпление. В настоящия случай съдът не наложи на обвиняемия Г.
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок.
Предвид
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато обвиняемият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, които в случая са в
размер на 1150,26 лева.
По тези
съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: