№ 93
гр. Русе, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "М.А." ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „Х.Б.“ № **** чрез адв. В.Ф.
от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „К.С.“ № **, офис 7, срещу
Решение № 260412/14.05.2021 г. по гр.д. № 1849/2020 г. на РС – Русе, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР"
ООД, ЕИК: *********, сумата от 8 612,37 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди и изразяваща се в стойността на частите и дейностите
по ремонт и обслужване на автомобил, закупуване на нов двигател и
оборудването му за превозно средство марка „Ситроен“, модел „Джъмпър“ с
шаси № VF7YD3MFC12E44903, настъпили вследствие на неправомерно
бездействие от страна на служителите на ответното дружество и като резултат
от неизпълнение на задължението за извършване на предписани от
производителя дейности по гаранционно обслужване, формирани по следния
начин: 3 686,11 лв., заплатени от ищеца по фактура № 334639/14.11.2018 г. –
стойността на извършен ремонт във Франция; 3 245,00 лв. – заплатени от
ищеца за закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД, както и
сумата от 1 681,26 лв. – извършени дейности за оборудване на закупения
1
двигател по фактура № **********/20.09.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо в частта, с която е
осъден да заплати законната лихва върху сумата от 8 612,37 лв. от 21.05.2020
г. до окончателното изплащане. В останалата част счита решението за
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с
фактическото положение. Намира исковата молба за нередовна, тъй като в
нея липсвало посочване на датата на деликта. В петитума на исковата молба
били обективирани 3 бр. претендирани суми, следвало да бъдат посочени три
дати на деликта. Така се стига до извода, че ищецът е сезирал РРС с три
обективно съединени искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди. Идикация, че в исковата молба липсвало дата на деликта
бил фактът, че в решението си районният съд присъдил законната лихва от
датата на предявяване на иска, а не от датата на деликта, както ищецът бил
поискал. В случай че исковата молба бъде приета за редовна, моли за
обезсилване на решението в частта, , с която жалбоподателят е осъден да
заплати законната лихва върху сумата от 8 612,37 лв. от 21.05.2020 г. до
окончателното изплащане, тъй като РРС не съобразил обстоятелството, че
ищецът не посочил конкретна дата, а не е и бил сезиран надлежно от
ищцовата страна, за да присъди законната лихва от 21.05.2021 г., а не от
датата на деликта, поради което се е произнесъл свръх петитум. По
отношение на решението в останалата му част жалбоподателят счита същото
за неправилно и моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде
отхвърлен за разликата над 1 669,43 лв. до 1 681,26 лв. Спазването на плана за
сервизно обслужване е задължение на собствениците или
лизингополучателите на автомобилите. Ищецът бил запознат с този план и го
е подписал. В случая, при достигнат пробег от 140 000 км, същият не е
представил съгласно задължението си автомобила в сервиза на
жалбоподателя, респективно не е предявил нарочно искане да му бъде
извършена проверка на степента на задръстване на филтъра за частични.
Съдът не направил разграничение между сервизното обслужване и
търговските гаранции. Търговската гаранция за производствен дефект, видно
от стр. 4 на сервизната книжка, покривала ремонта или смяната на части,
2
признати за дефектни от производителя CITROËN или негов представител,
както и труда, необходим за привеждане на автомобила в изправност.
Сервизното обслужване по плана била услуга, която в случая следвало да се
заплати от ищеца лизингополучател, а ответникът бил икономически
заинтересован да го извърши предвид факта, че това били търговски приходи
за него. Ищецът не бил релевирал доказателства, че филтърът за твърди
частици бил признат за дефектен от производителя CITROËN или негов
представител, поради което извършената във Франция от ищеца смяна на
филтъра не била сред кръга ремонти, покрити от търговската гаранция за
производствен дефект и това била причината ищецът да заплати стойността за
смяната му на френския сервиз, а не поради недостатък в сервизното
обслужване, извършено от ответника. Съдът не оценил правилно показанията
на св. И.И., като не е взел предвид, че същият бил във фактическо
съжителство с дъщерята на представителя на ищцовото търговско дружество,
като едноличен собственик на „БАБУЧА 77“ ЕООД бил в търговски
отношения с ищцовото дружество, а към момента на твърдяната повреда в Р
Франция управлявал процесния автомобил, собствеността върху който
придобил 2-3 месеца преди показанията му в съда. Разходите за търговската
гаранция била за сметка на производителя, но при условие, че собственикът
или лизингополучателят е спазвал договорения план. Ищецът не е представял
сервизната книжка при всяко обслужване, представил я едва на 20.09.2019 г.,
след като два месеца по-рано, на 27.07.2019 г. в Унгария се проявил
проблемът с двигателя. Липсвало изрична заявка на ищеца за проверка на
степента на задръстване на филтъра за частици. Тъй като разходите били за
негова сметка, то било в рамките на търговската етика да не му се натрапвало
извършването на услуги. Липсвали и индикации за необходимост от
проверка, тъй като според показанията на св. И. контролната лампа на таблото
на автомобила за филтъра светнала за първи път при пробег от 161 473 км,
колкото бил и технологичният му живот. Очевидно било, че св. И., в
условията на пътни задръствания в гр. Париж, му се наложило да шофира
продължително време на празен ход и след като светнала контролната лампа
на таблото за запушен филтър за частици той не изпълнил указанието за
регенерация на филтъра за частици като кара в рамките на 100 км след
появата на съобщението поне 3 минути със скорост по-голяма от 50 км/ч. По
своя характер това твърдение на жалбоподателя е възражение за
3
съпричиняване. Липсвали доказателства за това, че въпреки заявката на
ищеца съгласно плана за проверка на степента на задръстване на филтъра за
частици, ответникът да е изпълнил проверката с недостатъци, в резултат на
което да е настъпил твърденият проблем във Франция поради запушване на
филтъра. Искът бил неоснователен и по отношение на претендираната сума
от 3 245 лв. за закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД.
Показанията на св. И. сочели на различна фактическа обстановка от
твърдяната в исковата молба. Свидетелят посочвал, че двигателят се
повредил на 09.01.2019 г. до гр. Монтана поради несменени ангренажен
ремък и водна помпа, които били извършени при показания на километража
от 184 250 км. От друга страна св. И. заявявал, че двигателят се повредил на
27.07.2019 г. в Унгария, като при това положение показанията на
километража били 233 489 км. Смяната на ангренажен ремък и водна помпа
били извършени от жалбоподателя на 31.01.2019 г. и ищецът е приел
възложената от него работа от ответника и не е упражнил правата си по чл.
265, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД в срок, изтекъл на 31.07.2019 г., поради което
необосновано било възприето от РРС необосновано твърдение на ищеца, че
работата на ответника имала недостатъци. Неоснователна била претенцията
на ищеца за заплащане на сумата от 1 681,26 лв. за оборудване на закупения
от него двигател. Поради неоснователността на претенцията за причинени
вреди, довели до закупуване на нов двигател, неоснователна се явява и
претенцията за заплащане на обезщетение за стойността за неговото
оборудване. Ищецът приел работата, която е възложил на ответника, на
20.09.2019 г. – за оборудване на новия двигател, като не е упражнил правата
си по чл. 265, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД в срок, изтекъл на 20.03.2020 г. В условията
на евентуалност, ако се приеме претенцията за обезщетение за оборудване на
нов двигател за основателна, то на ищеца е следвало да се присъдят само
1 669,43 лв., а не 1 681,26 лв., защото е в противоречие с назначената съдебна
автотехническа експертиза. Съставът на РРС допуснал и обсъдил
доказателства, които не били относими и необходими по смисъла на чл. 146,
ал. 4 ГПК – Договор за финансов лизинг № 8575/18.05.2017 г., сключен
между ищеца и „Алианц Лизинг България“ АД ведно с Общи условия на
„Алианц България“ АД. Съставът на РРС погрешно приел, че ответникът бил
продавач, а той всъщност бил само доставчик на лизингованото имущество.
Договор за оторизиран сервиз CITROËN, сключен на 02.01.2013 г. между
4
ответника и „Автомотор корпорация“ АД и Договор за покупко-продажба от
30.05.2017 г. между ответника и „Алианц Лизинг България“ АД също били
неотносими, защото ищецът не бил страна по тях. Съдът игнорирал
показанията на поисканите от жалбоподателя свидетели – Станислав
Любомиров Горанов и Димитър Йорданов Димитров – коментирал същите
само с две изречения и то в тези им части, които обслужвали тезата на ищеца.
В правните си изводи районният съд заел изцяло защитната теза на ищеца,
възпроизвеждайки направо на принципа „копирай-премести“ съображенията
и доводите на ищеца, обективирани в представената от него писмена защита,
игнорирайки възраженията на ответника за посочени конкретни дати на
деликта в исковата молба, от които да се претендират лихви и за това, че
били опровергани твърденията на ответника за отказ на ищеца от сервизно
обслужване. Лизингополучателят нееднократно просрочвал задължението си
да заявява извършването на дейностите по плана, а управителят на ищцовото
дружество не представял актуализирана сервизната книжка след всяка заявка
за сервизно обслужване. Така лизингополучателят не изпълнявал
задължението си по договора за лизинг, инициативата за прекратяване на
който обаче била на трето за делото лице – лизингодателя. Неправилна била
констатацията на РРС, че ищецът стриктно съобразно плана е заявявал
обслужване на автомобила и го е пердоставял на място. Представените
подписани от ищеца на фактури признавали, че работата била приета и
автомобилът бил в изправност. Несъстоятелен бил изводът на РРС, че били
налични деяния – действия и бездействия, защото не можело да е налично
деяние, което да не е обективирано във времеви аспект, а това не било
посочено в исковата молба. Налице било нарушение на 19.5 от договора за
финансов лизинг, тъй като ищецът предоставил автомобила за ползване на
трето лице, без изричното писмено съгласие на лизингодателя. Моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност да
бъде отхвърлен за разликата над 1 669,43 лв. до 1 681,26 лв. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
Въззиваемата страна "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бяла, обл. Русе, ул.
„П.В.“ № 19, чрез адв. М.Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Б.“
№ ***, ет. 1, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор, с
5
който счита въззивната жалба за неоснователна. Неоснователно било
искането за обезсилване на решението в частта за присъдената върху
главницата законна лихва. Тя се дължала от осъществяването на деликта и без
покана. В казуса била налице покана, получена от ответното дружество чрез
Телепоща. Исковата молба също можела да бъде покана. Не отговаряло на
действителното положение, че в исковата молба не била посочена датата на
деликта. В случая се касаело за бездействие от страна на оторизирания сервиз
нееднократно, като неизвършването на съответните дейности било на
27.07.2018 г. и на 13.08.2018 г. Тези бездействия довело до непозволено
увреждане за ищеца, какъвто бил и единственият възможен извод, до който
достигнал и РРС. Установено било бездействието на длъжностните лица от
ответното дружество, които следвало да извършат предписаните от
производителя дейности в плана за сервизно обслужване н а автомобила в
гаранция, което следва да бъде определено като противоправно. Това
бездействие било осъществено при влизане на автомобила в сервиза при
показания на километража от 148 000 и 150 000 км. Ответникът не бил
извършил предписаната проверка на степента на задръстване на филтъра за
твърди частици при достигане на пробег от 140 000 км, нито след това на
160 000 км, въпреки че автомобилът се намирал в обслужващия автосервиз на
ответното дружество при показания на километража 148 000 км на 27.07.2018
г. и 150 000 км на 13.08.2018 г. и имало съответната индикация за
необходимостта от обслужване, видима от служителите на ответното
дружество. Не била извършена изискуемата подмяна на ангренажен ремък
комплект и водна помпа при достигане на пробег от 140 000 км, въпреки че
автомобилът се намирал в сервиза и била налице индикация за тази смяна. В
плана за сервизно обслужване, приложен към делото, било посочено какви
автомобилни части следвало да бъдат подменяни и при какви показания на
километража. Ответникът бил оторизираният сервиз на CITROËN за
България и в частност за гр. Русе и същият е бил уговореният такъв между
доставчика на имуществото (ответното дружество), лизингодателя и
лизингополучателя за извършване на дейностите по гаранционно и
извънгаранционно обслужване и ремонт на автомобила. Правилно било
установено, че при посещение на автомобила в сервиза на ответника
служителите на последния е следвало да извършат задължителна диагностика
и да се определят необходимите за извършване за конкретното посещение
6
дейности. Според вещото лице инициативата за представяне на автомобила в
сервиза е на собственика, а за сервизното обслужване – съвместна, като
сервизът трябва да разясни на собственика или ползвателя какви процедури
следват, след като на автомобила е направена диагностика. Длъжностните
лица при ответника не изпълнили задълженията си да извършат диагностика
и преценка кои дейности следва да се извършат при всяко конкретно
постъпване на автомобила в сервиза и да извършат същите така, както е било
посочено в плана от производителя и от задължението на оторизирания
сервиз. Видно от представените от ответника документи в полетата
„предложени дейности“ нямало записвания, което кореспондирало с това, че
обслужващият сервиз не осъществил задълженията си във връзка с
обслужването на процесния автомобил и не е налице отказ на ищеца за
извършване на изискуеми дейности. Ответникът бил наясно с плана за
гаранционно и сервизно обслужване и следвало да извърши съответните
действия и диагностика. От представените писмени доказателства и
обясненията на вещото лице се установило, че едва при показания на
километража от 208 632 км била извършена изискуемата проверка относно
степента на задръстване на филтъра за частици от страна на ответника, което
станало през март 2019 г., месеци след настъпилия проблем във Франция и
извършения ремонт, при който се наложила подмяна на филтъра във
френския сервиз и далеч след достигането на предписаните 140 000 км.
Вещото лице установило, че при запушване на филтъра от 80% в сервиза е
следвало да го подменят, а като операция преди достигането на 208 632 км не
е имало извършване на проверка за степента на задръстване на филтъра за
твърди частици. Ако е била извършена проверката за задръстване на филтъра
според предписанията на производителя, то при аварията на 161 473 км във
Франция е нямало да възникне. Правилно било прието за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
предвид наличието на престой на автомобила в сервиза и установеното
неизвършване на задължителни според производителя дейности по сервизно
обслужване на гаранционния лизингов автомобил. Недоумение будело
обективираното в л. 9 на въззивната жалба твърдение, че св. И.И. бил
шофирал на празен ход в условията на пътно задръстване в Париж, без такива
данни да са налични в производството, и така допринесъл за вредоносния
резултат. РРС правилно установил, че ангренажният ремък на автомобила не
7
бил подменен при достигане на предписаните от производителя 140 000 км.
От ответното дружество не били извършени необходимите подмяна на
ангренажен ремък комплект и водна помпа при достигане на пробег от
140 000 км, въпреки че автомобилът се намирал в обслужващия автосервиз на
ответното дружество при показания на километража 148 000 км на 27.07.2018
г. и 150 000 на 13.08.2018 г. Това довело до авариране на двигателя на
автомобила край Монтана на 09.01.2019 г., когато километражът показвал
пробег 184 250 км. Правилно съдът приел, че настъпили увреждания на
двигателя, свързани с несвоевременната подмяна на ангренажния ремък,
причините за които само ответникът описал и признал в отговора на исковата
молба и установеното в хода на извършения принудително ремонт през
януари 2019 г. изронване на три зъба от ангренажния ремък и загуба на
центровката на коляновия с разпределителния вал. Правилно е преценено, че
в резултат на повредата на двигателя се е наложило подмяната на същия с
друг и неговото оборудване, като всичко това било в резултат на
бездействието на ответното дружество оторизиран сервиз, довело до
влошаване работата на двигателя и повреда в горивната дюза, а оттам и
повреда в двигателя. Този извод се потвърждавал и от назначената
автотехническа експертиза. Настъпилите като резултат необратими
увреждания в двигателя довели до продължаване на проблемите в работата
му и многократното постъпване на автомобила за ремонт и диагностика в
сервиза на ответника, като през юли 2019 г. той отново аварирал и се
наложило извършване на подмяна на двигателя. Ответникът е бил задължен
като единствен технически грамотен и оправомощен за това сервиз,
разполагащ с необходимата техника и боравещ със специализирания софтуер
на производителя да извърши необходимите дейности за правилното
функциониране на процесното МПС, което не било сторено. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, като претендира и разноски по
производството. По отношение доказателственото искане на жалбоподателя,
счита същото за неоснователно.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
8
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Наведените доводи във въззивната жалба за недопустимост на
решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемия законната лихва върху присъдената сума от 8 612,37 лв., считано
от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане, настоящият въззивен състав
намира за неоснователни. На първо място, не е налице нередовност на
исковата молба както твърди жалбоподателят. Действително в петитума на
исковата молба не е посочена датата или датите, на които се твърди да е
настъпило непозволеното увреждане, но това не засяга нейната редовност
доколкото районният съд в осъдителното си решение не е присъдил законната
лихва върху главницата преди завеждането на иска, а едва след него. Поради
тези съображения той не се е произнесъл свръх петитум, а е отчел
обстоятелството, че в петитума на исковата молба ищецът не е посочил на коя
дата са настъпили уврежданията, поради което не се е произнесъл по
нередовен иск и не е излязъл извън рамките на спора. В настоящия етап на
съдебното производство, предвид обстоятелството, че няма произнасяне по
искането за присъждане на обезщетение за забава преди продаване на
исковата молба в съда, нямаме произнасяне по нередовен иск, поради което е
безпредметно исковата молба да бъде оставяна без движение. От друга
страна, искането на ищеца за присъждане на обезщетение от непосочената
дата на деликта до окончателното изплащане на главницата, съдържа в
имплицитно в себе си искане за присъждане на законната лихва върху
главницата от момента на подаването на иска, до окончателното изплащане
на сумата, което, съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК, не представлява нов иск, а
представлява законна последица от уважаването на иска, поради което не
подлежи на обезсилване, а решението в тази му част е допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено, че въззиваемият "УНИОН КЕХЛИБАР -
ЕВРОТУР" ООД сключил договор за лизинг финансов лизинг с „Алианц
Лизинг България“ АД на 18.05.2017 г., с предмет автомобил марка „Ситроен“,
модел „Джъмпър“, с номер на шаси (рама) VF7YD3MFC12E44903. По силата
на този договор лизингодателят „Алианц Лизинг България“ АД се задължавал
да придобие от жалбоподателя "М.А." ООД, определен в договора като
9
„доставчик“, процесния автомобил и да го предостави за ползване на
лизингополучателя. В изпълнение на това свое задължение лизингодателят
сключил договор за покупко-продажба с доставчика на 30.05.2017 г., по
силата на който последният прехвърлял правото на собственост върху товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпър“, с номер на шаси (рама)
VF7YD3MFC12E44903 на купувача и линзингодател по договора с ищеца
„Алианц Лизинг България“ АД. Съгласно чл. 5 от този договор продавачът
давал съгласието си купувачът да прехвърли част от правата по договора за
продажба, включително гаранционните си права, правата за общата
отговорност на продавача и други на лизингополучателя. От своя страна
продавачът се задължавал да предостави на лизингополучателя сервизна
книжка и гаранционните условия при предаване на превозното средство.
Така, между трите страни, бил подписан на 01.06.2017 г. Приемо-
предавателен протокол, удостоверяващ извършеното предаване на вещта на
лизингополучателя ищец. На лизингополучателя бил предявен План за
сервизно обслужване на процесния автомобил от ответника "М.А." ООД, тъй
като по силата на договора за лизинг лизингополучателят следвало да
провежда редовно техническо обслужване съгласно предписанията на
производителя при ответника или друг оторизиран сервиз на марката
„Ситроен“ в България, като в случаите на ПТП ремонтът да е извършен
отново или при ответното дружество, или при друг оторизиран сервиз на
производителя (чл. 29.1. и чл. 29.2. от Договора за лизинг). Съобразно
приложения към делото на л. 302 Договор за оторизиран сервиз CITROËN
"М.А." ООД се явявало също оторизиран сервиз на производителя. В Общите
условия на „Алианц Лизинг България“ АД, приложими към договори за
финансов лизинг, съгласно клаузата на чл. 7.5.7. лизингодателят не носи
отговорност за качеството, гаранционното и извънгаранционното обслужване,
както и за съответствието на предмета на договора за лизинг с посочените в
договора характеристики, като по отношение на тези въпроси
лизингополучателят следвало да се обърне към доставчика на имуществото.
В подписания от страните План за сервизно обслужване е било указано
какви видове сервизно обслужване следва да бъдат извършвани спрямо
процесния товарен автомобил „Ситроен“, като е била е описана и честотата на
тяхното извършване – на база изминато разстояние (км) или за период от
време (година). Ищецът избрал сервизно обслужване при тежки условия на
10
експлоатация, което означавало, че на всеки 20 000 км или една година (което
условие настъпи по-рано) следвало да представя автомобила в сервиза на
ответника или друг оторизиран сервиз на производителя за извършване на
систематични операции. За допълнителните операции се предвиждало, при
тези условия на експлоатация, на всеки 140 000 км или 10 години смяна на
ангренажен ремък и комплект водна помпа, проверка на степента на
задръстване на филтъра за частици – на 140 000 км, като след това на всеки
20 000 км, както и за проверка на нивото на добавката FAP, като последното
представлявало химически продукт, наречен Eolys, който спомагал за
изгарянето на уловените във филтъра твърди частици.
Процесният автомобил често постъпвал за различни видове ремонти и
обслужвания в сервиза на жалбоподателя, като първото било на 10.08.2017 г.
при пробег от 32 146 км, когато са му били сменени масло, маслен, горивен,
въздушен и поленов филтър, въпреки че според плана за обслужване следвало
да постъпи при пробег от 20 000 км. Според фактура №
**********/11.08.2017 г., издадена от ответника, било извършено и ремонт на
челно стъкло. В изготвената поръчка за ремонт няма отразяване на исканите
от клиента работи или описание на работите. Следващото обслужване
трябвало да бъде при пробег от 62 000 км. На 51 112 км автомобилът
постъпил в сервиза на ответника, като според фактура №
00000366613/17.01.2018 г. бил извършен ремонт на преден десен калник и
бояджийски операции. На 30.01.2018 г., на 77 226 км, с надвишаване от
15 226 км спрямо предходното техническо обслужване, било сменено маслото
на автомобила, както маслен филтър, въздушен филтър, горивен филтър и
поленов филтър, като назначеното по делото вещо лице – автотехнически
експерт, е посочило, че както първата, така и при втората смяна на маслото
тази операция е извършена със закъснение, докато смяната на филтрите е била
извършена предсрочно. На 02.05.2018 г., при пробег от 108 102 км, с
надвишаване от 10 876 км спрямо предходното обслужване, била извършена
отново операция по подмяна на масло и горепосочените филтри. На
31.05.2018 г., при пробег от 120 000 км, било извършено презареждане на
добавката EOLYS, въпреки че съобразно Плана за сервизно обслужване
установяване необходимостта от доливане на добавката FAP следвало да
стане на 100 000 км. На пробег от 100 000 км точно процесният автомобил не
е постъпвал, но при най-близкия до зададения момент на постъпване в
11
сервиза – при пробег от 108 102 км, е била извършена стандартна смяна на
филтри масло, както и смяна на предни накладки, уплътнение и демонтаж на
2 бр. гуми, за което е била издадена фактура № **********/02.05.2018 г. В
същата, както и в приложената на л. 116 Поръчка за ремонт от същата дата –
02.05.2018 г., не е отразено да е била извършена проверка на количеството
течност EOLYS в автомобила съгласно плана за сервизно обслужване. В
самата Поръчка за ремонт не са отразени и исканите от клиента работи и
тяхното описание. Проверка на добавката FAP обслужващият сервиз
извършил със закъснение – при пробег от 120 000 км, когато била долята
добавка за филтъра за твърди частици след извършена диагностика. В
назначената автотехническа експертиза е посочено, че ненавременно
доливане на добавката EOLYS изгарянето на твърдите частици сажди било
непълно и имало вероятност от запушване на филтъра за твърди частици,
затруднено преминаване на изгорелите газове през изпускателната система,
създаване на налягане, което можело да увреди турбокомпресора и влоши
работата на двигателя. При извършените обслужвания и ремонти на пробег
148 000 км и на 150 000 км ответното дружество не извършило проверка на
филтъра за твърди частици, което се потвърдило от обстоятелството, че при
пробег от около 161 000 км, във Франция, процесният автомобил аварирал.
Това наложило принудителен ремонт и смяна на филтъра за твърди частици
на автомобила в оторизиран сервиз на CITROËN – „ОРА АВТОМОБИЛ“
опростено АД, където ищецът заплатил сумата от 1 884,68 евро или 3 686,11
лв.
При 140 000 км, съгласно Плана за сервизно обслужване, следвало да се
извърши смяна на ангренажен ремък комплект и аксесоарен ремък компелкт,
което не било сторено от дружеството жалбоподател нито при постъпването
на процесния автомобил в неговия сервиз при пробег от 148 000 км, нито при
пробег от 150 000 км, което е видно от приложените по делото фактури и
поръчки за ремонт, установено още и от вещото лице автотехнически експерт.
Така на 09.01.2019 г., при пробег от около 184 000 км, автомобилът аварирал
край гр. Монтана като същият бил извозен до оторизиран сервиз на CITROËN
в гр. София, където служители установили, че не била извършена подмяната
на ангренажен ремък комплект и водна помпа. Така подмяната на
ангренажния ремък и водната помпа била извършена принудително при
показание на километража от 184 000 км от ответното дружество. След този
12
инцидент автомобилът постъпвал в сервиза на ответника многократно през
пролетта на 2019 г. със заявени проблеми „Загуба на мощност, работи в
авариен режим, свети чек“. Въпреки многократните постъпвания и
извършвани ремонтни и сервизни дейности, на 27.07.2019 г., според
показанията на св. И.И., процесният автомобил аварирал в Унгария. Според
същия свидетел до тази повреда се стигнало поради неподмяната на
ангренажния ремък. След това събитие се установило, че двигателят на
автомобила бил повреден и следвало да се закупи нов, което било сторено от
ищеца. Така на ищеца му се наложило да заплати сумата от 3 245 лв. за
закупуване на нов двигател от „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ“ АД, а също
така и да плати на ответното дружество да оборудва двигателя, което му
струвало 1 681,26 лв.
Всички разпитани по делото свидетели установяват, че процесният
товарен автомобил е постъпвал многократно в сервиза на дружеството
жалбоподател за извършването на сервизни манипулации. Свидетелят И.И.
излага показания, в които посочва всички релевантни за делото произшествия
с процесния „бус“ – за възникналия проблем с филтъра за твърди частици във
Франция през ноември 2018 г., за аварирането на автомобила край гр.
Монтана на 10.01.2019 г., както и за повреждането на двигателя на 27.07.2019
г. в Унгария. Свидетелите С.Г. и Д.Д. разказват общо как процедират
служителите на ответника при постъпването на автомобил в неговия сервиз.
Съдебната автотехническа експертиза е посочила в заключението си, че
смяната на масло на интервал по-дълъг от предписания от производителя
влошава мазането на триещите се части в повърхността на двигателя и
периферията, което води до по-бързо износване на отделните агрегати и
механизми. При ненавременно доливане на добавката EOLYS изгарянето на
твърдите частици сажди било непълно и имало вероятност от запушване на
филтъра за твърди частици, затруднено преминаване на изгорелите газове
през изпускателната система, създаване на налягане, което можело да увреди
турбокомпресора и влоши работата на двигателя. В съдебно заседание
съдебният експерт е заявил, че е възможно недиагностицирането на
запушването на филтъра, както и несвоевременното доливане на течността
EOLYS може да доведе до запушване на филтъра за твърди частици.
Експертът е заявил в съдебно заседание, че ненавременното подменяне на
ангренажния ремък е възможно да е довело до неговото скъсване, но това не
13
било причина за повредата в двигателя, за която ищецът претендира също
обезщетение за закупуване и оборудване на нов, защото същата се дължала на
неправилно работеща или неработеща горивна дюза. По делото нямало данни
получените повреди на процесния автомобил вследствие на ПТП да са довели
до необходимостта от подмяната на стария повреден двигател с нов. Вещото
лице е установило, че непредоставянето на автомобила в срок в сервиза не е
довело до повредата в горивната дюза, респективно до увреждането на
двигателя, а в плана за сервизно обслужване нямало записани интервали за
проверка на горивни дюзи.
Предвид обстоятелството, че приложеният по делото План за сервизно
обслужване е подписан от жалбоподателя и от въззиваемия, а всяко едно
постъпване на процесния автомобил в сервиза на ответника по иска е
представлявало възлагане извършването на определена работа (съответното
сервизно обслужване), настоящият съд намира, че развилите се по повод на
делото правоотношения между страните са по-скоро договорни, отколкото
извъндоговорни. За това свидетелства и възможността купувачът и
лизингодател „Алианц Лизинг България“ АД да прехвърли гаранционните си
права срещу купувача по силата на чл. 5 от Договора за покупко-продажба, а
съобразно клаузите в Общите условия на „Алианц Лизинг България“ АД,
приложими към договори за финансов лизинг, чл. 7.5.7. от тези Условия
имплицитно съдържа в себе си прехвърлянето на гаранционните права на
лизингодателя като купувач спрямо продавача и доставчик на лизинговата
стока в патримониума на лизингополучателя ищец. Дори и да се приеме, че
районният съд не е дал правилната правна квалификация на претендираните
от ищеца права, това не би могло да повлияе върху правилността на
решението, защото, от една страна такива конкретни оплаквания във
въззивната жалба няма (макар че самият жалбоподател говори едновременно
и за деликт по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, и за неупражняване на права по договор
за изработка съгласно чл. 265, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД), а от друга предметът на
делото е обезщетение за причинени имуществени вреди, които имат
идентичен фактически състав в хипотезите и на двата вида гражданска
отговорност – договорна и извъндоговорна, като за доказване
осъществяването на този фактически състав районният съд е дал съответните
указания в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК и е разпределил доказателствената
тежест.
14
Неоснователни са развитите доводи на въззивника относно
обстоятелството, че въззиваемото дружество не е представяло процесния
автомобил в сервиза на ответника в съответния момент според описания
пробег в сервизната книжка и поради това обстоятелство ответникът не
следва да плати обезщетение от неизвършването на съответно предписаните
според сервизния план дейности. Формално погледнато реално ищцовото
дружество е закъснявало с момента на обслужванията, както е посочило и в
заключението си вещото лице. По делото обаче не са събрани доказателства
тези закъснения по някакъв начин да са довели до причинените вреди.
Вещото лице не е установило в заключението си, че, например,
ненавременната смяна на маслото или някой от филтрите – горивен, маслен
или въздушен, е довело до повредата във филтъра за твърди частици, в
ангренажния ремък или в двигателя. Принципно е вярно становището на
жалбоподателя, че сервизното обслужване е различно от гаранционното
обслужване, като в последното очевидно ищецът и неговия свидетел И.И.
имат предвид по-скоро сервизно обслужване в срока на дадената гаранция на
производителя за производствен дефект или срещу перфорация така, както е
описано в приложената по делото на л. 217 сервизна книжка в оригинал.
Извършването на сервизно обслужване е дейност, която се различава от
гаранционното такова, което се осъществява едва когато настъпи
„гаранционно събитие“, т.е. се установи дефект на стоката или перфорация,
вследствие на корозия. Изрично в същия документ е посочено, че дейностите
по обслужване, като смяна на масла, филтри, включително и филтър за
твърди частици, както и смяна на износени части, не се покриват от
търговската гаранция. Видно от издадените от "М.А." ООД фактури при
постъпване на процесния автомобил в сервиза на ответното дружество,
ищецът е заплащал съответните суми за сервизно обслужване. Това се
потвърждава и от показанията на св. С.Г. – служител на жалбоподателя, който
заявява, че сервизното обслужване по време на срока на търговските гаранции
е за сметка на клиента. Това обстоятелство не е оспорвано и от самия ищец,
който е приложил и заплатените от него фактури. Съгласно сервизната
книжка на автомобила, за да бъде запазена търговската гаранция при дефект
или при перфорация, заинтересованото лице, което ползва автомобила, следва
да извършва сервизно обслужване и периодични технически прегледи в пълно
съответствие с предписанията на CITROËN. Тук обаче въпросът за
15
отговорността на ответника не произтича от гаранционната му отговорност, а
от отговорността му за неизвършени правилно или неизвършени сервизни
манипулации, поради което е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е
предоставял автомобила своевременно в сервиза на ответника доколкото по
делото не са събрани доказателства настъпилите за ищцовото дружество
вреди да са в резултат от неговото собствено поведение – съпричиняване на
вредоносния резултат поради ненавременното предаване на процесния
автомобил в сервиза на ответника. В настоящото дело предмет не е отказът на
ответното дружество да извърши гаранционен ремонт или да заплати
стойността на извършен от ищеца гаранционен ремонт в друг сервиз, защото
ищецът не твърди, че причинените му вреди са вследствие на производствен
дефект, а на неправилно или несвоевременно извършване на сервизни
манипулации от страна на служителите на ответника. В този смисъл
свидетелските показания на св. И.И. относно това, че в сервиза на CITROËN в
Париж, Франция, е било отказано гаранционно обслужване и ищецът
заплатил извършването на подмяната на филтъра за твърди частици за
собствена сметка, не следва да бъдат вземани в предвид, доколкото за смяната
на този филтър не е доказано, че се дължи на производствен дефект. Това
обстоятелство обаче не означава, че ответникът следва да се освободи от
отговорност за несвоевременното установяване степента на запушеност на
този филтър, тъй като е бил длъжен съобразно плана за сервизно обслужване,
да извърши такава при достигнати 140 000 км – когато автомобилът е бил в
сервиза на ответника при пробег от 148 000 км и 150 000 км, както и другата
сочена от вещото лице причина за запушеност на филтъра – непроверяване
количеството на добавката EOLYS при пробег от 100 000 км. Нейното
доливане е било извършено със закъснение от 20 000 км.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че следвало да бъде
налице изрична заявка от ищеца, за да бъде извършена съответната операция.
Видно от представения План за сервизно обслужване, който носи подпис на
представител на ответното дружество, последното е запознато с това какви
сервизни манипулации и към кой момент следва да извърши. В този смисъл
са правилни изводите на районния съд, че по силата на клаузите на Договора
за оторизиран сервиз от 02.01.2013 г. – чл. 5.1 – задължение на сервиза да
спазва критериите, въз основа на които е бил избран за такъв, отнасящи се до
следпродажбения сервиз и компетентността на служителите му, чл. 5.10 – да
16
използва предоставената му на разположение документация на конструктора
и да прилага методите за ремонт и поддръжка, изисквани от възложителя.
Тези клаузи кореспондират напълно с принципа за полагане на грижата на
добрия търговец – чл. 302 ТЗ, поради което не може да се приеме, че ищецът
всеки път е длъжен да заяви какви точно части следва да бъдат сменени,
защото именно ответникът и неговите служители притежават необходимите
знания, умения и правоспособност да извършат съответната преценка какви
действия по обслужване или ремонт следва да бъдат предприети на базата на
причината, поради която даден автомобил постъпва в сервиза. Така например,
когато процесния автомобил постъпва с посочване от страна на ищеца, че
следва да му бъде извършено сервизно обслужване, ответникът е следвало да
провери какви дейности трябва да бъдат извършени съобразно Плана за
сервизно обслужване и да ги предложи на ищеца, като отказът на последния
от това дейностите да бъдат извършени е следвало да бъде доказан от
ответника, защото това е факт, от който същият черпи изгодни за себе си
права. В настоящия случай в нито един от документите, озаглавен „Поръчка
за ремонт“, които ответникът е представил, не е отразено дали е направен
отказ и какво предложение за ремонт е било направено на ищеца и какво
последният е приел. В някои случаи, като например в приложените поръчки
за ремонт на л. 126, 113 и 106 не е отразено какво точно е заявил ищецът като
проблем, но въпреки това ответникът е предприел съответните действия по
неговото отстраняване. Да се приеме, че служителите на ответника не могат
да предлагат варианти за това какви дейности следва да бъдат извършени, а
само да действат по изрична заявка на ищеца, който не притежава
специфичните познания за автомобилите марка CITROËN, означава, да се
приеме, че ответникът действа недобросъвестно при изпълнение на своите
задължения, което противоречи на принципа на чл. 63 ЗЗД.
Добросъвестността предполага, че с оглед грижата на добрия търговец
именно ответникът следва при изпълнението на задълженията си за оказване
на гаранционно и извънгаранционно обслужване да укаже на ищеца какви
манипулации върху автомобила следва да бъдат извършени. В този смисъл е
и изказването на вещото лице в съдебно заседание, според което
инициативата за предоставяне на автомобила е на собственика, а на
сервизното обслужване – съвместна, тъй като сервизът трябва да разясни на
собственика или, както е настоящия случай, ползвателя линзингополучател
17
какви процедури следват. Това не кореспондира с казаното от свидетеля на
ответника Д.Д., според когото механиците не изследват автомобила, а това
било задължение на собственика или неговия автопарк. От друга страна
същият е заявил и че изследването на автомобилите го прави
представляващият ответното дружество г-н М., което противоречи на
казаното от него по-горе, поради което следва да се приеме съобразно
заявеното от вещото лице, че служителите на ответника са длъжни да
установят какви дейности по обслужване следва да бъдат извършени по
представен в техния сервиз автомобил. Освен това никъде от фактурите или
приложените поръчки за ремонт не е отразено да е била извършвана проверка
на филтъра за твърди частици към него момент. За сравнение, при
постъпването на автомобила на 20.03.2019 г. при пробег от 208 632 км в
сервиза на ответника, е била извършена проверка на филтъра за твърди
частици, без някъде да е било отразявано, че клиентът изрично е поискал
извършването на тази операция, като тази информация е видна от изготвената
Поръчка за ремонт, както и Фактура № **********/26.03.2019 г.
Неоснователно се явява поддържаното във въззивната жалба от
ответника възражение за съпричиняване. В отговора на исковата молба
същото е базирано основно на неспазване на предписанията в Плана за
сервизно обслужване. Както бе изложено по-горе, вещото лице е установило,
че несвоевременното представяне на автомобила в сервиза на ответника не е
довело до настъпване на твърдените от ищеца повреди в автомобила, за които
е бил длъжен да заплати съответните суми. В писмената си защита пред
първата инстанция, депозирани след приключване на устните състезания,
ответникът навежда други твърдения – че ищецът не е спазил предписанията
за експлоатация на автомобила съгласно приложената по делото Презентация
на двигател DW10F тип HDI. Това по своя характер представлява възражение
за съпричиняване, поради неспазване на експлоатационните изисквания на
автомобила, което е заявено за първи път в писмената защита и поддържано
отново и с въззивната жалба. В същата освен това твърдението е допълнено,
като се посочва, че поради условията на пътни задръствания в гр. Париж във
Франция на св. И.И., управлявал през ноември 2018 г. по това време и на това
място процесния автомобил, му се наложило да шофира продължително
време на празен ход, което допринесло за запушването на филтъра. Дори и да
се приеме излагането на това твърдение като допустимо въпреки настъпилата
18
още с отговора на исковата молба преклузия за твърдения относно факти,
каквито са твърденията за съпричиняване, на първо място липсват всякакви
доказателства автомобилът да е бил управляван конкретно в гр. Париж, като
свидетелят И. споменава само, че там се е намирал сервизът, където е бил
сменен филтърът за твърди частици. На второ място, няма информация за
това дали е имало пътни задръствания, ищецът попадал ли е в тях и колко
време е „шофирал на празен ход“. В назначената експертиза, макар и да е
описан процесът на „регенерация“ на филтъра за твърди частици, не са били
поставяни въпроси до колко при спазване указанията за експлоатация на
автомобила при запушен филтър същият е щял да се изчисти напълно, което е
щяло да предотврати сменянето му във френски сервиз на марката CITROËN,
както и възможно ли е било запушването на филтъра да стане и след
констатирането, че същият е запушен при по-ранните обслужвания на
процесния автомобил при пробег от 148 000 и 150 000 км в сервиза на
ответника и ако е било констатирано такова и същото е било отстранено
имало ли е вероятност при неправилна експлоатация филтърът да се запуши и
след пробег от около 10 000 км, след колкото всъщност е възникнал първия
инцидент с процесния товарен автомобил след последното му влизане в
сервиза на ответника. Така жалбоподателят не е доказал своето възражение за
съпричиняване, а е било в негова доказателствена тежест да го стори, като е
посочил само, че запушването на филтъра се дължи на неправилната
експлоатация и неспазването на указанията от страна на шофьора за
автоматичното прочистване на филтъра при неговото запушване. Така
единственият възможен извод за настъпване на необходимост от подмяната
на запушения филтър за твърди частици остава неконстатирането на
запушеността на филтъра от страна на сервиза на ответника, както и поради
несвоевременното доливане на добавката за FAP, което е следвало да бъде
извършено при 100 000 км, а не при 120 000. В този смисъл са не само
показанията на св. И.И., който заявява, че от френския сервиз на марката
CITROËN му е казано, че филтърът за твърди частици не е бил обслужен, но и
заключението на вещото лице, включително и заявеното от него устно в
съдебно заседание. Несвоевременното извършване на необходимите действия
от страна на ответника е довело до причиняване на вреди на ищцовото
дружество, изразяващи се в заплащането на сумата от 3 686,11 лв.,
представляваща стойността на извършения ремонт във Франция по фактура
19
№ 334639/14.11.2018 г., поради което решението на първоинстанционния съд
е правилно в частта му, с която тази сума е била присъдена на ищеца.
Решението на районния съд обаче се явява неправилно, а въззивната
жалба – основателна, в частта за сумата над 3 686,11 лв. до 8 612,37 лв.,
включваща сумата от 3 245 лв., платена от ищцовото дружество за закупуване
на нов двигател, и 1 681,26 лв. за неговото оборудване. Настоящият въззивен
състав не намира за доказана причинно-следствената връзка между
действията или бездействията на ответника, респективно неговите служители,
при извършваните ремонтни дейности и настъпилото увреждане на двигателя.
Основен момент в мотивите на районния съд за уважаване на иска в тази му
част е, че въпреки многократните постъпвания на автомобила в сервиза на
ответника с проблеми, свързани с двигателя (работи в авариен режим, свети
чек, загуба на мощност, изтичане на масло и т.н.), служителите му не са
успели да диагностицират проблема, но са били длъжни да го сторят. На
първо място, вещото лице е категорично в заключението си, че повредата в
двигателя се дължи само на неработеща горивна дюза. Съдебният експерт
отрича възможността тази повреда да е настъпила вследствие на
несвоевременната подмяна на ангренажен ремък комплект и водна помпа,
което е било причината процесният автомобил да аварира на 09.01.2019 г.
край гр. Монтана. Тогава автомобилът е бил на пробег от 184 250 км. Съдът
не кредитира показанията на св. И.И., че до повредата в двигателя на
27.07.2019 г. в Унгария се стигнало поради несвоевременната смяна на
ангренажния ремък, тъй като свидетелят не притежава специални технически
знания, а от своя страна вещото лице категорично е отговорило, че повредата
в двигателя не се дължи на несменянето на ангренажния ремък. Повредата в
двигателя е настъпила, когато автомобилът е бил на пробег от около 233 489
км, тъй като, видно от Фактура № **********/20.09.2019 г., тогава е била
извършена неговата смяна. Разликата между двете събития – аварирането на
автомобила, поради несменен ангренажен ремък, и настъпването на повредата
на двигателя в Унгария, е от близо 50 000 км пробег. След смяната на
ангренажния ремък процесният бус е постъпвал в сервиза на ответника още
няколко пъти, като в някои случаи за проблеми е било отразявано, че
двигателят е работил в сервизен режим, загуба на мощност, светване на
лампата за проблем в двигателя (т.н. „чек“). След постъпването на
автомобила и извършването на съответните манипулации е нямало
20
индикация, че съответните проблеми не са били отстранени. Настоящият
въззивен състав намира, че не е доказано по какъв начин е настъпила
повредата в горивната дюза и при какви действия или бездействия на
ответника или неговите служители са били създадени предпоставките за
нейното възникване. Вещото лице по делото не е установило причината,
поради която е настъпила повредата в горивната дюза, а е и нямало поставена
такава задача. За разлика от неизвършването на проверка на филтъра за
твърдите частици или недоливането на добавката EOLYS, които са
установени като бездействия на служителите на ответното дружество и
където експертът е посочил, че е възможно запушването на филтъра да се
дължи на тези неизвършени съгласно предписанията в Плана за сервизно
обслужване действия от страна на служителите на оторизирания сервиз, то по
отношение повредата в двигателя не са налице доказателства относно кои
неизвършени действия от страна на служителите на жалбоподателя са довели
до възникване повредата в горивната дюза, респективно в двигателя.
Неустановяването на тези обстоятелства прави иска недоказан, защото такива
повреди евентуално биха могли да настъпят и поради други причини – както
неправилна експлоатация от страна на лизингополучателя, така и поради
изхабяването им или наличието на дефект, за който производителят
евентуално не би носил отговорност, тъй като към него момент
производствената гаранция от две години вече е била изтекла – автомобилът е
бил предаден на лизингополучателя на 01.06.2017 г., а повредата настъпва на
27.07.2019 г. С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав намира
претенцията на ищеца досежно заплащането на сумата от 3 245,00 лв. – за
закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД, както и сумата от
1 681,26 лв. – извършени дейности за оборудване на закупения двигател, за
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена в тази част.
Поради гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта за сумата над 3 686,11 лв. до 8 612,37 лв., включваща
сумата от 3 245 лв., платена от ищцовото дружество за закупуване на нов
двигател, и 1 681,26 лв. за неговото оборудване, като бъде постановено ново,
с което искът на въззиваемия в тази му част следва да бъде отхвърлен. В
останалата част решението е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на разноските с оглед обема на представените и приети
от съда доказателства, както и активното осъществяване на защита от страна
21
на процесуалните представители на страните, не само в съдебно заседание, но
и чрез представяне на становища и писмени бележки, настоящият съд намира,
че не следва да редуцира заплатените от страните адвокатски възнаграждения
до минимума при изчисляване на дължимите разноски. Освен това делото е с
материален интерес от 8 612,37 лв., при което дори и минималното
възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, се
явява в размер на 760 лв., като ищецът в първоинстанционното производство
е представил доказателства, че точно толкова е заплатил на своя процесуален
представител, а ответникът – 600 лв. Ищецът е заплатил в производството
пред районния съд още и 344,49 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице
в размер на 150 лв. Другите разноски за жалбоподателя в първата инстанция
включват само депозит за вещо лице в размер на 150 лв. При това положение
на въззиваемия ищец се дължат разноски за първоинстанционното
производство в размер на 536,92 лв., а на жалбоподателя ответник – 429 лв.
Във въззивното производство жалбоподателят е направил разноски в размер
на 760 лв. за адвокатско възнаграждение и 172,24 за държавна такса за
обжалване, докато въззиваемият – само 760 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид резултата от делото на въззиваемия се следват разноски за
второинстанционното производство в размер на 325,28 лв., а на
жалбоподателя – 533,24 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260412/14.05.2021 г. по гр.д. № 1849/2020 г. на
РС – Русе, В ЧАСТТА, с която "М.А." ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, бул. „Х.Б.“ № **** е осъдено ДА ЗАПЛАТИ
на "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР" ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Бяла, обл. Русе, ул. „П.В.“ № 19, за размера от
3 686,11 лв. до 8 612,37 лв. – включващ в себе си сумите от 3 245,00 лв. –
заплатени от ищеца за закупуване на нов двигател от „Автомотор
корпорация“ АД, и от 1 681,26 лв. – извършени дейности за оборудване на
закупения двигател по фактура № **********/20.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2020 г. до окончателното им изплащане,
както и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ВМЕСТО НЕГО
22
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР" ООД,
ЕИК: *********, иск против "М.А." ООД, ЕИК: *********, за сумата над
3 686,11 лв. до размера на 8 612,37 лв. – включваща в себе си сумите от
3 245,00 лв. – заплатени от ищеца за закупуване на нов двигател от
„Автомотор корпорация“ АД, и от 1 681,26 лв. – извършени дейности за
оборудване на закупения двигател по фактура № **********/20.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.05.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА "М.А." ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „УНИОН
КЕХЛИБАР – ЕВРОТУР“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 862,21 лв. –
разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „УНИОН КЕХЛИБАР – ЕВРОТУР“ ООД, ЕИК: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на "М.А." ООД, ЕИК: *********, сумата от 962,24 лв. –
разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260412/14.05.2021 г. по гр.д. №
1849/2020 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която "М.А." ООД, ЕИК: *********,
е осъдено да заплати на "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР" ООД, ЕИК:
*********, сумата от 3 686,11 лв. – заплатена от ищеца по Фактура №
334639/14.11.2018 г. стойност на извършен ремонт във Франция, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23