№ 1545
гр. Плевен, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
в присъствието на прокурора Весела Красимирова Иванова-Атанасова (РП-
Плевен)
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430105648 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от ***
***. Р. ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.”***” *** срещу *** с адрес в гр.
***, представлявана от *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, съставляващи са пряка и
непосредствена последица от незаконните действия на *** на ***, изразяващи
се в неоснователно повдигане на обвинение против ищеца в извършване на
престъпление от общ характер по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което е било
образувано НОХД № 1720/2020г. по описа на РС- гр. Плевен, по което
същият е признат за невинен с влязла в сила в сила Присъда № 7/09.03.2021г.,
потвърдена с Решение № 92/09.07.2021г. ОС-Плевен по ВНОХД№ 276/2021
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2021 до
окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че ищецът е привлечен като
обвиняем по ДП №*** г. по описа на РП - Плевен, *** и *** г. по описа на
РУ-*** за това, че се е заканил за *** спрямо *** от гр.Плевен и това
възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК. Излага се, че ищецът е бил привлечен и в
качеството му на обвиняем по обвинение в закана за *** по смисъла на
чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК и по отношение на още едно лице - *** Н.*** от
1
гр.Плевен. Сочи се, че на *** г. е внесен обвинителен акт в РС - Плевен, по
повод на което е образувано НОХД №20204430201720 по описа за 2020
година. Твърди се, че спрямо ищецът са повдигнати две обвинения: 1.за това,
че на *** г. в с. ***, област Плевен, се е заканил за *** спрямо *** *** *** от
гр. Плевен и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването
му - престъпление но чл.144,ал.З вр. с ал.1 от НК; 2.за това, че на *** година в
с. *** обл. Плевен, се заканил с *** спрямо *** *** *** от гр.Плевен и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл 144 вр. с ал.1 от НК. Излага се, че разглеждането на
делото е продължило седем месеца, като е приключило с постановяване на
Присъда №97/09.03.2021 г., с която същият е бил признат за невинен и на осн.
чл.304 от НПК го оправдан по двете обвинения. Сочи се, че оправдателната
присъда е протестирана, във връзка с което е образувано ВНОХД
№20214400600276 по описа за 2021 година на ОС-Плевен. Твърди се, че с
решение от 09.07.2021 година ОС-Плевен е потвърдил изцяло
първоинстанционната присъда, включително и в оправдателната й част.
Излага се, че от началото на незаконното наказателно преследване, поставено
с привличането на ищеца като обвиняем по ДП №*** г. на РП-Плевен до
влизане в сила на оправдателната присъда е изминала година и седем месеца.
Сочи се, че повдигнатите две обвинения срещу ищеца касаят деяние - заплаха
за ***, чиято наказуемост предвижда лишаване от свобода до шест години.
Твърди се, че през целия период от време ищецът е бил в състояние на стрес,
което от своя страна се е отразило по негативен начин, както на
професионалния му, така и на личния му живот. Излага се, че за него се е
говорило като за ***, склонен да извършва противозаконна дейност. Сочи се,
че тъй като събитията са се развили в с. ***, където живее *** на ищеца,
същият е престанал да посещава селото, тъй като доброто име, с което се е
ползвал следствие на повдигнатите обвинения било засегнато. Твърди се, че
непрекъснатите призовки, разпити в РУ-***, привличането му в качеството
му на обвиняем и повдигнатите обвинения са довели до уронване на доброто
му име и ***ритета на доверителя ми. Излага се, че били подложени на
съмнение личните, морални и етичните му качества. Сочи се, че били
засегнати честта и достойнството му на почтен човек и гражданин, още
повече, когато започнало да се усеща коренна промяна на отношението към
него от страна на приятели и познати. Твърди се, че общественото порицание
било пряка последица от неоснователното обвинение и, въпреки че се оказало
несправедливо, същото имало за последица социалната му изолация,
съпроводена от негативни и емоционални преживявания. Излага се, че
ищецът останал без работа за продължителен период, което довело и до
невъзможност да получава парични средства, което повлияло и негативно на
икономическата му сигурност. Сочи се, че психо-емоционалното му
състояние се влошило, тъй като изпитвал перманентна тревожност и
несигурност с оглед страха от неизвестния изход от делото. Твърди се, че
психическото напрежение и негативните емоционални преживявания в
2
резултат на повдигнатите обвинения за закана за *** се отразили негативно
на неговото здравословно състояние/психическо и физическо/, като често
изпадал в депресивни състояния, нежелание да общува дори и с най-близките
- ***, съжителка и приятели. Излага се, че често пъти страдал от ***, а
безсънието е станало съпътстващо състояние – състояние. Сочи се, че
образуването на наказателно дело се е отразило неблагоприятно не само на
ищеца, но и на членовете на семейството му, които също изживявали дълбоко
негативни емоции в резултат на неясния изход от делото. Навеждат се
доводи, че допълнителен фактор влияещ върху интензитета на нанесените
вреди е, че ответникът е протестирал оправдателната присъда, а протестът е
бил поддържани пред въззивната инстанция. Поради изложеното моли съда
да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба.Твърди се, че искът е допустим, но
недоказан по основание и размер. Твърди се, че изложените в исковата молба
твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Излага се,
че по делото не са представени доказателства, които да обективират
посочените от ищеца лични преживявания. Сочи се, че липсват и документи
от извършени прегледи при съответни специалисти, доказващи преживян
психически и физически дискомфорт. Навеждат се доводи, че *** не е
разпространявала информация за разследването и в този смисъл не следва да
носи отговорност за разгласяването й и, че ищецът е бил заклеймен от
обществото като „***“. Твърди се, че по делото не са представени
доказателства, които да обосновават причинно- следствена връзка между
обвинението, повдигнато срещу ищеца, и обстоятелството, че той е бил без
работа. Излага се, че липсват и доказателства, от които да се установява
заявения факт, че е бил без работа, както и че това се е случило за
продължителен период от време. Сочи се, че по делото липсват
доказателства, от които да се установи кога ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем, съответно от коя дата той е търпял вреди и
съответно каква е била продължителността на този период от време. Твърди
се и, че воденото наказателното производство е приключило в разумен срок-
около година, време през което по отношение на ищеца е била взета най –
леката мярка за неотклонение - „Подписка, действала през периода юни
2020г.- юли 2021г. Излага се и, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено по размер и не отговаря на твърдените
вреди, на икономическия стандарт в България по времето, през което се
твърди, че са претърпени същите, на съдебната практика по аналогични
казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
3
В проведеното по делото о.с.з. ответникът, представляван от прокурор
при ПлРС моли съда да отхвърли предявени иск като неоснователен и
недоказан.
В нарочна писмена защита ответникът моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, за което развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приобщеното по делото ДП №*** г. по описа на РП Плевен,
че: на 09.03.2020 г. е образувано ДП, за това, че на *** г. в с. ***, област
Плевен е отправена закана за *** спрямо *** *** *** и *** *** *** и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК; че на 29.06.2020 г. ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, пр. 1-во, вр. ал.1
НК; че на 29.06.2020 г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем; че на
04.09.2020 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца в съда, въз основа на
който е образувано г.д. №1720/2020 г. по описа на ПлРС.; че с разпореждане
от 14.09.2020 г. делото е насрочено на 30.09.2020 г. за разпоредително
заседание; че по делото са проведени шест о.с.з. с изслушването на
множество свидетели и СПЕ; че с присъда от 09.03.2021 г. ищецът е оправдан
като невинен по повдигнатото му обвинение; че с решение №92/09.07.2021 г.
по ВНОХД № 276/2021 г. по описа на ПлОС е потвърдена постановеното от
първоистнанционния съд присъда.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите *** Р.а и *** – ***.
Свидетелката *** Р.а, *** на ищеца сочи, че е наясно, че срещу сина й
се е водило наказателно дело, тъй като била разпитвана по него. Излага, че
делото продължило около две години. Твърди, че през това време синът й бил
„зле“, че емоционално се затворил в себе си. Разказва, че синът й идвал при
нея в с. ***, където се нанесли през 2019 г., като й носил продукти, правил
ремонти по ***та, но след повдигане на обвинението спрял да идва. Сочи, че
в Кметството на с. *** идвали призовки във връзка с воденото дело и из
цялото село, че разчуло, че при новодомците често спира патрулка и, че си
имат „разправии със съда“. Излага, че синът й чул, че се говори за него в
магазина и, че се коментира, „че е *** и то става въпрос за тежко
престъпление заплаха за ***“. Твърди, че от този момент синът й се е
затворил в себе си, спрял да ходи в селото и не искал да й вдига телефона.
Разказва, че седял и гледал в една точка и само се оплаквал, че го боли
4
главата, и вдигнал кръвно Излага, че не е търсил лекарска помощ за ***то и
високото кръвно. Сочи, че много често седял в буса си и дори бил сложил
матрак в него и лежал там. Обяснява, че преди делото бил весел, контактен,
лесно разговарял с хора. Твърди и, че в гр. Плевен неговите приятели също
разбрали за делото и синът й не искал да контактува и да се събира с тях.
Сочи, че не е видяла дали се е променило отношението на приятелите му към
него. Излага, че от приятелката на сина си е разбрала, че те не ходят на гости
и, че не се събират с приятели и, че той /ищеца/ не искал да ходи никъде.
Твърди, че синът й бил започнал работа в ***, но преди да изтече срока за
изпитване и преди да подпише договор, шефът му разбрал за делото и го
уволнил. Сочи, че в периода на водене на делото останал без работа и
разчитали само на заплатата на приятелката му, за да се издържат. Разказва,
че е съветвала синът си да отиде на психолог, но той отказал, като й казал, че
„освен лош човек, ***, ще го изкарат и луд“.
Свидетелката ***-***, съжителка на ищеца сочи, че е наясно с воденето
срещу *** наказателно дело. Твърди, че то му се е отразило много лошо
психически, както и, че много от нещата се били променили. Разказва, че
преди делото той бил много общителен човек, ходели на екскурзии, събирали
се със семейни приятели, но впоследствие спрял да прави тези неща. Твърди,
че се затворил в себе си, като не искал дори да контактува с нея, не искал да
ходят на село при неговите родители. Обяснява, че след като разбрали за
делото отношението на техните приятели спрямо *** се променило, тъй като
това което чули за него не им било приятно.Обяснява, че с повечето им
приятели не продължават да контактуват, като много малка част от тях били
останали. Излага, че част от приятелите им сами се отдръпнали от тях, а от
друга те самите, тъй като ищецът не се чувствал добре и не желаел да
присъства в компании.Сочи и ,че в село *** се разчуло за воденото дело,
поради което и спрели да ходят там. Твърди, че всичко това се отразило
психически на ***, като изпаднал в депресия, не искал да контактува с никой,
затворил се в себе си. Сочи, че имал ***, будел се нощем изпотен и
притеснен. Разказва, че ищецът започнал работа в ***-*** и когато трябвало
да подпише трудов договор шефът му разбрал за делото и го освободил от
работа. Обяснява, че в с. *** са ходели патрулки при *** на ищеца, за да им
връчват призовки. Разказва, че ищецът получил *** и ***, което не е имал
преди делото. Сочи, че за здравословните си проблеми не е посещавал лекар.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е регламентирана
отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни
действия на правозащитните органи и по-конкретно - вреди, причинени от
5
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното
обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното
наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.
Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва
да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на
извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно
отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в
случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на
престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените
имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и
неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на
държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при
вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство безспорно е между страните, че: на
09.03.2020 г. е образувано ДП, за това, че на *** г. в с. ***, област Плевен е
отправена закана за *** спрямо *** *** *** и *** *** *** и това заканване
възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК; че на 29.06.2020 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, пр. 1-во, вр. ал.1 НК; че на
29.06.2020 г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем; че на
04.09.2020 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца в съда, въз основа на
който е образувано г.д. №1720/2020 г. по описа на ПлРС.; че с разпореждане
от 14.09.2020 г. делото е насрочено на 30.09.2020 г. за разпоредително
заседание; че по делото са проведени шест о.с.з. с изслушването на
множество свидетели и СПЕ; че с присъда от 09.03.2021 г. ищецът е оправдан
като невинен по повдигнатото му обвинение; че с решение №92/09.07.2021 г.
по ВНОХД № 276/2021 г. по описа на ПлОС е потвърдена постановеното от
първоистнанционния съд присъда.
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по
предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед
установеното, именно *** е материалноправно легитимирана да отговаря по
исковете, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под
ръководството на съответната прокуратура.
Спорни по делото са въпросите дали ищецът е претърпял
претендираните от него имуществени и неимуществени вреди от
6
обвинението в извършване на престъпление, по което същият е привлечен
като обвиняем, а впоследствие оправдан, дали е налице причинна връзка
между незаконното обвинение срещу ищеца и претендираните от него вреди
и в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ може да се
направи извод, че в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Същите са свързани негативни психични изживявания,
каквито всеки един нормален човек, обвинен в извършване на престъпление
би изпитал, изразяващи се в: потиснатост, безсъние, злепоставяне в
обществото, душевни мъки и страдания.
Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на
ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от самите
факти по делото.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което Законът предвижда да се определи по
справедливост.Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички
обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №
4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и
при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява по
безспорен начин, както вече беше отбелязано, че вредите, претърпени от
ищеца са свързани с негативни психични изживявания. От свидетелските
показания се установи, че след повдигане на обвинението, ищецът е търпял
морални страдания –изпитвал е неудобство от повдигнатото обвинение,
каквото всеки нормален човек, изправен в подобна ситуация би изпитал,
затворил се в себе си, отказвал да контактува с най- близките си, страдал от
*** и ***, нехарактерно за млад човек. Установи се и, че воденото срещу
ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху
възможността му да помага финансово на семейството си, тъй като след като
7
узнал за воденето дело работодателят, изпитвал ищеца отказал да сключи с
него трудов договор. За да определи размера на справедливото обезщетение
съдът съобрази и факта, че наказателното производство срещу ищеца е
започнало на 29.06.2020 г. с повдигането на обвинението срещу него и е
приключило на 09.07.2021 г., когато е постановено необжалваемото решение
на ОС Плевен по ВНОХД №276/2021 г. Съдът отчита и факта, че по време на
воденото производство спрямо ищеца е взета най – леката мярка за
неотклонение „подписка“. Съдът при определяне размера на обезщетението
взе предвид и чистото съдебното минало на ищеца. При определяне на
обезщетението съдът взе предвид и факта, че за воденото наказателно
производство се е разчуло в с. *** не по вина на ищеца. Взе се предвид и, че
ищецът и *** му съвсем скоро са се нанесли в с. ***, поради което Л. Р. не
имал изграден безспорен ***ритет, който да бъде безвъзвратно накърнен с
разчулото се в селото. Съдът взе предвид и факта, че част от близките му
приятели от гр. Плевен, разбрали че се води наказателно производство срещу
ищеца се отдръпнали от него.
С оглед на изложеното и на събраните по делото доказателства съдът
приема, че неминуемо воденото наказателно производство се е отразило
негативно на цялостното състояние на обвиняемото лице, поради което и
претърпените от него вреди следва да се репарират. На основание чл. 52 от
ЗЗД съдът счита, че справедливо обезщетение за неимуществени вредите е в
размер на сумата от 5 000 лв. и същото обезщетява претърпените вреди,
изразяващи се в причинен психически дискомфорт. До соченият размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 5000 лв.
до предявения иск от 15000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Върху сумата се дължи законна лихва от 09.07.2021 г. до окончателното
й изплащане – влизане в сила на решението по ВНОХД №276/2021 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 266,67 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК и за
внесена държавна такса в размер на 10,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ *** с адрес в гр. ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ ***. ***. Р. ЕГН ********** от
гр.Плевен, ул.”***.***.*** и ***” №*** сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
съставляващи пряка и непосредствена последица от незаконните действия на
*** на ***, изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение против
ищеца в извършване на престъпление от общ характер по чл.144,ал.3 вр. с
8
ал.1 от НК, за което е било образувано НОХД № 1720/2020г. по описа на РС-
гр. Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в сила в сила
Присъда № 7/09.03.2021г., потвърдена с Решение № 92/09.07.2021г. ОС-
Плевен по ВНОХД№ 276/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.07.2021 до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществените вреди за разликата над 5000лв до предявения размер
от 15000лв., като неоснователен и недоказан,.
ОСЪЖДА *** с адрес в гр. ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***. ***. Р. ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.”***.***.*** и
***” №*** сумата от 376,67 лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9