МОТИВИ към решение №
260030/26.01.2021 г., по АНД № 9/21 г.. по описа на ЯРС
Производството е образувано на основание чл.78а от НК
по постановление на ЯРП против Т.А.А., ЕГН ********** *** за извършено
престъпление по чл.191, ал.1 от НК. ЯРП с посоченото постановление е направила
предложение до ЯРС за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
ЯРП редовно уведомена, изпраща представител, който
поддържа обвинението против обвиняемия и пледира на същият да бъде наложено
административно наказание в минимален размер, а именно-1 000 лв.
Обв. Христов, редовно призован, се явява лично и чрез
служебния си защитник моли съда да му бъде наложено минимално по размер
наказание.
След като извърши цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Т.А. *** /роден на
*** г./ се познавал от ранна детска възраст със свидетелката Я.М.Т. от гр. С.
/родена на *** г./. През 2018 г. между двамата възникнала симпатия и те
започнали да се срещат и да излизат като приятели. Обвиняемият знаел, че
свидетелката Т. не е навършила 16-годишна възраст, но въпреки това решил да
съжителства с нея съпружески, без да имат сключен брак. В изпълнение на
намисленото обвиняемият предложил на свидетелката Т. да живеят заедно в дома
му. Тя се съгласила и на неустановена дата през лятото на 2019 г. свидетелката
Т. се преместила да живее в къщата на родителите на обвиняемия А.,***.
В периода от неустановена дата през лятото на 2019 г.
до 09.03.2020 г., на която дата свидетелката Т. навършила 16-годишна възраст,
обвиняемият А. живял съпружески със свидетелката Т., която през този период не
била навършила 16-годипна възраст, в къщата на родителите си в гр. С., на ул. И.К.
№ **, без да имат сключен брак. През този период на фактическо съжителство
отношенията между двамата били, като тези между съпруг и съпруга, в т.ч.
интимна връзка, общност на средствата за издръжка и др. По време на съвместния
им живот свидетелката Т. забременяла и на *** г. родила дете от *** - Й.Я.Т.
Обвиняемият Т.А.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с адрес за призоваване в гр. С., обл. Я., ул. Ш. **, без
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, прочетени
на основание чл.283 от НПК, които сьдьт кредитира изцяло - от обясненията на
обвиняемия и показанията на свидетелите, дадени в хода на ДП, които са логични,
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и от които се
установява, че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, посочено в
постановлението на ЯРП.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост обв. А. не е осъждан, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава VIII от НК.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен
и несъмнен начин се установи, че обвиняемия А. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК, , тъй като в периода - от
неустановена дата през лятото на 2019 г. до 09.03.2020 г., в гр. С., на ул. И.К.
№ **, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е заживял на
съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст -
непълнолетната Я.М.Т. от гр. Я., родена на *** г.
От обективна страна е налице
заживяването на обвиняемия на съпружески начала с пострадалата, изразяващи се в
установяване на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен тези,
които възникват между съпрузите. В хода на съдебното следствие се установи, че
подсъдимият и пострадалата живеели от неустановена дата през лятото на 2019 г.
до 09.03.2020 г. в общо домакинство и водели интимен живот. Свид. Т. е лице
ненавършило 16год., видно от приложения по делото акт за раждане към момента на
започване на съвместното съжителство с обвиняемия. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез самото установяване на фактическо съжителство
между обвиняемия и пострадалата непълнолетна. Това е станало с доброволното
съдействие на пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е продължено по
своя характер и е престъпление на просто извършване, защото НК не предвижда
никакви други последици, освен установяването на процесиите фактически
отношения между двете горепосочени лица. Между тези лица не е сключен брак до
приключване на делото, а деянието е довършено с навършването на 16 год. възраст
на пострадалата на 09.03.2020 г.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено с пряк умисъл. Деецът е искал, целял настъпването на
общественоопасните последици. Той е разбирал противоправния и общественоопасен
характер на деянието, но въпреки това не е преустановил престъпната си
деятелност. Той е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал
е всички елементи от състава на престъплението. Разбирал е, че пострадалата не
е навършила 16 год. и не само е предвиждал, но е и искал да заживее съпружески
с нея, като непълнолетната и нейните близки, както и близките на обвиняемия са
съдействали доброволно за конкубинатните отношения между обвиняемия и
непълнолетната пострадала. Напълно съзнавал всички елементи от състава на
престъплението и е искал и целял настъпването на общественоопасните последици.
Съобразно гореизложеното, съдът прие, че обв. А. е
осъществил престъпното деяние по чл.191, ал.1 от НК, посочено в акта на ЯРП и
го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното :
За извършеното от А. престъпно деяние по чл.191, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и
обществено порицание.
Непосредствен обект на престъпно посегателство са
обществените отношения, които възникват по повод на правилното физическо,
психическо и нравствено развитие на подрастващите.
При определяне конкретния размер на глобата, съдът взе предвид
невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща
се от чистото му съдебно минало, обстоятелствата, че по време на ДП е признал вината
си, с което е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, както и
обстоятелството, че от деянието не са настъпили вреди последици. Поради това,
отчитайки изброените по-горе смекчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, съдът определи размера на глобата в законовия минимум от 1000
лева, като счете, че така определено по размер, наложеното наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на неговите цели, както и че същото ще
окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху
самия обвиняем, така и върху останалите членове на обществото.
Разноски по делото не са направени, поради което с решението такива не
бяха присъдени в тежест на обвиняемия, независимо от изхода му.
Причина за извършване на инкриминираното деяние от
обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.
По тези
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: