Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
12.02.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II - ри въззивен наказателен състав на 29 януари 2020 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Г.Георгиев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 323 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на служебно
назначения защитник - адвокат от АК-* на подс.Н.П.П. ***, ЕГН **********,
против Присъда № 115/25.10.2019 г., постановена по НОХД № 905/2019 г. по описа
на Районен съд Ямбол.
С присъдата, обв.Н.П. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 23,00 часа в гр. *, в кв. „*.“, на ул. „*“ до № *,
без надлежно разрешително е държал в себе си високорисково наркотично вещество
- амфетамин с концентрация на активния действащ компонент амфетамин - 11%, с
нето тегло 0,881 гр. х 30,00 лв. за 1 гр., на обща стойност 26,43 лв., поради
което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, чл.55, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.58а,
ал.4 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което наказание на осн.чл.66,
ал.1 от НК е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години.
С присъдата, съдът се е произнесъл по отношение на
веществените доказателства като на осн.чл.354а, ал.6 от НК ги е отнел в полза
на държавата. Произнесъл се е и касателно направените по делото разноски, като
е осъдил подс.П. да заплати същите в размер на 96,42 лв. по сметка на ОД на
МВР-Я., в полза на републиканския бюджет.
В жалбата се сочи явна несправедливост и неправилност на
присъдата на районният съд и се иска нейната отмяна, вместо което да бъде
постановена друга такова, с която обв.Н.П. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, поради наличието на предпоставките по
чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно, предвид вида, количеството и ниската стойност
на наркотика, доброволното му предаване от подс.П., доброто процесуално
поведение и признанието за вина от подсъдимия, се претендира наличие на
хипотезата на чл.93, т.9 от НК, респ. се иска изменение на присъдата чрез
преквалифициране на престъпното деяние от такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на
такова по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК
да бъде наложено предвиденото в закона за това престъпление наказание глоба.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за
правилност и законосъобразност на постановената присъда и за справедливост на
наложеното наказание. В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.
В съдебно заседание въззивникът Н.П. участва лично и със
служебно назначения му защитник - адвокат от АК-*. Двамата поддържат въззивната
жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. При дадената
последна дума на подсъдимия, същия моли да му бъде наложено условно наказание.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка
на съдебния акт и приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна
и обоснована, тъй като се подкрепя напълно от събраните по делото
доказателства. Правилно е прието като безспорно установено следното:
На **.**.**** г. по време на обход в гр. *, в кв. *, на ул. * до № * служители на криминална
полиция към РУ на МВР - Я. - свидетелите С. Ж. и С. П., спират за проверка
подс. Н.П.П. ***. При проверката подс.Н.П. е попитан дали носи в себе забранени
за държане вещи, при което признал, че носи
амфетамин, за който твърдял, че е намерил в тоалетната на клуб „М.“ в град *.
С Протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. подс.П.
предал на служителите на РУ на МВР - Я. 1 брой полиетиленово пликче тип
„Джъмпер“, съдържащо бяло прахообразно вещество.
Видно от заключението на назначената по делото
физикохимическа експертиза /Протокол № ***/**.**.**** г./, представеното за
изследване бяло на цвят вещество под формата на бучка, съдържащо се в прозрачно
полиетиленово пликче, опаковано в хартиен плик, запечатан с лепенка,
представлява амфетамин с нето тегло - 0,881 гр. и концентрация на активния
действащ компонент - амфетамин 11%.
Експертът посочва, че амфетаминът е наркотично вещество и
подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1971 г. и съгласно Законът за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/. Амфетаминът се намира в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Съгласно постановление на МС №
23/29.01.2998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на наркотичното вещество амфетамин с тегло 0,881
грама е 26,43 лева и е предадено с Приемателно-предавателен протокол № *****/**.**.****
г. на Отдел “НОП“ – ЦМУ- гр.С..
Към датата на извършване на престъплението подс.П. не е притежавал разрешение да държи високорискови наркотични вещества, изискващо се съгласно разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, приета с Постановление
№ 216 на МС от 19.08.2004 г.
От приложената по делото Справка съдимост
рег.№***/**.**.**** г. на БС при РС - Ямбол се установява, че към датата на извършване на деянието подсъдимият
е осъждан като
непълнолетен четири пъти за тежки умишлени престъпления - по чл.346, ал.2,
чл.195,ал.1 и чл.198, ал.1 от НК и е реабилитиран. Последното
осъждане на подс.П. е от **** г. От приложената по делото характеристична справка от
Сектор „КП“ при РУ-Я. е видно обаче, че подсъдимият е криминално проявен и
макар да е реабилитиран има множество криминалистични регистрации за времето от
**** г. до **** г., вкл. и такава по чл.354а от НК.
За да постанови присъдата си районният съд е приел за
установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е приел и
кредитирал както признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, които подкрепят признанията, а именно - протокол
за доброволно предаване от **.**.****г., експертна справка № **/**.**.**** г.,
предавателно-приемателен протокол от **.**.****г., протокол за оценка на
наркотични вещества от **.**.****г., приемателно-предавателен протокол № *****/**.**.****г.,
характеристична справка за подсъдимия от Сектор „КП“ при РУ-Я. и веществено
доказателство – амфетамин с нето тегло 0,881 гр., предадено на Отдел „НОП“ –
ЦМУ- гр.С., заключение по назначената по делото физикохимическа експертиза, справка за
съдимост, показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП - Л. Г.,
С. Ж. и С. П.. Липсата на противоречия между посочените писмени и гласни доказателства
позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме за безспорна приетата
от районния съд фактическа обстановка, която не се оспорва и е призната за
достоверна от подсъдимия в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната
инстанция споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното
деяние е Н.П.П..
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Предмет на престъплението е амфетамин с посоченото по-горе
съдържание на активнодействащо вещество амфетамин - 11
%.
Визираното вещество има забранителен режим на притежание, съхранение и
употреба, поставено под контрол на списък ІІ на Конвенцията на ООН за
психотропните вещества от 1971 г. и Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Съгласно този закон процесното наркотично
вещество е включено в списък І към чл.3,ал.2 и представлява вещество с висока
степен на риск /високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотреба с него. Стойността на високорисковото наркотично вещество е
установена съобразно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Н.П. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпно деяние чрез държането на **.**.**** г. на предмета на престъплението,
посочен по-горе. Налице е довършено престъпно деяние, т.к. осъществявайки
горепосочената форма на изпълнителното деяние, въззивникът е установил своя
фактическа и юридическа власт върху посочените наркотични вещества. Всички тези
действия е извършил без да има надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
От субективна страна П. е действал с пряк умисъл. Ясно е
съзнавал, че държи процесното наркотично вещество, че същото представлява
високорисково наркотично вещество, че го държи без надлежно разрешително и
установява своя фактическа и юридическа власт върху наркотичното вещество,
респ. ясно е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Въззивният съд напълно споделя изводите на решаващият
такъв, че конкретния случай не е малозначителен и неговата обществена опасност
не е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, както и не е маловажен
такъв по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба,
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Следователно, за да е налице “маловажен случай” на процесното престъпно деяние следва
обществената му опасност да е значително по-ниска в сравнение с тази при
обикновените случаи. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК обявява за непрестъпно
деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай, от събраните по
делото доказателства не може да се приеме, че извършеното от П. е със
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при
обикновените случаи или пък с явно незначителна степен на обществена опасност
или не е общественоопасно поради своята малозначителност. Всяко притежание и
съхранение на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително за
това, съставлява деяние с висока степен на обществена опасност, която в
процесният случай не е занижена от съдебно минало на подс.П., неговите
характеристични данни, както и от количеството наркотични вещества и ниската им
стойност. Правилно районният съд е посочил в тази връзка, че разкаянието на
дееца, оказаното от него съдействие в досъдебното производство и в съдебна фаза
на наказателното производство за разкриване на обективната истина по делото и
това, че е реабилитиран не могат да вземат превес над установените със своята
тежест факти. В действителност, общата стойност на инкриминираните наркотични
вещества е ниска, но тя не е елемент от обективната страна на престъплението, а
и ниската стойност на предмета не е достатъчно условие да се приеме, че
деянието е малозначително или маловажно. Видно от заключението по назначената
по делото физикохимическа експертиза, в случая се касае за наркотик със
сравнително висока концентрация, при която може да се постигне желания
фармакологичен ефект, при който в определени случаи е възможно да се стигне до
летален изход. Количеството на наркотика също не представлява „еднократна доза“,
като от процесното количество могат да бъдат изготвени няколко дози. Подсъдимият
П. сам е посочил полицаите, че е смятал да продава амфетамина, т.е. е имал
намерение да го разпространи. Всичко това, наред с негативните характеристични
данни за личността на подс.П. като извършител на престъплението, може
категорично да се каже, че степента на обществена опасност на деянието и дееца
са високи и не може да се приеме, че е налице малозначителност, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна или същото представлява маловажен
случай.
В резултат, като неоснователно се преценя искането на
защитата, изложено в жалбата, за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК
или на тази по чл.93, т.9 от НК.
По отношение на
наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до
шест години и глоба от 2 000 лева до 10 000 лева.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, районният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и правилно е преценил, че в конкретиката на случая са налице
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. Като такива, правилно са отчетени
оказаното от подсъдимия пълно съдействие за изясняване на обективната истина по
делото в досъдебната и съдебната фаза на процеса, младата му възраст и социална
неопитност, изразеното разкаяние и съжаление за стореното, неговото семейно,
социално и финансово положение. Наред с посочените многобройни смекчаващи
вината на подс.П. обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е отчел като
отегчаващи вината му такива високата степен на обществена опасност на
извършеното и на личността на извършителя. Поради всичко това, съдът намира, че
са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр.чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК като на подс.Н.П. правилно и обосновано не е било
наложено наказанието глоба, а е било определено и наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца.
Според контролния съд, определеното на минимума на предвиденото в текста наказание лишаване
от свобода с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално
предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани
в чл.36 от НК.
Обосновано и правилно районният съд се е произнесъл касателно
веществените доказателства, както и относно направените по делото разноски като
ги е възложил в тежест на въззивника Н.П..
Тъй като при извършената
въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или отмяна
на присъдата на Районен съд Ямбол, същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК и
чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 115/25.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 905/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.