НОХД № 1629/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия П.Г. ***, с ЕГН ********** е по чл.235 ал.4
във вр. с ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук.Б от НК за това, че на 17.10.2008
год. в землището на с.С., обл.П., в м.
”Св.И.”, отдел 51Б , без редовно писмено позволително е
отсякъл и извозил до дома си в същото село 1 куб.м.сурови
дърва за огрев на стойност 60.00 лв. от горския фонд на Държавно горско
стопанство”П.”- гр.П., немаркирани с експедиционна горска марка, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна
присъда с налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник,
не се признава за виновен и дава обяснения, като лично и чрез защитника си иска
да бъде оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 17.10.2008 год., около 11.00 часа, св.Е. п. - служителят в РУ на МВР С., бил в дома си в с.С., обл.П.. В
един момент по пътя, идващ от местността
“Св.И.”, находяща се в землището на с.С. и попадаща в горския фонд - отдел 51Б,
горепосоченият видял подс.П.А., който карал каруца, натоварена с прясно
отсечени дърва. Св.п. незабавно се
досетил, че тези дърва са незаконно добити, т.к. в горепосочената местност се намирала
вододайната зона на селото и там не се разрешавал добив на дърва. По този повод той се обадил веднага по телефона на св. Г.Ш. ***. Последният от своя страна се обадил на св.Й.К.
***, отговарящ за горепосочената местност и го уведомил за сигнала подаден от
св.п., както и че той ще го чака след около 15 минути в центъра на с.С., за да
отидат заедно в дома на подсъдимия.
В уречения час св.Е. п. и св.К. се срещнали и заедно отишли в дома на
подс.П.А.. Заварили го да разтоварва дърва от каруцата, които били прясно
отсечени – преобладаващо габър, но имало още и бук и дъб, които не били
маркирани с КГМ. В дома на подсъдимия
имало още една каруца, на която също имало натоварени дърва, но незнайно защо
горският служител К. не взел отношение за втората каруца.
След като било безспорно установено, че дървата разтоварвани от каруцата
от подс.П.А. се незаконно добити, на последния било разпоредено да ги натовари
всички обратно в каруцата и да ги откара в горския пункт на с.С.. Подс.А. се подчинил и с помощта на своя баща
откарали каруцата и разтоварили дървата в пункта. Там дървата били премерени и се установило,
че са един куб.метър, прясно отсечени дърва за огрев от сортовете габър, бук и
дъб. След като разтоварил дървата подс.А.
заявил пред св.К., че ще си отиде до тях, за да остави каруцата, с цел да не
бъде конфискувана, като обещал, че ще се върне, за да получи АУАН, който ще му
бъде съставен. Необяснимо защо св.К. се съгласил и подсъдимият си заминал, след
което не се върнал за да му бъде връчен съставения АУАН.
Междувременно, преди още да бъде забелязан от св.Е. п. около 11.00 часа,
подс.П.А. бил в дома си, когато получил обаждане от свой баща. Последният му казал, че се е сдобил с прясно
отсечени дърва в близост до местността „Св.И.”, които бил натоварил на своята
каруца, но като тръгнал да ги
транспортира тя се счупила. Подс.А.
впрегнал своята каруца и с нея отишъл в горепосочената местност, където открил
баща си. Претоварил прясно отсечените дърва в своята каруца и помогнал да
поправят ока на каруцата на неговия баща. След това подс.А. транспортирал
дървата до дома си, където не след дълго пристигнали свидетелите п. и К..
Още на същия ден св.К., ориентирайки се по дирята оставена по пътя от
каруцата, открил точното място, откъдето били отсечени процесните дърва, а
именно от т.нар. „Г. н.”, в района на м.”Св.И.” - отдел 51Б от ГФ.
По повод но всичко това било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на приетата по делото
лесотехническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, инкриминираните дърва са от вида – дъб, бук и
габър, с общ обем от 1 куб.м. същите са били отсечени в м.”Св.И.”***, която попада в отдел 51Б от
ГФ. Пазарната цена на добитата дървесина е 60 лева, в която се включва цена на
дървесината 48 лева и цена на разходи за
възобновяване на насажденията –
12 лева.
Видно от заключението на приетата по
делото съдебно-оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, стойността на инкриминираната дървесина към
момента на деянието възлиза на сумата от 60 лева.
Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе частично
от обясненията на подсъдимия, изцяло въз
основа на показанията на свидетелите: Ш., К., п., К. и В.; частично от показанията
на св.Г.А. и М.А., а също и от останалия
доказателствен материал - заключението на оценъчната и лесотехническа
съдебно-оценъчна експертизи, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на гласните доказателства, събрани
посредством разпита на свидетелите - Ш., К., п., К. и В. и на всички събрани писмени доказателства, тъй
като същите са последователни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта им,
в която твърди, че след като баща му се бил обадил по телефона, че е счупена
каруцата той отишъл на мястото пеш, помогнал да се поправи каруцата и след това
заедно с баща си и майка си, качени на каруцата се прибрали в дома си, като
въобще отрича да е минавал в този ден покрай дома на св.Е. п.. Тези негови обяснения са израз на изградената
от него защитна позиция, целяща избягване на наказателната отговорност, а не
източник на доказателства за фактите от обективната действителност.
Отделно от това неговите обяснения са опровергават
категорично от абсолютно незаинтересованите от изхода на делото свидетели – п.,
Ш., К. и В.. Действително първият от
тях е полицейски служител, а втория и третия са служители на ДГС-П., но никой
от тях няма никакъв личен мотив да
уличават А., приписвайки му деяние, което иначе той не е извършил. От друга страна ако подс.А. на процесната дата
не е минал покрай дома на св.Е. п. и той не го е
видял да превозва прясно отсечени дърва
с каруцата си, то е житейски немислимо
да се отговори как така последният се сетил, че в този момент в
дома на подсъдимия има немаркирани дърва, как така се обадил и е казал това на
св.Ш. и как само 30 минути след това, отивайки в дома на подсъдимия с К. са го
заварили да разтоварва каруца с незаконно добит дървен материал. Очевидно е, че
св.п. действително е видял подсъдимия и той е бил сам на каруцата с
незаконнодобитите дърва, т.к. противното би означавало да се приеме, че св.п.
притежава свръхспособности да вижда факти от обективната действителност без да
ги възприема непосредствено. За съда
няма съмнение, че подс.А. е бил сам в каруцата, когато е транспортирал
незаконните дърва, т.к. ако той е бил с майка си и баща си, то няма никаква
причина св.п. да посочи и тях. В този смисъл съдът не кредитира показанията на
родителите на подсъдимия за този факт. На последно място, но не по значение,
следва да се посочи, че подс.А. е транспортирал сам незаконнодобитите дърва от
ГФ до дома си, което се установява от показанията на абсолютно
незаинтересования свидетел – А.В.. Той и
присъствал в сградата на РУМВР-С., в момент а, когато водещият полицейска
проверка по случая – св.К. е снемал обяснения от подсъдимия. Св.В. е
категоричен, че подсъдимият още тогава бил признал, че баща му се обадил, че се
счупила каруцата и той отишъл със своята каруца, на която претоварил дървата.
След това помогнал на баща си да
закрепят ока на каруцата и той сам транспортирал процесните дърва до дома си.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено по делото, че подс.П.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.235 ал.4 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук.Б от НК, като на 17.10.2008 год. от землището
на с.С., обл.П., м. ”Св.И.” - отдел 51Б
, без редовно писмено позволително
извозил до дома си в същото село 1 куб.м.сурови дърва за огрев на
стойност 60.00 лв. от горския фонд на Държавно горско стопанство”П.”- гр.П., като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив.
Съдът
призна подс.П.А. за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение,
а именно за отсичането на процесните дърва. Следва да се отбележи, че
обвинението против подсъдимия за извършване на изпълнителното деяние под
формата на „отсичане” по смисъла на чл.235 ал.1 от НК остана недоказано. Няма нито едно пряко доказателство относно
фактът, че дървата са били отсечени именно от подсъдимия. Напротив от показанията на неговата майка и
баща се установява, че тези дърва са били намерени от тях и са били покрити ,
един вид скрити под някакви клониш и листа.
В тази им част показанията на свидетелите Г. и М. Асенови не бяха
дискредитирани. Единственото косвено
доказателство, че подс.А. е отсякъл дървата са показанията на св.Е. п., който
твърди, че на инкриминираната дата в дома на А. последният му казал, че сам той
ги е отсякъл. С тези показания на св.п.
се възпроизвежда косвено едно извънпроцесно самопризнание, но тъй като това
самопризнание не се подкрепи от никое друго пряко или косвено доказателство по
делото, то съдът намери, че обвинението за отсичането на дървата е недоказано
до изискваната от закона степен на несъмненост.
Подсъдимият е имал представа
и за всички обективни елементи на престъпния състав - съзнавал е, че няма
надлежен документ за извоз на процесната дървесина от горския фонд. Съзнавал е и квалифицирания елемент на
деянието – извършено при условията на опасен рецидив, т.к. е абсолютно наясно
със съдебното си минало. Видно то справката за съдимост на подс.П.А. той е
осъждан общо 4 пъти за умишлени престъпления от ОХ на 2 наказания от по една
година и 2 наказания от по 6 месеца ЛС, като наложените му наказания по НОХД №
1146/05 г. и НОХД № 1661/06г. е изтърпял ефективно, а настоящото деяние е
извършил в срока по чл.30 ал.1 от НК, считано от влизане в сила на предишните
му четири присъди.
Подсъдимият е предвиждал
конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си,
т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК -
относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете относително завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид демостративния начин на неговото
извършване и поради това, че е извършено при условията на опасен рецидив, което
заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост. Отчете се и относително високата степен на
обществена опасност на дееца, който е осъждан,
криминално проявен и негативно охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред регулиращ обществените отношения в областта на горското стопанство,
както и в желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин .
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха ниската стойност
на реално причинените вредни последици, в размер на 60 лева, т.е в размер на
¼ от минималната работна заплата за страната, както и тежкото материално
положение и имотно състояние на подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства - негативните характеристични данни. Миналите
осъждания не се отчетоха, т.к.всички те са обективен елемент на правната
квалификация.
При тези данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с
оглед тяхната относителна тежест, съдът намери, че е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство – ниската стойност на вещите предмета на
посегателство, при наличието на което и най - лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това положение съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и на ал.3 /досежно кумулативно предвиденото
наказание/ от НК и определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския
предел определен в закона, като осъди подсъдимия П.А. на шест месеца лишаване от свобода, което ще е
съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът
определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието ЛС в затвор.
Неприложим е институтът на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК , предвид миналите осъждания на подс.А.
на лишаване от свобода за престъпления от ОХ.
На основание чл.235 ал.7 от НК съдът постанови
предметът на престъплението – 1 куб.м. сурови дърва за огрев, на стойност 60
лева, предадени на съхранение в ДГС-П. да се отнемат в полза на държавата.
С оглед изхода на делото и
признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на държавата,
направените по делото разноски общо в размер на 164 лева за експертизи.
По изложените съображения, Пазарджишкият
Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: