Р
Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.Варна,
07.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
М. МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№475/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби,
както следва.Въззивна жалба, подадена от Г.Д.Я. и П.Д.Я., и въззивна жалба,
подадена от Й.Д.Б. чрез процесуалния й представител адв.Х.С., двете против реше - ние №791/22.05.2017г.,
постановено по гр.д.№1388/16г. по описа на ВОС, гр.о. /изменено в
частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение
№1940/24.07.2017г., необжалвано от страните/, с което е призната нищожността
на правна сделка, покупко-продажба, обективирана в н.а.№141, том 3,
рег.№7392, дело №493 от 23.10.2015 на Нотариус Орлин Стефанов с рег. №196 на НК
- София, вписан в службата по вписвания с вх.Рег.№25160 от
26.10.2015 г. с акт №188, дело LXV, дело
№13888, с която сделка Й.Д.Б., действаща в ка -чеството на настойник на Д.П.Б., е продала на П.Д.Я. следния недвижим имот: Жилище-апартамент с идентификатор
10135.2575. 1208.1.2,
съгласно КККР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. Ди -ректор на АГКК, представляващ
самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2575.1208, брой нива 1, с площ от 138 кв.м., състоящ се от две спални,
хол, кухня, салон, дневна, тоалет,
баня, дрешник и балкони към улицата и двора, при граници и съседи на същия етаж
- няма, под обекта - 10135.2575.1208.1.1 и над обекта 10135.2575.1208.1.4 и
10135.2575.1208. 1.3,
стар идентификатор - няма, ведно с прилежащото избено помещение със застроена
площ от 69 кв.м., състоящо се от входно антре, две стаи, килер, баня -тоалет, ведно с прилежащото
таванско помещение със застроена площ от 37, 71 кв.м., ведно със съответното ид.ч. от правото на строеж върху
държавно дворно място,
в което е построена сградата,
за сумата от 46 980 лв., поради нарушение на добрите
нрави, по иска на Д.П.Б.,
действащ чрез настойника си П.А.И.,
против П.Я.Д., Г.Д.Я. и Й.Д.Б., на осн.
чл.26 от ЗЗД, както и П.Я. Д., Г.Д.Я. и Й.Д.Б. осъдени общо
да заплатят по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 469, 80лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, на осн. чл. 78,
ал.6 от ГПК, както и осъдени да заплатя
на Д.П.Б., действащ чрез настойника си П.А.И.,
съдебно-деловодни разноски в размер на 132, 78лв., както и осъдени да заплатят
на адвокат М.Т. сумата от 1 939, 40лв., представляваща адв.възнаграждение,
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.В
жалбите се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същите подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемият Д.П.Б.,
поставен под пълно запрещение, действащ чрез П.А.И. - заместник-настойник,
назначен от органа по настойничество и попечителство при Община Варна, район
„Приморски” и за негов особен представител по реда на чл.169, ал.1, изр.второ
от СК, в депозираните в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител адв.М.Т. отговори по въззивните жалби поддържа становище за
неоснователност на същите и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът
Д.П.Б., поставен под пълно запрещение, действащ чрез П.А.И.-заместник-настойник,
назначен от органа по настойничество и попечителство при Община Варна, район
„Приморски” и за негов особен представител по реда на чл.169, ал.1, изр.второ
от СК, излага, че след поставянето му под пълно запрещение с решение по
гр.д.№214/14г. по описа на ВОС за негов настойник била назначена Й.Д.Б., а за членове на настойническия съвет
П.А.И.-зам.настойник и М.С.И. и В.Г.В.-съветници.През 2015г. Й.Б. подала
молба до ВРС за получаване на разрешение за продажбата на собствения на ищеца
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Морска звезда”№21, ет.2,
представляващ жилище-апартамент с идентификатор 10135.2575.1208.1.2 по КККР,
одобрени 2008г.В приложеното към молбата становище на настойническия съвет
/взето при отсъствието на зам.настойника/ продажбата била обоснована с необходимостта
от набавяне на средства за лечението му.Въз основа на даденото от ВРС
разрешение Й.Б., действайки като негов настойник, продала недвижимия му имот на
П.Д.Я..Посочената в н.а. продажна цена съответства на определената от ВРС
такава от 46 980лв. в издаденото разрешение, но изплащането й е уговорено
в противоречие със същото.Според посоченото в н.а. 2000лв. от продажната цена
са изплатени преди сключване на договора за покупко-продажба по договор за
правна защита и съдействие за процесуално представителство по гр.д.№214/14г./по
което ищец е била Й.Б., т.е. задължението е било нейно/, както и 1 921, 08
лв. са изплатени също преди сключване на договора за заплащане на дължимите
местни данъци и такси към Община Варна.Към датата на сключване на договора
ищецът не е имал нужда от лечение, различно от обичайното такова, осигурявано
му от държавата, за заболяванията, от които страда - „шизофренна психоза” и
„травмена болест на мозъка”, обуславящи 100% инвалидност.Към този момент/а и
понастоящем/ той е бил настанен в специализирана институция-Дом за стари хора
„Гергана”, гр.Варна, като никаква сума от продажната цена не е била използвана
за неговото лечение.Получената продажна цена е била използвана за закупуване през
2016г. на негово име на земеделска земя, находяща се в землището на с.Крупен,
Община Каварна, обл.Добрич, като отново е било изискано разрешение от ВРС с
приложено към молбата становище на настойническия съвет, взето без участието на
зам.настойника, в което нуждата от покупката била мотивирана с възможността от
получаване на регулярни доходи от годишна рента, които ще спомогнат за
осигуряване на по-добър живот на ищеца.Поддържа, че договорът за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№141/15г., е нищожен като сключен в противоречие
с добрите нрави от гледна точка на мотивите за сключването му, целите и
съдържанието му.С извършеното разпореждане ищецът е бил лишен от единственото
си недвижимо имущество, без да се е налагало получената при разпореждането сума
да се използва за задоволяване на негови нужди.Поведението на настойника е
особено укоримо от гледна точка на морала, защото именно той би следвало да се
грижи най-добре за интересите на поставения под пълно запрещение. Наред с
горното и е налице нееквивалентност на престациите, т.к. недвижимият имот е
продаден на стойността на данъчната оценка, която е по-ниска от пазарната
такава.Предвид изложеното претендира договорът да бъде прогласен за нищожен
като сключен в противоречие с добрите нрави.В условие на евентуалност, ако
главният иск бъде отхвърлен, претендира да са установи недействителността на
същия договор на осн. чл.40 от ЗЗД като сключен в противоречие с интересите на
представлявания, т.к. продажбата на имота е осъществена на цена под пазарната
му стойност, същевременно договорът е бил и безполезен за представлявания,
сключен в противоречие с неговите интереси, купувачът е бил недобросъвестен-П.Я.
е съпруг на Г.Я., която е била адвокат на Й.Б.
С молба от 12.09.2016г.
исковете са насочени и против Г.Д.Я..
Ответниците П.Д.Я. и Г.Д.Я.
в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството
оспорват предявените искове.Излагат, че през 2003г. родителите на Г.Я. закупили
първия жилищен етаж от сградата, в която на втория етаж е разположено жилището,
било собственост на ищеца, а през 2009г. й го дарили.Жилището на втория етаж
било собственост на бащата на ищеца П.Б. и било в окаяно състояние.Етажът бил
завършен в източната му част и на груб строеж в западната му част повече от 40
години.Тухлените зидове били напукани, железобетонните плочи натрошени със
стърчаща арматура, терасата в западната част съборена и оронена, с падащи
бетонни отломки на терасата на първия етаж, вместо прозорци в отворите по
зидовете имало само изгнили дървени черчевета без стъкла, през прозорците валял
дъжд и сняг и като резултат падала замазката на таваните на първия етаж. Молили
съседите да им позволят да закупят стъкла и да им позволят да ги сложат, но те
отказвали и слагали на някои от прозорците найлон.ВиК инсталацията им била
изгнила е течала вода на първия етаж.Поради незавършеността на втория етаж
съседите им живеели в мазите си, но също при много лоши условия-без стъкла на
прозорците, покривали ги с найлони, без кухня, без мивка, в тоалетната водата
се подавал с маркуч, подовете на мазите били на пръст, със замазка в едната
стая, силно компрометирана.Частта от двора, която ползвали, била обрасла със саморасли
храсти и дървета и пълна с боклуци.Семейството се грижило за болното си
дете Митко - с психично заболяване и
приковано след претърпени ПТП на инвалидна количка.След смъртта на родителите
му през 2012г. се наложило спешно да бъде настанен в дом, т.к. той не можел да
остане и ден без чужда помощ.Заедно с неговата леля по майчина линия С.Д. и
ответницата Й.Б. го настанили в „Дом Гергана”, гр.Варна.От 2012г. до 2014г.
къщата била заключена от роднините на ищеца, без да се прави нищо по нея.През
2013г. започнали да се появяват плъхове и мишки, вкл. отиващи и при съседите,
които започнали да се оплакват.Ответницата обяснили на Й.Б., че ако не се
вземат мерки за ремонт ще се пусне жалба до общината, т.к. къщата се самосрутва
и тогава от общината ще я ремонтират, но за тяхна сметка.Й.Б. й обещавала, но
мерки не се вземали.През 2014г. я уведомила, че роднините са взели решение да
бъде поставен Д. Б. под запрещение, за да се защитят интересите му и да не се
възползва някой от състоянието му, както и, че вероятно ще се наложи къщата да
се продаде и, че ако съвпадат интересите им относно цената могат да сключат
договор за продажба. След като проверили документите относно имота ответниците
били силно разколебани, вкл. т.к. сградата е била изградена в отклонение от
издадените разрешения за строеж, довело до компрометиране на конструктивната й
устойчивост, без да са извършени допълнително укрепителни действия.При
вземането на окончателното решение надделели лично семейни причини, но
категорично не и такива поради „изгодност” на сделката.В настоящия случай
предвид силно компрометираното състояние на имота данъчната му оценка/която не
отчита тази специфика/ е по-висока от действителната пазарна цена и в тази
връзка не е налице нееквивалентност на престациите.Не съставлява нарушение на
добрите нрави обстоятелството, че с част от цената са изплатени дължимите от Д.Б.
местни данъци и такси за имота или тези, свързани с необходимите документи за
разпоредителната сделка, или свързаните с воденото не дело за поставянето му
под запрещение.Не е налице сговор между представителя и приобретателите по
сделката във вреда на представлявания.
Ответницата Й.Д.Б. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявените искове.Излага, че ищецът е нейн първи братовчед по бащина линия.Не
го била виждала от дете до лятото на 2012г., когато посетила него и майка му,
за да изрази съболезнованията си по повод смъртта на баща му/те не присъствали
на погребението/.Ищецът и майка му живели в изключително лоши условия в мазите
на къщата.Ищецът бил в тежко и окаяно състояние-неадекватен, неподвижен,
безкритичен към извършване на всякакви физиологични нужди, на моменти
агресивен, без ясна представа за време и място.След като същата година починала
и майка му, след погребението отново го посетила и установила същото състояние.Тежкото
му здравословно състояние и лошите битови условия, в които живеел, наложили
спешно да бъде настанен в дом за медико-социални грижи, т.к. за него се налага
да бъдат полагани денонощно такива.Мотивите да се вземе решение за продажба на
имота били свързани с това, че жилището е било в много лошо и негодно за
обитаване състояние, представляващо самосрутваща се сграда, биваща потенциална
опасност за окол -ните, като за да може да се приведе в нормално състояние/вкл.
и ако общината ги задължи/ били необходими много средства, които Митко не
притежавал, нито някои от роднините би осигурил, вкл., за да може да се
ремонтира и да се отдава под наем.Същевременно към 2014г. започнали да се
обаждат почти ежедневно служителите от дома, където ищецът бил настанен, защото
започнал да проявява агресия и искали да му търсят друг дом поради влошаване на
състоянието му.Не искали да го настаняват в дом за лица с психични увреждания,
а за настаняване в хоспис били нужни около 600лв. месечно, които роднините не
можели да осигурят.Така било взето решението имотът да се продаде и парите да
се инвестират в земеделски земя в землищата около Добрич, където рентите били
най-високи, за да се осигурят на ищеца гарантирани доходи, без да се налага да
се инвестират средства.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на обективно евентуално съединяване искове с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.3 и чл.40
от ЗЗД.
По главния иск с пр.осн.
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се установява,
че с решение №955/23.06.2014г., постановено по гр.д.№214/ 14г. по описа на ВОС,
гр.о., влязло в сила на 12.07.2014г., въззиваемият Д.П.Б. е бил поставен под
пълно запрещение.С протокол от 27.10.2014г. на органа по настойничество и
попечителство при Община Варна за негов настойник е била назначена Й.Д.Б., за
зам.настойник П.А.И. и за членове съветници на настойническия съвет М.С.И. и В.Г.В.
След смъртта на
родителите му П. И.Б., поч. на 16.08.2012г., и Е. Д. П., поч. на 06.11.2012г., Д.
П. Б. се е легитимирал като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул.”Морска звезда”№21, ет.2, представляващ жилище-апартамент с идентификатор
10135. 2575.1208.1.2 по КККР, одобрени 2008г., за който П. И.Б. се е легитимирал
като собственик с к.н.а.№109/07г.
По молба на Й.Б. /с
приложено към нея становище на настойническия съвет/дадено без участието на
зам.настойника П.И./, според което продажбата е необходима, за да се осигурят
средства за лечението на Д.Б./ е издадено от ВРС разрешение по реда на чл. 165,
ал.4, вр. чл.130, ал.3 от СК с определение от 23.10.2015г. за извършване продажба
имота на поставения под пълно запрещение за сумата от 46 980лв., която да бъде
преведена по посочената в определението негова банкова сметка *** „Банка
ДСК”ЕАД.С договор за покупко-продажба, обекти -виран в н.а.№141/23.10.2015г.,
Д.Б., действайки чрез настойника си Й.Б., е продал недвижимия имот на
въззивника П.Я./по време на брака му с въззивницата Г.Я./ за сумата от
46 980лв. при данъчна оценка на недвижимия имот 46 978лв.В акта е
посочено, че от общата сума от 46 980лв. 43 058, 92лв. са изплатени
по банков път в откритата на името на продавача банкова сметка ***, 2 000лв. са
изплатени преди подписване на договора по договор за правна помощ и съдействие
по процесуално представителство по гр.д. №214/14г. по описа на ВОС и
1 921, 08лв. са изплатени преди подписване на договора, съставляващи
направени разноски по договор за възлагане и заплащане на дължими местни данъци
и такси.
Видно от представените
платежно нареждане и операционна бележка, двете от 23.10.2015г., сумата от
43 058, 92лв. е била преведена от купувача по посочената в определението
на ВРС банкова сметка ***.Богданов.
Със заповед от
23.11.2012г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”-Варна Д.П.Б. е
настанен в специализирана институция-Дом за възрастни с физически увреждания
/ДСХ „Гергана”/ с определено дългосрочно предоставяне на социалната
услуга.Според мотивите на заповедта настаняването се налага предвид
необходимостта от специфични грижи, касаещи здравословното му състояние.Между
страните не е спорно, че от настаняването през м.11.2012г. и понастоящем Д.Б.
пребивава в този дом.Съгласно заключението на СПЕ от 23. 01.2017г., изготвено
от в.л. д-р К.Крумова и обясненията на в.л. в о.с.з. на 16.02. 2017г., Д.Б. страда от параноидна
шизофрения с придружаващи заболявания: травмена болест на мозъка, състояние
след политравма, вкл. ЧМТ с мозъчна контузия, спастичен тип, повече в ляво,
увредено зрение в ляво-левкома на лявото око, характеропатия-като резултат от
органично увреждане на мозъка след няколко ЧМТ.След последното проведено
активно антипсихотично стационарно лечение в психиатрична болница, приключило
на 23.05.2014г., отново е преведен в ДСХ „Гер -гана” и от тогава е с поддържаща
терапия от Сперидан 2 мг. и Конвулекс 1000 мг., които медикаменти се заплащат
на 100% от Здравната каса.Към 2015г. и понас -тоящем не се е налагало
прилагането на допълнително лечение, извън вече прила- ганото, а и
заболяванията му имат хроничен и прогресиращ ход.Наред с горното се усложнява и
двигателната му активност, като тя става все по-трудна и изисква инвалидни
средства.Според обясненията на в.л. в о.с.з. Д.Б. не може да живее сам, без да
бъде обгрижван.Състоянието му е стабилизирано благодарение на активната
медицинска и социална обгриженост в ДСХ „Гергана”.
Нищожни съгласно нормата
на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД са договорите, които накърняват добрите
нрави.Основанието за тази нищожност е обективно.Достатъчно е сключеният договор
обективно да е в противоречие с общоприетите правила за добри нрави, като е без
значение субективното отношение на лицата, сключили сделката, вкл. съзнаването
на нарушаването на тези правила.От своя страна тези правила имат неформален
характер, бидейки неписани такива, но които наред с правните норми регулират
обществените отношения.За да се осъществи фактичес -кият състав на чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД е необходимо сключеният договор по своето съдържание, цели или
начин на извършване да е в явстващо противоречие с таки - ва правила на добрите
нрави, които са общовалидни за почти всички правни субек - ти и същевременно са
свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с
нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията
в правовата държава.Нищожни на посоченото основание са и договорите, при които
престациите са нееквивалентни, но само тогава, когато насрещната престация е
незначителна и практически нулева, но не и тогава, когато се различава от
обичайната.
За процесния договор
насрещната престация, т.е. даденото от Я. по него, не е незначително, поради
което и не попада в цитираната хипотеза.Продаден е единственият недвижим имот,
притежаван от лице, поставено под пълно запрещение, т.е. такова, което поради
душевната си болест е в невъзможност да се грижи само за своите
работи.Съпругата на купувача е собственик на първия етаж от жилищната сграда,
на втория от която е разположен притежаваният от лицето недвижим имот, като
лицето не се е нуждаело към датата на продажбата от допълнителни средства за
лечението си и пребивава в специализирана институция.Продажбата от своя страна
е осъществена на стойност, надвишаваща пазарната стойност на недвижимия имот
към датата на сделката - съгласно комплексната СТЕ от 12.04.2017г. пазарната
стойност на недвижимия имот съобразно неговото състояние към 23.10.2015г. е в
размер на 46 700лв./продажната цена в размер на
46 980лв./.Недвижимият имот е бил в състояние, изискващо съгласно
цитираната СТЕ сумата от 27 500лв. за ремонти работи за отстраняване на
дефектите му и сумата от 27 976лв. за довършителни работи.Посоченото от
СТЕ състояние на недвижимия имот се установява безпротиворечиво и от събраните
по делото гласни доказателства-показанията на св.П.Д., св.М.И., св.М.И. и св.И.
К.В този недвижим имот /а и в друг/ въззиваемият предвид заболяванията си не е
можел да живее след смъртта на родителите си самостоятелно, предвид което и е
настанен в подходяща социална институция, където за него се полагат адекватни
грижи, довели до стабилизиране на състоянието му съгласно цитираната
СПЕ.Недвижимият имот поради състоянието си/незавършен, рушащ се/ не е можел да
бъде отдаван под наем и да му носи доходи, като същевременно е подлежал на
задължителни необходими ремонтни и възстановителни работи в интерес на
сигурността, безопасността и здравето на гражданите /падащи парчета от
конструк- цията, развъдник на плъхове и мишки/, за които общинската
администрация е можела да издаде предписание по реда на чл.195 и сл. от ЗУТ,
вр. Наредба за при- нудителното изпълнение на заповед за поправяне,
заздравяване или премахване на строежи или части от тях по чл.196, ал.5 от ЗУТ,
издадена от Общински съвет Варна, като не е спорно между страните, че
въззиваемият не разполага със средства, с които да се извършат тези необходими
ремонтни и възстановителни работи. Сумата, получена от продажбата на недвижимия
имот и преведена по сметката на въззиваемия, е използвана за сключване на
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№82/25.04.2016г., сключен чрез
Й.Б. в качеството й на настойник /след дадено разрешение по чл.165, ал. 4, вр.
чл.130, ал.3 от СК/, за закупуването от Д.Б. на земеделска земя, съставляваща
ПИ с идентификатор 40049. 9.13, с площ от 19 501 дка, находящ се в
землището на с.Крупен, община Каварна, област Добрич за сумата от
40 950лв. при данъчна оценка на имота 2 293, 20лв.За този имот е
сключен договор за наем на земеделска земя от 12.07.2016г., с догово -рената
наемна вноска „максималната за региона”.На 07.12.2016г. му е преведено по
посочената сметка в „Банка ДСК”ЕАД арендно плащане в размер на 1 560лв.
или рента от 80лв. за дка.Съдът приема, че продажбата на недвижимия имот на
въззиваемия за сума, надвишаваща пазарната му стойност, който имот той не е
можел сам да обитава/а и не го е обитавал/ поради собственото си здравословно
състояние, както и поради изключително лошото техническо състояние на имота, с
цел да се закупи друг недвижим имот, който не е на много по-ниска стойност от
първия, но който може да му носи регулярно доходи, без да се налага
допълнителното инвестиране на средства/както при първия, а и които средства той
не е притежавал/, не е сделка, която по своето съдържание, цели или начин на
извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави,
които са общовалидни за повечето правните субекти и същевременно са свързани с
посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване
на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата
държава. Заплащането на част от цената чрез прихващане на заплатените от
купувачите, но дължими от въззиваемия към датата на сделката през 2015г. местни
данъци и такси за имота в размер на 1 921, 08лв. също не сочи на такова противоречие.По
отношение на сумата от 2000лв., която е била дадена от Г.Я. през 2014г. на Й. Б.
като необходима й във връзка с водене на производството по гр.д.№214/ 14г./за
заплащане на съдебно-деловодни разноски по делото и адв. хонорар за процесуалния
представител адв.Й.Р./ следва да бъде посочено, че действително от една страна
по тези производства ищецът няма право на разноски, т.е. сторените от него
такива следва да останат за негова сметка, а не за сметка на запретения, но от
друга следва да бъде посочено, че не горното е било водещата цел на сключения
договор за продажба, като степента на морална укоримост на това поведение, т.е.
неговата тежест не бе могла да доведе самостоятелно до извод за нищожност на
сделката поради нарушаване правилата на добрите нрави.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.Решението на ВОС в частта му, с която
същият е уважен по отношение на ответниците Я. следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго в изложения смисъл.Решението в частта му, с която този
иск е уважен по отношение на ответницата Й.Б. е недопустимо, т.к. същата не е
страна по сключения договор, а само законен представител на страната, предвид
което и не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск за
нищожност на договора на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.С оглед горното
решението в тази му част, съответно и в частта му, с която същата е осъдена да
заплати разноски по този иск следва да бъде обезсилено, съответно
производството по делото в тази му част прекратено.
Предвид сбъдване пред
настоящата инстанция на вътрешнопроцесуалното условие, под което е бил предявен
евентуалният иск с пр.осн. чл.40 от ЗЗД, същият следва да бъде разгледан от
нея.
Извършената чрез представител сделка поражда
действие в патримониума на представителя, но същата няма да породи целените с
нея правни последици и ще бъде недействителна, ако представителят се споразумее
с другата страна по сделката във вреда на представлявания.Съгласно
задължителните указания, дадени в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС
фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД, се състои от
два елемента: обективен - обективно увреждане към момента на сключване на
договора интересите на представлявания, което не е незначително, и субективен -
„споразумяването” между представителя и насрещната страна по договора за увреждане
на представлявания, което се изразява в тяхната недобросъвестност, т.е. и
двамата знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда интересите
на представлявания.В настоящия случай не са налице уговорени по-неблагоприятни
за представлявания условия по сделката, а напротив нормалните за този договор
условия, вкл. при цена малко по-висока от пазарната.По изложените по-горе
съображения и не може да се приеме, че договорът се явява безполезен за
представлявания, нито, че е сключен в противоречие с неговите интереси.При
липсата на първата от посочените предпоставки, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.По този иск представителят Й.Б. е
процесуално легитимирана да участва като ответник, макар и небидейки страна по
договора, т.к. в производството се изследва нейният сговор, съответно недобросъвестността
й в качеството й на законен представител на поставената под пълно запрещение
страна, и е от значение за отношенията й с представлявания, вкл. отговорността
й.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззивниците следва да бъдат присъдени сторените от
тях разноски пред първата и настоящата инстанция. Въззивниците Я. са
представили доказателства за направени разноски пред първа инстанция в размер
на 245лв., представляващи възнаграждение за в.л.По представен списък П.Я. е
претендирал адв.възнаграждение в размер на 1 910лв., но не е представил
доказателства за направени такива разноски/липсва договор за правна защита и
съдействие, както и доказателства за заплащане на договорено
възнаграждение/.Пред настоящата инстанция Я. са представили доказателства за
направени разноски в размер на 234, 89лв., представляващи д.т. П.Я. е
претендирал и адв.възнаграждение в размер на 900лв., но в представения договор
за правна защита и съдействие/без дата/ графите „договорено възнаграждение” и
„платена сума” не са попълнени.Пред ВОС Й.Б. е претендирала адв.възнаграждение
в размер на 2000лв., но в представения договор за правна защита и съдействие от
24.01.2017г. е попълнена само графата „договорено възнаграждение”, съответно в
размер на 2000лв., но графата „платена сума” не е попълнена, като не са и
представени доказателства за заплащане на това възнаграждение.Пред настоящата
инстанция е представила доказателства за направени разноски в размер на 234, 89лв., представляващи д.т. и
адв.възнаграждение в размер на 1 940лв., като общо следва да й се присъдят 2 174,
89лв., а на Янкови сумата от 479, 89лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №791/22.05.2017г.,
постановено по гр.д.№1388/16г. по описа на ВОС, гр.о./изменено в частта му
относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение №1940/24.07.2017г.,
необжалвано от страните/, в частите му,
с които е уважен предявеният от Д.П.Б., действащ чрез настойника си П.А.И.,
против Й.Д.Б. иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и същата е осъдена
да заплати по сметка на Варненски окръжен съд 1/3-та от държавна такса за образуване на делото, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК,
както и осъдена да заплати на Д.П.Б., действащ чрез настойника си
П.А.И., 1/3-та от съдебно-деловодните разноски, както и осъдена да заплати на
адвокат М.Т. 1/3-та от адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, и
прекратява производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение
№791/22.05.2017г., постановено по гр.д.№1388/16г. по описа на ВОС, гр.о./изменено
в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение
№1940/24.07.2017г., необжалвано от страните/, в частите му, с които: е призната нищожността на правна
сделка, покупко-продажба, обективирана в н.а. №141, том 3, рег.№7392, дело №493
от 23.10.2015 на Нотариус Орлин Стефанов с рег. №196 на НК - София, вписан в
службата по вписвания с вх.Рег.№25160 от 26.10.2015 г. с акт №188, дело LXV, дело №13888, с която
сделка Й. Д.Б., действаща в качеството
на настойник на Д.П.Б., е продала на П.Д.Я. следния недвижим имот: Жилище-апартамент с идентификатор
10135.2575.1208.1.2, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г.
на изп. Директор на АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1208, брой нива 1, с
площ от 138 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня, салон, дневна, тоалет,
баня, дрешник и балкони към улицата и двора, при граници и съседи на същия етаж
- няма, под обекта - 10135.2575.1208.1.1 и над обекта 10135.2575.1208. 1.4 и
10135.2575.1208. 1.3, стар идентификатор - няма, ведно с прилежащото избено
помещение със застроена площ от 69 кв.м., състоящо се от входно антре, две
стаи, килер, баня-тоалет, ведно с прилежащото таванско помещение със застроена
площ от 37, 71 кв.м., ведно със съответното ид.ч. от правото на строеж върху
държавно дворно място, в което е построена сградата, за сумата от 46 980
лв., поради нарушение на добрите нрави, по иска на Д.П.Б., действащ чрез
настойника си П.А.И., против П.Я.Д. и Г.Д.Я., на осн. чл.26 от ЗЗД, както и П.Я.Д.
и Г.Д.Я. са осъдени да заплатят по сметка на Варненски окръжен съд 2/3-ти от държавна такса за образуване на делото, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК,
както и осъдени да заплатя на Д.П.Б., действащ чрез настойника си
П.А.И., 2/3-ти от съдебно-деловодните разноски, както и осъдени да заплатят на
адвокат М.Т. 2/3-ти от адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Б.,
ЕГН **********, поставен под пълно запрещение, действащ чрез П.А.И., ЕГН **********
- заместник-настойник, назначен от органа по настойничество и попечителство при
Община Варна, район „Приморски” и за негов особен представител по реда на
чл.169, ал.1, изр.второ от СК, против П.Д.Я., ЕГН ********** и Г.Д.Я., ЕГН **********,***,
иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор
за покупко-продажба, обективиран в н.а. №141, том 3, рег.№7392, дело №493
от 23.10.2015 на Нотариус Орлин Стефанов с рег. №196 на НК - София, като
сключен в нарушение на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Б.,
ЕГН **********, поставен под пълно запрещение, действащ чрез П.А.И., ЕГН **********
- заместник-настойник, назначен от органа по настойничество и попечителство при
Община Варна, район „Приморски” и за негов особен представител по реда на
чл.169, ал.1, изр.второ от СК, против П.Д.Я., ЕГН ********** и Г.Д.Я., ЕГН **********,***,
и Й.Д.Б., ЕГН **********,*** иск с пр.осн. чл.40 от ЗЗД за обявяване за
недействителен на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №141,
том 3, рег.№7392, дело №493 от 23.10.2015 на Нотариус Орлин Стефанов с рег.
№196 на НК - София, като сключен от представителя Й.Д.Б. във вреда на представлявания Д.П.Б..
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,
поставен под пълно запрещение, действащ чрез П.А.И., ЕГН ********** -
заместник-настойник, назначен от органа по настойничество и попечителство при
Община Варна, район „Приморски” и за негов особен представител по реда на
чл.169, ал.1, изр.второ от СК, да заплати на П.Д.Я., ЕГН ********** и Г.Д.Я.,
ЕГН **********,*** сумата от 479, 89лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********, поставен под
пълно запрещение, действащ чрез П.А.И., ЕГН ********** - заместник-настойник,
назначен от органа по настойничество и попечителство при Община Варна, район
„Приморски” и за негов особен представител по реда на чл.169, ал.1, изр.второ
от СК, да заплати на Й.Д.Б., ЕГН **********,*** сумата от 2 174, 89лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: