№ 38
гр. К., 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20231850200105 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на М. Д. М., ЕГН ********** от гр. Д., против
Електронен фиш серия К № 5178912, съставен в ОД на МВР С., с който на основание чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като твърди, че липсва пълно , ясно
иконкретно посочване на мястото на извършване на нарушението, че посочено е объркващо,
че не е приспаднат толеранс в размер на допустимата грешка на техническото средство,, че
не може да установи какво е техническото средство и не знае нищо за място и посока на
контрол, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак и дали техническото средство
е било мобилно – поставено в автомобил.
Твърди, че възможността за издаване на ЕФ е само в случаите на стационарно
монтирано техническо средство и предварително обозначаване на мястото. Позовава се на
ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Твърди, че липсва снимков материал, поради което не може да се защити.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не претендира разноски.
АНО – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са
изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Прави се възражение за
прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е
представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което
не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в
1
минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е връчен на жалбоподателя
на 03.09.2022 г. /според извадка от АИС АНД/, докато жалбата е заведена в регистратура на
СДВР на 09.09.2022 г., тоест в цитирани срок.
Неправилно както жалбата, така и твърденията в нея се отнасят до СДВР, след като се
обжалва ЕВ издаден от ОД на МВР С., поради което първоначално образуваното
производство пред Софийски районен съд е прекратено и изпратено на настоящия съд
според правилата за подсъдността по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
По същество е неоснователна.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната
утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след
като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел
ARH CAM S1 № 11743с1, на 16.08.2021 г. в 12.57 часа, в гр. К., ул. „Л.“ 1В /***/ с посока от
гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км.ч. /населено място, сигнализирано с
ПЗ Д11/ е заснет автомобил марка/модел „БМВ Х3 2.0 Д“ с рег. № КН 0633 ВТ докато
същият се е движил със скорост от 94 км.ч.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното
МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено
административно наказание „глоба в размер на 600 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 44 км.ч..
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на
основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно
снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез
координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост
на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се
до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено
доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила,
собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената
посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени
тези данни в обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с
която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след
като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената
АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия
2
последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези
обстоятелства.
Няма съмнение и че са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното
МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч.,
съгласно протокола за последваща проверка на АТСС, след като в цитираното веществено
доказателства е отразено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движил в
района на заснемането със скорост от 97 км.ч., докато санкционирането е за превишение от
44 км.ч., тоест е направено цитираното приспадане, в каквато насока са неоснователни
възраженията в жалбата.
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и
конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се
установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето
нарушението.
Неоснователни са възраженията относно изисквания за обозначаване на местата в
интернет, поставяне на знак за осъществяван видеоконтрол, след като заснемането е през
м.август 2021 г., докато още през 2015 и 2017 г. са отменени разпоредбите на ЗДвП,
изискващи обозначаване на участъка, където се осъществява видеоконтрол, а така също
цитираното ТР № 1/2014 г. е неотносимо, именно поради промяна в разпоредбите на ЗДвП,
отнасящи се до използването на АТСС.
Неоснователно е възражението за неясно и объркващо означаване на мястото на
заснемането.
В ЕФ е посочено мястото както с административен адрес, а така също е посочен и
търговец, намиращ се в района, а освен това без съмнение се установи, че мястото е на
територията на населеното място, съгласно изисканата справка от Община К., видно от
която за цялото населено място е налице ограничение от 50 км.ч., както и че са налице
поставени пътни знаци Д 11 и Д 12, обозначаващи начало и край на населеното място.
Няма неяснота и объркване при означаване на мястото с изричното му
идентифициране по цитирания начин.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип,
заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно
с образец, вещественото доказателство - снимка, протокол за използване на АТСС и справка
регистрация на МПС съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което
следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан
собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „БМВ Х3 2.0 Д“ с рег. № КН 0633
3
ВТ, заснето при движение на 16.08.2021 г., в 12.57 часа в гр. К. ул. „Л.“ 1В, с посока на
движение от гр. М. към гр. С., със скорост превишаваща с 44 км.ч., максимално разрешената
от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по
несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране
скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.
Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 600 лв. за превишаване от 31 до 40
км.ч.
Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за присъждане на
разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за
заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5178912, съставен в ОД на МВР
С., с който на М. Д. М., ЕГН ********** от гр. Д., на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80
/осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя на въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4