РЕШЕНИЕ
№ 332
Велико Търново, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в
открито съдебно заседание на пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.М.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докл***аното от съдията адм.дело № 330 по
описа на ВТАС за 2020 година. При
това, за да се произнесе взе предвид следното:
I. За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/
пред съда.
Образувано по жалба вх. №1678/01.06.2020г. в АСВТ,
подадена от името на И.Г.К. ***.
Оспорва се, в неговата цялост, Ревизионен акт №
Р-04000419005928-091-001/05.02.2020 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 62/24.04.2020 година на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико
Търново при ЦУ на НАП.
II.Становища на страните:
Оспорващият твърди, че обжалваният ревизионният
акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на
процесуалноправните норми, при неправилно тълкуване разпоредбите на закона и в
противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Навежда доводи,
че с ревизионния акт са установени задължения за периоди, които са погасени по
давност съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК. Намира за неправилни и незаконосъобразни
изводите на приходните органи, че не е изтекъл давностният срок по чл.172, ал.2
от ДОПК и по чл.171, ал.1 от ДОПК поради това, че ревизионното производство е
било спряно на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК. В тази връзка посочва, че спирането
на ревизията на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК не води до спиране на
давността. Действително предвид разпоредбата на чл. 172, ал.1, т.6 от ДОПК давността се спира, „когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение“. Счита обаче, че доколкото липсва
установен срок, то следва да се приложи едногодишния такъв, по аналогия на чл. 171, ал.1, т.1 от ДОПК. Сочи,
че тълкуването, че при спиране по реда
на чл. 172, ал.1, т.6 от
давност не тече до издаване на ревизионен акт противоречи на целта на закона за
бързо и ефективно установяване и събиране на публичните вземания. Предвид това сочи,
че следва да се приложи установения срок от една година, след който независимо
от висящността на производството, давността следва да продължи, с цел
установените публични задължения да бъдат събрани в срока на законоустановената
давност. Посочва, че в настоящия случай първото ревизионно производство е
завършило с издаден РА, който е отменен при административното обжалване и
следва да намери приложение нормата на чл. 172, ал.2, изр. 2 от ДОПК, съгласно
която ако актът за установяване на публичното вземане бъде отменен, давността
не се смята за прекъсната. С оглед така изложените съображения намира, че към
момента на издаване на РА, 5 - годишната давност е била изтекла и органите на
приходите на са имали правомощието да установят публичните задължения за 2008г.,
2009г. и 2010г.
По същество оспорва констатациите на органите по
приходите като необосновани. Посочва, че са налице данни за друго начално
салдо за всеки период от проверката и
неправилно не са кредитирани сумите, с които близки лица са го подпомогнали.
Това е довело до неправилни констатации в РА, че сумите са получен доход, което
обстоятелство следва да е доказано от данъчните органи с установяване на
правоотношението, по което посочените суми са постъпили. От друга страна
посочва, че проверяващите органи не са взели предвид и не са обсъдили
обясненията му, дадени при предходни проверки относно същите периоди. Моли за
отмяна на РА в цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не
се явява и не се представлява.В представена по делото молба вх. № 4245/05.11.2020г., чрез процесуалния си представител, моли да
се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че няма да сочи нови
доказателства и няма доказателствени искания. Моли да се постанови решение, с
което жалбата да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на ***окатския хонорар, в случай, че същият е над минимално
определения съгласно Наредба № 1/09.06.2004г. за минималните размери на ***окатските
възнаграждения.
Ответникът
по оспорването -
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, моли да се отхвърли жалбата
като неоснователна и недоказана по мотивите, изложени в потвърдителното решение
на ДОДОП. Моли за срок за представяне на писмени бележки предвид вменената
доказателствена тежест относно наличието на доказателство за спиране и
прекъсване на давностните срокове. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния
интерес, в размер на 750,00 лв., съгласно представен Списък в о.с.з. В указания
от съда срок представя писмена защита с вх. № 4361/12.11.2020г., в която
доразвива доводите си за законосъобразност на РА.
III.За допустимостта на жалбата:
При преценка на допустимостта на производството
настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА
е потвърден с Решение № 62/24.04.2020г. на ДОДОП, същият е годен
предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е
връчено на жалбоподателя по пощата на 13.05.2020г., видно от известие за
доставяне /л.20 от делото/, а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 21.05.2020г., като е
постъпила в деловодството на ответната администрация на 22.05.2020г., видно от
дадения й входящ номер.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за
разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
С Определение от 15.06.2020г. за насрочване на делото,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия е
указано, че на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, в негова доказателствена тежест
е да опровергае фактическите констатации в РА, които на основание чл.124, ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на РА се считат за верни до доказване на
противното. В тази връзка следва да установи за съответните периоди на
ревизията различно начално салдо, други стойности на разходите и/или други източници на доходи
или, че превишението не е съществено. Във връзка с направеното възражение за
изтекла погасителна давност следва да установи пред съда, че е направил такова
възражение пред РО или при административното обжалване, че е настъпило
основание за възобновяване на спряното на основание чл.172, ал.1, т.6 от ДОПК
ревизионното производство, по-рано отколкото са приели органите по приходите,
за което да представи писмени доказателства.
На ответника по оспорването, на основание чл.124, ал.2
от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, е указано, че доколкото ревизионното
производството е проведено по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, то следва да
докаже наличието на презумпционните предпоставки за това, в т.ч. че са налице
данни за укрити приходи или доходи. Във връзка с обсъждане на възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на публичните задължения следва да
установи пред съда, че са били налице основания за спиране и/или прекъсване на
давностните срокове. Същият е задължен, в срок първото по делото о.с.з., да
попълни административната преписка с доказателства за валидността на оспорения
РА, издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис.
В тази връзка ответникът представи административната
преписка по издаване на РА. Същата е организирана в 3 броя папки и съдържа общо
681 листа.
В о.с.з. на 09.07.2020г. ПП на ответника представи
писмена молба, към която са приложени 1 бр. CD, съдържащ копие на електронни
документи по ревизията – ЗВР, РД, РА и файловете на електронни подписи на
същите, и данни за съдържанието на диска. В същото открито с.з. на жалбоподателя,
чрез ПП, е дадена възможност да ангажира
становище по реда на чл.184, ал.2 от ГПК по така представените копия на
електронни документи във връзка с валидността на издадените РА, РД и ЗВР. Такова
изявление от страна на ПП на жалбоподателя не е направено.
В жалбата срещу РА от жалбоподателя е направено искане
за допускане на съдебно-икономическа експертиза. В о.с.з. на 09.07.2020г.
същото е оставено без уважение, като на жалбоподателя е дадена възможност в
10-дневен срок от тази дата, да представи писмена молба, с копие за другата
страна, съдържаща прецизирани и конкретизирани задачи за съдебно-икономическа
експертиза. В о.с.з. на 17.09.2020г. ПП на жалбоподателя заяви, че се отказва
от искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
Посочените в този раздел писмени доказателства ще
бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По фактите:
Съдът взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги
по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по
фактите:
За
ревизираното лице:
И.Г.К. е местно лице по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗОДФЛ
/отм./ и чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в България, което
съгласно чл.8 от ЗОДФЛ /отм./ и чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи,
произхождащи от източници в България и от чужбина. Същият е семеен с две
непълнолетни деца. За ревизираните периоди същият няма регистрация като
едноличен търговец и не притежава дялове и акции в търговски дружества, нито е
бил управител на такива. Не са установени подадени от лицето годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. За същото не са
установени и подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи.
За осъществените процесуални
действия при ревизията:
1. На
основание чл.112 от ДОПК е образувано ревизионно производство с издаване на Заповед
за възлагане на ревизия №
Р-04000419005928-020-001/09.09.2019г., връчена лично на ревизираното лице на
23.09.2019 г. и
определяща тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от датата на
връчване. Ревизията е повторна и е възложена във връзка с Решение №
123/27.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда
на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04-1101297-091-001/29.05.2019 г. в
обжалваната част и преписката е върната в ТД на НАП Велико Търново за възлагане
на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за определяне на задължения за
данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по
ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г.
2.
В хода на настоящата ревизия на задълженото лице е връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №
Р-04000419005928-040-001/12.09.2019 г., с което за ревизирания период са
изискани конкретна информация и доказателства относно получени доходи по
трудови правоотношения; относно основанията за входящите и изходящи транзакции
по банковите сметки на ревизираното лице от и към трети лица, както и относно
източника на придобиване на паричните средства, внесени от самото ревизирано
лице; относно закупените и продадени автомобили, относно цените на които са
извършени сделките с тях; относно размера на наличните парични средства в брой
към 1 януари и 31 декември на 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и техния произход;
относно разходи за издръжка и комунални услуги на лицето и свързаните с него
лица, разходи за обучение, за пътувания в чужбина, за лечение и т.н. С Протокол
№ 1177706/16.10.2019 г. е констатирано, че след изтичане на 14-дневния срок,
лицето не е представило изисканите документи и писмени обяснения.
3. В
хода на ревизията са извършени насрещни проверки на физическите лица, внесли
парични средства по банковите сметки на жалбоподателя, а именно: Х.Т.М., С.А.К.,
Д.С.К., С.Р.К., П.И.П. и П.Н.Я.. Същите са документирани съответно с ПИНП №
П-0400041966697-141-001/18.11.2019г., ПИНП № П-04000419166696-141-001/08.11.2019г.,
ПИНП № П-04000419166694-141-001/24.10.2019г., ПИНП № П-04000419166693-141-001/06.11.2019г.,
ПИНП № П-04000419172494-141-001/18.11.2019г. и ПИНП № П-04000419166695-141-001/23.10.2019г.
Само две от тези лица са отговорили на връчените им Искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, като са представили
писмени обяснения:
3.1. С.Р.К.
е посочила в писмените си обяснения, че през 2010 г. И.К. е стопанисвал
газстанция в гр. Сухиндол, а тя е работила като касиер в ЦКБ АД клон Сухиндол.
Служител на газстанцията й носел парите от оборота, от които по-големите суми
внасяла по сметката на И.К., за да може той да се разплати с доставчика си, а
по-малките суми били за семейството му. По същото време И.К. се занимавал и с
внос на автомобили и често пътувал в чужбина.
3.2. Д.С.К.
е заявил в писмените си обяснения, че през 2010 г. е внесъл на няколко пъти по банковата сметка на И.К. сума общо в размер на 2400,00 лв., с цел
подпомагане, заради временно финансово затруднение на последния.
4.
Извършени са насрещни проверки на дружествата, за които в хода на първото
ревизионно производство е установено, че през ревизирания период жалбоподателят
е бил в трудови правоотношения, а именно: „Марта-2003“ ЕООД с ЕИК ********* за
периода 20.05.2005г. до 01.09.2008г., „Стройбилд“ ООД с ЕИК ********* за
периода от 14.02.2008г. до 01.08.2009г., „Кредит експрес“ ООД с ЕИК *********
за периода от 03.08.2009г. до 01.03.2010г. и „Заложна къща Америка-2008“ ЕООД с
ЕИК ********* за периода от 26.02.2010г. до 01.07.2010г. Същите са
документирани съответно с ПИНП № П-16002419166927-141-001/05.11.2019г., ПИНП №
П-040004191665528-141-001/23.10.2019г., ПИНП № П-04000419165530-141-001/23.10.2019г.
и ПИНП № П-04000419165529-141-001/23.10.2019г. Във връзка с връчените искания
за представяне на документи и писмени обяснения не са представени доказателства
от страна на работодателите за получени от И.К. доходи от трудови
правоотношения.
5. В
хода на ревизията е извършена проверка в информационната система на НАП за
издадени към И.Г.К. фактури за доставки на стоки и услуги от регистрирани по
ЗДДС лица, при която са установени направени от жалбоподателя разходи през 2008
г. на обща стойност 12 218,05 лв., през 2009 г. - на обща стойност 426,00 лв. и
през 2010 г. - в размер на 277,94 лв.
6. С
Протокол № Р-04000419005928-ППД-001/02.12.2019 г. в хода на настоящата ревизия са приобщени
доказателства, съдържащи трайни факти и обстоятелства, които имат значение за
определяне задълженията на жалбоподателя, събрани в хода на предходната
ревизия, завършила с РА № Р-04-1101297-091-001/29.05.2019г., в т.ч. четири
ИПДПОЗЛ и отговорите във връзка с тях (налице е отговор единствено на първото
от тях, като е представил само: Декларация за разкриване на банкова тайна от
28.04.2011 г.; Договор за кредит за текущо потребление от 05.05.2006 г. с Банка
„ДСК" ЕАД за сумата от 11500,00 лв. за срок от 96 месеца; попълнени
Справки за източниците на доходи и направени разходи (по образец) за отделните
ревизирани периоди и служебни бележки за изплатени възнаграждения по трудови
правоотношения от „Марта 2003" ООД, „Стройбилд" ООД и „Кредит
Експрес" ООД); документи и информация от трети лица, както следва: от
Община Велико Търново, отдел „Приходи от МДТ", относно декларираното
движимо и недвижимо имущество от лицето и платените данъци и такси; от Община
Велико Търново, отдел „ЕСГРАОН", относно установяване на семейното
положение, членовете на семейството, постоянния и настоящ адрес на И.Г.К.; от
ОД на МВР В. Търново относно всички регистрирани и отрегистрирани превозни
средства на името на И.Г.К. и копия на документи за покупка и продажба на МПС;
от търговските банки в страната, чийто клиент е било ревизираното лице - „Банка
ДСК" ЕАД, „Уникредит Булбанк", „ЦКБ" АД, Банка „Пиреос
България" АД и „Юробанк й Еф Джи България" АД - банкови извлечения от
всички сметки и информация за наличните парични средства по тях към началото и
края на всяка календарна година.
7. От
страна на органите по приходите, на база събраните и приобщени доказателства, е
извършена съпоставка между имуществото на жалбоподателя и извършените от него
разходи от една страна и доходи и източници на финансиране от друга страна. При съпоставката е установено, че за 2008 г. имуществото и направените
разходи н***ишават получените доходи и финансирания с 1 895,01 лв., за което
превишение е прието, че представлява облагаем доход от друг източник по смисъла
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Установени са също внесени и преведени суми по
банковите сметки на И.К. от други физически лица, в размер на 12 171,00 лв. за
2008 г., 13 785,23 лв. за 2009 г. и 14 163,00 лв. за 2010 г., които също са
приети като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като жалбоподателят не е
представил доказателства за противното (т.е., че не представляват необлагаем
доход). При това фактическо положение, органите по приходите са стигнали до
извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 2
- данни за укрити приходи или доходи.
8. За
констатациите на приходната администрация за наличието на основания за
ревизиране по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по
аналог, ревизираното лице е информирано с Уведомление с изх. №
Р04000419005928-113- 001/05.11.2019 г. Същото е връчено на ревизираното лице по
пощата на 18.11.2019г., ведно с Уведомление по чл. 17,
ал. 1 т. 2 от ДОПК с № Р-04000419005928-139001/05.11.2019г.
и Искане за представяне на документи и писмени обяснения №
Р-0400041900592В-040-002/05.11.2019г.
8.1.В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното лице не са представени изисканите
декларации по чл.124, ал. 3 от ДОПК, не са представени и други доказателства,
нито е изразено становище.
9. При
това положение и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.2, т.1,
т.2, т.3, т.4, т.8 и т.14 от ДОПК, за резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № № 04000419005928-092-
001/14.01.2020 г., връчен лично на ревизираното лице на 15.01.2020 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е подадено писмено възражение срещу РД.
10. На
основание на констатациите в РД и приложените към него доказателства, главен
инспектор по приходите В.Г.П., определен за компетентен
орган със ЗОКО №
Р-04000419005928-019-001-14.01.2020г., издадена от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново, е издал обжалвания PA № Р-04000419005928-091-001/05.02.2020
г., с който на И.Г.К. са установени допълнително задължения за данък върху
доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., върху определена
по реда на чл.122 от ДОПК годишна данъчна основа, за главници и лихви общо в
размер на 8401,52 лв., в т.ч. за 2008 г. главница в размер на 1406,50 лв. и лихви
в размер на 1560,86 лв., за 2009 г. главница в размер на 1378,52 лв. и лихви в
размер на 1373,94 лв., и за 2010 г. главница в размер на 1416,30 лв. и лихви в
размер на 1265,40 лв. Ревизионният акт е връчен лично на ревизираното лице на
06.02.2020г.
11. Недоволен
от определените с РА задължения, жалбоподателят го е оспорил по административен
ред пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП. Директорът на Дирекция „ОДОП“ В. Търново е намерил, че за задълженията
за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г. срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК е
изтекъл на 01.01.2020г., т.е. в хода на
процесното ревизионното производство е изтекла 10-годишната абсолютна
погасителна давност. Предвид това е посочил, че определените за внасяне
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в
размер на 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 506,86 лв. следва да се отпишат и
да се преустанови събирането им, като погасени по давност. Посочено е, че доколкото
погасителната давност представлява нормативно определен период от време, с
изтичането на който се преклудира възможността задължението да бъде събрано
принудително, но не и самото задължение, то не е налице пречка за правилното и
законосъобразно определяне на задълженията за този период. По отношение на
задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г. е намерил,
че давностният срок не е изтекъл. По същество е намерил, че РА е правилен и
законосъобразен, поради което с Решение № 62/24.04.2020г. го е потвърдил.
Отбелязано е в диспозитива на решението, че погасените по давност задължения за
данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008
г. в размер на 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 560,86 лв., следва да се
отразят като такива в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя.
Погасените по давност задължения не подлежат на принудително изпълнение и за
тях е приложима разпоредбата на
чл. 173 от ДОПК. Решението е връчено на ревизираното лице по пощата на
13.05.2020г., видно от известие за доставяне /л.20 от
делото/.
12. Ревизионният
акт е оспорен от И.Г.К. в срока по чл.
156, ал. 5 от ДОПК по съдебен ред с жалба, подадена чрез решаващия орган до
съда на 22.05.2020 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн.
ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и
допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно
АПК и ГПК.
Приложим материален закон относно облагането с преки
данъци на доходите на физически лица е
ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица/обн. ДВ бр. 95 от
24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. / с
последващи изменения и допълнения, като към определената годишна данъчна основа
се прилага данъчна ставка в размер на 10%, съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, в
приложимата редакция към момента на реализиране на дохода.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
След
служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден административен акт, като издаден от
компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, при спазване на процедурата за това по Глава
ХV, чл. 113
- чл. 120 от ДОПК,
в приложимите им редакции. Видно от Заповед № 17/08.01.2019г. на директора на ТД на НАП Велико
Търново, К.Т.Ч. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - гр. В. Търново, е
надлежно упълномощен да издава заповеди за възлагане на ревизии, на основание
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В случая настоящата ревизия е втора по ред, след
като с Решение № 123/27.08.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново е отменен РА № Р-04-1101297-091-001/29.05.2019г. и преписката е върната за нова ревизия,
поради което ревизионното производство се смята за образувано на 28.04.2011г. с
връчването на първата Заповед за възлагане на ревизия
№1101297/18.04.2011г. /л.256, папка 2 от преписката/.
С оглед на така изложеното, по отношение на нея е приложима разпоредбата на §
35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от
01.01.2013 г./, съгласно която всички образувани и висящи ревизионни
производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по
досегашния ред, т.е. налице е изрична уредба за довършването на започналите и
неприключени ревизии, запазваща действието на правилата при образуване на
производството. При това положение, производството по издаването на РА №
Р-04000419005928-091-001/05.02.2020г. законосъобразно е било довършено по
правилата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, преди изменението му в сила от 01.01.2013
г., като органът възложил ревизията чрез нарочна заповед е определил
компетентния да издаде РА орган по приходите. Именно по този начин е
процедирано в случая, като от възложилия ревизията началник сектор „Ревизии“
при ТД на НАП - гр. В. Търново е издадена ЗОКО № Р-04000419005928-019-001/14.01.2020г.
и за компетентен орган е определен гл. инспектор по приходите В.Г.П., като
заповедта за определяне на компетентен орган е издадена от органа, възложил
ревизията, при това в същия персонален състав. Няма данни и не се твърди след
издаването на първоначалната ЗВР и до издаването на ЗОКО правомощията на К.Т.Ч.
да са били прекратени с изричен акт на директора на ТД на НАП или по силата на
други обстоятелства /напр. прекратяване или изменение на служебно
правоотношение/.
Процесният РА, освен, че е издаден от
компетентен орган (предвид ЗОКО № Р-04000419005928-019-001/14.01.2020г.
на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново), определя данъчни
задължения по вид и периоди, точно тези, за които е възложена ревизията.
Същите, за които с Решение на ДОДОП предходният РА е отменен и преписката е върната за продължаване на
ревизията. Обхватът на ревизията е съгласно указанията и съответства на
диспозитива на отменителното Решение на ДОДОП, т.е. РО не са излезли извън предоставената им
компетентност по материя, предмет и време.
Заповедта за възлагане на ревизията също е
издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговаря на
изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в
чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателя му.
РА е издаден от компетентен орган, определен със ЗОКО № Р-04000419005928-019-001/14.01.2020г.
на началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново, като е подписан с квалифициран електронен подпис,
обстоятелство, което се установява от доказателствата по делото. В съдържанието
не само на ревизионния акт, но и на заповедта за възлагане на ревизията и
ревизионния доклад е отразено, че са издадени чрез информационна система
„Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето
на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Същите са
предоставени и на електронни носители /CD в плик на л. 42 от делото/,
включително и на жалбоподателя, който не се възползва от правото си да оспори
истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК.
Съгласно чл.
13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/, в приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент
(ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент
от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ само квалифицираният електронен подпис всякога има
обвързващото всички значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран
електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от
устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя страна разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ създават задължения за
доставчика на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение
за квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. При проверката на електронните документи/РА, РД и др./,
представени на СД като файлове, при помощта на DSTool/свободно разпространявана програма
за проверка на електронни подписи за Windows базирана операционна система на PC/, се
установи, че същите са издадени като електронни документи, подписани са от
органи по приходите, посочени за техни автори с квалифициран електронен
подпис/КЕП/, които подписи са били активни в период на валидност към момента на
подписване на съответния документ. Същото се потвърждава от извършената
служебно от съда проверка в публичния регистър, поддържан от съответния за
периода доставчик на удостоверителната услуга. Предвид тези данни, съдът приема,
че издадените ЗВР, РД и процесният РА са
подписани с КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на
валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при
разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и
символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във
всички тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за форма по чл. 120, ал. 1,
т. 8 от ДОПК е спазено, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, тъй като е съставен
електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, което
гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подпис на издателя му,
същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и
такива, компрометиращи компетентността на издателя му.
Решението на ДОДОП № 62/24.04.2020г., с което е
потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от Б.М.Н., титуляр
на длъжността Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново.
В този ред на мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет
на делото е предпоставка за допустимостта на съдебния контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден
от компетентен орган по приходите, в изискуемата от ДОПК форма по чл.120 от ДОПК.
Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения
на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно
доказването, вклч. събирането и преценката на доказателствените средства, както
и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол.
В хода на ревизионното производство
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне
на основата за облагане с данъци по
особения ред на чл.122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата
за облагане с данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански
договори и др. за периода 01.01.2008г. – 31.12.2010г. ще бъде определена по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Относно процедурата следва да се добави и следното.
Съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия
орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване
на ревизията. В настоящия случай ревизията е приключила в срока, установен от
чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Ревизионния доклад е издаден извън предвидения в
чл.117, ал.1 от ДОПК срок, но това не съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като срока по чл.117, ал.1 е инструктивен и неговото неспазване
не може да доведе до резултати, различни от констатираните в акта. РА е издаден
в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването
му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Освен това
изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са
възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията
акт.
След преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт/и РД/, становищата на страните
и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:
Както се каза по-горе, с обжалвания РА на И.Г.К. са установени
допълнително задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански
договори и др. за главници и лихви общо в размер на 8 401,52 лв., в т.ч. за
2008 г. главница в размер на 1406,50 лв. и лихви в размер на 1560,86 лв., за
2009 г. главница в размер на 1378,52 лв. и лихви в размер на 1373,94 лв. и за
2010 г. главница в размер на 1416,30 лв. и лихви в размер на 1265,40 лв.
За да определят посочените
задължения органите по приходите са направили съпоставка, представена в
табличен вид в РД, между имуществото на жалбоподателя и направените от него
разходи от една страна и неговите доходи и източници на финансиране от друга
страна, като в резултат на това е установено, че за 2008г. имуществото и направените
разходи н***ишават получените доходи и финансирания с 1 895,01 лв., за
което превишение ревизиращите органи са приели, че представлява облагаем доход
от друг източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Извън това са установени
внесени и преведени суми по банкови сметки на жалбоподателя от други физически
лица в размер на 12 171,00 лв. за 2008 г., 13 785,23 лв. за 2009 г. и 14 163,00
лв. за 2010 г., които също са приети от ревизиращите органи като доход по чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ. Във връзка с това са определени данъчни основи за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 14 065,01 лв.
(сбор от установеното превишение на имуществото и направените разходи над
получените доходи и финансирания в размер на 1 895,01 лв. и постъпилите
суми по банковите сметки на жалбоподателя от трети лица в размер на 12 170,00 лв.), за 2009 г. в размер на
13 785,23 лв. и за 2010 г. в размер на 14 163,00 лв. В резултат на това са установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физически
лица - свободни професии, граждански договори и др. /данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ/, както следва:
- за 2008г. – 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1560,86
лв.;
- за 2009г. – 1 378,52 лв. и лихви в размер на 1373,94
лв.;
- за 2010г. – 1 416,30 лв. и лихви в
размер на 1 265,40 лв.;
В хода на административното обжалване, директорът на
ДОДОП е намерил, че за задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г.
срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтекъл
на 01.01.2020г., т.е. в хода на процесното ревизионното производство е
изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност. Предвид това е посочил, че
определените за внасяне задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008
г. в размер на 1 406,50 лв. и лихви в размер на 1 506,86 лв. следва да се
отпишат и да се преустанови събирането им, като погасени по давност. Посочено
е, че доколкото погасителната давност представлява нормативно определен период
от време, с изтичането на който се преклудира възможността задължението да бъде
събрано принудително, но не и самото задължение, то не е налице пречка за
правилното и законосъобразно определяне на задълженията за този период. По
отношение на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г.
е намерил, че давностният срок не е изтекъл. По същество е приел, че
констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, направени
при пълно изследване на относимите към ревизираното лице факти и обстоятелства.
Като събраните и приобщени по надлежния ред доказателства подкрепят
фактическите и правни изводи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2
от ДОПК за ревизираните периоди. Правилно е прието, че внесените или постъпили
суми от трети лица по банковите сметки на жалбоподателя следва да бъдат
квалифицирани като облагаеми доходи от други източници, по смисъла на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото от страна на ревизираното лице не са представени доказателства, които да дават
основание да се приеме, че същите не представляват облагаеми доходи. Намерено
е, че правилно е определен и размерът на установеното превишение на имуществото
и направените разходи над получените доходи и финансирания за 2008 г. и
правилно същото е квалифицирано като облагаем доход от други източници, по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Настоящият състав на съда споделя тези фактически и
правни изводи, поради следните съображения:
Както вече беше посочено по-горе, от органите по
приходите е направена съпоставка, представена в табличен вид в РД (т.нар.
паричен поток), между имуществото на жалбоподателя и направените от него
разходи от една страна и неговите доходи и източници на финансиране от друга
страна, като е отчетено началното и крайното салдо за всеки период, доказаните
постъпления и разходи в брой и по банкови сметки. От сбора на началните салда и
доходите по години са извадени разходите и крайните салда и така са направени
годишни парични потоци на физическото лице. В резултат на тази съпоставка е
установено, че за 2008г. имуществото и направените разходи н***ишават получените
доходи и финансирания, като установеното превишение е в размер на 1895,01 лв. За
останалите ревизирани периоди (2009г. и 2010г.) не е
установено несъответствие и отрицателно салдо.
При извършената съпоставка са взети предвид
установените налични парични средства (в брой и по банкови сметки) в началото и
в края на всеки от ревизираните периоди, установените доходи и разходи на
лицето. При формиране на паричните потоци от страна на органите по приходите, за налични парични средства в началото и края
на периода са взети предвид салдата по банковите сметки на лицето към 01.01. и
31.12. на съответната година, установени от предоставените от банките
извлечения от сметките на И.К.. Относно разполагаемите парични средства в брой,
поради непредставяне на изисканите от лицето данни и доказателства в тази насока
е прието, че към 01.01. и към 31.12. на съответната година, лицето не е разполагало
с налични парични средства в брой. Като приходи са взети предвид – всички
установени при ревизията облагаеми и необлагаеми доходи, в т.ч. доходи от трудови правоотношения,
доходи от прехвърляне на имущество, получени суми по банкови сметки, приходи от
лихви, а като разходи - разходите за
закупени стоки и услуги по фактури, декларирани в дневниците за продажби на
регистрирани по ЗДДС лица с получател - И.Г.К., за придобиване на движимо и
недвижимо имущество, за платени задължения към трети лица, за платени данъци,
такси и осигурителни вноски, за платени банкови такси и други. Поради
непредставяне от страна на ревизираното лице на изискани от него в двете
поредни ревизии данни за разходите за издръжка и живот, за разходи за почивки и
пътувания в страната и чужбина, за обучение, за здравни и медицински услуги, за
застраховки и други - такива не са включени в съпоставката между имущественото
състояние и направените разходи от една страна и придобитите доходи и
финансирания от друга.
За всички ревизирани периоди са констатирани банкови преводи от физически лица към сметката на И.Г.К., съответно за 2008г. – в размер на 12 170,00
лв., за 2009г. – в размер на 13 785,23 лв. и за 2010г. – в размер на
14 163,00 лв. С оглед липсата на информация за основанията, на които са
преведени посочените суми, същите са квалифицирани от органите по приходите
като облагаеми доходи по смисъла на чл.12 от ЗДДФЛ, попадащи в хипотезата на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, т.е. доходи от други източници, за които няма
доказателства да са необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ или да са
обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО.
В жалбата срещу РА, жалбоподателят прави възражение за изтекла погасителна
давност, съответно абсолютната такава за задълженията за 2008г. и 5-годишната
по чл.171, ал.1 от ДОПК за задълженията за 2009г. и 2010г. С жалбата възразява и
срещу приетото от органите по приходите начално салдо към 01.01.2008г., както и
относно приетите като облагаем доход суми от вноски по банковата му сметка за
2008г., 2009г. и 2010г.
На първо
място, по отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира следното:
Давността в данъчноосигурителното право е
конкретизирана в чл.171 до чл.174 от ДОПК, като с изтичане на погасителната
давност органът по приходите не може да упражни правото си на принудително
събиране. По аргумент на чл.171 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с
изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината,
следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Според разпоредбата на чл. 171, ал.
2 от ДОПК "С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. ".
Дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ следва да се
внесе до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода –
аргумент от приложимата редакция на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ. Следователно срокът
по чл.109 от ДОПК за образуване на производство по установяването им и давностния
срок за погасяване на задълженията по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече
съответно за 2008г. - от 01.01.2010г., за 2009г. – от 01.01.2011г. и за 2010г.
– 01.01.2012г.
При това положение следва да се приеме, че посочената
абсолютна давност, за която по аргумент от чл. 173, ал. 2 от ДОПК
администрацията и съдът следва да следят служебно, е изтекла по отношение на
задълженията за данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 година, доколкото
същата е започнала да тече от 01.01.2010г. и е изтекла на 01.01.2020г. В случая
обаче е приложима разпоредбата на чл.160, ал.4, изречение второ от ДОПК,
съгласно която когато давностният срок е
изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла
давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като
изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В
този смисъл практиката на ВАС – виж Решение № 6669/03.06.2020г. по адм.д. №
9929/2019г. I отд. ВАС, Решение № 7056/10.06.2020г. по адм.д. № 3403/2020г. I отд.
ВАС и др.
По отношение на задълженията за данъка по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г., съдът намира, че не е изтекла давността по чл.
171, ал. 1 от ДОПК. Както се отбеляза тази давност е започнала да тече
съответно за 2009г. - от 01.01.2011г. и за 2010г. – от 01.01.2012г. и би
следвало да изтече на 01.01.2016г. – за задълженията за 2009г. и на
01.01.2017г. – за задълженията за 2010г. Тук следва
да се вземе предвид разпоредбата на чл. 172 от ДОПК, предвиждаща основания за
спиране и прекъсване на давността. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК
давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното
вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. В т. 4, т. 5 и
т. 6 на същата разпоредба е регламентирано, че давността спира когато: актът, с
който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни
мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение.
В случая обаче, от приложения в хода на ревизионното
производство Протокол №
11007501/23.06.2011г. от извършено посещение на ревизиращите органи в ОСлО при
Окръжна прокуратура – Велико Търново (л.58 и сл., папка №1) се установява, че
спрямо лицето И.Г.К. има заведено наказателно производство, резултатите, от
което са от значение за ревизионното производство. От приложените към
административната преписка писмо изх. № SZ-10/2010г./03.06.2011г. на Окръжна
прокуратура Велико Търново (л.62, папка №1) и Постановление на ОП – Велико Търново от
19.12.2012г. (л.31 и сл., папка №1А) се установява, че се касае за досъдебно
производство № 38/2010г. по описа на
ОСлО при ВТОП, пр.пр. № SZ-10/2010г. по описа на ВТОП,
образувано с Постановление на ОП – Велико Търново срещу физически лица, измежду
които е и И.Г.К.. Същото е образувано на
22.10.2010г., т.е. преди образуването и започването на ревизионното
производство със ЗВР №1101297/18.04.2011г., връчена на жалбоподателя на
28.04.2011г., от който момент по принцип спира давността по аргумент от чл.172,
ал.1, т.1 от ДОПК.
В случая обаче, предвид наличието на образувано наказателно
производство срещу И.К. по силата на чл.172, ал.1, т.6 от ДОПК, давността за
задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ спира да тече от друг момент – различен от момента на започване на
ревизията, а именно за задълженията за 2009г. – от 01.01.2011г. и за 2010г. –
01.01.2012г., т.е. от самото начало, от което се брои съответният давностен
срок по чл.171, ал.1 от ДОПК. Същото наказателното производство е приключило с
Присъда от 28.11.2018г. на Специализирания наказателен съд гр. София по НОХД №
1400/2014г., в която И.Г.К. не фигурира сред осъдените лица. Доколкото обаче няма
данни, установяващи приключването на досъдебното/наказателното производство
спрямо И.К. преди произнасяне на присъдата, то следва да се приеме, че
давностният срок е възобновен непосредствено след датата на постановяване на
присъдата, а именно от 29.11.2018г., т.е. срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК за
задълженията за 2009г. и за 2010г. започва да тече от 29.11.2018г. (тъй като
същият е спрян още преди образуване и започване на ревизионното производство) и
ако не е спиран или прекъсван по реда на ДОПК, изтича съответно: за 2009г. – на
29.11.2023г. и за 2010г. – 29.11.2024г. При това положение, съдът намира, че не
е налице изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията
за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя единствено на основанието на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК за спиране на
давността, а именно, че давността в процесното производство спира, когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година. Както се каза по-горе, спрямо лицето И.Г.К.
има образувано досъдебно производство № 38/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП,
пр. пр. № SZ-10/2010г. по
описа на ВТОП, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното
задължение на ревизирания субект, поради което спирането и прекъсването на
давността и броенето на давностния срок е поставено в зависимост от изхода на
въпросното наказателното производство. В този смисъл разпоредбата на чл. 172,
ал. 1, т. 6 от ДОПК следва да се тълкува, че срокът спира от образуването на
наказателното производство до неговото приключване (с прекратяване на същото
или с влязла в сила присъда), което спиране не е скрепено със срок. В случая,
липсват доказателства, включително представени от ревизираното лице,
установяващи приключване на досъдебното /наказателното производство спрямо И.К.,
при което в настоящото производство липсват и основания да се приеме, че
давностният срок за установените с обжалвания РА задължения за 2009 г. и 2010
г. е изтекъл.
По отношение възраженията на жалбоподателя срещу констатациите по същество,
вследствие на които са определени установените с РА задължения, съдът намира
следното:
На първо място, съдът не намира, че РА определя
неправилно началното салдо към 01.01.2008 г. на ревизирания. В случая като
начално салдо на 01.01.2008г. ревизиращите органи са взели предвид сумата от
842,23 лв., налична по банковата сметка на жалбоподателя, установена от
представените банкови извлечения от сметките му. Според настоящия състав
неоснователно жалбоподателят настоява, че е разполагал с различни от приетите
от приходните органи наличности към началото на 2008г. В хода на настоящото
ревизионно производство с ИПДПОЗЛ № Р-04000419005928-040-001/12.09.2019г. (л.124
и сл., папка №1А) от жалбоподателя са изискани документи и писмени обяснения, в
т.ч. информация за размера на наличните парични средства в брой към 1 януари на
2008г., 2009г. и 2010г. и техния произход. Същото е получено лично от И.К. на
25.09.2019г., обстоятелство, което се установява от разписката към него (л.128,
папка №1А). Видно обаче от Протокол № 1177706/16.10.2019 г. (л.133, папка № 1А)
е, че от ревизираното лице не са представени изисканите данни и доказателства в
тази насока. В случая жалбоподателят твърди наличието на различно от приетото в
хода на ревизионното производство начално салдо към 01.01.2008г., поради което
именно той носи тежестта да докаже правопораждащия факт – съществуването на различно
от приетото от приходните органи начално салдо. Тази доказателствена тежест не
е изпълнена от жалбоподателя в хода на настоящото производство. Предвид това,
съдът намира, че правилно е прието от ревизиращите органи, че към 01.01.2008г. К.
не е разполагал с налични парични средства в брой и правилно са взети предвид
наличните такива по банковите му сметки.
На следващо място жалбоподателя възразява и относно включените
при съпоставката за 2008г. (доколкото за 2009г. и 2010г. не са установени
превишения) постъпления по банковата му сметка от трети лица, като изразява
становище, че част от сумите не са приход, а са суми, с които са го
подпомогнали майка му и Д.С.К.. Тези възражения съдът намира за неоснователни. В
тази връзка следва да се отбележи, че нито в хода на ревизионното, нито при
настоящото съдебно производство се представиха доказателства, от които да се
установят основанията за извършените преводи. В случая се касае за четири постъпления
(подробно описани в РД – стр.102-гръб и стр.103, папка № 1А): две на дата 17.06.2008г.,
на 29.09.2008г и на 10.10.2008г. с наредители И.Т.К., П.И.П. и Х.Т.П.. В хода
на настоящата ревизия на посочените лица са извършени насрещни проверки, като в
отговор на връчените им Искания за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица, същите не са представили писмени обяснения и/или
документи. Такива не са представени и от жалбоподателя, макар че са били
изискани с връченото му ИПДПОЗЛ № Р-04000419005928-040-001/12.09.2019г. Не могат
да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че тези суми не са приход, а
са суми, с които са го подпомогнали майка му и Д.С.К., доколкото, както се
посочи вече, преводите са направени от различни от посочените от жалбоподателя
лица.
Не са спорни като основание и размер останалите доходи
и разходи на И.К., възприети от ревизията, а други доходи и разходи не се сочат и не се доказват
в хода на съдебното производство, поради което съдът възприема установените
такива с РА.
В жалбата се излагат възражения и по отношение на
приетите като облагаем доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ суми от вноски по банковата
сметка на жалбоподателя от трети лица в размер на 12 170,00 лв. за 2008г.,
13 785,23 лв. за 2009г. и 14 163,00 за 2010г. Приходните органи са
приели, че предвид липсата на информация за основанията, на които са преведени
посочените суми, същите следва да се квалифицират като облагаеми доходи по
смисъла на чл.12 от ЗДДФЛ, попадащи в хипотезата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, т.е.
доходи от други източници, за които няма доказателства да са необлагаеми по
смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ или да са обложени с окончателни данъци по реда на
ЗДДФЛ и ЗКПО. В жалбата се поддържа оплакване, че посочените суми не
представляват доход. От така изложеното се прави извод за несъгласие с квалифицирането на въпросните постъпления в
банковата сметка на К. по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Видовете
доходи, които влизат в приложното поле на ЗДДФЛ са дефинирани в чл. 10 от същия
закон. Един от тях е този по чл. 10, ал. 1, т. 6 – доходи от източници по чл.
35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. Облагаемите
доходи от така наречените "други източници" са регламентирани в чл. 35 от ЗДДФЛ, като според т. 6 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите
доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на
този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В случая, както в хода на настоящата
ревизия, така и при предходната ревизия, от ревизираното лице са изискани
доказателства и обяснения във връзка с тези суми, но лицето не е представило
такива, които да дават основание да се приеме, че същите не представляват
облагаеми доходи. Както беше посочено по-горе, в хода на ревизионното
производство са извършени и насрещни проверки на физическите лица, които са
внасяли сумите по банковите сметки на ревизираното лице, като само две от тези
лица са представили писмени обяснения в отговор на връчените им искания. В представените
в хода на настоящата ревизия писмени обяснения (л.178, папка № 1А) Д.С.К.
посочва, че през 2010 г. е внесъл на няколко пъти по банковата сметка на И.К.
сума общо в размер на 2400,00 лв., с цел подпомагане на лицето поради временно
финансово затруднение. Липсват обаче доказателства, установяващи основанието за
направените вноски по банковата сметка на И.К. в „ЦКБ" АД - няма данни за
съставени договори за заем, договори за дарение и др., няма данни и доказателства
сумата общо в размер на 2400,00 лв. безвъздмезно ли се предоставя или впоследствие
е върната на вносителя й.
В писмените си обяснения (л.183, папка №1А) С.Р.К.
посочва, че през 2010 г. И.К. е стопанисвал газстанция в гр. Сухиндол, а тя е
работила като касиер в „ЦКБ" АД
клон Сухиндол. Твърди, че служител на газстанцията й носел парите от оборота,
от които по-големите суми внасяла по сметката на И.К., за да може той да се
разплати с доставчика си, а по-малките суми били за семейството му. Така
дадените обяснения не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите не
кореспондират с другите събрани в хода на ревизията доказателства. На първо
място не са налице доказателства, че през 2010 г. И.К. действително е
стопанисвал газстанция в гр.Сухиндол, както и че внасяните по банковата му
сметка суми са били с подобен произход. На следващо място, от събраните в хода
на първото ревизионно производство доказателства е установено, че през 2010 г.
ревизираното лице е било назначено по трудов договор в „Кредит Експрес"
ООД с ЕИК ********* за периода до 01.03.2010 г. като пазач, в „Заложна къща
Америка-2008" ЕООД с ЕИК200156132 за периода от 26.02.2010 г. до
01.07.2010 г. като комисионер, а от 21.10.2010 г, в „Бест Клима" ЕООД като
шофьор товарни автомобили.
Предвид изложеното, по делото се установява по несъмнен начин единствено получаването на въпросните суми от ревизираното лице, но не и характерът и основанието
за това получаване. Предвид
това законосъобразно същите са третирани като доход от друг източник по смисъла
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който следва
да бъде обложен с подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от закона. Доходът, чието
основание за получаване не е доказано, не е сред изключените необлагаеми доходи
по чл. 13 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите се
декларират в годината на получаването им. Според чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ
при безкасовите плащания доходът се счита получен в деня на заверка на сметката
на получателя. При това положение, сумите, постъпили по банковата сметка на жалбоподателя
обосновано са приети за доход от друг облагаем
източник, които
формират данъчна основа по чл. 122 от ДОПК.
При
така изложеното, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, попадащи в
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което органите по приходите
правилно са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане с преки
данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
С оглед
на приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства, събрани в
хода на ревизията, настоящата съдебна инстанция приема, че правилно са
определени относимите към жалбоподателя критерии, които са послужили при
определянето на данъчната основа за облагане. Следва да се има предвид и действието
на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства. В случая по делото са събрани доказателства както
относно наличието както на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал.
1 от ДОПК, така и относно критериите за определяне на основата за облагане по
ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което съдът приема, че не са оборени с
насрещно доказване ползващите се с презумптивна истинност констатации в
ревизионния акт.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че
обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му
и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново, на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се заплатят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поискано в
последното съдебно заседание, в размер на
750,00 лв. съгласно защитения материален
интерес.
Воден от горното, на основание чл. 160, ал.1,
предложение последно от ДОПК и чл.161,
ал.1, изреч. трето от ДОПК, VII-ми административен състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.К. *** против Ревизионен
акт (РА) № Р-04000419005928-091-001/05.02.2020 година, издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 62/24.04.2020
година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град
Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени допълнително задължения за
данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за главници
и лихви общо в размер на 8 401,52 лв., в т.ч. за 2008 г. главница в размер на
1406,50 лв. и лихви в размер на 1560,86 лв., за 2009 г. главница в размер на
1378,52 лв. и лихви в размер на 1373,94 лв., и за 2010 г. главница в размер на
1416,30 лв. и лихви в размер на 1265,40 лв.
На основание чл.160, ал.4, изречение второ
от ДОПК ПОСТАНОВЯВА, че Ревизионен
акт (РА) № Р-04000419005928-091-001/05.02.2020 година, издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 62/24.04.2020
година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град
Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта
му на установените задължения по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 1406,50 лв. и
лихви в размер на 1560,86 лв., не подлежи на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.
ОСЪЖДА И.Г.К. *** да заплати на Национална
агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Велико Търново в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: