№ 8
гр. С.З., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501843 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.463, ал.1 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.Б.“ ООД – взискател в производството по
изп.д.№ 2021***** по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** на КЧСИ и район на
действие при СтОС, срещу постановление за разпределение, предявено на
15.11.2021 г.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното разпределение е
незаконосъобразно, т.к. съдебният изпълнител не е съобразил привилегията
по чл.136, ал.1 т.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
вземанията, представляващи направени разноски за обезпечаване на
вземането, както и неправилно е определил подлежащата на разпределение с
привилегия в полза на държавата сума.
В законоустановения срок от насрещните страни не са подадени
възражения.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 2021***** на ЧСИ
Г.И. се установява, че изпълнителното производство е било образувано на
1
06.07.2021 г. по молба на „Т.Б.“ ООД срещу „А.И.“ ЕООД – гр.С.З., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2021 г. по гр.д. № 829/2021 г.
по описа на Старозагорския районен съд, за сумата от 9 370,99 – главница;
9 429,01 лв. – главница; 40,00 лв. – държавна такса и 960,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 5422/2021 г. по
описа на Софийския районен съд; 423,00 лв. – половината от внесената
държавна такса и 1 356,00 лв. – адвокатско възнаграждение в производството
по гр.д.№ 829/2021 г . по описа на СтРС; 69,00 – разноски за образуване на
обезпечително-изпълнително производство.
На основание чл.458 от ГПК държавата е била присъединена като
взискател за публичните задължения на длъжника, удостоверени с
удостоверение за наличие на задължения и обезпечителни мерки изх.№
240372102336022/07.07.2021 г. на ТД на НАП – гр.П., от което се установява,
че „А.И.“ ЕООД има публични задължения в общ размер от 70 842,11 лв.
Посредством принудително изпълнение чрез запор върху банковата
сметка на длъжника ЧСИ Г.И. е събрала сумата от 19 917,55 лв.
С разпореждане от 12.10.2021 г. ЧСИ е насрочил предявяване на
разпределение на 15.11.2021 г., като е разпоредил да се уведомят страните по
делото и НАП, като е изискал актуално удостоверение за публични
задължения на длъжника.
Видно от удостоверение за наличие на задължения и обезпечителни
мерки изх.№ 240372103351405/22.10.2021 г. на ТД на НАП – гр.П., от което
се установява, че „А.И.“ ЕООД има публични задължения в общ размер от 73
190,37 лв.
С обжалвания протокол за разпределение от 15.11.2021 г. ЧСИ е приел,
че на разпределение подлежи сумата от 19 917,55 лв., получена от наложен
запор върху банковата сметка на длъжника в „У.Б.“ АД.
Подлежащите на изплащане вземания на взискателите, както следва:
1. По изпълнително дело № 2021***** :
9 370,99 – главница; - 9 429,01 лв. – главница; - 40,00 лв. – държавна
такса; - 960,00 лв. – адвокатско; - 423,00 лв. –държавна такса; - 1 356,00
лв. – адвокатско възнаграждение; - 69,00 – разноски;
разноски по изпълнението :
за взискателя 148 лв. ( 138 лв. платени авансови такси и 10 лв. платена
държавна такса); за ЧСИ – 258 лв. –авансови такси, неплатени от
взискателя – по т.3 -24 лв., т.4- 60 лв. , т.5-96 лв., т.12 – 36 лв., т.13 – 36
лв. и т.31 – 6 лв.; 1 822,66 лв. – пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ за събиране на цялото вземане;
2. НАП – 73 190,37 лв. ; 4 977,13 лв. - пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ за събиране на цялото вземане.
Приел е, че с привилегия по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД се ползват следните
2
вземания: за взискател – 148 лв.; за ЧСИ – 258 лв.
Остатъкът от 19 511,55 лв. е разпределил на основание чл.136, ал.1 т.6
от ЗЗД, както следва: за НАП - 17 868,77 лв. и 1 642, 78 лв. – пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането на НАП .
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, поради
следните съображения:
Обжалваното разпределение е било извършено в нарушение на
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаване и принудително изпълнение спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски, т.е. не всички разноски по изпълнението попадат в
приложното поле на цитираната норма.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този ред на специалните привилегии влизат
изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, т.к. по изпълнителното дело не се
извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на
постъпленията от отделни изпълнителни способи.
Такива необходими разноски поначало са таксите за образуване на
изпълнително дело, за цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, за изпращането на призовки, уведомления и книжа, за налагането
на запор върху движими вещи или вземания или на възбрана на недвижим
имот, извършване на опис и публична продан на вещта.
От привилегията на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД се ползват и разноските за
обезпечаване на иска, чрез налагане на запор или възбрана върху събраното
вземане или осребрената вещ, постъпленията от които се разпределят.
Не се ползват с такава привилегия разноските, направени от
присъединен взискател, нито дължимите на ЧСИ такси, които не са авансово
заплатени от първоначалния взискател и се отнасят до реализирането на
изпълнителния способ.
Действително чл.79, ал.2 от ГПК допуска в случаите, когато таксите по
изпълнението все пак са останали невнесени от взискателя, те да бъдат
събрани от длъжника.
От това правило обаче не следва изводът, че същите намират място в
3
първия ред на специалните привилегии по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД, т.к. тази
специална привилегия принадлежи само на първоначалния взискател по
отношение на необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния
способ, чиито постъпления се разпределят.
Такова качество ЧСИ безспорно няма, поради което вземането за тези
разноски следва да се включи при разпределянето на сумите за
хирографарните кредитори.
От обжалваното разпределение се установява, че в реда на специалните
привилегии по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД ЧСИ Г.И. е включила 258 лв., които
обаче не са били авансово предплатени от взискателя.
Включването на тези вземания в реда на специалната привилегия по
чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД е незаконосъобразно и е повлияло пряко на
законосъобразността на по-нататъшното разпределение.
Незаконосъобразно не са били включени в привилегията по чл.136, ал.1
т.1 от ЗЗД направените от взискателя разноски за обезпечаване на иска, чрез
налагане на запор, които са удостоверени в изпълнителния лист, т.к. с
разпределението се разпределя постъпленията от събраното вземане, което е
било обезпечено чрез запора.
Неоснователно е оплакването в жалбата, касаещо разпределената в
полза на НАП сума.
По делото са постъпили две удостоверения от НАП, чието съвместно
тълкуване обуславя извода, че приетата за от ЧСИ И. за събиране сума от
73 190,37 лв. представлява сборът от дължими от „А.И.“ ЕООД – гр.С.З. към
22.10.2021 г. публични задължения.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а
обжалваното с нея разпределение е незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено, а делото върнато на съдебния изпълнител за
изготвяне на ново разпределение, при спазване на указанията, дадените в
мотивната част на настоящото решение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.463, ал.1 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разпределение по
изп.д.№ 2021***** по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** на КЧСИ и район на
действие при СтОС, предявено на 15.11.2021 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.И., с рег.№ ** на КЧСИ и район на действие
при СтОС за извършването на ново разпределение при съобразяване на
указанията, дадени в мотивната част на решението.
4
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5