Определение по дело №4737/2012 на Районен съд - Пазарджик

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    

 

№                                       07.02.2013  година                    град  Пазарджик

 

Пазарджишкият  Районен съд XI граждански състав

На седми февруари   две хиляди  и тринадесета    година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

Като разгледа докладваното от Районен съдия  РАЛИНОВА

Гражданско  дело № 4737,  по описа на съда  за 2012  година

 

Производството е по реда на чл.140  от ГПК.

                             ДОКЛАД    /проект/

По чл.146 от ГПК

 

В подадена искова молба от И.А.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат А.Ш. от ПАК , съдебен адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул.“Екзарх Йосиф“ №15А, ет.2, ст.10 против ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО, ЕИК: *********, с адрес с. Лесичово, обл.Пазарджик, ул.“Никола Чочков“ № 11-13, представлявана от С.Н.Л.-кмет на Общината се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО, преставлявана от С.Н.Л. , за сумата от 9045 лева, от които: 8306.15 лева –главница дължима като обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно с дължима мораторна лихва от 03.11.2011 г. в размер на 739.37лв., за неизползван платен годишен отпуск за времето ,през което е изпълнявал длъжността кмет на общината от 02.11.1999 г. до 03.11.2011 г., със законна лихва върху гланицата, считано от 12.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева платени за адвокатски хонорар. По така подаденото заявление било образувано ч.гр. дело № 3650/2012 г. по описа на Пазарджишки районен съд и е издадена заповед за изпълнение ,но в законоустановения срок ответникът ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО, преставлявана от С.Н.Л. подал възражение срещу нея.                             Обстоятелствата, на които основават вземането си: На 02.11.1999г.  между И.А.С., ЕГН: ********** *** бил сключен трудов договор на длъжнаст кмет на община, който бил прекартен на 03.11.2011 г. След прекратяване на трудовото правоотношение  и до настоящия момент ответникът не е е изплатил дължимотто  обезщететение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуска  за периода  02.11.1999г. до 03.11.2011г. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, дължимата от ответника и непогасена главница възлизала в размер на  8306.15 лева- главница ведно с дължима мораторна лихва от 03.11.2011 г./датата на уволнението / в размер на 739.37 лева.

Моли се съдът да  постанови решение, с което да  приеме за установено, че ОБЩИНА ЛЕСИЧОВО, ЕИК: *********, със адрес с. Лесичово, обл.Пазарджик, ул.“Никола Чочков“ № 11-13, представлявана от С.Н.Л.-кмет на Общината има парично задължение към И.А.С., ЕГН: **********,***, в размер на:  8306.15 лева –главница , ведно с дължима мораторна лихва от 03.11.2011г.\датата на уволнението\- до депозиране на заявленето в размер на 739.37лв., както и  законна лихва върху гланицата, считано от 12.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моля да им  бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Направени са доказателствени искания:

Молят да  бъде изискано и приложено по настоящото дело  ч.гр.д.  № 3650/2012 г. по описа на Пазарджишки районен съд.

Молят да бъде допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, на която е оформена задачата.

            Представени са писмени доказателства.

            В едномесечния срок за отговор ответникът е  депозирал писмена молба, с която заявява че  исковете са процесуално допустими, но нередовни. Ищецът не е посочил за кой период претендира обезщетение по чл. 224 от КТ. От обстоятелствената част на исковата молба било видно, че е  изложено твърдение за период, в който  е съществувало трудово правоотношение, но не става  ясно за кой период на ищеца не му е изплатено полагащото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В този смисъл се затруднявали да вземат отношение по основателността на така предявения иск. Твърди се че не става ясно посочената мораторна лихва в размер на 739.37  лева за кой период се претендира.

Съдът счита,че така представените писмени доказателства от ищецът, следва да бъдат допуснати  и приети в процеса,тъй като са допустими,относими и необходими за спорното право.

Направеното възражение за неяснота на периода за който се претендира обезщетението може да бъде извлечено от депозираното от ищеца заявление н което ясно е посочено за кой период се претендира обезщетението.

Следва да бъде допусната и поисканата СИЕ,на която е оформена задачата.

Воден от горното  и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

 

          Приема като доказателства  представените от ищеца.

            ИЗИСКВА и прилага ч.гр.д. № 3650/2012 г. по описа на ПРС.

ДОПУСКА изслушването на СИЕ по задача оформена в исковата молба,като ОПРЕДЕЛЯ за в.л.  М.Лавчиева при депозит- 60 лева, които да се изплатят от бюджета на Районен съд  Пазарджик.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на    20.03.2013 година  от 9.зо   часа, да се призоват страните и вещото лице.

Да се изпрати  на страните настоящето определение и проект от доклада по делото по чл.146 от ГПК,а на ищеца  и отговора подаден от ответника.

         Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: