Р Е
Ш Е Н
И Е №334
гр.Пловдив,18.03.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,І гр.с.,в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Диана Плачкова,като разгледа
докладваното гр.д.№ 1182 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Г.В.С. ,ЕГН ********** *** –адв. С., с която е предявен иск
по чл.49 от ЗЗД против „Медия груп 24” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление –*** .
В исковата молба са изложени
обстоятелства, че ищецът има качеството на ***при Община ** ,избран на
проведените през ** местни избори и оттогава изпълнява правомощията си. В края
на м. април 2018г. получил предложение от името на ответника за предоставяне на
услуга „информационно обслужване” ,което отказал поради липса на предвидени
средства в бюджета на *** от него район. Няколко дни по-късно на електронната
страница, администрирана от ответното дружество, бил публикуван материал ,без
посочен автор, касаещ ищеца в качеството му на **.Същият бил озаглавен „Район ***”
и съдържал коментари ,че ** от ищеца район изостава в развитието си, че
приоритет е изграждането на ***, а инфраструктурата се задъхва, посочено било
още, че ищецът се е провалил с „гръм и трясък” ,като се правел саркастичен
анализ ,че той не разполагал нито с характер ,нито с капацитет на **. Освен
това неизвестният автор сочел ,че ищецът е „**”/ в кавички/ ,че ако ** се
избирали мажоритарно, той едва ли би ***. Според ищеца, се правел опит и да се
създаде противопоставяне между него и ** И.Т.,за когото било отразено, че стои
и гледа безучастно какво се случва. Заявява се ,че тези твърдения не отговарят
на истината, а са манипулативни ,позорящи и дискредитиращи ищеца, накърняват
доброто му име и неговата професионална и лична репутация. Така ,масовият
потребител на интернет оставал с впечатление ,че ищецът инвестирал времето и
ресурса си в *** на ** /макар *** да се издавали от ** на общината ,а не от **на
район /,че не се интересувал от ***. Сочи се, че изложеното в публикацията се
отразило негативно върху емоционалната сфера на ищеца и върху отношенията с
близките и приятелите му, създало напрежение в семейството му и на работното му
място. Твърди се още, че администрираната от ответника електронна страница ** е
изключително популярна не само сред жителите на гр. ** ,а и сред тези от цялата
област ,поради което коменти-раният материал стигнал до огромна аудитория. От
името на ищеца било изпратено до ответното дружество опровержение на материала
,извадки от което били публикувани в електронната страница ,въпреки
отбелязването ,че е без редакторска намеса. Поддържа се, че макар в случая да
не е посочен автор на публикацията, с поведението си, намиращо се в драстично
противоречие с Етичния кодекс на българските медии, ответното дружество е
осъществило института на непозволено увреждане, при което следва да се ангажира
отговорността му за репариране на търпените от ищеца неиму-ществени вреди,
описани по-горе.
Предвид изложеното, се иска от
съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 40 000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
,претърпени в резултат на публикацията-
„Район ***” ,публикувана на ** на електронна страница на ** ,издаван от
„Медия груп 24” ЕООД, като от тази сума- 5 000лв.-са за вреди ,изразяващи се в
стрес в резултат на публикацията след прочитането й ;5 000лв.-за стрес, досада
,изгубено време в опитите ищецът да обясни на познатите си ,че става въпрос за
неоснователна компроматна кампания срещу него; 5 000лв.-за вреди ,състоящи се в
лошо настроение и напрежение в семейството; 20 000лв.-за вреди ,изразяващи се в
уронване репутацията на ищеца в обществото и 5 000лв.-за вреди ,изразяващи се в
причиняване на стрес на работното място. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху исковата сумата ,считано от датата на публикацията- ** до окончателното й
изплащане.
Допълнителни съображения по спора
са изложени в писмена защита на ** С.- пълномощник на ищеца. Направено е искане
за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника ,с който е изразено становище за неоснователност на заявената от
ищеца претенция. Поддържа ,че статията от ** не нарушава правата на ищеца в качеството му на **, а съдържа анализ и оценка на **, като направената оценка
представлява свободно изразена позиция на основание чл.39, ал.1 от Конституцията на Р България .Основната критика, отправена в статията, към
дейността на ищеца като **била свързана с нереализирана *** ,като в задължението на последния
влизало организирането на благоустройствени мероприятия /чл.46 от ЗМСМА/.
Оспорват се твърденията на ищеца ,че в края на м. април 2018г. е било отправено
предложение за информационно обслужване /такова е било предоставено в края на
2017г./, че публикацията цели да бъде очернен ищеца лично и като **, че с нея се заблуждава масовия потребител на интернет ,както и че са
били претърпени от ищеца описаните неимуществени вреди. Претендира се от
ответника присъждане на разноски.
Съдът,след като прецени събраните по
делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Между страните няма спор ,че на **
на електронна страница на ** ,чийто издател е ответното дружество, е
публикувана статия ,озаглавена „Район **” .
Представено е искане на право на
отговор във връзка с горната публикация, отправено от ищеца С. до ** на „Медия
груп 24”ЕООД .
Установява се ,че в голямата си
част съдържанието на текста на отговора е публикувано на следващия ден-** на
електронната страница на сайта.
Представено е като доказателство
по делото и предложение за информационно обслужване от „Медия груп 24” ЕООД, в
което е посочено ,че ** е една от най-старите и доказано най- четената медия в
града ,като само читателите от ** са около 250 000 всеки месец ,а абонатите
,които са избрали да получат новините си директно на своя е-mail са над 100 000. Предложението
съдържа оферта за публикуване на статии във връзка с отразяване дейността на
организации и извършване на рекламно -информационно обслужване в поддържания
сайт **.
В подкрепа
на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди в резултат на
процесната статия, по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на ** Т.А.П.,К.Б.Д.и М.А.А..
** П.
заявява, че като **на район **при Община **
прекарва голяма част от ежедневието си заедно с ищеца, разреша-вайки различни
проблеми. Същият знае за публикацията, озаглавена „**“,публикувана в края на ** 2018г. Твърди
,че информа-цията ,изнесена в публикацията, не била вярна, тъй като не е в
правомощията на **да издава строителни разрешения за обекти и конкретно за
посочения обект- игрална зала. След като прочел статията ищецът, бил напрегнат,
стресиран, шокиран. Същата станала достояние на широк кръг от хора, някои
от тях започнали да
му се обаждат по телефона и се налагало той да дава разяснения във връзка с
материала ,обяснявал ,че не е издавал ** за изграждане на въпросния обект,че
написаното не отговаря на истината и че явно има някаква тенденциозност в
публикацията. ** сочи ,че ищецът е **, стреми се да докаже, че не напразно е ** и
иска да защити доверието на **, работи отговорно, приема **, старае се да
отгово-ри на техните молби.Публикацията създала неприятни изживявания у
ищеца, ** му
споделила, че той се чувства дискомфортно .** заявява още ,че има доста статии
,касаещи дейността на ** ,преди процесната била публикувана и друга негативна статия,
свързана със строителство на „**“, по повод на което било проведено обществено
обсъждане.
** Д., която работи като ** в **
на район **, депозира показания ,че е чела публикуваната в ** медия статия, в
която ищецът е охарактеризиран като **. За тази статия тя и колегите й научили
от **, които изразили съмнение в качествата и възможностите на **да разреши
проблемите на района. Публикацията се отразила негативно на работата на ***в **
и на **,атмосферата била напрегната, постоянно се налагало да разискват
написаното с гражданите .Преди въпросната статия ищецът бил адресат и на друга
критична публи-кация ,която касаела новоизграждащ се *** и засягала забавянето
на сроковете за това. Отразеното обаче в предходната статия отговаряло на
истината, защото действи-телно имало забава в сроковете.
** М. А. е приятел на ищеца С. от
много години, запознат е с процесната публикация в сайта **, в която последният
бил определен като „**“ и „**“ . Твърди ,че след статията ищецът не се чувствал
добре, бил разстроен, огорчен, избягвал да контактува с когото и да е , притеснявал
се публикуваното да не стане достояние на **,който има здраво-словни проблеми. Преди
С. бил ведър, винаги усмихнат ,позитивно настроен, готов да разговаря с всеки и
на различни теми, след публикацията обаче се променил , отношенията в
семейството му станали напрегнати ,постоянно си задавали въпроси във връзка със
статията. ** не помни добре какво е било съдържанието на публикация, но в
заглавието й ** бил определен като „**” , „**” и се усещала лична нападка към
него .
По делото са изслушани и
показанията на ** на ответника- С.Т.Г.-** в „Медия груп 24” ЕООД .Същият излага
,че журналистите отразяват в публикациите различни случаи и ситуации, в
работата им се налага да критикуват или хвалят, а понякога само да изказват
мнение на читатели. Обичаен журналистически похват е да се използват в
материалите различни прилагателни към човек, предмет или събитие. На сайта на
медията се публикуват дневно между 70 и 100 новини ,заглавията на публикациите обикновено се формулират по
начин, целящ привличане вниманието на читателите и провокиране на читателското
мнение и интерес. ** сочи ,че е имало и други критични статии към **, **, **. В
случая процесната статия била насочена към Г.С. и касаела дейността му като **.
** не знае дали след публикуването й ** е поискал право на отговор. Твърди ,че
от медията се отправят предложения към ** за медийно отразяване работата на ***.
Предложе-нията се правят в края на съответната година за предстоящата и не
всички от тях се приемат. ** сочи, че конкретното предложение за медийно
отразяване дейността на район” **” е било отправено на 21.12.2017г. , когато **
бил в медията за годишно интервю, не знае какви са параметрите по офертата ,тогава
тя не била приета.
При
така събраните доказателства и установени
обстоятелства ,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
Възникването на отговорността по чл.49 ЗЗД се обуславя от
установяването на следните предпоставки :да са причинени вреди ,вредите да са причинени в резултат от виновно
противоправно поведение на лице ,на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил работа, както и да е налице причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилата вреда.
В случая ищецът претендира
обезщетение за вреди от процесната публикация , като поддържа ,че тя е уронила
престижа на личността му чрез употребените в нея остри и критични думи и
изрази, конкретно- „**“ и „**“, „**” в кавички, „провали с гръм и трясък”, както
и чрез съдържащия се в нея негативен коментар, че ** от ищеца *** изостава в
развитието си, че приоритет в района е изграждането на **, а инфраструктурата
се задъхва.
По делото не е формиран спор по
отношение на обстоятелствата, че на ** на електронна страница на ** е
публикувана статия ,озаглавена „Район ***”,както и че ответникът е издател на
интернет-медията ,функционираща като електронен сайт за новини.
Видно е, че процесната статия е без
посочен автор ,под заглавието е публи-кувана снимка на ищеца, след което е
изписан текст, в който се говори ,че в развитието на * **е налице застой ,дори
отстъпление ,приоритет е изграждането на ** ,а инфраструктурата на *** се задъхва.
Посочено е ,че ** С. не притежава характер и капацитет на ** ,провалил се е с
„гръм и трясък”.Като пример за безхарактерността на ** се определя
отстъплението пред група ***, които искат да се изгради *** вместо ***.
Посочено е и, че е несериозно центърът на *** да се ** от подобен „**”.
В чл.39-41 от Конституцията на
Република България и в чл.10 от Европейската конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси и получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и
да получава ,съобщава и предава мнения ,идеи или информация независимо от
начина на изразяване.Това е едно от основните права на личността ,което е в
основата на демократичните процеси и представлява един от най-важните принципи
, върху които се гради всяко демократично общество. Прокламираната в чл.40,ал.1
от КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация, свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси ,обаче не е неограничена, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно гарантирани
ценности, каквито са правата и доброто име на гражданите. В съдържанието на
свободата на словото не се включва предоставена възможност за разпространяване
на неверни данни, нито на такива с негативен подтекст ,засягащи лични
граждански и човешки права. Следователно, въпросът за баланса при упражняване
на конституционно гарантираните права може да бъде разрешен след конкретна
преценка за всеки случай.
Според трайната съдебна практика
във връзка с отговорността на разпростра-нени чрез публикации твърдения и
оценки /решение №484/09.06.2010г. по гр.д. №1438/ 2009г.,решение №62 от 6.03.2012г. на ВКС по гр. д.
№1376/2011г., решение № 209 от 27.09.2013г. на ВКС по гр. д.
№1747/2013 г., решение №204/
12.06.2015г. по гр.д. №7046/2014г. ,решение №148/10.07.2015г. по
гр.д.№6318/2014г.и др./, приложима и към процесния
случай ,когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39,ал.1 от Конституцията на Р България и свободата на мнение не е
използвана ,за да се увреди доброто име на другиго,твърдения и оценки чрез
печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка ,пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос ,свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на
изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения
могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството на личността /т. е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида/. Оценъчните съждения не могат да се
проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно
произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят
адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност за изнесената информация, ако в резултат на
публикациите са претърпени вреди, тъй като чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали. Тази отговорност произтича
от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на
материала.
В конкретния случай не се установява сочената
от ищеца публикация да осъществява деликт. Употребените в нея думи и изрази не
са с такова съдържание ,че да разкриват признаците на противоправност ,като
основание за търсене отговорност от ответника. Посочените изрази „**“, определянето
на управлението на **С. като „застой” и „отстъпление“ представляват оце-нъчни
съждения, които изразяват мнението на автора за ищеца и неговата дейност на ***и в този смисъл не подлежат на проверка за
истинност. Използвана думата „**” ,поставена в кавички, е също едно оценъчно
съждение, мнение относно качествата и професионализма на ищеца. Изразено е
мнение с негативен характер и чрез избраната фраза „провали с гръм и трясък”. Макар
и натоварени с негативен смисъл използваните изразни средства обаче не са
обидни и не може да се направи извод ,че целта на статията е унижаване на ищеца
,уронване на доброто му име, честта и достойнството му. Същите отразяват мнението на автора за ищеца като **на **при ** ,възмущението му от нарастващия брой на ** и от нереализирането на *** т.е.
касае се до субективно мнение ,което може да бъде изразено чрез слово- чл.39,ал.1
от Конституцията на Р България. Освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан
с дейността на ищеца като **, статията не обективира твърдение за злепоставящи
факти. Действително, в материала се говори за изграждане на ** в *** на гр.**,
но следва да се посочи ,че това не е неморална и позоряща дейност и използваните
изрази не са обидни. Затова и в случая е без значение ,че издаването на разрешения
за строеж за такива обекти е от компетентността на съответните административни
органи при Община **. В статията се критикуват още прояви на ищеца ,свързани с
нереализирането на *** и се създава предположение за толериране интереси на
група хора, желаещи изграждането на ** вместо **, което също представлява извод
,мнение и субективна интерпретация на възприети от автора обстоятелства ,като
липсва твърдение за конкретен злепоставящ факт и не е налице разгласяване на
позорно обстоятелство. Освен това от публикувания отговор по повод въпросната
статия става ясно ,че е проведено обществено обсъждане на проект за изграждане
на *** с оглед предлагане на балансирано решение и съобразяване интересите на
различните групи заинтересовани лица. Следователно, макар авторът да критикува
дейността на ищеца, той не го обижда самоцелно и не са прекрачени границите на
свободата на словото. В статията липсва конкретно фактическо твърдение за
обстоятелства, унижаващи честта и достойнството на адресата, не се съдържат и
такива, представляващи неистини, приписващи престъпле-ния или разгласяващи
позорни обстоятелства ,при което е без значение дали ищецът се е почувствал
засегнат от нея. Както вече се посочи, при изказани мнения с негативна оценка
,пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във
връзка с обществен въпрос ,не може да се носи отговорност ,доколкото изказаното
мнение не представлява обида. Ето защо, независимо че в публикацията са направени негативни изводи,
отнасящи се до дейността на ищеца, и се внушава недоверие в качествата му на **
и ** ,то използваните фрази не са израз на противоправно поведение на автора и
могат да бъдат приети като допустими коментари. Ищецът безспорно е публична
личност и в това си качество следва да понася засиления журналистически интерес
и да търпи повече укори от обикновените граждани, дори такива на границата или
отвъд добрия тон. Обществото има право да бъде информирано за изявите и
дейността на публичните личности ,като няма пречка журналистите да изразяват
мнение и да дават оценка по този повод. Наред с това следва да се отбележи, че
не се ангажираха от ищеца доказателства в подкрепа на твърдението му коментираната
статия да е свързана по някакъв начин с отклоняване на отправеното от ответната
медия предложение за
предоставяне на услуга –информа-ционно обслужване .Напротив, от показанията на
** Г. стана ясно ,че предложението е направено около четири месеца преди публикацията
,при което неоснователни се явяват доводите за наличието на връзка на критичния
материал с неприемането на предложението.
С оглед изложеното ,съдът намира ,че не се
установява авторът на процесната статия да е осъществил твърдяното от ищеца
противоправно поведение спрямо него. А при липсата на противоправно деяние,
безпредметно е да се изследват другите елементи от фактическия състав на
увреждането. Доколкото в случая не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на автора на публикацията, то не отговаря и възложителят на
работата по реда на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД ,поради което предяве-ният иск ,като неоснователен ,следва
да се отхвърли.
Предвид
изхода на правния спор и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1800 лв.-за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По
изложените съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен, предявения от Г.В.С. ,ЕГН **********
*** –** С., против „Медия груп 24”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –*** ,иск за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 40 000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на публикацията-„*** ***” ,публикувана на
** на електронна страница на **,издаван от „Медия груп 24” ЕООД ,неимуществени
вреди ,изразяващи се в стрес в резултат на публикацията след прочитането й;
досада ,изгубено време в опитите ищецът да обясни на познатите си ,че става
въпрос за неоснователна компроматна кампания срещу него; лошо настроение и
напрежение в семейството му; уронване репутацията на ищеца в обществото; причиняване
на стрес на работното място.
ОСЪЖДА Г.В.С. ,ЕГН ********** ***
–** С., да заплати на „Медия груп
24” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –*** ,сума в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/лв.-разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: