Решение по дело №2193/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№929

 

гр.Бургас, 03.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

          

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 2193 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на И.П.В. с ЕГН: **********, с адрес ***; съдебен адрес:***, чрез адв.  от АК- Бургас, против наказателно постановление № ЮИР-20-ЮИР-16/26.04.2018 г., издадено от Началника на, с което на основание чл.233 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като били изтекли сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на акта. Също така се поддържа, че следвало да бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като именно то осъществявало строителен надзор. Накрая се посочва, че приетите с акта образец 12 дейности не са тези, чието некачествено изпълнение е констатирано.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв., който поддържа жалбата по изложените доводи, които доразвива в представени писмени бележки.

За Административно - наказващият орган, се явяват юрисконсулт надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление, като поддържа, че не са допуснати нарушения при процедурата по издаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 30.04.2018 г., а жалбата е входирана на 04.05.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

, осъществявало строителен надзор във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на няколко многофамилни сгради на територията на гр. Бургас, включително и блок №, като управител на дружеството бил И.В.П.. На 08.01.2017 г. П. подписал акт Образец 12, приложение към чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството ( л. 7) за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. В акта като СМР били посочени „полагане на битумен грунд” и „хидроизолция”- битумна мембрана без посипка 1 слой”, като им била дадена оценка „добра”.

По повод постъпила жалба от управителя на сдружението на собствениците на бл., на 10.10.2017 г. била извършена проверка от служители на РО на „” при. Бил съставен констативен протокол (л. 35), в който било отразено некачествено изпълнение на хидроизолация на покрива, хидроизолация на козирката, некачествено изпълнение на мазилка по комини и борд покрив, некачествено монтирани подпрозоречни первази и др.

На 22.12.2017 г. била извършена нова проверка на обекта, като в констативния протокол (л. 17) било посочено, че строителят е отстранил част от нарушенията, констатирани на 10.10.2017 г. Като нарушения в този протокол били посочени: частично некачествено изпълнение на мазилка по комини и борд покрив, некачествено монтирани подпрозоречни первази и др., сред които не се споменава хидроизолация.

            На 16.03.2018 г. свидетелят Б.Г.- главен инспектор в РДНСК ЮИР съставил АУАН с №ЮИР-20/16.03.2018 г. срещу И.В.П. за това, че в качеството си на управител на „, което осъществявало строителен надзор на обекта, на 08.01.2017 г. съставил и подписал акт обр. 12 в нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, в който акт дал оценка „добра”, без да направи възражения за некачествено изпълнение. Основание за този извод били, че на 22.12.2017 г. било констатирано некачествено изпълнение на мазилка по комини и борд покрив и некачествено монтирани подпрозоречни первази, които довели до течове в обекта. За съставянето на акта била изпратена покана до И.В. и той бил съставен в негово присъствие, като в законовия срок не били подадени писмени възражения.

            Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, като пресъздал фактите, посочени в него и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

            Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-13-014/09.01.2018г. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

            Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове  еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.

Видно от материалите по делото, още на 10.10.2017 г. е била извършена проверка, която е констатирала същите нарушения при изпълнение на строително-монтажните дейности, т.е. още към този момент е могло да се изиска документацията и по-точно- въпросният Акт Образец 12. Неоснователни са доводите на представителя на АНО, че към онзи момент проверяващите е нямало как да се снабдят с документацията, тъй като очевидно след проверката на 22.12.2017 г. това се е случило. Нещо повече, в протокола от 10.10.2017 г. са посочени документи във връзка със строежа, т.е. органите са имали достъп до същите. Иначе казано, нарушен е тримесечния срок за съставяне на АУАН от установяването на нарушителя, тъй като актът е съставен на 16.03.2018 г. Така изложеното нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното постановление.

Следва да се отбележи, че по същество липсва извършено нарушение от жалбоподателя. Същият, по мнение на настоящия състав, не е субект на наказателна отговорност в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 168 ЗУТ посочва отговорностите на „лицето, което осъществява строителен надзор”. Това лице може да бъде както физическо, така и юридическо. Това тълкуване се прави от разпоредбата на чл. 229, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, както и от административнонаказателните разпоредби на закона. Така чл. 237, ал. 1, т. 2 ЗУТ предвижда налагането на имуществена санкция на юридическо лице, осъществяващо строителен надзор. Поради това са и неоснователни доводите на АНО, че в случая отговорността била лична и следвало да се понесе от управителя на юридическото лице, осъществяващо надзора, тъй като последният подписал акта за приемане на строителните дейности. Каква отговорност ще се носи- лична, или обективна безвиновна, зависи от субекта, осъществяващ надзора- дали същият е физическо, или юридическо лице. Очевидно е, че законът предоставя възможност на юридически лица да осъществяват надзор и неминуемо някое физическо лице ще подписва документи от тяхно име. Последното обстоятелство обаче не заличава положението, че се касае за различни правни субекти. В случая отговорността следва да се носи от субекта, осъществяващ надзор- а не от неговия представител- И.В..

В горния смисъл е и константната практика на административните съдилища в страната, които последователно приемат, че отговорността за неизпълнението на задължението по чл.168, ал.1, т.2 ЗУТ се носи от търговското дружество като юридическо лице, а не от физическото лице, управител на същото. Аргумент за това са и цитираните по-горе разпоредби на ЗУТ, в които се борави с термините лице и лица, което означава, че това могат да бъдат както физически, така и юридически лица. / в тази насока Решение № 273 от 29.12.2016г. на АдмС - Ловеч по к.а.н.д. № 246/2016г., Решение № 415 от 19.04.2016г. на АдмС - София-област по к.а.н.д. № 209/2016г., Решение № 257 от 21.07.2015г. на АдмС - Перник по к.н.а.х.д. № 314/2015г. и Решение № 1197 от 26.05.2014г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1164/2014г./.

Налице е и още едно основание, на което, съдът счита, че жалбоподателят не е извършил административно нарушение. По същество, вмененото нарушение се изразява в това, че е дадена добра оценка на строителни работи, а се е установило, че тяхното изпълнение е некачествено. В НП е посочено, че е некачествено изпълнението на „мазилки по комини и борд на покрива, подмяна на подпрозоречни первази”. В процесния акт Образец 12, на 08.01.2017 г. е дадена оценка „добра” по отношение „полагане на битумен грунд” и „хидроизолация-битумна мембрана без посипка 1 слой”. Очевидно е, че се касае за различни по вид СМР, който извод следва и от протокола от 10.10.2017 г., където хидроизолацията, мазилката по комина и борд покрив и подпрозоречните первази са изброени отделно. Също така в протокола от 22.12.2017 г. е посочено, че част от констатираните нарушения на 10.10.2017 г., сред които и некачественото изпълнение на хидроизолацията, са били отстранени от строителя, от което още веднъж следва изводът, че се касае за различни по вид и независими СМР. Иначе казано, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за некачествено изпълнение на дейности, за който последният всъщност не е давал оценка на 08.01.2017 г. Дори и да има некачествено изпълнение, то това би било в частта за хидроизолацията, за което обаче липсва описание в АУАН и НП. Предвид изложеното, следва изводът, че липсва деяние по смисъла на чл. 6 ЗАНН, респ. НП следва да бъде отменено.

В заключение, обжалваното постановление следва да бъде отменено, както поради допуснати нарушения в административнонаказателното производство, така и поради нарушения на материалния закон.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮИР-20-ЮИР-16/26.04.2018 г., издадено от Началника на, с което на основание чл.233 от ЗУТ на И.П.В. с ЕГН: **********, с адрес ***; съдебен адрес:*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Ил.Георгиева