Решение по дело №139/2022 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 153
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Цветан Христов Петков
Дело: 20221810200139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Ботевград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря И****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200139 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
БЛ. К. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.*****,
обл.гр.Враца, ул.”***** №56А е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №20-0246-000913 от 22.10.2020г, издадено от Началник група
към ОДМВР – София, РУ- Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева,
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50.00лева, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20.00лева и за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП на основание чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20.00лева. В жалбата си Г. излага съображения за неправилност на НП и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззивната страна – РУ - Ботевград, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
1
жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 283483/17.08.2020 г.; АУАН № 222349/09.05.2020
г.; разписка № 0600011438179062 от 17.08.2020г.; справка за
нарушител/водач; НП №20-0246-000913/22.10.2020г.; заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. и П. ИВ. П., се установява следната фактическа
обстановка:
На 17.08.2020г. около 08.45ч. свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. и П. ИВ.
П. – полицейски служители при РУ - Ботевград били на работа и
изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в
гр.Ботевград на бул.“Цар Освободител“, в близост до кръстовището с
ул.“*****“. Тогава те спрели движещия се по булеварда към тях, лек
автомобил м.”Деу Рейсер” с рег.№СА*****АН, управляван от жалбоподателя
БЛ. К. Г., който не спрял на знака Б2, находящ се на кръстовището на
ул.“*****“. При извършената проверка, от справка в информационната
система на МВР, полицейските служители установили, че жалбоподателят не
е заплатил в срока на доброволно плащане глоби, наложени му със
наказателно постановление , управлява МПС без обезопасителен колан, при
наличие на такъв и с изтекъл АКТ АА 222349 от 09.05.20г. За констатираните
нарушения св.Илиев в присъствието на св.П. съставил срещу Г. АУАН №
283483/17.08.2020г. Съставения АУАН бил предявен за запознаване със
съдържанието на жалбоподателя и му бил връчен препис от него.
Актосъставителят квалифицирал деянията на Гаврилов като нарушения на
чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.157 ал.6
от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление №20-0246-000913 от 22.10.2020г, от Началник
група към ОДМВР – София, РУ- Ботевград.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
2
показанията на свидетелите И. и П., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй
като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
По отношение на нарушението, визирано в пункт 1 на НП – това по
чл.6, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото НП.
Общото правило на чл.6, т.1 ЗДвП задължава участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В АУАН и наказателното постановление следва да се опише
извършеното деяние с фактическите му признаци съобразно конкретната
административно-наказателна правна норма. В случая, както в АУАН, така и
в НП на жалбоподателя не е приписано деянието, осъществяващо формата на
изпълнителното деяние на състава по цитираните норми. При фактическото
описание на нарушението е посочено само, че жалбоподателят като водач на
МПС не съобразява поведението си с пътен знак Б2, и при това описание не
става ясно какво именно е било деянието му и в какво се е изразило
вмененото му несъобразяване със знака. След като в атакуванато НП не е
посочено конкретното деяние, с което фактически жалбоподателя е
осъществил вмененото му нарушение и чрез което същият не се е съобразил
с повелята на пътния знак, съдът счита че е налице допуснато съществено
3
процесуално нарушение в хода на административно-наказателното
производство, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице
относно обективен елемент от състава на нарушението, опорочава
наказателното постановление по отношение на нарушението по чл.6, т.1 от
ЗДвП и води до неговата отмяна в тази му част само на това основание.
По отношение на нарушението отразено в пункт 2 на атакуваното
НП, съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административно-наказателното производство.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на свидетелите И. и П., и от съставения АУАН, се
доказа, че Г. е осъществил нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съдът
възприема показанията на двамата свидетели като категорични,
последователни и логични. На следващо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства
по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът
счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за
обстоятелствата, изложени в него.
Правилно административно наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на посоченатите в НП дата и място е управлявал автомобила като не е
бил поставил обезопасителен колан при наличие на такъв в МПС.
Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на жалбоподателя наказание "Глоба",
всяко в размер на 50.00лв., което е и фиксирания размер, предвиден за
същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му относно вмененото на Г. нарушение по чл.137а, ал.1
от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.
По отношение на нарушението, визирано в пункт 3 на НП – това
по чл.190, ал.3 от ЗДвП, съдът намира, че в случая е допуснато съществено
процесуално нарушение , с което е било нарушено правото на жалбоподателя
да разбере за извършването на какво точно административно нарушение е
подведен към административно-наказателна отговорност и да организира
4
правилно защитата си въз основа на коректно и прецизно отразени
обстоятелства и посочени доказателства в тази насока, като във
фактическото описание на нарушението в АУАН и НП е отразено само че
управлява л.а. с незаплатена глоба по НП, но не са били въведени конкретни
обстоятелства, от които да е възможен извод за определено наказателно
постановление, издадено по отношение на жалбоподателя, на кой орган, както
и относно начална дата, от която да е започнал да тече конкретен срок за
дължимо плащане и кога именно е изтекъл този срок за плащане на глобата.
Този порок в обжалваното НП не би могъл да бъде саниран в
настоящото производство, поради което в тази част обжалваното НП следва
да се отмени.
По отношение на нарушението, визирано в пункт 4 на НП – това
по чл.157, ал.6 от ЗДвП, съдът намира, че в случая е допуснато съществено
процесуално нарушение и следва да бъде отменено в тази му част.
Съгласно чл. 157, ал. 6 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение
по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, като актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му.
В случая с избрания от актосъставителя и наказващия орган
начин на формулиране на деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.
157, ал. 6 ЗДвП не е описано нарушението като не е индивидуализиран в
достатъчна степен АУАН, след изтичането на чийто срок жалбоподателят
управлява МПС, нито кога е връчен този АУАН, респ. от кога започва да тече
едномесечният срок, в който водачът може да управлява с АУАН и че същият
замества контролния талон, както и има ли издадено въз основа на този акт
наказателно постановление.
Липсата на пълно и прецизно фактическо описание на
нарушението, съдържащо всички съставомерни елементи на санкционираното
деяние винаги води до нарушаване с висок интензитет на правата на
наказаното лице и предпоставя отмяна на санкционния акт в частта му на
пункт 4 от същия.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено единствено в частта му относно вмененото на Г. нарушение по
5
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно а в останалата му
част да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0246-000913
от 22.10.2020г, издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ-
Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР,
единствено В ЧАСТТА , с която на БЛ. К. Г. с ЕГН**********, с постоянен
адрес гр.*****, обл.гр.Враца, ул.”***** №56А, за нарушение на чл.137а ал.1
от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00лева като
законосъобразно и правилно.
ОТМЕНЯ в останалата му част наказателно постановление
№20-0246-000913 от 22.10.2020г, издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ- Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на МВР, като незаконосъобразно .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6