Р Е Ш Е Н И Е
№ 252 11. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 11. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 284 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното :
С решение № 519 / 03. 04. 2019г., постановено по гр. д.
№ 08556 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че А.М.Р. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата от 485 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 78,79 лева, представляваща законна
лихва за забава на
месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08. 10. 2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06841 /2018г. по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
С решението е осъден А.М.Р., да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, сумата от 75лв. разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 06841 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд и
сумата 365 лева разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение e останал А.М.Р., който го е
обжалвал изцяло. Навежда обстойни доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушаване на материалния закон –
Закона за енергетиката. Моли то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобраразно и да бъде
прекратено производството по делото, поради нарушаване на Закона за
енергетиката и липса на правно основание.
Насрещната страна
„Топлофикация - Перник“ АД е подала писмен отгор, чрез юрисконсулт Р.Д.. С него
оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6841 / 2018г. по описа на
Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е било връчена на длъжника,
който в срок е подал възражение, както и в срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 269, изречение 2-ро от ГПК. В тази връзка
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че в пледоариите по съществото на
спора, както и в представените писмени защити, жалбоподателите могат само да
доразвиват наведените във въззивната жалба основания, но не и да сочат на нови
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Основните
доводи във въззивната жалба са, че Пернишкият районен съд се е позовал на
несъществуващ нормативен акт с наименование „Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди“, а не на регламентирания в Наредба № 3 за
лиценциране на дейностите в енергетиката /ДВ бр. 33 от 05. 04. 2013г. и наименован нормативен акт „Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия, за снабдяване на клиентите“,
каквито КЕВР има правото да одобрява; че не са изготвени и сключени договори с
потребителите на енергийни услуги, което пък накърнява интересите на
„клиентите“ и нарушава основните права на потребителите, приети от ООН.
Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Ответникът в първоинстанционното производство
и жалбоподател в настоящето въззивно производство А.М.Р. е собственик на
недвижим имот – ап. № ***, находящ се в ***, което обстоятелство е обявено от
Пернишкия районен съд с определение, постановено в с. з. на 06. 02. 2019г., за
ненуждаещо се от доказване. Видно от заключението на вещото лице инж. З.З., по
съдебно – техническата експертиза, този апартамент № *** се намира в
топлофицирана сграда етажна собственост. Следователно по силата на чл. 153,
ал.1 от Закона за енергетиката /в редакцията му с ДВ бр. 54 / 2012г., в сила от
17. 07. 2012г./, А.Р. е клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имота си и
да заплаща цена за топлинната
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал.3.
Видно
от заключението на вещото лице инж. З.: в стаите отоплителните тела са
демонтирани, работи отоплителното тяло в помещение „дневна“, което е с монтиран
индивидуален разпределител, както и работи отоплителното тяло щранг – лира
в помещение „баня“, което е без ИРУ и за
него се начисляван разход на топлинна енергия, като за тяло работило
непрекъснато като този разход е определен по изчислителен път.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от Закона за енергетиката, в редакцията с ДВ 54
от 2012г., в сила от 17. 07. 2012г. - клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Видно от
заключението на вещото лице инж. З.:
Услугата
„дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на договор № 198 /
04. 04. 2001г., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и
СЕС, поради оплакванията във въззивната жалба, че липсва такъв договор са
неоснователни;
Между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на
битови потребители/, като времето на тяхното действие обхваща процесния период.
Количеството
на топлинната енергия на СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост.
Начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесния период.
Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми,
са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните
периода. Няма разлика в сумите определени от вещото лице и тези по исковата молба
на ищеца.
Изравнителните
сметки за качеството на топлоснабдяването са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислени /изравнителни /
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на
представителите на СЕС в законно установения срок.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза на вещото лице Б.П., се
установява, че дължимите от ответника суми – като главница и законни лихви за
забава за процесните периоди, са в размерите, претендирани в исковата молба.
Оплакванията
във въззивната жалба са неоснователни :
Пернишкият
районен съд е приел, че се дължат суми за заплащане на топлинна енергия за
продажба на топлинна енергия, въз основа на законови разпоредби – чл.150, ал.1
и чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката. Действително Пернишкият районен съд
е цитирал и чл. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., публикувани във вестник “Съперник” № 82 /3595/ от
29. 04. 2008г., докато жалбоподателят счита, че актът, който следва да бъде
одобрен от ДКЕВР /сега КЕВР/, трябва да е
„Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия, за
снабдяване на клиентите“. Предметът на един нормативен акт, както и
предметът на един договор не се определя от наименованието на същия, а от
неговия регламент /какво регламентира/, съответно от правата и задълженията,
които възникват по него. Т. е. след като ответникът /сега жалбоподател/ е
собственик на топлофициран недвижим имот в сграда етажна собственост, то същият
дължи заплащане съобразно системата за дялово разпределение, независимо дали формулировката
на „Общите условия“ е за доставка на топлинна енергия или за продажба на
топлинна енергия, както и независимо дали крайният потребител, какъвто се явява
той, бива наречен клиент за битови нужди или клиент на топлинна енергия. В
случая е от значение, че е доказана облигационната връзка между ищеца и
ответника за продажба на топлинна енергия за неговия топлофициран имот и той
дължи заплащане на тази топлинна енергия, изчислена по системата за дялово
разпределение.
Що се
отнася до акта на ООН, приет, за да не се нарушават основните права на
потребителите, то Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че такъв акт не на
Организацията на обединените нации, не му е известен, а и самият жалбоподател
не го е посочил с наименованието му, поради което не може да бъде обсъждан от
съда.
Следователно
искът се явява основателен и доказан по размер и правилно и законосъобразно е бил
уважен от Пернишкия районен съд. При съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното решение на Пернишкия районен съд, следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема мотивите на Пернишкия районен
съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК А.Р. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение № 519 / 03. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 08556 / 2018г. по описа по описа на Пернишкия районен
съд.
Осъжда А.М.Р., с ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.