Решение по дело №1147/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260112
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20204340101147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

   РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Троян, 15.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1147 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Г.Д.В. *** е предявила срещу Н.К.Й. *** обективно съединени иска при условията на евентуалност, от които главния е с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата 5 500 лева, заплатена на ответника без основание, както и при условията на евентуалност в случай, че съда отхвърли така предявения иск, да се произнесе по реда на чл. 59 от ЗЗД. 

В с. з. ищцата се представлява от адв. М.Ц. ***, която моли съда да уважи предявените искове и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника Н.Й. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е писмен отговор, с който същата изцяло оспорва предявените искове. Й. е представлявана в процеса от адв. И.Б. ***, който моли съда да отхвърли предявените искове.

На основание чл. 226, ал. 2, пр. 2 от ГПК съдът е конституирал в процеса като трето лице – помагач на ищцата С.Д.И., който се представлява от адв. С.Г. от ЛАК. Установява се, че на 05.07.2021 г. Г.В. е прехвърлила вземането си на И., предмет на настоящето дело в размер на 5 500 лева. Договора за цесия е приложен в настоящето производство.  

От приложените към делото писмени доказателства: извлечение от банкова сметка *** Г.Д.В. към 07.03.2017 г. от „Сосиате дженерал Експресбанк“, нотариален акт за покупко-прадажба на недвижим имот № 131 том 19, рег. № 12543, н.д. № 3608/2008 г. на нотариус С.А.рег. № 208  на НК с район на действие РС - Несебър, Справка № 560400/17.12.2020 г. на АВ, извлечение по сметка на Н.К.Й. от „ОББ“ АД с период на извлечението от 14.12.2015 г. до 14.01.2016 г., имейл кореспонденция от 08.04.2009 г., удостоверение за сключен граждански брак изд. от 16.12.2015 г., от Община Троян и удостоверение за раждане от *** ***, от показанията на разпитания свидетел С.П.Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения документистория на сметка“ с титуляр Г.В. на 06.01.2016 г. ищцата е превела по сметка на ответницата 5 500 лева.

В подкрепа на твърдението на Й., че с процесната сума всъщност В. е погасила даден заем от страна на дъщеря й С.Д., съда е възприел свидетелските показания на последната. Установи се, че Д. и В. са братовчедки и са били в много близки отношения. Свидетелката излага, че живее и работи в Д.повече от 20 години. Многократно Д. е давала пари в заем на ищцата през годините за подпомагане на нейния бизнес. Свидетелката излага, че предвид близките отношения с ищцата, й е давала пари на ръка, без документ. След като се развела в Д. Д. имала нужда от средства и затова разчитала на В., че ще й върне заемите, но единствено през 2016 г. ищцата е превела по сметка на майка й Н.Й. процесната сума от 5 500 лева. Когато майка й отишла при нея в Д.й донесла 2 500 долара. Свидетелката излага още, че с В. не са се договаряли точно по какъв начин да й връща дадените в заем пари. През периода 2004 г. – 2011 г. е дала на В. 15 000 долара и 6 000 евро. Д. е имала обща сметка с бившия си съпруг в Д. където титуляр на сметката е винаги съпруга, поради което тя не е можела да следи движението по нея.

По делото е представено удостоверение отБанка ДСК“ АД, с което е представено извлечение от електронен архив за превода, извършен на 06.01.2016 г., тъй като липсва копие на платежен документ.

 Цялостната преценка на събраните по делото доказателства и на така изяснената фактическа обстановка налага следните изводи:

Теоретично неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. За да е изпълнен фактическият състав в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки, които трябва да бъдат доказани от ищеца, а именно: обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. Настоящият състав в случая намира, че е налице основание, въз основа на което В. е превела процесната сума по сметка на ответницата, а именно връщане на заем, предоставен от нейната дъщеря С.Д.. Съда отчита, че Д. е дъщеря на ответницата, както и наведените твърдения, че между нея и Г.В. се водят и други дела, но счита, че следва да кредитира показанията й, като обективни и относими към изложените обстоятелства по делото. Съдът приема за доказано, че Д. многократно е давала на В. заеми, без да се уговарят как точно ще й бъдат връщани. Съда приема, че процесната сума е върната на Д. посредством нейната майкаотв. Й. на основание заем. При тези изводи, решаващият съда намира, че главния иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като процесните пари са преведени на ответницата на правно основаниевръщане на заем.

При тези изводи, настоящия състав намира, че така предявения главен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.    

С оглед изводите на съда относно неоснователност на главния иск, дължи произнасяне по евентуално предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД (неоснователно обогатяване).

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД извън случаите посочени от законодателя в чл. 55 - чл. 58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск се предявява, когато е настъпило някакво разместване на благаедин се е обогатил, а друг е обеднялкоето не се основава на някакво правно основание, т.е. случило се е без да е налице правопораждащ някакви правни отношения факт, т. нар. непрестационна кондикция. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В конкретния казус се установи, че не е налице неоснователно обогатяване при ответницата Й., тъй като същата е получила парите от ищцата с основаните – връщане на заем, отпуснат й от дъщерята на Й. – С.Д.. Следователно и предявения евентуален иск следва да бъде отхвърлен.

Относно оспорването на договора за цесия като нищожен от ответницата, чрез нейния пълномощник – адв. Б., следва да се отбележи, че цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но с оглед на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, от значение за изясняването му се явява предметът на прехвърлителния договор. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Съда приема, че в случая е налице съществуващо вземане, предмет на настоящето производство, а имено претендираните 5 500 лева.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева /списък по чл. 80 от ГПК/.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:***/ против Н.К.Й., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата 5 500 – пет хиляди и петстотин лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:***/ против Н.К.Й., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 5 500 – пет хиляди и петстотин лева.

ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:***/ да заплати на  Н.К.Й., ЕГН **********, адрес: *** сумата 800,00 – осемстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Съдебния акт е постановен при участието на третото лице – помагач на ищеца – С.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                          Районен съдия: