РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Троян, 15.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1147 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Г.Д.В. *** е предявила срещу Н.К.Й. *** обективно съединени иска при условията на евентуалност, от които главния е с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата 5 500 лева, заплатена на ответника без основание, както и при условията на евентуалност в случай, че съда отхвърли така предявения иск, да се произнесе по реда на чл. 59 от ЗЗД. 

В с. з. ищцата се представлява от адв. М.Ц. ***, която моли съда да уважи предявените искове и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника Н.Й. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е писмен отговор, с който същата изцяло оспорва предявените искове. Й. е представлявана в процеса от адв. И.Б. ***, който моли съда да отхвърли предявените искове.

На основание чл. 226, ал. 2, пр. 2 от ГПК съдът е конституирал в процеса като трето лице – помагач на ищцата С.Д.И., който се представлява от адв. С.Г. от ЛАК. Установява се, че на 05.07.2021 г. Г.В. е прехвърлила вземането си на И., предмет на настоящето дело в размер на 5 500 лева. Договора за цесия е приложен в настоящето производство.  

От приложените към делото писмени доказателства: извлечение от банкова сметка *** Г.Д.В. към 07.03.2017 г. от „Сосиате дженерал Експресбанк“, нотариален акт за покупко-прадажба на недвижим имот № 131 том 19, рег. № 12543, н.д. № 3608/2008 г. на нотариус С.А.рег. № 208  на НК с район на действие РС - Несебър, Справка № 560400/17.12.2020 г. на АВ, извлечение по сметка на Н.К.Й. от „ОББ“ АД с период на извлечението от 14.12.2015 г. до 14.01.2016 г., имейл кореспонденция от 08.04.2009 г., удостоверение за сключен граждански брак изд. от 16.12.2015 г., от Община Троян и удостоверение за раждане от *** ***, от показанията на разпитания свидетел С.П.Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения документ „история на сметка“ с титуляр Г.В. на 06.01.2016 г. ищцата е превела по сметка на ответницата 5 500 лева.

В подкрепа на твърдението на Й., че с процесната сума всъщност В. е погасила даден заем от страна на дъщеря й С.Д., съда е възприел свидетелските показания на последната. Установи се, че Д. и В. са братовчедки и са били в много близки отношения. Свидетелката излага, че живее и работи в Д.повече от 20 години. Многократно Д. е давала пари в заем на ищцата през годините за подпомагане на нейния бизнес. Свидетелката излага, че предвид близките отношения с ищцата, й е давала пари на ръка, без документ. След като се развела в Д. Д. имала нужда от средства и затова разчитала на В., че ще й върне заемите, но единствено през 2016 г. ищцата е превела по сметка на майка й Н.Й. процесната сума от 5 500 лева. Когато майка й отишла при нея в Д.й донесла 2 500 долара. Свидетелката излага още, че с В. не са се договаряли точно по какъв начин да й връща дадените в заем пари. През периода 2004 г. – 2011 г. е дала на В. 15 000 долара и 6 000 евро. Д. е имала обща сметка с бившия си съпруг в Д. където титуляр на сметката е винаги съпруга, поради което тя не е можела да следи движението по нея.

По делото е представено удостоверение от „Банка ДСК“ АД, с което е представено извлечение от електронен архив за превода, извършен на 06.01.2016 г., тъй като липсва копие на платежен документ.

 Цялостната преценка на събраните по делото доказателства и на така изяснената фактическа обстановка налага следните изводи:

Теоретично неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. За да е изпълнен фактическият състав в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки, които трябва да бъдат доказани от ищеца, а именно: обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. Настоящият състав в случая намира, че е налице основание, въз основа на което В. е превела процесната сума по сметка на ответницата, а именно връщане на заем, предоставен от нейната дъщеря С.Д.. Съда отчита, че Д. е дъщеря на ответницата, както и наведените твърдения, че между нея и Г.В. се водят и други дела, но счита, че следва да кредитира показанията й, като обективни и относими към изложените обстоятелства по делото. Съдът приема за доказано, че Д. многократно е давала на В. заеми, без да се уговарят как точно ще й бъдат връщани. Съда приема, че процесната сума е върната на Д. посредством нейната майка – отв. Й. на основание заем. При тези изводи, решаващият съда намира, че главния иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като процесните пари са преведени на ответницата на правно основание – връщане на заем.

При тези изводи, настоящия състав намира, че така предявения главен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.    

С оглед изводите на съда относно неоснователност на главния иск, дължи произнасяне по евентуално предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД (неоснователно обогатяване).

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД извън случаите посочени от законодателя в чл. 55 - чл. 58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този иск се предявява, когато е настъпило някакво разместване на блага – един се е обогатил, а друг е обеднял – което не се основава на някакво правно основание, т.е. случило се е без да е налице правопораждащ някакви правни отношения факт, т. нар. непрестационна кондикция. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В конкретния казус се установи, че не е налице неоснователно обогатяване при ответницата Й., тъй като същата е получила парите от ищцата с основаните – връщане на заем, отпуснат й от дъщерята на Й. – С.Д.. Следователно и предявения евентуален иск следва да бъде отхвърлен.

Относно оспорването на договора за цесия като нищожен от ответницата, чрез нейния пълномощник – адв. Б., следва да се отбележи, че цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но с оглед на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, от значение за изясняването му се явява предметът на прехвърлителния договор. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Съда приема, че в случая е налице съществуващо вземане, предмет на настоящето производство, а имено претендираните 5 500 лева.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева /списък по чл. 80 от ГПК/.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:***/ против Н.К.Й., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата 5 500 – пет хиляди и петстотин лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:***/ против Н.К.Й., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 5 500 – пет хиляди и петстотин лева.

ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес:***/ да заплати на  Н.К.Й., ЕГН **********, адрес: *** сумата 800,00 – осемстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Съдебния акт е постановен при участието на третото лице – помагач на ищеца – С.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                          Районен съдия: