Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,19.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8174 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от АКПЗ
ООД против Г. *** Ш. за установяване на
част от вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№2364/2018г. на
РС-Плевен, издадена в полза на дружеството по чл.410 от ГПК. Твърди се, че основанието,
на което е издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за стоков кредит с №237249/27.12.2016г. с „Банка ДСК“ЕАД и
договор за цесия от 29.09.2017г. Съгласно
разпореждане на съда е подадена и настоящата ИМ.Твърди се, че подписвайки договора
за стоков кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на
информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по
извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата.Посочва се, че с подписването
на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия
за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Твърди се, че съгласно чл.
16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си
по договора за кредит.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 29.09.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от
10 декември 2017г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди се, че съгласно
Договора за стоков кредит № 237249 от 27декември 2016г., Кредиторът отпуска на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1961.87лева за закупуване/заплащане
на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и за
сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка. Твърди се, че сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а сумата,
предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.Твърди се, че кредитът е
следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва, 23 от които в размер на 109.21 лева, а остатъкът в размер на 90.00 лева
се дължи с последната вноска, съгласно уговорения между страните погасителен
план, който прилага към настоящата искова молба.Твърди се, че в чл. 6 от
процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 29.52% годишно или 0,082%
на ден.Твърди се, че видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 20 януари
Ответницата в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№2364/2018г. по
описа на ПлРС се установява, ищецът е
депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение за сумите, както
следва: сумата 1697,30лв. представляваща
главница; сумата 43,97лв., договорна лихва за
периода от 20.01.2017г. до 23.02.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и
41,27лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение -
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017
г.Вземането произтича от следните обстоятелства: „Банка ДСК” ЕАД като кредитор е сключен
договор за кредит с ответника.Вземането е прехвърлено на настоящия ищец.
В срок е подадено възражение от
длъжника, инициирало предявяването на настоящата искова претенция на основание
чл.422 от ГПК за главницата.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238
и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 13.03.2019г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
съдебно заседание. Намира също така, че предявените искове, предмет на делото са
вероятно основателни, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК.
При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се
присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 81,83лв., съобразно предявената и уважена
претенция.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника да
заплати направени разноски в настоящето производство 133,94лв. -33,94лв. д.т. и
100лв. юрисконсултско възнаграждение.Внесената д.т. за иска за претендираната сума
322, 34лв., може да бъде върната, тъй като искът е бил недопустим при подаване
на ИМ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Г. *** Ш., ЕГН**********, ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, следната сума 1697,30лв. главница, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението-04.04.2018г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1508/05.04.2018г.
по ч.гр.д. №2364/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г. *** Ш.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, юрк ***, сумата от 81,83лв.,
представляваща разноски за заповедното производство ч.гр.д. №2364/2018г. по
описа на ПлРС, съобразно предявена и уважена претенция.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК Г. *** Ш., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, юрк. *** сумата от 133,94лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съобразно уважена претенция.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: